Във фамилните имена на българите откриваме влияния от езика на

Във фамилните имена на българите откриваме въздействия от езика на разнообразни етноси и групи, населявали земите ни от древността до наши дни.

Една огромна част от тях са свързани и с културното ни завещание, образувано в течение на петте века владичество на Османската империя, изяснява пред Българска телеграфна агенция доктор Петя Банкова от Института по етнология и фолклор в Етнографския музей при Българска академия на науките.

Историческото и религиозно-етническото съществуване на всяка общественост дефинират в забележителна степен произхода на имената в тази общественост, показва тя.

Част от семействата се дължат на прякори и прозвища, а други са свързани с директната работа на индивида или с неговото обществено състояние.

В персоналните, само че най-много във фамилните имена и прякори, се резервират сведения за рода и специалността на неговите представители. Често пъти те отразяват и благопожелание за някакво качество или умеене, или присъща линия от външността и нрава, изяснява доктор Банкова.

По презимената на българите може да се „ прочете “ историята на нацията в региона на стопанската система, бита, културата, морала, географската принадлежност, връзка с други етноси, личностна характерология на индивида и други, отбелязва от своя страна Катя Бакърджиева, която изследва народопсихологията в българските фамилни имена.

Ако се вгледаме в българските семейства, ще открием тяхната античност, преминаваща от век на век, без да се трансформира, нито да се осъвременява, за разлика от личните имена, в които всяка ера внася модернизъм, показва Бакърджиева.

Много от нашите фамилни имена са с турска, персийска или гръцка етимология, за други
има и българска и турска дублетика (например Зидаров-Дюлгеров, Железов-Демиров и др.).

Фамилните имена, свързани с специалности и занаяти са многочислени и са присъщи основно за Възраждането – Житаров, Харманджиев, Оризаров, Брашнаров, Овчаров и други
Срещат се и дублетни форми: Овчаров-Чобанов, Биволарски – Мандаджиев (от „ манда “ – бавен).

Българинът е добър майстор и това е оставило диря върху презимената, някои от които се отнасят до минал обичай като: Дръндаров (от „ дръндар “ – чепкало), Калайджиев, Гайтанджиев, Кенаров и други

Други имат своето значение и през днешния ден: Златаров-Сарафов-Куюмджиев и други Присъстват и дублети: Зидаров- Дюлгеров, Пчеларов-Кованлъков, Шивачев-Терзиев.

Срещат се и семейства, които потвърждават връзката на популацията с морето: Гемиджиев-Шаланов, Рибаров-Балъков, Вапоров (от „ вапор “ – параход), Моряков, Корабов и други
Има и презимена, свързани с специалности от културния живот: Даскалов, Калиграфов (краснописец), Газетаров (вестникар), Писаров, Подвързачов и други

Художествените занаяти намират отражение в имена като: Марангозов (резбар), Зографов, Молеров (художници), Майсторов-Устов и други

Връзка с лечителстовото и езотеризма откриваме във семействата: Докторов-Хекимов, Знахаров, Вещеров (лечители), Гледачев, Билкаров.

Фамилните имена, свързани с бита, физиологията, качествата на характера разсънват необикновен интерес. Сред тях са семейства като: Белмустаков, Абрашев (луничав), Герджиков-Гюзелев-Дилберов (красив), Слабаков, Левентов (строен), Кьорчев (сляп), Дюстабанов (с плоско стъпало), Маразов (често боледуващ), Пелтеков (заекващ) и други

Колоритни са презимена като: Сайбиев (добър стопанин), Въртикъщов, Тевекелиев (щедър), Късметлийски, Чалъмов- Чалъшканов (усърден, сръчен), Умников, Губиделников, Тембелиев, Чапкънов (хитрец), Бербатов (нечист), Яланджиев (лъжец), Дремджиев и други

Фамилните имена, свързани с географски топоними, обитаеми места и други етноси са многочислени.

Връзката с географски топоними разкрива потеклото на българите в необятни географски граници: Балкански, Бесарабски, Тракийски и други

Сред семействата, посочващи точния генезис са Банскалиев, Калоферов, Тетевенски и други

Особен интерес съставляват фамилни имена по отношение на други етноси като: Гагаузов, Каракачанов и други, както и със страни и селища, където е обитавало лицето със съответната фамилия: Парижев, Сирийски и други сходни.

Сферата на обществения живот също дава отражение върху фамилните имена.

Съществуват две категории от тях – свързани с прослойката на бедните от една страна и на заможните – от друга. Първите се отнасят до типа на работа: Гавазов, Измекяров (слуги); до облеклото, както и до прехраната: Голчев, Мамалигаров и други

Имената на заможните демонстрират по-висок сан: Десподов, Болярски; благосъстояние: Алтънов, Сребров, Тузсузов (богаташ). Не липсва и негативна окраска: Кожодеров, Лихварев и други

Други имена, отразявящи общественото състояние: Чорбаджиев, Чифликчиев, Консулов и други

Със своя тъничък нюх за икономическото разделяне, народът е основал подобаващи и точни прозвища, които последователно са се трансформирали във фамилни имена, разяснява Катя Бакърджиева.

Християнската вяра участва също във фамилните имена. Най-разпространената фамилия от този тип е Попов, както и Хаджиев (поклонник на Божи гроб). Съществуват и семейства, които имат връзка с църкви и манастири – Свещаров, Клисаров и други, както и Иконописов, Зографов.

По-отвлечено значение имат имената Шейтанов, Духовников, Ангелатов и други Интересни са семействата Черноризов, Чернокапов, Отшелников, даже и Шаманов (езически жрец).
Чрез близостта с гръцката черква идват имената Папазов (от „ поп “), Парадизов (от „ парадайс “) и други

От взаимоотношението на българи и турци са се появили имената: Ходжев (турски духовник), Текелиев (турски параклис), Дервишев (мохамедански калугер) и други

Отношение към изкуството откриваме и във фамилните имена – Гайдаров, Кавалджиев, Сантурджиев (от „ сантура “ – сходство на китара), Зурлов, Бозуков, Тъпанджиев, Даулджиев.

Майсторите на чанове и хлопки носят имената Хлопатаров, Чанов. Презимената Пеев, Пейчев, Орфеев приказват за певческа заложба, а Хороводов – за притежаване на танца. Художниците са се изявявали основно в изписване на църкви и манастири, по този начин са се появили семействата Иконописов, Зографов.

Фамилните имена, свързани с флората, потвърждават тясната връзка на народа ни с природата и родната земя – да вземем за пример Боров, Босилков, Брезински, Буков, Върбанов, Върбов-Ракитов, Гиргинов, Горянски, Грозданов, Грудов, Гюлмезов (от „ гюл “ – роза), Зеленогорски, Зюмбюлев, Луков, Мешеков (вид дъб), Орешарски, Орманджиев (от „ орман “ – гора), Папуров, Пчелинов, Пиперков, Пънчев-Кютюков, Рапонов (от „ ряпа “), Розов, Семков, Сусамов, Съчков, Тополов-Каваков, Трендафилов-Гюлов, Трьнков, Трънски, Фиданов, Флоров, Хардалов, Церов (вид дъб), Чамкориев (от „ чамкория “ – борова гора), Чамсакъзов (от „ чамсакъз “ – борова смола), Черешаров, Чимширов, Чинаров-Ябланов, Чушков, Шипкалиев, Шипковенски, Шумков, Шумарев, Щирков, Яворов, Яворски, Ясенов.

Домашните животни са били пръв асистент в работата на селянина – и от тук идват семейства като: Волов, Говедаров, Жребецов, Катърски и други

Срещат се и такива, които приказват за животни-пазители или вредители: Котев, Мишков, Вълков и други Фамилиите Свинаров, Мисирков, Кокошкаров, Скумриев идат от названия на животни, които участват на трапезата като храна.

Други разкриват връзката с дивата природа: Самсаров (от “ самсар “ – белка), Мечков, както и митични: Змеев-Аждеров, а и обобщаващи: Зверев, Животинов.

Богато е разнообразието от имена на птици: Кълвачев, Гълъбов, Соколов и други И тук се срещат дублети: Сърнев-Караджов, Славеев-Бюлбюлев (Бюлбюлиев) и други

Виж още: