Бирената река на Хонолулу – екологична катастрофа или щастлива случайност
Ватикана има една доста характерна процедура, с цел да може да разгласи събитие за знамение. Процесът лишава съществено време, само че с напредъка на медицината и науката генерално, започваме да следим, че Ватикана е много непретенциозен в оповестяването на чудеса. Има една сфера, в която чудесата стартират да се популяризират с невероятна скорост – алкохолът. Преди да заключите, че приказваме за някои необикновен героичен героизъм от тези глъбини, връщаме лентата обратно във времето и по-конкретно онази част, когато Исус трансформира водата във вино. Онези от вас, които са съумели да сключат църковен брак, най-вероятно знаят, че това е един от най-често цитираните пасажи от Библията.
За страдание това е единствено един миг в историята. Последният път, когато алкохолът размени вода, документиран освен това, насочва вниманието ни към град Марино в Италия. Популярният фестивал на виното е съумял да изненада жителите на града, когато от чешмите, вместо вода, потича вино. Историята е в действителност приятна, само че преди Ватикана да съобщи, че има някаква сериозна магия, от винарната, виновна за охладената доставка, бързо трансформират процеса. Може и да не приказваме за знамение, само че най-малко знаем, че от време на време от чешмата може да потече вино. Фокусирали сме се върху алкохола, тъй като в случай че религията отхвърля да даде някаква форма на знамение в актуалното време, то природата няма да ни разочарова, освен това въобще.
Един локален алпинист е съумял да открие малко поточе покрай Уайпо, Хаваи и да откри, че вместо чиста вода, от него излиза бира. Без да подозира, че е съумял да открие невероятното знамение, мъжът попаднал на същинско знамение, като бил притеглен от безпогрешния мирис на бира, който се носил точно от дребния водоем. Повечето хора биха били извънредно щастливи от обстоятелството, че най-вероятно тъкмо те са откривателите на поточето. Подозираме, че няма да остане съд, без да се запълни с мистичната бира, открита в дълбините на планината, само че не и този изобретател.
Неговата съществена задача била да потърси Каръл Кокс – еколог и деятел от Неправителствени организации, което се стреми да резервира природата чиста. Същият е бил прочут с откриването на река, нечиста с багра и цимент, а в този момент към този момент е един от специалистите в търсенето на сходни територии. Самият той също не може да повярва, че поточето ухае на бира и водата има усет на бира. На към 300-400 метра от поточето минава автомагистрала H-2, а единствено на към 23 километра от Хонолулу се намира различен водоем, позициониран покрай бирарията Paradise Beverages.
С малко повече следствие излиза наяве, че чистият алкохол се излизава от тръба за дъждовна вода, която по мистични пътища се свързва с истинския източник на алкохол, минава под автомагистралата и се изсипва по скалите и по този начин до поточето. По описанието на Кокс, обстановката можела да се опише като една буйна механа, която не се е проветрявала към 3-4 дни – това бил ароматът от дребния водоем. И до момента в който мнозина биха декларирали, че това е знамение и незабавно ще се постараят да пресушат източника, то самите еколози са обезпокоени от обстоятелството, че най-вероятно алкохолът във водата не се отразява позитивно на живота там.
Самият поток се влива в Пърл Харбър и тъкмо там може да засегне нежния баланс на морски живот в Хонолулу. Доброволци за пресушаването постоянно ще се намерят, само че не и съгласно еколога. Оказва се, че дребното поточе постоянно променяло ароматите си, освен това в границите на 5 години. Местните в никакъв случай не са се заемали с откриването на виновника, мъчно е да си помислим за какво, само че самият водоем е бил прочут с това, че постоянно можел да ухае на плодов пунш, бира и други сходни. Най-накрая се стига до някакво решение, когато еколозите се намесват и ревизират замърсяването на водата.
Макар и формалните замервания да приказват за 1.2 % алкохол, то някои от локалните са безапелационни, че същият е доста повече в избрани дни – не е известно по какъв начин са стигнали до това умозаключение. Освен това са открити и към 0.4 % захар, като това притегля и други типове към водата. Пивоварната, която е виновна за алкохолното знамение, се счита за един от най-големите производители на алкохол в Хаваи. В момента господата са почнали да работят върху разчистване и запазване на околната среда, като алкохолните дажби ще приключат в най-близко време. Според еколозите, това е изключително неверно държание, откакто еко системата и изключително нежна, само че не схващат за какво никой не ги е потърсил за помощ.
Ние имаме съмнение, само че не бихме могли да се ангажираме. Откривателят на тайният извор на Дионисий също не е споменат, най-вероятно от основание за сигурност – не е мъчно да се замислим какъв брой хора не са удовлетворени от неговото положително сърце. Според Кокс, количеството алкохол не е уместно за морските жители, замърсява почвата и също така работи срещу наложените закони на околната среда. Разбира се, подхванати са ограничения и това най-вероятно няма да се отрази позитивно върху безусловно никого, изключително за пазителите на тайната.
Макар и екологът да не знае какъв е резултатът върху хората, някои от локалните признават единствено за миризмата, само че не признават дали са консумирали водата. На този стадий няма нито един потърпевш, затова можем да създадем някакви изводи. Единственият различен случай, когато алкохол е потекъл като река, е в Ирландия, където една от локалните пивоварни е претърпяла повреда и изпуска цялата си продукция по улиците.
Подобни явления се случват прекомерно рядко в историята и даже водят до протести, както и гибел от препиване, само че ето, че и в съвременно време някой става очевидец на сходни чудеса. Екологичният проблем е открит през октомври, като в ноември историята има развиване и интервенция на екологичните управляващи. Към през днешния ден няма информация дали замърсяването е завършило, само че и никой не брои планинарите, които се разхождат в района.
