САЩ направиха на Русия оскърбително несвоевременно предложение
Вашингтон, прекъснал съвсем всички линии на контакт с Москва, ненадейно я предложения да стартира стратегически разговор за надзор на въоръженията. При това той го предложи обществено - в коридорите на Организация на обединените нации, където мнозина се радват на този процес на събитията. Дали това е капан за Русия или късмет да се възстановят най-малко такива връзки със Съединени американски щати, които да предпазят света от експлоадирането на нуклеарна война?
„ Съединените щати желаят да проведат двустранни полемики за надзор на въоръженията с Русия и Китай тъкмо в този момент, без предварителни условия. Всичко, което би трябвало да създадат, е да кажат „ да “ и да седнат на масата за договаряния добросъвестно. “ Тази нетипична за актуалния репертоар на Вашингтон ария бе изпята от непрекъснатия представител на Съединени американски щати Линда Томас-Грийнфийлд на съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Това не можеше да бъде неподготвено: американците бяха добре готови за сесията, свикана по самодейност на японците. Наричаше се „ Ядрено разоръжаване и неразпространение на нуклеарни оръжия “.
Японският външен министър Йоко Камикава председателстваше и повдигна въпроса непосредствено: световна възбрана за производството на уран и плутоний. Токио е подготвен да приготви и провежда конференция за разискване с всички нуклеарни сили. Няма подозрение, че японците желаят да предизвикват подобен дневен ред. Имената на градове като Хирошима, Нагасаки и Фукушима приказват сами за себе си.
Но има и други въпроси: по какъв начин стана по този начин, че японците, базирайки се на паметта на жертвите на атомната бомбардировка на тяхната страна, не споделиха нито дума за това кой е употребявал нуклеарно оръжие против тях и сътвори прословутия казус.
Ние ще помогнем - това бяха, несъмнено, Съединени американски щати, които към момента не са подготвени да се откажат от нуклеарните оръжия. Следователно японската самодейност е мъртва. Докато Вашингтон разполага с оръжия за всеобщо заличаване, би било безразсъдно останалите му притежатели да се отхвърлят от тях, с цел да не споделят ориста на Япония.
Но американците въпреки всичко желаят да бъдат възприемани като миротворци. Затова те използваха сесията за следващата сесия за изобличаване на Русия и диалогът беше отклонен от възбраната на плутония, вместо японското предложение, излагайки свое лично: с цел да не се излага планетата на нова нуклеарна офанзива, належащо е да се съживи интернационалната система за надзор на въоръженията, учредена на контракти сред великите сили.
От една страна, Вашингтон продължава да води война с Русия благодарение на украинците. От друга страна, той желае Русия да поеме ограничавания, да вземем за пример върху разполагането на избрани типове оръжия и създаването на нови. Типично американско надменност.
Въпросната система от контракти е разрушена от самите американци през последните 25 години. По-голямата част от работата беше свършена от републиканците, които по принцип не харесват концепцията, че Америка може да бъде лимитирана в каквото и да било. Това са президентите Джордж Буш, който погреба извънредно значимия за Москва контракт за противоракетна защита и няколко други съглашения, и Доналд Тръмп. Склонни сме да се отнасяме към последния по-добре от всеки различен президент на Съединени американски щати, само че точно той „ умъртви “ договорите за “Открито небе ” и за ракетите със междинен обхват (ДРСМО).
Тръмп не възрази против удължаването на ДРСМО, само че при изискване, че Китай се причисли към съглашението. А самият Китай се престори, че не схваща защо става дума и за какво би трябвало да поема върху себе си ограничавания върху ракетните технологии, в случай че към момента е на догонващо равнище спрямо Русия и Съединени американски щати. Ето по какъв начин „ новата договорка от президента Тръмп “ се провали.
Единственото хубаво нещо, което можеше да се каже за сегашния президент на Съединени американски щати Джо Байдън по време на избирането му, беше, че той постоянно се е противопоставял на разрушаването на договорната система с Русия, защото самият той е взел участие в нейното основаване още по времето на Леонид Брежнев и Алексей Косигин. От това се породи чиста вяра, че Байдън ще обърне процеса на нейната деградация, ще съживи предходни съглашения или ще реши да разиска нови, които да станат основа за възобновяване на естествените работни връзки сред Вашингтон и Москва.
Но нещата се оказаха разнообразни. Байдън към момента има вяра, че суперсилите би трябвало да седнат, да договарят, да се ангажират, подпишат и съблюдават съглашения в региона на оръжията за всеобщо заличаване и средствата за тяхното снабдяване. Просто тъй като се застъпва за това от половин век – откогато за първи път бе определен в Сената. Той счита това за собствен бизнес и себе си по този въпрос, само че отхвърля да разисква други въпроси в региона на сигурността с Москва. Вместо това той финансира военни и терористични дейности, осъществявани против Русия от ВСУ.
Байдън се надяваше, че това ще обезпечи провалянето на съветските въоръжени сили, само че той сбърка. Въпреки това предлагането да се приказва за нови контракти за оръжие за всеобщо поразяване не е самопризнание за неточност, не е смяна на политиката или даже смяна на тактиката. Това в действителност е нещо ново. Следователно Русия ще отговори (вече отговори) на сякаш градивното и мироопазващо предложение на Съединени американски щати.
За Русия е невероятно да разисква със Съединените щати ограничавания върху създаването, разполагането, изпитването и даже потреблението на каквото и да е оръжие в условия, когато Вашингтон поддържа продължаващите военни интервенции против Руската федерация, чиято декларирана цел е да лиши Русия от част от нейните територии (като Крим).
Тези събития също демонстрираха, че напредналите в нуклеарно и военно отношение сили на Западна Европа – Англия и Франция – в действителност са лишени от суверенитет и работят на правилата на блоковата борба. За Русия е просто рисково да поеме същите ограничавания като Съединени американски щати, в случай че те не се отнасят за европейските съдружници на Вашингтон.
Това са единствено няколко стотици нюанса. Както сподели Дмитрий Полянски, първи заместник-постоянен представител на Руската федерация в Организация на обединените нации, „ въпросите на стратегическия разговор сред Русия и Съединените щати предвид на нови съглашения за надзор на ракетно-ядрените оръжия не могат да бъдат изолирани от общия военно-политически подтекст. ” А подтекстът е, че Западът се пробва да „ нанесе стратегическо проваляне на Русия “, което той не отхвърля.
Би било необичайно да се има вяра на миротворчески оферти от същите хора, които обществено прогласяват за своя цел провалянето на Русия във войната, която се води против нея. По подразбиране това не е практическо предложение, а опит за маневриране за реализиране на същата цел, умишлена машинация и военна ловкост.
Следователно „ разговорът по въпросите на стратегическата непоклатимост ще стане вероятен единствено в случай че западните страни преразгледат своя неприятелски курс “, както го формулира Полянски в отговор на американката.
И ръководителят на съветската страна Владимир Путин в посланието си до Федералното заседание (и малко до управлението на САЩ) формулира същото нещо, както следва: „ Ако желаете да обсъдите значими въпроси за сигурността и стабилността, които са значими за цялата планета, тогава би трябвало да извършите това единствено в един комплекс. Естествено, в това число всички тези аспекти, които засягат нашите национални ползи и директно засягат сигурността на нашата страна, сигурността на Русия. ”
Предполага се, че един от главните въпроси в този смисъл е от кое място стартира територията на Русия, защото въпросите за разполагането на оръжия се построяват оттова. Тоест „ комплексът “, в който Вашингтон може да разчита на разговор, включва и казуса с Украйна – нейните граници, участието ѝ в НАТО, отговорностите ѝ към Съединени американски щати. Споразумението със сюзерена би трябвало да важи и за неговите васали.
Преди няколко години, когато Москва сама предложи на Байдън да възобнови разговора за стратегическата сигурност, беше доста по-лесно да се реализиран резултати. Но тогава Байдън реши, че ще бъде допустимо да прекара Москва по въпроса за Украйна, като изнесе главните ѝ проблеми - ориста на Донбас и разширението на НАТО - отвън обсега на договарянията.
Сега всичко ще бъде по-трудно да се провежда. Това ще изисква голяма политическа воля, каквато имаше да вземем за пример президентът Ричард Никсън. Той реализира разведряване в връзките със Съюз на съветските социалистически републики и Китай, което напълно евентуално избави планетата от третата международна война и първата нуклеарна война, която едвам не стартира при относително миролюбивия президент Джон Кенеди.
Байдън няма нито миролюбие, нито воля (в неговия случай волята се бърка с ината). Той даже няма здравето да овладее плана за преструктуриране на руско-американските връзки за реализиране на съглашения в региона на оръжията за всеобщо поразяване. Не е допустимо да се схванат толкоз комплицирани тематики, до момента в който не се смени „ караулът “ в Белия дом. И с това трябваше да стартира отговорът на въпроса за какво Русия не се интересува от предлагането на Вашингтон.
Просто Дмитрий Полянски не можеше непосредствено да каже, че президентът на Съединените щати е остаряла руина и куцо пате, освен това куцо, откакто заради личната си нелепост реши да нападна палубата на атомния ледоразбивач „ Русия “.
Вежливостта и коректността са неотменими полезности на съветската дипломация. И екипът, който ще смени този на Байдън като тотално развалил всичко, ще има късмет да се убеди в това, в случай че стартира да се държи по сходен метод – правилно и възпитано, а не от позицията на „ цивилизатор “, който изисква невъзможното от другите, само че не отхвърля нищо самичък на себе си.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8344Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед7564Проф. Нина Дюлгерова: Зад борбата за властта прозира борбата за огромните париАлтернативен Поглед3546625 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед36231Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед116441Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед165145Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед129078Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед116441Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед116294Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни придвижвания
Източник: pogled.info
„ Съединените щати желаят да проведат двустранни полемики за надзор на въоръженията с Русия и Китай тъкмо в този момент, без предварителни условия. Всичко, което би трябвало да създадат, е да кажат „ да “ и да седнат на масата за договаряния добросъвестно. “ Тази нетипична за актуалния репертоар на Вашингтон ария бе изпята от непрекъснатия представител на Съединени американски щати Линда Томас-Грийнфийлд на съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Това не можеше да бъде неподготвено: американците бяха добре готови за сесията, свикана по самодейност на японците. Наричаше се „ Ядрено разоръжаване и неразпространение на нуклеарни оръжия “.
Японският външен министър Йоко Камикава председателстваше и повдигна въпроса непосредствено: световна възбрана за производството на уран и плутоний. Токио е подготвен да приготви и провежда конференция за разискване с всички нуклеарни сили. Няма подозрение, че японците желаят да предизвикват подобен дневен ред. Имената на градове като Хирошима, Нагасаки и Фукушима приказват сами за себе си.
Но има и други въпроси: по какъв начин стана по този начин, че японците, базирайки се на паметта на жертвите на атомната бомбардировка на тяхната страна, не споделиха нито дума за това кой е употребявал нуклеарно оръжие против тях и сътвори прословутия казус.
Ние ще помогнем - това бяха, несъмнено, Съединени американски щати, които към момента не са подготвени да се откажат от нуклеарните оръжия. Следователно японската самодейност е мъртва. Докато Вашингтон разполага с оръжия за всеобщо заличаване, би било безразсъдно останалите му притежатели да се отхвърлят от тях, с цел да не споделят ориста на Япония.
Но американците въпреки всичко желаят да бъдат възприемани като миротворци. Затова те използваха сесията за следващата сесия за изобличаване на Русия и диалогът беше отклонен от възбраната на плутония, вместо японското предложение, излагайки свое лично: с цел да не се излага планетата на нова нуклеарна офанзива, належащо е да се съживи интернационалната система за надзор на въоръженията, учредена на контракти сред великите сили.
От една страна, Вашингтон продължава да води война с Русия благодарение на украинците. От друга страна, той желае Русия да поеме ограничавания, да вземем за пример върху разполагането на избрани типове оръжия и създаването на нови. Типично американско надменност.
Въпросната система от контракти е разрушена от самите американци през последните 25 години. По-голямата част от работата беше свършена от републиканците, които по принцип не харесват концепцията, че Америка може да бъде лимитирана в каквото и да било. Това са президентите Джордж Буш, който погреба извънредно значимия за Москва контракт за противоракетна защита и няколко други съглашения, и Доналд Тръмп. Склонни сме да се отнасяме към последния по-добре от всеки различен президент на Съединени американски щати, само че точно той „ умъртви “ договорите за “Открито небе ” и за ракетите със междинен обхват (ДРСМО).
Тръмп не възрази против удължаването на ДРСМО, само че при изискване, че Китай се причисли към съглашението. А самият Китай се престори, че не схваща защо става дума и за какво би трябвало да поема върху себе си ограничавания върху ракетните технологии, в случай че към момента е на догонващо равнище спрямо Русия и Съединени американски щати. Ето по какъв начин „ новата договорка от президента Тръмп “ се провали.
Единственото хубаво нещо, което можеше да се каже за сегашния президент на Съединени американски щати Джо Байдън по време на избирането му, беше, че той постоянно се е противопоставял на разрушаването на договорната система с Русия, защото самият той е взел участие в нейното основаване още по времето на Леонид Брежнев и Алексей Косигин. От това се породи чиста вяра, че Байдън ще обърне процеса на нейната деградация, ще съживи предходни съглашения или ще реши да разиска нови, които да станат основа за възобновяване на естествените работни връзки сред Вашингтон и Москва.
Но нещата се оказаха разнообразни. Байдън към момента има вяра, че суперсилите би трябвало да седнат, да договарят, да се ангажират, подпишат и съблюдават съглашения в региона на оръжията за всеобщо заличаване и средствата за тяхното снабдяване. Просто тъй като се застъпва за това от половин век – откогато за първи път бе определен в Сената. Той счита това за собствен бизнес и себе си по този въпрос, само че отхвърля да разисква други въпроси в региона на сигурността с Москва. Вместо това той финансира военни и терористични дейности, осъществявани против Русия от ВСУ.
Байдън се надяваше, че това ще обезпечи провалянето на съветските въоръжени сили, само че той сбърка. Въпреки това предлагането да се приказва за нови контракти за оръжие за всеобщо поразяване не е самопризнание за неточност, не е смяна на политиката или даже смяна на тактиката. Това в действителност е нещо ново. Следователно Русия ще отговори (вече отговори) на сякаш градивното и мироопазващо предложение на Съединени американски щати.
За Русия е невероятно да разисква със Съединените щати ограничавания върху създаването, разполагането, изпитването и даже потреблението на каквото и да е оръжие в условия, когато Вашингтон поддържа продължаващите военни интервенции против Руската федерация, чиято декларирана цел е да лиши Русия от част от нейните територии (като Крим).
Тези събития също демонстрираха, че напредналите в нуклеарно и военно отношение сили на Западна Европа – Англия и Франция – в действителност са лишени от суверенитет и работят на правилата на блоковата борба. За Русия е просто рисково да поеме същите ограничавания като Съединени американски щати, в случай че те не се отнасят за европейските съдружници на Вашингтон.
Това са единствено няколко стотици нюанса. Както сподели Дмитрий Полянски, първи заместник-постоянен представител на Руската федерация в Организация на обединените нации, „ въпросите на стратегическия разговор сред Русия и Съединените щати предвид на нови съглашения за надзор на ракетно-ядрените оръжия не могат да бъдат изолирани от общия военно-политически подтекст. ” А подтекстът е, че Западът се пробва да „ нанесе стратегическо проваляне на Русия “, което той не отхвърля.
Би било необичайно да се има вяра на миротворчески оферти от същите хора, които обществено прогласяват за своя цел провалянето на Русия във войната, която се води против нея. По подразбиране това не е практическо предложение, а опит за маневриране за реализиране на същата цел, умишлена машинация и военна ловкост.
Следователно „ разговорът по въпросите на стратегическата непоклатимост ще стане вероятен единствено в случай че западните страни преразгледат своя неприятелски курс “, както го формулира Полянски в отговор на американката.
И ръководителят на съветската страна Владимир Путин в посланието си до Федералното заседание (и малко до управлението на САЩ) формулира същото нещо, както следва: „ Ако желаете да обсъдите значими въпроси за сигурността и стабилността, които са значими за цялата планета, тогава би трябвало да извършите това единствено в един комплекс. Естествено, в това число всички тези аспекти, които засягат нашите национални ползи и директно засягат сигурността на нашата страна, сигурността на Русия. ”
Предполага се, че един от главните въпроси в този смисъл е от кое място стартира територията на Русия, защото въпросите за разполагането на оръжия се построяват оттова. Тоест „ комплексът “, в който Вашингтон може да разчита на разговор, включва и казуса с Украйна – нейните граници, участието ѝ в НАТО, отговорностите ѝ към Съединени американски щати. Споразумението със сюзерена би трябвало да важи и за неговите васали.
Преди няколко години, когато Москва сама предложи на Байдън да възобнови разговора за стратегическата сигурност, беше доста по-лесно да се реализиран резултати. Но тогава Байдън реши, че ще бъде допустимо да прекара Москва по въпроса за Украйна, като изнесе главните ѝ проблеми - ориста на Донбас и разширението на НАТО - отвън обсега на договарянията.
Сега всичко ще бъде по-трудно да се провежда. Това ще изисква голяма политическа воля, каквато имаше да вземем за пример президентът Ричард Никсън. Той реализира разведряване в връзките със Съюз на съветските социалистически републики и Китай, което напълно евентуално избави планетата от третата международна война и първата нуклеарна война, която едвам не стартира при относително миролюбивия президент Джон Кенеди.
Байдън няма нито миролюбие, нито воля (в неговия случай волята се бърка с ината). Той даже няма здравето да овладее плана за преструктуриране на руско-американските връзки за реализиране на съглашения в региона на оръжията за всеобщо поразяване. Не е допустимо да се схванат толкоз комплицирани тематики, до момента в който не се смени „ караулът “ в Белия дом. И с това трябваше да стартира отговорът на въпроса за какво Русия не се интересува от предлагането на Вашингтон.
Просто Дмитрий Полянски не можеше непосредствено да каже, че президентът на Съединените щати е остаряла руина и куцо пате, освен това куцо, откакто заради личната си нелепост реши да нападна палубата на атомния ледоразбивач „ Русия “.
Вежливостта и коректността са неотменими полезности на съветската дипломация. И екипът, който ще смени този на Байдън като тотално развалил всичко, ще има късмет да се убеди в това, в случай че стартира да се държи по сходен метод – правилно и възпитано, а не от позицията на „ цивилизатор “, който изисква невъзможното от другите, само че не отхвърля нищо самичък на себе си.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8344Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед7564Проф. Нина Дюлгерова: Зад борбата за властта прозира борбата за огромните париАлтернативен Поглед3546625 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед36231Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед116441Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед165145Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед129078Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед116441Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед116294Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни придвижвания
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ