wPolityce : ЕС доброволно заби глава в хомота на Путин от страх от Полша
Варшава. Представяме изявление с специалиста по сигурността от Полша Рафал Бжески с изданието wPolityce без редакторска интервенция
wPolityce.pl: Победи ли Лукашенко Запада, или по-скоро Европейския съюз, в границите на рецесията на полско-беларуската граница?
Рафал Бжески: Двама водачи, които настояват, че са най-важните политици в Западна Европа, Ангела Меркел и Еманюел Макрон, желаят да победят целия континент дружно с Путин. Играта се играе за полската граница, само че никога няма районен мащаб, тъй че договарянията започнаха с позвъняване до Путин.
В сходство с съветската политическа просвета, последният просто изпрати Меркел при Лукашенко. За съветския президент Меркел и Лукашенко са политици от една и съща категория. Меркел към този момент не е политик, тя отхвърли да продължи да остане на власт. В Русия се счита, че водач, който се отхвърля от властта приживе, е отишъл на боклука на историята. Лукашенко, съгласно Путин, е на една крачка от нея. Една стъпка, тъй като Москва в този момент няма човек, с който да го размени, тъй че би трябвало да го търпи. Всяко изказване на белоруския водач се оказва все по-компрометиращо за Русия, само че към момента не е открита подмяна. Но Путин към този момент не вижда Лукашенко както и Меркел като политик, с който би трябвало да се преценява.
Що се отнася до диалога с Макрон, обстановката е малко по-различна. Тук имаме работа с разделяне на сферите на въздействие зад тила ни. Германия твърди, че счита Полша за своя сфера на въздействие, Франция няма искания за нашата територия. Политическите елити на Западна Европа дадоха на Макрон „ мандат “ да съставлява Полша пред Путин, само че не сме му дали такова позволение. И в това отношение би трябвало твърдо да отстояваме позицията си.
Западният политически истаблишмънт се опасява доста от твърдата позиция на Полша във връзка с защитата на границите. В последна сметка, в случай че Варшава завоюва тази борба, т.е. Лукашенко се наложи да отстъпи, а ние няма да се предадем, няма да преговаряме и няма да се съгласим на гнили взаимни отстъпки, тя съвсем автоматизирано ще стане водач на района. Освен това нашите „ Обединени десни сили “ ще могат или да оглавят европейския консерватизъм, или да стартират процеса на неговото възобновяване, а това по никакъв начин не се харесва на Брюксел, Берлин, Париж и Москва.
Защо европейските водачи, без да съгласуват стъпката си с Полша, взеха решение да обсъдят тематиката за нас (Полша-бел.прев.) с Путин и Лукашенко? Законността на избора на Лукашенко за президент през 2020 година повдига въпроси. Не сме ли очевидци на действителното му признание? Победи ли той Европейски Съюз?
Рафал Бжески: „ Не той не победи Европейски Съюз, само че Европейски Съюз непринудено си постави глава в хомота на Путин от боязън от Полша. Вместо да обсъдят всичко с нас, да създадат обединен фронт, те взеха решение да тръгнат с Путин. Преди това Европейският съюз щеше да излезе с ненаситност с полската съпротива, само че това се оказа безнадеждно от европейска позиция. Изминаха толкоз години, а „ обединените десни “ към момента са на власт. Дори тежката артилерия в лицето на Доналд Туск не оказа помощ. Тя стреля, само че чухме не грохота на гюлетата, а пукането на буталото. Връщайки се на полската политическа сцена, Туск се оказа не " Голямата Берта ", а револвер играчка.
Европейската комисия има намерение да отпусне 700 хиляди евро за подкрепяне на мигрантите.
Рафал Бжески: „ Тя може да даде и 700 милиона. Нека се означи, това е проблем на Европейската комисия. Ясно е, че на Полша няма да бъде обещано нито едно евро. “
Възможно ли е да сме сигурни, че точно мигрантите или филантропичните организации, а не режимът на Лукашенко, ще получат европейски средства?
Рафал Бжески: „ Кой мислите, че ще „ изяде ” тези стотици хиляди евро или ще продаде закупени за тях неща на черния пазар? Мигрантите? Не, те получават единствено дъски, пирони и чукове, с цел да сглобят нови стълби, с цел да преминат оградата от бодлива тел на полската граница. Няма да им дават даже храна на безценица, а какъв е смисълът: в случай че са гладни, ще се стремят още повече да стигнат до отсрещната страна на границата. Този, който успее, в последна сметка може да бъде изпъден, само че първо ще бъде сит.
Най-много ме тревожи, че можем да се съгласим на нещо, което пропагандата ще показа като наше проваляне, а по-късно да тръби за това по целия свят. Ние се съгласихме, Лукашенко победи, Путин победи, а с него Берлин, Брюксел и Париж, тъй като изпратиха филантропична помощ, избавиха толкоз доста хора. Можете да употребявате въображението си и да си визиите най-малко няколко дузини разновидността за това, което може да се каже.
Ако твърдо се придържаме към позицията, която заемаме в този момент, ще имаме късмет да станем значим сътрудник за всички европейски страни от двете страни на континента. Москва, да не приказваме за Минск, също ще стартира да ни почита повече. Разбира се, те ще продължат да ни ругаят, само че ще ни почитат. Но в случай че се съгласим на някакви договаряния и взаимни отстъпки, няма да реализираме никакво почитание.
С други думи, както споделиха президентът Анджей Дуда и министър-председателят Матеуш Моравецки, ние споделяме „ не “ на каквито и да било съглашения с Путин или Лукашенко над главите ни, „ нищо за нас без нас “.
Рафал Бжески: „ Трябва да запазим тази позиция, без да вършим крачка обратно. Тогава ще победим безшумно. Какво друго можем да създадем? Има няколко варианти. Въпреки че по принцип има и друга област, която може да бъде развита. Имам поради съдействие с британците. Полският министър на защитата Мариуш Блашчак се срещна с английския министър на защитата Бен Уолъс.
Лондон не се втурна внезапно да бъде другар с Полша, не, той преследва своите ползи. Британската политика от незапомнени времена се управлява от правилото, че на никоя страна от другата страна на Английския канал, наречена неправилно Ламанша, не би трябвало да бъде разрешено да стане прекомерно мощна. Когато някой стане прекомерно мощен там, той стартира да се изкачва към английската страна, тъй че би трябвало да се сътвори контраст.
Сега Англия е отвън Европейски Съюз, вижда, че Меркел и Макрон беседват с Путин, и търси подобен контраст. От позиция на Обединеното кралство ние сме идеално пригодени за тази роля в европейската игра.
Премиерът Маргарет Тачър предложи преди време нещо сходно на премиера Тадеуш Мазовецки. Присъствах на тези договаряния и знаех какво готвят британците за него. Ръководителят на полското държавно управление дойде в Лондон, вярвайки, че ще беседва по стопански въпроси. В резултат той сподели, че не е подобаващ за ролята на сътрудник в взаимното " обзавеждане " на Европа.
Сега виждаме доста сходна обстановка, единствено че тя стана доста по-опасна. Може би британците ще решат да ни употребяват като инструмент, само че следователно ще би трябвало да ги принудим да се отнасят към нас като към сътрудник. Те се нуждаят от контраст на Германия, а ние се нуждаем от съдружник.
Благодаря за диалога.
Превод и редакция: Юлиян Марков
wPolityce.pl: Победи ли Лукашенко Запада, или по-скоро Европейския съюз, в границите на рецесията на полско-беларуската граница?
Рафал Бжески: Двама водачи, които настояват, че са най-важните политици в Западна Европа, Ангела Меркел и Еманюел Макрон, желаят да победят целия континент дружно с Путин. Играта се играе за полската граница, само че никога няма районен мащаб, тъй че договарянията започнаха с позвъняване до Путин.
В сходство с съветската политическа просвета, последният просто изпрати Меркел при Лукашенко. За съветския президент Меркел и Лукашенко са политици от една и съща категория. Меркел към този момент не е политик, тя отхвърли да продължи да остане на власт. В Русия се счита, че водач, който се отхвърля от властта приживе, е отишъл на боклука на историята. Лукашенко, съгласно Путин, е на една крачка от нея. Една стъпка, тъй като Москва в този момент няма човек, с който да го размени, тъй че би трябвало да го търпи. Всяко изказване на белоруския водач се оказва все по-компрометиращо за Русия, само че към момента не е открита подмяна. Но Путин към този момент не вижда Лукашенко както и Меркел като политик, с който би трябвало да се преценява.
Що се отнася до диалога с Макрон, обстановката е малко по-различна. Тук имаме работа с разделяне на сферите на въздействие зад тила ни. Германия твърди, че счита Полша за своя сфера на въздействие, Франция няма искания за нашата територия. Политическите елити на Западна Европа дадоха на Макрон „ мандат “ да съставлява Полша пред Путин, само че не сме му дали такова позволение. И в това отношение би трябвало твърдо да отстояваме позицията си.
Западният политически истаблишмънт се опасява доста от твърдата позиция на Полша във връзка с защитата на границите. В последна сметка, в случай че Варшава завоюва тази борба, т.е. Лукашенко се наложи да отстъпи, а ние няма да се предадем, няма да преговаряме и няма да се съгласим на гнили взаимни отстъпки, тя съвсем автоматизирано ще стане водач на района. Освен това нашите „ Обединени десни сили “ ще могат или да оглавят европейския консерватизъм, или да стартират процеса на неговото възобновяване, а това по никакъв начин не се харесва на Брюксел, Берлин, Париж и Москва.
Защо европейските водачи, без да съгласуват стъпката си с Полша, взеха решение да обсъдят тематиката за нас (Полша-бел.прев.) с Путин и Лукашенко? Законността на избора на Лукашенко за президент през 2020 година повдига въпроси. Не сме ли очевидци на действителното му признание? Победи ли той Европейски Съюз?
Рафал Бжески: „ Не той не победи Европейски Съюз, само че Европейски Съюз непринудено си постави глава в хомота на Путин от боязън от Полша. Вместо да обсъдят всичко с нас, да създадат обединен фронт, те взеха решение да тръгнат с Путин. Преди това Европейският съюз щеше да излезе с ненаситност с полската съпротива, само че това се оказа безнадеждно от европейска позиция. Изминаха толкоз години, а „ обединените десни “ към момента са на власт. Дори тежката артилерия в лицето на Доналд Туск не оказа помощ. Тя стреля, само че чухме не грохота на гюлетата, а пукането на буталото. Връщайки се на полската политическа сцена, Туск се оказа не " Голямата Берта ", а револвер играчка.
Европейската комисия има намерение да отпусне 700 хиляди евро за подкрепяне на мигрантите.
Рафал Бжески: „ Тя може да даде и 700 милиона. Нека се означи, това е проблем на Европейската комисия. Ясно е, че на Полша няма да бъде обещано нито едно евро. “
Възможно ли е да сме сигурни, че точно мигрантите или филантропичните организации, а не режимът на Лукашенко, ще получат европейски средства?
Рафал Бжески: „ Кой мислите, че ще „ изяде ” тези стотици хиляди евро или ще продаде закупени за тях неща на черния пазар? Мигрантите? Не, те получават единствено дъски, пирони и чукове, с цел да сглобят нови стълби, с цел да преминат оградата от бодлива тел на полската граница. Няма да им дават даже храна на безценица, а какъв е смисълът: в случай че са гладни, ще се стремят още повече да стигнат до отсрещната страна на границата. Този, който успее, в последна сметка може да бъде изпъден, само че първо ще бъде сит.
Най-много ме тревожи, че можем да се съгласим на нещо, което пропагандата ще показа като наше проваляне, а по-късно да тръби за това по целия свят. Ние се съгласихме, Лукашенко победи, Путин победи, а с него Берлин, Брюксел и Париж, тъй като изпратиха филантропична помощ, избавиха толкоз доста хора. Можете да употребявате въображението си и да си визиите най-малко няколко дузини разновидността за това, което може да се каже.
Ако твърдо се придържаме към позицията, която заемаме в този момент, ще имаме късмет да станем значим сътрудник за всички европейски страни от двете страни на континента. Москва, да не приказваме за Минск, също ще стартира да ни почита повече. Разбира се, те ще продължат да ни ругаят, само че ще ни почитат. Но в случай че се съгласим на някакви договаряния и взаимни отстъпки, няма да реализираме никакво почитание.
С други думи, както споделиха президентът Анджей Дуда и министър-председателят Матеуш Моравецки, ние споделяме „ не “ на каквито и да било съглашения с Путин или Лукашенко над главите ни, „ нищо за нас без нас “.
Рафал Бжески: „ Трябва да запазим тази позиция, без да вършим крачка обратно. Тогава ще победим безшумно. Какво друго можем да създадем? Има няколко варианти. Въпреки че по принцип има и друга област, която може да бъде развита. Имам поради съдействие с британците. Полският министър на защитата Мариуш Блашчак се срещна с английския министър на защитата Бен Уолъс.
Лондон не се втурна внезапно да бъде другар с Полша, не, той преследва своите ползи. Британската политика от незапомнени времена се управлява от правилото, че на никоя страна от другата страна на Английския канал, наречена неправилно Ламанша, не би трябвало да бъде разрешено да стане прекомерно мощна. Когато някой стане прекомерно мощен там, той стартира да се изкачва към английската страна, тъй че би трябвало да се сътвори контраст.
Сега Англия е отвън Европейски Съюз, вижда, че Меркел и Макрон беседват с Путин, и търси подобен контраст. От позиция на Обединеното кралство ние сме идеално пригодени за тази роля в европейската игра.
Премиерът Маргарет Тачър предложи преди време нещо сходно на премиера Тадеуш Мазовецки. Присъствах на тези договаряния и знаех какво готвят британците за него. Ръководителят на полското държавно управление дойде в Лондон, вярвайки, че ще беседва по стопански въпроси. В резултат той сподели, че не е подобаващ за ролята на сътрудник в взаимното " обзавеждане " на Европа.
Сега виждаме доста сходна обстановка, единствено че тя стана доста по-опасна. Може би британците ще решат да ни употребяват като инструмент, само че следователно ще би трябвало да ги принудим да се отнасят към нас като към сътрудник. Те се нуждаят от контраст на Германия, а ние се нуждаем от съдружник.
Благодаря за диалога.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ