Д-р Мирослав Ненков: Каквото и безпринципно правителство да се направи, ще е по-добро от служебен кабинет на Радев
Върнахме се в доста мракобесни времена - п реди са ги вкарвали в лагерите, аз се разминах с оставка
Най-възмутените от записите на Политическа партия и визитата в Американското посолство се оказаха най-близките хора до Кремъл, споделя пред Faktor.bg анестезиологът
Интервю на Васко Стефанов
- Д-р Ненков, с кой анекдот можете да опишете случката във ВМА – пробваха се да ви цензурират и желаеха да спрат медийните ви участия?
- Един човек сменя работата и сътрудниците му през целия ден изясняват по какъв начин щяла да пристигна чайката. Накрая ги попитал каква е тази чайка? Те му обяснили, че по този начин викали на шефа си, тъй като идвал на работа, крещял, осирал всичко и си тръгвал.
- Да не би обстановката, в която попаднахте, също да е анекдот?
- Да ви кажа, доста ме заболя от този „ анекдот “. Никак не е смешно, че през 2023 година, в европейска страна, институция постанова цензура на свои чиновници. Не ставаше въпрос да ми се забрани да приказвам по съответна тематика, а изобщо да се явявам в медии. Румен Радев е президентът, а аз съм някакъв лекар от операционната. С какво мога да съм рисков? Нямам никакво пояснение. Колкото повече си го мисля, толкоз по-невероятно ми се коства всичко.
- С какво ви заплашиха, защото по Кодекса на труда няма закон, с който да уволняват чиновници за изявленията?
- Беше ми обяснено, че ще бъда репресиран и ще ме махнат от операционната, в която 13 години работя. Заплашиха ме, че ще ми сменят работното място, в случай че не спра да вървя по медиите. Питаха ме дали не съм нарушил някое предписание или заповед, тъй като тогава непосредствено можеха да ме уволнят. Бях застрашен по най-кофти метод – че в случай че направя нещо, иска ми се върне. Подобен метод на работа имаше преди, с партийно-секретарски способи. Върнахме се в доста мракобесни времена. Преди са ги вкарвали в лагерите, аз се разминах с оставка, само че в последна сметка нямаше по какъв начин да приема сходно изискване, което ми се поставяше. За мен най-голямата загуба е, че се деля с сътрудниците си.
- По време на коронавирус пандемията подкрепяхте ген. Мутафчийски, за какво през днешния ден не ви върна жеста, какво се е трансформирало за тези години?
- Нямам никаква визия. Аз си измервам приказките, за разлика от свободните диалози и по никакъв метод не съм навредил персонално на генерала или на институцията, която ръководи. Не съм изпитвал потребност и не ми е минавало през мозъка даже сходно нещо. По време на пандемията Мутафчийски беше подложен в ужасяваща обстановка. Тогава се справяше доста добре, по какъв начин да не го поддържа? Нещо се е случило, което го е предиздвикало да ми каже всичко това. Или е бил вътрешен ентусиазъм, не дай Боже, или се пробвам да се подлъгвам, че някакъв външен фактор го е подтикнал, което също не е добре.
- Знаете ли и за други случаи с ваши сътрудници, на които са се опитвали да постановат цензура?
- Да, още преди е имало случаи с сътрудници, чиито участия в медии са спирани. Има обаче една голяма разлика, тъй като моите медийни изяви не са от през вчерашния ден. При ген. Тонев, при ген. Петров или при доцент Кацаров, които бяха отпред на болничното заведение, не ми беше юридически даже намек къде и какво да приказвам. Аз не мога да допускам, че човек като мен може да бъде стеснителен за подобен всесилен мъж, какъвто в последно време е нашият президент.
- Какво се случва в страната, вършат се опити за постоянен кабинет, а в това време и всичко допустимо, с цел да няма държавно управление. Кои сили ще надделеят?
- Президентът през последните години ръководи еднолично, прокарвайки своите визии какво би трябвало да съставлява страната ни, нарушавайки даже решения на Народното събрание. Говоря съответно за подпомагането на нападнатата Украйна. Вероятността тази власт на Румен Радев да му бъде отнета е притеснителна за него. А към този момент едно постоянно държавно управление няма да слуша позвъняванията на самия президент или на някой плъх, който се върти към него и прави всякакви неща от негово име надолу в системата. Затова Радев си разреши нещо, което не ми го побира мозъкът – да каже на втората групировка в Народното събрание „ гледайте да няма постоянно държавно управление “. Още повече бях учуден, че втората политическа мощ си премълча за сходни нагли изявления. Явно, когато човек се изправи лице в лице с такова безгранично безсрамие, се стряска и на момента не знае по какъв начин да реагира.
- Като споменахте за безсрамие, имаше реклами на хранителни добавки, в които използваха фотографията и името ви. До къде стигнаха разправиите ви с мошениците, успяхте ли да ги осъдите, беше ли всичко част от съветската агитация?
- Не знам дали е част от съветската агитация, само че службите стигнаха до имената на уредниците, които се оказаха с съветски имена. Направих следена поръчка и доставчикът беше руснак. Оказа се, че и едната от производителките е рускиня. Те не употребяват единствено моето име, за жалост, някои възрастни хора се връзват и си купуват стоките им. Искам да употребявам опцията да кажа, че в никакъв случай не бих рекламирал медикаменти и каквато и да е стока, която въздейства на здравето на хората. Лекарите не трябва да го вършат. В момента по малките екрани има рекламна акция на хранителни добавки за всевъзможни заболявания, които, като слуша човек, до една са вълшебен. При следената поръчка единият руснак ми обясняваше по какъв начин трябвало да пия медикамента по-дълго, а в случай че съм го съчетаел с още две хапчета, щяло да има още по-добър резултат. Това е доста противен тип бизнес. Моят юрист съумя да махне в огромна част от уеб страниците рекламите. За присъда не може да става дума, тъй като пред Темида би трябвало да се показа кой жив човек стои зад написания текст. Използват се хостинги отвън Европейския съюз и на процедура не може да се направи връзката сред създателя на текста и написаното. Това е огромен проблем и не е единствено мой, а общ.
- Накъде върви светът, неотдавна Еманюел Макрон се възмути по какъв начин можело да се поддържа концепцията за арбитражен съд против Путин?
- Светът върви натам, че влачени от материалния си триумф, доста хора не помнят за по-важните неща. Псевдоевропейци като Макрон могат единствено да объркат хората. Ситуацията с войната в Украйна е доста елементарна – имаме една тоталитарна страна, ръководена еднолично от един малък мъж, който атакува друга страна, причинявайки гибел. Тук не би трябвало да си някакъв експерт по интернационално право, с цел да си помислиш, дали този миличък мъж не е решил да завладее Украйна, а по-късно прибалтийските страни и България. Това, което споделя Макрон, приказва за подкупност. Спомняме си какъв брой пъти единствено върви да стиска ръчичката на Путин, с цел да забележим какъв брой е „ готин “. Подобно държание към този момент наподобява на бизнес начинание. Наистина са значими материалните неща, само че когато останат единствено те, се случва тъкмо това, което виждаме.
- След 34 години, вместо да си приказваме за ярко бъдеще, още на дневен ред са тематиките за цензурата, за нарушителите комунисти. Къде би трябвало да търсим виновността – в гражданското общество, в намесата на външни фактори, в политиците?
- В Народното събрание видяхме по какъв начин депутати се плюха като в детската градина. Дори излезе някъде шегичка, че националните ни представители към този момент спрели да гълтат и единствено плюели. Тези депутати ние си ги пращаме в Народното събрание. Нали отново част от българския народ гласоподава за същата комунистическа партия след 1989 година, а след това избира 12 години Бойко Борисов? Той не е пристигнал на власт с танкове, а я е спечелил с избори. Идва един мъчителен миг, в който разбираш, че решенията за личния ти живот и за страната ти са твоя отговорност. Най-токсичното нещо, което се популяризира от злонамерени тролове, е, че „ от мен нищо не зависи “. Не е правилно. Хората, които не са дали своят вот, са повече от тези, които са пуснали бюлетини.
- Не карат ли обаче сходни записи, които изтичат от партийните централи, хората да си споделят, че „ от тях нищо не зависи “?
- Нали тъкмо ние сме пратили тези хора там? Сега чувам едни трагични неща: „ Боже, Боже, какво имало на записите “! Нима останалите партии не приказват по сходен метод на вътрешните си събрания или пък в домовете си? Просто в този момент един неразумно млад мъж излезе и разгласява диалози. Защо, към този момент той да каже. Няма никаква драма в записите. Много сме мънички и би трябвало да се съобразяваме с по-силните. Ако пък сме по-податливи и страхливи, би трябвало да се съобразяваме още повече. Прави усещане, че тези, които през днешния ден са най-възмутени от визитата в посолството, в това време са най-близко до Кремъл. Историята със записите е едно от най-долните ченгеджийски мероприятия.
- Защо в нашия парламент не можем да забележим пердах „ като хората “, както в Украинската Рада, и в Съединени американски щати, където се раздават юмруци и шутове?
- Това с плюенето на депутатите е доста мощно. Такива сме. Много дълго време са ни учили, че някой би трябвало да ни каже какво да вършим. Това ни е доста огромен народен проблем. Винаги чакаме някой да пусне банани или да даде нещо. Казваха ни по кое време да вървим на манифестация, по кое време да сме радостни или тъжни, тъй като сами не можем да решим. Когато пък някой каже нещо, което не се харесва, си губи работата. Аз получих препоръки от сътрудници, което ми говореха да не бързам. Професията ми е такава, че елементарно и бързо ще си намеря работа. Не съм имал запасен проект, тъй като всичко се случи доста бързо. Въпросът не е дали ще имам работа, или не. Работодателите би трябвало да схванат, че не могат да споделят на хората какво да вършат в свободното си време, в случай че не е неоправдателно. Трябва да сме оптимисти. Ще минем евентуално през още един цикъл от избори и нещата ще изкристализират. В момента, каквото и безпринципно държавно управление да се направи, ще е по-добро при всички случаи от длъжностен кабинет на президента.
Най-възмутените от записите на Политическа партия и визитата в Американското посолство се оказаха най-близките хора до Кремъл, споделя пред Faktor.bg анестезиологът
Интервю на Васко Стефанов
- Д-р Ненков, с кой анекдот можете да опишете случката във ВМА – пробваха се да ви цензурират и желаеха да спрат медийните ви участия?
- Един човек сменя работата и сътрудниците му през целия ден изясняват по какъв начин щяла да пристигна чайката. Накрая ги попитал каква е тази чайка? Те му обяснили, че по този начин викали на шефа си, тъй като идвал на работа, крещял, осирал всичко и си тръгвал.
- Да не би обстановката, в която попаднахте, също да е анекдот?
- Да ви кажа, доста ме заболя от този „ анекдот “. Никак не е смешно, че през 2023 година, в европейска страна, институция постанова цензура на свои чиновници. Не ставаше въпрос да ми се забрани да приказвам по съответна тематика, а изобщо да се явявам в медии. Румен Радев е президентът, а аз съм някакъв лекар от операционната. С какво мога да съм рисков? Нямам никакво пояснение. Колкото повече си го мисля, толкоз по-невероятно ми се коства всичко.
- С какво ви заплашиха, защото по Кодекса на труда няма закон, с който да уволняват чиновници за изявленията?
- Беше ми обяснено, че ще бъда репресиран и ще ме махнат от операционната, в която 13 години работя. Заплашиха ме, че ще ми сменят работното място, в случай че не спра да вървя по медиите. Питаха ме дали не съм нарушил някое предписание или заповед, тъй като тогава непосредствено можеха да ме уволнят. Бях застрашен по най-кофти метод – че в случай че направя нещо, иска ми се върне. Подобен метод на работа имаше преди, с партийно-секретарски способи. Върнахме се в доста мракобесни времена. Преди са ги вкарвали в лагерите, аз се разминах с оставка, само че в последна сметка нямаше по какъв начин да приема сходно изискване, което ми се поставяше. За мен най-голямата загуба е, че се деля с сътрудниците си.
- По време на коронавирус пандемията подкрепяхте ген. Мутафчийски, за какво през днешния ден не ви върна жеста, какво се е трансформирало за тези години?
- Нямам никаква визия. Аз си измервам приказките, за разлика от свободните диалози и по никакъв метод не съм навредил персонално на генерала или на институцията, която ръководи. Не съм изпитвал потребност и не ми е минавало през мозъка даже сходно нещо. По време на пандемията Мутафчийски беше подложен в ужасяваща обстановка. Тогава се справяше доста добре, по какъв начин да не го поддържа? Нещо се е случило, което го е предиздвикало да ми каже всичко това. Или е бил вътрешен ентусиазъм, не дай Боже, или се пробвам да се подлъгвам, че някакъв външен фактор го е подтикнал, което също не е добре.
- Знаете ли и за други случаи с ваши сътрудници, на които са се опитвали да постановат цензура?
- Да, още преди е имало случаи с сътрудници, чиито участия в медии са спирани. Има обаче една голяма разлика, тъй като моите медийни изяви не са от през вчерашния ден. При ген. Тонев, при ген. Петров или при доцент Кацаров, които бяха отпред на болничното заведение, не ми беше юридически даже намек къде и какво да приказвам. Аз не мога да допускам, че човек като мен може да бъде стеснителен за подобен всесилен мъж, какъвто в последно време е нашият президент.
- Какво се случва в страната, вършат се опити за постоянен кабинет, а в това време и всичко допустимо, с цел да няма държавно управление. Кои сили ще надделеят?
- Президентът през последните години ръководи еднолично, прокарвайки своите визии какво би трябвало да съставлява страната ни, нарушавайки даже решения на Народното събрание. Говоря съответно за подпомагането на нападнатата Украйна. Вероятността тази власт на Румен Радев да му бъде отнета е притеснителна за него. А към този момент едно постоянно държавно управление няма да слуша позвъняванията на самия президент или на някой плъх, който се върти към него и прави всякакви неща от негово име надолу в системата. Затова Радев си разреши нещо, което не ми го побира мозъкът – да каже на втората групировка в Народното събрание „ гледайте да няма постоянно държавно управление “. Още повече бях учуден, че втората политическа мощ си премълча за сходни нагли изявления. Явно, когато човек се изправи лице в лице с такова безгранично безсрамие, се стряска и на момента не знае по какъв начин да реагира.
- Като споменахте за безсрамие, имаше реклами на хранителни добавки, в които използваха фотографията и името ви. До къде стигнаха разправиите ви с мошениците, успяхте ли да ги осъдите, беше ли всичко част от съветската агитация?
- Не знам дали е част от съветската агитация, само че службите стигнаха до имената на уредниците, които се оказаха с съветски имена. Направих следена поръчка и доставчикът беше руснак. Оказа се, че и едната от производителките е рускиня. Те не употребяват единствено моето име, за жалост, някои възрастни хора се връзват и си купуват стоките им. Искам да употребявам опцията да кажа, че в никакъв случай не бих рекламирал медикаменти и каквато и да е стока, която въздейства на здравето на хората. Лекарите не трябва да го вършат. В момента по малките екрани има рекламна акция на хранителни добавки за всевъзможни заболявания, които, като слуша човек, до една са вълшебен. При следената поръчка единият руснак ми обясняваше по какъв начин трябвало да пия медикамента по-дълго, а в случай че съм го съчетаел с още две хапчета, щяло да има още по-добър резултат. Това е доста противен тип бизнес. Моят юрист съумя да махне в огромна част от уеб страниците рекламите. За присъда не може да става дума, тъй като пред Темида би трябвало да се показа кой жив човек стои зад написания текст. Използват се хостинги отвън Европейския съюз и на процедура не може да се направи връзката сред създателя на текста и написаното. Това е огромен проблем и не е единствено мой, а общ.
- Накъде върви светът, неотдавна Еманюел Макрон се възмути по какъв начин можело да се поддържа концепцията за арбитражен съд против Путин?
- Светът върви натам, че влачени от материалния си триумф, доста хора не помнят за по-важните неща. Псевдоевропейци като Макрон могат единствено да объркат хората. Ситуацията с войната в Украйна е доста елементарна – имаме една тоталитарна страна, ръководена еднолично от един малък мъж, който атакува друга страна, причинявайки гибел. Тук не би трябвало да си някакъв експерт по интернационално право, с цел да си помислиш, дали този миличък мъж не е решил да завладее Украйна, а по-късно прибалтийските страни и България. Това, което споделя Макрон, приказва за подкупност. Спомняме си какъв брой пъти единствено върви да стиска ръчичката на Путин, с цел да забележим какъв брой е „ готин “. Подобно държание към този момент наподобява на бизнес начинание. Наистина са значими материалните неща, само че когато останат единствено те, се случва тъкмо това, което виждаме.
- След 34 години, вместо да си приказваме за ярко бъдеще, още на дневен ред са тематиките за цензурата, за нарушителите комунисти. Къде би трябвало да търсим виновността – в гражданското общество, в намесата на външни фактори, в политиците?
- В Народното събрание видяхме по какъв начин депутати се плюха като в детската градина. Дори излезе някъде шегичка, че националните ни представители към този момент спрели да гълтат и единствено плюели. Тези депутати ние си ги пращаме в Народното събрание. Нали отново част от българския народ гласоподава за същата комунистическа партия след 1989 година, а след това избира 12 години Бойко Борисов? Той не е пристигнал на власт с танкове, а я е спечелил с избори. Идва един мъчителен миг, в който разбираш, че решенията за личния ти живот и за страната ти са твоя отговорност. Най-токсичното нещо, което се популяризира от злонамерени тролове, е, че „ от мен нищо не зависи “. Не е правилно. Хората, които не са дали своят вот, са повече от тези, които са пуснали бюлетини.
- Не карат ли обаче сходни записи, които изтичат от партийните централи, хората да си споделят, че „ от тях нищо не зависи “?
- Нали тъкмо ние сме пратили тези хора там? Сега чувам едни трагични неща: „ Боже, Боже, какво имало на записите “! Нима останалите партии не приказват по сходен метод на вътрешните си събрания или пък в домовете си? Просто в този момент един неразумно млад мъж излезе и разгласява диалози. Защо, към този момент той да каже. Няма никаква драма в записите. Много сме мънички и би трябвало да се съобразяваме с по-силните. Ако пък сме по-податливи и страхливи, би трябвало да се съобразяваме още повече. Прави усещане, че тези, които през днешния ден са най-възмутени от визитата в посолството, в това време са най-близко до Кремъл. Историята със записите е едно от най-долните ченгеджийски мероприятия.
- Защо в нашия парламент не можем да забележим пердах „ като хората “, както в Украинската Рада, и в Съединени американски щати, където се раздават юмруци и шутове?
- Това с плюенето на депутатите е доста мощно. Такива сме. Много дълго време са ни учили, че някой би трябвало да ни каже какво да вършим. Това ни е доста огромен народен проблем. Винаги чакаме някой да пусне банани или да даде нещо. Казваха ни по кое време да вървим на манифестация, по кое време да сме радостни или тъжни, тъй като сами не можем да решим. Когато пък някой каже нещо, което не се харесва, си губи работата. Аз получих препоръки от сътрудници, което ми говореха да не бързам. Професията ми е такава, че елементарно и бързо ще си намеря работа. Не съм имал запасен проект, тъй като всичко се случи доста бързо. Въпросът не е дали ще имам работа, или не. Работодателите би трябвало да схванат, че не могат да споделят на хората какво да вършат в свободното си време, в случай че не е неоправдателно. Трябва да сме оптимисти. Ще минем евентуално през още един цикъл от избори и нещата ще изкристализират. В момента, каквото и безпринципно държавно управление да се направи, ще е по-добро при всички случаи от длъжностен кабинет на президента.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ