Във варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще бъде се състои премиерата на „Тютюн“
Варна. Дългоочакваната премиера на „ Тютюн “ от Димитър Димов, един от най-важните акценти в юбилейната стратегия на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ за неговата 100-годишнина, следва на 20, 21 септември 2021, 19.00, Основна сцена, оповестиха от пресцентъра на държавна такса „ Стоян Бъчваров “ – Варна . Това е първата театрална режисура в България по именития разказ, една от 10-те обичани книги на българите, съгласно тв формат „ Голямото четене “.
Димитър Димов (1909-1966) написа „ Тютюн “ в Пловдив, където е доцент в Аграрния университет. Ветеринарен доктор с блестяща академична и научна кариера, той е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ, София и създател на над 20 научноизследователски труда в региона на ветеринарната медицина.
„ Тютюн “ има нелека литературна орис. Забележителна гледка на времето, когато България се намира в немската зона на въздействие, романът, оповестен за пръв път през 1951 година, преглежда въпроса за самотата на личността и натиска на капитала върху нравствените устои на индивида. Още на идната година е жигосан в полемика на Съюза на българските писатели за „ проводник на западно въздействие “ и политически „ неправоверно “ наличие. Въпреки приветствената депеша от тогавашния министър-председател Вълко Червенков, казионната рецензия, под предводителството на Пантелей Зарев, оказва напън върху писателя да промени текста. Така се ражда втората редакция на „ Тютюн “ (1954), допълнена с герои в стила на господстващия тогава „ социалистически натурализъм “ (1955). Десетилетия наред в тоталитарна България се популяризира единствено тази публична версия на романа. Първоначалният му вид е оповестен още веднъж, с помощта на наследниците, едвам през 1992 година „ Тютюн “, преведен на над 30 езика, продължава живота си и на филмовия екран в едноименния филм на режисьора Никола Корабов и оператора Въло Радев от 1961 година
70 години след излизането на романа и 60 години след кино лентата, „ Тютюн “ ще оживее за пръв път и на българската театрална сцена във Варна в драматургичния вид на Юрий Дачев, построен върху литературния оригинал. „ С цялостното схващане, че се намирам в един непознат свят, се пробвам да взема от него това, което мен ме вълнува и колкото и да звучи нескромно, по някакъв метод да преведа на сценичен език, да приготвя за театрална режисура една литература, която носи в себе си скрита драматургия, само че не задоволително изрично. Искам да благодаря за доверието към мен на Теодора Димова – самата тя прелестен публицист и драматург, тъй като след „ Поручик Бенц “ тя за повторно ми позволява да работя върху текст на татко й Димитър Димов. Театралната версия стартира доста по-късно от романа, т.е. пътищата на Борис и Ирина не са разгърнати в тяхната поредност. Действието стартира от срещата им в София, когато те, увлечени в своите упоритости, към този момент са попаднали в един различен, не техен свят. Да се концентрира в тази посока историята, да се намерят пресечни точки в театралните срещи сред героите, с цел да се реализира едно сгъстено деяние – това е нещо, което театърът желае, за разлика от белетристиката, която има силата да се разпростира умерено, нашироко “, споделя Юрий Дачев.
Режисьорката Бина Харалампиева извежда преди всичко в„ Тютюн “ разпадът на личността. „ Ние се фокусираме върху главната тематика - проучването на индивида в изключителни условия, в изискванията на Втората международна война. Войната дава своето отражение и въпреки чувството за нея да не е толкоз директно, целият сюжет е построен върху постулата, че светът е прояден от войната. Хората наподобяват като че ли урочасани от тези зли страни, които се таят надълбоко в човешката психика - властта, парите, алчността, устрема да владееш и манипулираш хората към теб, упоритостта да притежаваш от ден на ден и повече. „ Светът не е фиктивен по различен метод, с изключение на с пари “, както гласи една превъзходна имитация в нашия вид на „ Тютюн “. Мечтата да властваш над другите, също е могъща упоритост и също разяжда индивида от вътрешната страна.
Естествено, както във всяка ера, по този начин и през днешния ден ние - актьорите и аз като режисьор на представлението – интерпретираме. Интерпретираме тези онези феномени, които са значими за обществото ни сега и за нас самите, а тематиките, които ние извеждаме в „ Тютюн “, намирам за разтърсващи. Надявам се, че те ще влияят по същия метод и на фена “, изяснява концепцията си Бина Харалампиева.
Сценографията и костюмите са дело на Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор е Асен Аврамов. В ролята на алчния и безсъвестен притежател на тютюневата фабрика „ Никотиана “ Борис Морев, който е влюбен съдбовно в красивата Ирина, се превъплъщава Калин Врачански. Популярният артист играе на сцената на Театър „ София “, Театър 199, Музикалния спектакъл и други, взе участие в тв сериалите „ Стъклен дом “ и „ Дървото на живота “, във филмите „ Забранена обич “, „ Още нещо за любовта “, „ Г-н Х и морето “ и други Победител в тв риалити шоуто “Като две капки вода “ и гласът на Fox.
Във филмовата класика „ Тютюн “ великолепеният артист Йордан Матев пресъздава облика на Борис Морев, а изключителното преобразяване на огромната актриса Невена Коканова в ролята на Ирина продължава да се счита за един от най-високите върхове в българското кино изкуство. Сега в „ Тютюн “ на варненска сцена в ролята на Ирина ще забележим магнетичната Диана Димитрова, която познаваме от филмите „ Снимка с Юки “, „ Писма до Антарктида “, „ Дъвка за балончета “, също от тв сериалите „ Откраднат живот “, „ Столичани допълнително “ и други Освен актриса, Диана се изявява като художник и създател на детски книги. Заедно с Калин Врачански, Диана Димитрова и Стоян Радев, който извършва забавния и комплициран облик на Фон Гайер. В премиерната театрална продукция вземат участие още Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Христина Джурова, Веселина Михалкова, Николай Божков, Александра Майдавска, Ивайло Иванов, Николай Кенаров и Юлияна Чернева.
„ Тютюн “ е третото заглавие по Димитър Димов на сцената на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “, където са играни с триумф и пиесите му „ Почивка в Арко Ирис “ (сезон 1963/64, реж. Цветан Цветков) и „ Жени с минало “ (сезон 1969/70, реж. Лиляна Пенчева).
Димитър Димов (1909-1966) написа „ Тютюн “ в Пловдив, където е доцент в Аграрния университет. Ветеринарен доктор с блестяща академична и научна кариера, той е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ, София и създател на над 20 научноизследователски труда в региона на ветеринарната медицина.
„ Тютюн “ има нелека литературна орис. Забележителна гледка на времето, когато България се намира в немската зона на въздействие, романът, оповестен за пръв път през 1951 година, преглежда въпроса за самотата на личността и натиска на капитала върху нравствените устои на индивида. Още на идната година е жигосан в полемика на Съюза на българските писатели за „ проводник на западно въздействие “ и политически „ неправоверно “ наличие. Въпреки приветствената депеша от тогавашния министър-председател Вълко Червенков, казионната рецензия, под предводителството на Пантелей Зарев, оказва напън върху писателя да промени текста. Така се ражда втората редакция на „ Тютюн “ (1954), допълнена с герои в стила на господстващия тогава „ социалистически натурализъм “ (1955). Десетилетия наред в тоталитарна България се популяризира единствено тази публична версия на романа. Първоначалният му вид е оповестен още веднъж, с помощта на наследниците, едвам през 1992 година „ Тютюн “, преведен на над 30 езика, продължава живота си и на филмовия екран в едноименния филм на режисьора Никола Корабов и оператора Въло Радев от 1961 година
70 години след излизането на романа и 60 години след кино лентата, „ Тютюн “ ще оживее за пръв път и на българската театрална сцена във Варна в драматургичния вид на Юрий Дачев, построен върху литературния оригинал. „ С цялостното схващане, че се намирам в един непознат свят, се пробвам да взема от него това, което мен ме вълнува и колкото и да звучи нескромно, по някакъв метод да преведа на сценичен език, да приготвя за театрална режисура една литература, която носи в себе си скрита драматургия, само че не задоволително изрично. Искам да благодаря за доверието към мен на Теодора Димова – самата тя прелестен публицист и драматург, тъй като след „ Поручик Бенц “ тя за повторно ми позволява да работя върху текст на татко й Димитър Димов. Театралната версия стартира доста по-късно от романа, т.е. пътищата на Борис и Ирина не са разгърнати в тяхната поредност. Действието стартира от срещата им в София, когато те, увлечени в своите упоритости, към този момент са попаднали в един различен, не техен свят. Да се концентрира в тази посока историята, да се намерят пресечни точки в театралните срещи сред героите, с цел да се реализира едно сгъстено деяние – това е нещо, което театърът желае, за разлика от белетристиката, която има силата да се разпростира умерено, нашироко “, споделя Юрий Дачев.
Режисьорката Бина Харалампиева извежда преди всичко в„ Тютюн “ разпадът на личността. „ Ние се фокусираме върху главната тематика - проучването на индивида в изключителни условия, в изискванията на Втората международна война. Войната дава своето отражение и въпреки чувството за нея да не е толкоз директно, целият сюжет е построен върху постулата, че светът е прояден от войната. Хората наподобяват като че ли урочасани от тези зли страни, които се таят надълбоко в човешката психика - властта, парите, алчността, устрема да владееш и манипулираш хората към теб, упоритостта да притежаваш от ден на ден и повече. „ Светът не е фиктивен по различен метод, с изключение на с пари “, както гласи една превъзходна имитация в нашия вид на „ Тютюн “. Мечтата да властваш над другите, също е могъща упоритост и също разяжда индивида от вътрешната страна.
Естествено, както във всяка ера, по този начин и през днешния ден ние - актьорите и аз като режисьор на представлението – интерпретираме. Интерпретираме тези онези феномени, които са значими за обществото ни сега и за нас самите, а тематиките, които ние извеждаме в „ Тютюн “, намирам за разтърсващи. Надявам се, че те ще влияят по същия метод и на фена “, изяснява концепцията си Бина Харалампиева.
Сценографията и костюмите са дело на Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор е Асен Аврамов. В ролята на алчния и безсъвестен притежател на тютюневата фабрика „ Никотиана “ Борис Морев, който е влюбен съдбовно в красивата Ирина, се превъплъщава Калин Врачански. Популярният артист играе на сцената на Театър „ София “, Театър 199, Музикалния спектакъл и други, взе участие в тв сериалите „ Стъклен дом “ и „ Дървото на живота “, във филмите „ Забранена обич “, „ Още нещо за любовта “, „ Г-н Х и морето “ и други Победител в тв риалити шоуто “Като две капки вода “ и гласът на Fox.
Във филмовата класика „ Тютюн “ великолепеният артист Йордан Матев пресъздава облика на Борис Морев, а изключителното преобразяване на огромната актриса Невена Коканова в ролята на Ирина продължава да се счита за един от най-високите върхове в българското кино изкуство. Сега в „ Тютюн “ на варненска сцена в ролята на Ирина ще забележим магнетичната Диана Димитрова, която познаваме от филмите „ Снимка с Юки “, „ Писма до Антарктида “, „ Дъвка за балончета “, също от тв сериалите „ Откраднат живот “, „ Столичани допълнително “ и други Освен актриса, Диана се изявява като художник и създател на детски книги. Заедно с Калин Врачански, Диана Димитрова и Стоян Радев, който извършва забавния и комплициран облик на Фон Гайер. В премиерната театрална продукция вземат участие още Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Христина Джурова, Веселина Михалкова, Николай Божков, Александра Майдавска, Ивайло Иванов, Николай Кенаров и Юлияна Чернева.
„ Тютюн “ е третото заглавие по Димитър Димов на сцената на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “, където са играни с триумф и пиесите му „ Почивка в Арко Ирис “ (сезон 1963/64, реж. Цветан Цветков) и „ Жени с минало “ (сезон 1969/70, реж. Лиляна Пенчева).
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ