Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на министъра на

Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на министъра на правораздаването против решение по т.1.1 от Протокол № 21 от изключителното отдалечено съвещание посредством видеоконферентна връзка на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет, извършено на 16.06.2023 година По време на това съвещание Борислав Сарафов е избран за краткотрайно изпълняващ функционалностите " основен прокурор на Република България ", оповестиха от Върховен административен съд.

Съдебният състав не споделя по този начин изложените от министъра на правораздаването причини за допустимост на жалбата, като открива, че последният не разполага с юридически интерес от оспорването на процесното решение.

Общата уговорка за обжалваемост на административните актове е използвана по отношение на жителите и юридическите лица, когато последните точно в това им качество са наранени от даден административен акт, само че не е използвана по отношение на лица, които упражняват държавновластнически функционалности, в който случай с цел да бъде възможно последните да оспорят даден административен акт, в това им характерно качество, следва това да е посочено категорично в закона. Изключение е планувано само за прокурора, с оглед пълномощията му по практикуване на контрол върху административните актове.

За да бъде едно лице правно квалифицирано като заинтригувано по смисъла на член 36 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), последното следва да бъде директно, директно и персонално наранено от взетото решение, каквато догадка е невъзможна за лицата осъществяващи държавновластнически функционалности, в това им характерно качество.

В съответния случай министърът на правораздаването не е директно, директно и персонално обиден от признатото решение на Прокурорската гилдия, с което се дефинира краткотрайно изпълняващ функционалностите основен прокурор. Върховните магистрати одобряват, че не е възможно оспорването на процесния административен акт в публичен интерес от страна на министъра, защото това е пълномощие на прокурорите, които единствени разполагат с опция да сезират съда с митинг в отбрана на публичния интерес. Съдебеният състав приема също, че в процесния случай с анулацията на акта не може да бъде реализирана и търсената и твърдяна от жалбоподателя удобна смяна в неговата правна сфера.

С оглед направения дотук разбор правосъдният състав намира, че законодателят не е дал на министъра на правораздаването право да оспорва решенията на ПК на Висш съдебен съвет, с които се дефинира изпълняващ функционалностите административен началник.

Също по този начин след последователен разбор на наредбите на глава девета, раздел I на Закон за съдебната власт, актуалният правосъден състав регистрира, че законодателят ясно и изрично е направил разграничаване сред статута на ръководителя на Върховния касационен съд, ръководителя на Върховния административен съд и основния прокурор и този на всички останали административни ръководители в органите на правосъдната власт, както и в процедурата по техния избор. В този смисъл в член 167, алинея 2 от Закон за съдебната власт, уреждащ откриването на процедури за избор на административен началник, категорично се сочи, че това е в подготвеност на съответната гилдия на Висш съдебен съвет като се изключи разкриване на процедурата за избор на ръководителите на висшите съдилища и основния

прокурор. Абсолютно аналогични са и наредбите на член 169, алинея 1 и алинея 3 от Закона за правосъдната власт, при наредба на условията за административните ръководители, както и на оправомощените субекти, които могат да вършат предложение за номиниране на съответни административни ръководители, в които текстове още веднъж е налице изключение за ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Същият е методът и в член 175, алинея 3, която е относима към предлагането за предварително освобождение на административните ръководители. Там също е направено разграничаване за двамата ръководители на висшите съдилища и основния прокурор.

Законодателят категорично е отделил процедурите за избор и предварително освобождение на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор, от тези на останалите административни ръководители в органите на правосъдната власт.

В член 168, алинея 7 от Закон за съдебната власт обаче, методът на законодателя е различен. В тази наредба категорично е уредено, че при премахване от служба на административния началник, функционалностите на административен началник до избирането на нов се реализират от един от неговите заместници, избран от съответната гилдия на Висшия правосъден съвет, като не е направено изключение за ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Абсолютно аналогично е ситуацията и в член 175, алинея 4 от Закона за правосъдната власт, където категорично е посочено, че при предварително преустановяване на мандат на административен началник на негово място се назначава лице, чийто мандат стартира да тече от датата на встъпване в служба, а до встъпването в служба на нов административен началник, неговите функционалности се извършват от избран от съответната гилдия негов заместител. Отново не е направено изключение за ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор.

Това постанова извода, че законодателят не е отделил процедурите за установяване на краткотрайно изпълняващ функционалностите на ръководител на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основен прокурор, от тези на останалите административни ръководители в органите на правосъдната власт.

По тези съображения висшите магистрати одобряват, че не намират опора в нормативната уредба доводите, изложени в жалбата, че при възможна анулация на процесния административен акт ще настъпи смяна в правната сфера на министъра на правораздаването, засягаща правното му качество в процедурата по установяване на изпълняващ функционалностите основен прокурор на Република България.

Определението по административно дело №6486 от 2023 година може да се апелира с частна тъжба пред петчленен състав на Върховен административен съд.