Имплантираха човешки мозъчни клетки в мозъка на жив плъх
Въпросите за етиката и морала съществено изостават от техническия напредък и не би трябвало да са възпиращ фактор. Още повече, в случай че етиката и моралът забавят научните проучвания в области, които биха спомогнали в създаването на нови медикаменти, в положение да спасят милиони хора. Това е мнението на учените, които отхвърлят да спрат проучванията си по интеграцията на мозъка на индивида и плъха.
Преди четири години група австрийски учени разгласява научна публикация, в която е разказана технология за развъждане на дребни човешки мозъчни органоиди (човешки мини-мозък) от стволови кафези, в мозъчните кафези на плъх в епруветка. Учените потвърдиха, че фрагментите на човешкия мозък сполучливо се интегрират. През 2016 година, друга група потвърди, че човешкият мозък продължава да пораства в тези условия и се появяват нови неврони. А наскоро в епруветка със същата технология бяха отгледани шест пласта от кората на основния мозък на индивида – областите, отговарящи за мисленето, речта, разсъжденията и други извънредно значими когнитивни функционалности.
Оказа се, че този неповторим човешки мини-мозък реагира на дразнителите по напълно същия метод, като пълноценния човешки мозък, в това число и реакциите на психеделични препарати. С други думи, учените получиха неповторим и повсеместен материал за проучването на разнообразни нови медикаменти, за проучване изискванията за развиване на заболяванията и други сходни проучвания, който няма по какъв начин да бъдат направени на живи същества. Да не приказваме за най-детайлното и в детайли проучването на мозъка, което може да разкрие напълно нови подходи в изкуствения разсъдък.
За страдание, науката навлезе в област, където стартират разногласията за етичността на сходни проучвания. Учените добре схващат, че органоидъд на човешкия мозък не е кадърен на мисловна активност, само че трендът е налице – този органоид става все по-сложен. Вече мнозина смятат, че проучванията в тази област би трябвало да бъдат спрени, само че към този момент те официално са позволени. Националните институти по опазването на здравето в Съединени американски щати (NIH) да вземем за пример, оповестиха мораториум върху финансирането на проучвания, в които се реализира развъждане на човешки стволови кафези в ембрионите на гръбначни животни в ранния стадий на развиване. Но този мораториум не важи за имплантирането на човешки органоиди.
Сега тези полемики ще се разгорят с нова мощ, тъй като се чака две научни групи по едно и също време да покажат резултатите от имплантирането на органоиди на човешкия мозък в мозъка на живи плъхове. За първи път тези опити излизат отвън епруветката и се организират върху живи същества.
Според предварителната информация, резултатите от тези опити са поразителни. Човешките мини-мозъци с размер към 2 милиметра оживяха в мозъка на жив плъх в продължение на дълъг интервал от време – в единия случай цели два месеца и даже са се присъединили към съдовата и нервната система на плъха, прехвърляйки кръв по съдовете и изпращайки нервни импулси в мозъка на животното! Някои аксони са проникнали в мозъка на плъха на дълбочина до 1,5 мм и са се съединили с мазолестото тяло, съединяващо лявото и дясното полукълбо. Когато се светне в очите на плъха, човешките неврони реагират на светлината, което значи функционална интеграция с мозъка на плъха. Това са невиждани резултати и никой до момента не е правил нещо сходно.
“Тук излизаме на напълно нова територия” – сподели Кристоф Кох (Christof Koch), президент на института “Алън” в Сиатъл. “Науката се развива толкоз бързо, че етиката изобщо не съумява да я догони”
Докато до момента учените спореха, че зародишът на човешкия мозък в епруветка, в вероятност може да осъзнае своето битие, то с имплантирането на този зародиш в мозъка на жив плъх, етичните разногласия към този момент са на напълно друго равнище. Вече става дума за основаването на същински химери. В биологията, химерите са организми, формирани от генетично разнородни кафези.
Учените смятат, че в живия мозък на животното, човешките органоиди ще се развиват по-бързо, в сравнение с в епруветка и етичните проблеми с възникването на схващане би трябвало да бъдат решени колкото се може по-бързо. Засега, тъкмо както с ИИ, сходен проблем няма, само че това не значи, че той няма да възникне.
При тези опити, човешките мозъчни органоиди са вградени в мозъка на живи плъхове, чието развиване е към този момент спряло. Учените смятат, че никой не може да си показа какво равнище на интеграция може да бъде реализирано, в случай че се вграждат органоиди в мозъка на зародиша на плъх.
Преди четири години група австрийски учени разгласява научна публикация, в която е разказана технология за развъждане на дребни човешки мозъчни органоиди (човешки мини-мозък) от стволови кафези, в мозъчните кафези на плъх в епруветка. Учените потвърдиха, че фрагментите на човешкия мозък сполучливо се интегрират. През 2016 година, друга група потвърди, че човешкият мозък продължава да пораства в тези условия и се появяват нови неврони. А наскоро в епруветка със същата технология бяха отгледани шест пласта от кората на основния мозък на индивида – областите, отговарящи за мисленето, речта, разсъжденията и други извънредно значими когнитивни функционалности.
Оказа се, че този неповторим човешки мини-мозък реагира на дразнителите по напълно същия метод, като пълноценния човешки мозък, в това число и реакциите на психеделични препарати. С други думи, учените получиха неповторим и повсеместен материал за проучването на разнообразни нови медикаменти, за проучване изискванията за развиване на заболяванията и други сходни проучвания, който няма по какъв начин да бъдат направени на живи същества. Да не приказваме за най-детайлното и в детайли проучването на мозъка, което може да разкрие напълно нови подходи в изкуствения разсъдък.
За страдание, науката навлезе в област, където стартират разногласията за етичността на сходни проучвания. Учените добре схващат, че органоидъд на човешкия мозък не е кадърен на мисловна активност, само че трендът е налице – този органоид става все по-сложен. Вече мнозина смятат, че проучванията в тази област би трябвало да бъдат спрени, само че към този момент те официално са позволени. Националните институти по опазването на здравето в Съединени американски щати (NIH) да вземем за пример, оповестиха мораториум върху финансирането на проучвания, в които се реализира развъждане на човешки стволови кафези в ембрионите на гръбначни животни в ранния стадий на развиване. Но този мораториум не важи за имплантирането на човешки органоиди.
Сега тези полемики ще се разгорят с нова мощ, тъй като се чака две научни групи по едно и също време да покажат резултатите от имплантирането на органоиди на човешкия мозък в мозъка на живи плъхове. За първи път тези опити излизат отвън епруветката и се организират върху живи същества.
Според предварителната информация, резултатите от тези опити са поразителни. Човешките мини-мозъци с размер към 2 милиметра оживяха в мозъка на жив плъх в продължение на дълъг интервал от време – в единия случай цели два месеца и даже са се присъединили към съдовата и нервната система на плъха, прехвърляйки кръв по съдовете и изпращайки нервни импулси в мозъка на животното! Някои аксони са проникнали в мозъка на плъха на дълбочина до 1,5 мм и са се съединили с мазолестото тяло, съединяващо лявото и дясното полукълбо. Когато се светне в очите на плъха, човешките неврони реагират на светлината, което значи функционална интеграция с мозъка на плъха. Това са невиждани резултати и никой до момента не е правил нещо сходно.
“Тук излизаме на напълно нова територия” – сподели Кристоф Кох (Christof Koch), президент на института “Алън” в Сиатъл. “Науката се развива толкоз бързо, че етиката изобщо не съумява да я догони”
Докато до момента учените спореха, че зародишът на човешкия мозък в епруветка, в вероятност може да осъзнае своето битие, то с имплантирането на този зародиш в мозъка на жив плъх, етичните разногласия към този момент са на напълно друго равнище. Вече става дума за основаването на същински химери. В биологията, химерите са организми, формирани от генетично разнородни кафези.
Учените смятат, че в живия мозък на животното, човешките органоиди ще се развиват по-бързо, в сравнение с в епруветка и етичните проблеми с възникването на схващане би трябвало да бъдат решени колкото се може по-бързо. Засега, тъкмо както с ИИ, сходен проблем няма, само че това не значи, че той няма да възникне.
При тези опити, човешките мозъчни органоиди са вградени в мозъка на живи плъхове, чието развиване е към този момент спряло. Учените смятат, че никой не може да си показа какво равнище на интеграция може да бъде реализирано, в случай че се вграждат органоиди в мозъка на зародиша на плъх.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ