Войната в Украйна направи необходимостта от боеспособна армия осезаема за много хора в Германия
Въпросът за даване на немски танкове " Леопард 2 " на Украйна не слиза от дневния ред на политическата сцена в Германия, излиза наяве от апела на Мари-Агнес Щрак-Зимерман от СвДП към канцлера Олаф Шолц да изясни нежеланието на Германия да извърши настояването на Киев, написа " Шпигел “.
Председателката на Комисията по защита съобщи пред ДПА: " По този метод той би трябвало да се възползва от опцията да изясни на нашите съдружници и партньорски страни, обвързани с другарство, за какво неговите съветници го поучават да не доставя на Украйна незабавно нужните танкове. "
Въпросът с танковете е парещ поради нашествието на Русия в Германия и масираната помощ, която Западът оказва на президента Володимир Зеленски.
Встрани от вниманието на международната общност обаче остава един по-голям за Германия въпрос – за положението на личните ѝ въоръжени сили.
Още през 2018 година пред Дойчландфунк някогашният министър на защитата Фолкер Рюе остро подлага на критика проектите за разполагане на части на Бундесвера в чужбина. " Бундесверът се нуждае от опция да си поеме глътка въздух, що се отнася до интернационалните задачи ", съобщи Рюе. Армията е в окаяно положение и не трябва да се натоварва в допълнение, сподели той.
Още тогава в тази обява се показва, че в Бундесвера на въоръжение са танкове, които не действат, изтребители, които не могат да се отлепят от пистата, фрегати, които не плават, само че също по този начин има прекомерно малко защитни жилетки и доста неналичия. " Функционира ли към момента Бундесверът? Могат ли бойците да си свършат работата? След последния отчет на комисаря по въпросите на въоръжените сили подозренията набъбнаха. “
Мрачна оценка за положението на немската войска беше направена и в деня след началото на съветското настъпление в Украйна. Бившият военачалник от НАТО Егон Рамс даде къс, само че стеснителен отговор пред " Хойте вестник “. Запитан в положение ли е Бундесверът да отбрани Германия при изключителна обстановка, генералът сподели: “Краткият и явен отговор е: не. “
В началото на юли федералният министър на финансите Кристиан Линднер (СвДП) написа писмо до министъра на защитата Кристине Ламбрехт (СвДП) и канцлера Олаф Шолц (ГСДП). В документа, с който " Шпигел “ е осведомен, министърът на финансите приканва за " задълбочени и бързи промени " в закупуването на въоръжение.
Линднер обръща внимание на " настоящото неприятно положение на въоръжените сили " на страната, въпреки че в това време не пропусна да поддържа доставката на оръжие за Украйна.
" Лошото настоящо положение на въоръжените сили не се дължи единствено на неналичието на финансови запаси, само че и значително на структурни дефицити и несъответстващо гражданско и военно ръководство “, продължава Линднер.
Засега остава неразбираемо до каква степен стигна реализирането на провокиралото бурни овации решение на Шолц от края на февруари за разпределяне на 100 милиарда евро за модернизиране на немската войска. Тогава канцлерът също по този начин сподели, че занапред нататък – година за година – Германия ще харчи за защита по повече от 2 % от Брутният вътрешен продукт.
Решението на НАТО за повишение на разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година беше взето на срещата на върха в Уелс през 2014 година
Поради неналичието на действителни стъпки в посока модернизиране на армията, в средата на септември ръководителят на Асоциацията на Бундесвера, която съставлява ползите на всички немски военнослужещи, би паника и направи извънредно сериозна оценка за положението на немските въоръжени сили.
Ефектите от историческата инвестиция в размер на 100 милиарда евро към момента не се усещат, сподели Андре Вюстнер пред телевизия А Ер Де. " В момента към момента сме в положение на свободно рухване ", добави той.
Вюстнер също по този начин уточни, че към момента 100-те милиарда евро, обещани през февруари, не са се материализирали под формата на контракти. В същото време министърката на защитата на Германия Кристине Ламбрехт се разгласи за това страната да поема водеща военна роля в Европа.
Председателят на Асоциацията на Бундесвера прикани ограниченията да се подхващат в този момент, незабавно. Вюстнер сподели, че за идния законодателен интервал са нужни 75 милиарда евро годишно. " В противоположен случай даже не би трябвало да стартират " дейности за псевдомодернизиране на немската войска.
Вюстнер не за първи път се пробва да притегли вниманието към проблемите в армията. В средата на юли пред вестник " Райнише пост " той уточни, че немските бойци са толкоз претрупани със дилемите си, че въоръжените сили са застрашени от разпад.
" Ако към настоящите задачи в региона на ръководството на рецесии и спорове или в алианса се прибавят все нови и нови задания, Бундесверът ще бъде заплашен от имплозия ", съобщи той. «Намираме се в състояние на претоварване. Една прекомерно дребна войска има прекалено много задания за осъществяване. "
В края на август Це Де Еф добави още една " черна точка " в оценките за Бундесвера с констатацията, че " казармите в Германия, от Фленсбург до Алгау, от Кьолн до Котбус, са в окаяно положение. "
Армията на Германия наброява малко над 180 000 души. Материалната база на Бундесвера включва над 4600 бронирани и 11 500 небронирани и предпазени машини. Военновъздушните сили, сухопътните войски и флотът дружно имат над 250 хеликоптера и повече от 300 самолета. Военноморските сили разполагат с над 50 кораба и катера, излиза наяве формалната страница на министерство на защитата.
Във време, когато да вземем за пример безпилотните самолети и изкуственият разсъдък стават все по-важни, армиите не могат да се съпоставят единствено въз основа на числеността на бойците и танковете, споделя пред Зюдвеструндфунк военният специалист Густав Гресел от Европейския съвет за външна политика.
Той мери също по този начин оперативната дарба на армиите по това до каква степен синхронизирани са дейностите им на терен – във взаимоотношението на бойна техника и жива мощ. И показва, че в Бундесвера има " пропуски в качествата ", да вземем за пример механически проблеми с радиооборудването и безпилотните летателни апарати. Гресел слага немската войска на „ приблизително “ европейско ниво. Което надали е комплимент за въоръжените сили на мотора на европейската стопанска система.
Проточилата се война в Украйна направи нуждата от боеспособна войска осезаема и за доста хора в Германия, споделя пред Зюдвеструндфунк заместник-председателят на Федералната асоциация на немските въоръжени сили подполковник Марсел Бонерт.
Събитията не чакат сякаш добре премислените и обрисувани проекти да бъдат осъществени. Това, което стана в Украйна, като че остави на назад във времето чудесното желание Европа да разполага със " Система за въздушен пердах на бъдещето " (FCAS), каквато през 2019 година Франция и Германия си сложиха за цел да разработят. И която би трябвало да влезе на въоръжение през 2040 година. Само че война в Европа се води през днешния ден. Поради което Военновъздушни сили на Германия очевидно ще се насочат към сдобиване с към този момент налични и работещи оръжия като Ф-35.
Дългогодишното ограничение от Берлин на разноските за защита постоянно излиза на напред във времето при спешни обстановки. А Ер Де напомня, че през 2020 година Германия е била на 16-то място по разноски за защита в Европейски Съюз като дял от Брутният вътрешен продукт – 1,1%. За съпоставяне намиращата се преди всичко Гърция дава 2,6% за въоръжените си сили. При сравняване на това каква част от популацията е ангажирано в защитата, Гърция още веднъж е " първенец “ – 1,34% от гърците служат в армията. В Германия делът е 0,23 %.
Не единствено Германия, огромна част от Европа също се въздържа от харчене на пари за защита. Все отново има някакво оживление - страните от Европейски Съюз влагат повече, в сравнение с преди. От 1999 година насам те са нараснали разноските си за защита с 20 %, сочат данни на Европейската комисия.
При сравняване в интернационален проект на " обгрижването " на защитата този сякаш оптимистичен растеж се оказва незабележим. За същия интервал Съединени американски щати са нараснали вложенията си за защита с 66%, Русия - с 292%, а Китай - с 592 %.
Председателката на Комисията по защита съобщи пред ДПА: " По този метод той би трябвало да се възползва от опцията да изясни на нашите съдружници и партньорски страни, обвързани с другарство, за какво неговите съветници го поучават да не доставя на Украйна незабавно нужните танкове. "
Въпросът с танковете е парещ поради нашествието на Русия в Германия и масираната помощ, която Западът оказва на президента Володимир Зеленски.
Встрани от вниманието на международната общност обаче остава един по-голям за Германия въпрос – за положението на личните ѝ въоръжени сили.
Още през 2018 година пред Дойчландфунк някогашният министър на защитата Фолкер Рюе остро подлага на критика проектите за разполагане на части на Бундесвера в чужбина. " Бундесверът се нуждае от опция да си поеме глътка въздух, що се отнася до интернационалните задачи ", съобщи Рюе. Армията е в окаяно положение и не трябва да се натоварва в допълнение, сподели той.
Още тогава в тази обява се показва, че в Бундесвера на въоръжение са танкове, които не действат, изтребители, които не могат да се отлепят от пистата, фрегати, които не плават, само че също по този начин има прекомерно малко защитни жилетки и доста неналичия. " Функционира ли към момента Бундесверът? Могат ли бойците да си свършат работата? След последния отчет на комисаря по въпросите на въоръжените сили подозренията набъбнаха. “
Мрачна оценка за положението на немската войска беше направена и в деня след началото на съветското настъпление в Украйна. Бившият военачалник от НАТО Егон Рамс даде къс, само че стеснителен отговор пред " Хойте вестник “. Запитан в положение ли е Бундесверът да отбрани Германия при изключителна обстановка, генералът сподели: “Краткият и явен отговор е: не. “
В началото на юли федералният министър на финансите Кристиан Линднер (СвДП) написа писмо до министъра на защитата Кристине Ламбрехт (СвДП) и канцлера Олаф Шолц (ГСДП). В документа, с който " Шпигел “ е осведомен, министърът на финансите приканва за " задълбочени и бързи промени " в закупуването на въоръжение.
Линднер обръща внимание на " настоящото неприятно положение на въоръжените сили " на страната, въпреки че в това време не пропусна да поддържа доставката на оръжие за Украйна.
" Лошото настоящо положение на въоръжените сили не се дължи единствено на неналичието на финансови запаси, само че и значително на структурни дефицити и несъответстващо гражданско и военно ръководство “, продължава Линднер.
Засега остава неразбираемо до каква степен стигна реализирането на провокиралото бурни овации решение на Шолц от края на февруари за разпределяне на 100 милиарда евро за модернизиране на немската войска. Тогава канцлерът също по този начин сподели, че занапред нататък – година за година – Германия ще харчи за защита по повече от 2 % от Брутният вътрешен продукт.
Решението на НАТО за повишение на разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година беше взето на срещата на върха в Уелс през 2014 година
Поради неналичието на действителни стъпки в посока модернизиране на армията, в средата на септември ръководителят на Асоциацията на Бундесвера, която съставлява ползите на всички немски военнослужещи, би паника и направи извънредно сериозна оценка за положението на немските въоръжени сили.
Ефектите от историческата инвестиция в размер на 100 милиарда евро към момента не се усещат, сподели Андре Вюстнер пред телевизия А Ер Де. " В момента към момента сме в положение на свободно рухване ", добави той.
Вюстнер също по този начин уточни, че към момента 100-те милиарда евро, обещани през февруари, не са се материализирали под формата на контракти. В същото време министърката на защитата на Германия Кристине Ламбрехт се разгласи за това страната да поема водеща военна роля в Европа.
Председателят на Асоциацията на Бундесвера прикани ограниченията да се подхващат в този момент, незабавно. Вюстнер сподели, че за идния законодателен интервал са нужни 75 милиарда евро годишно. " В противоположен случай даже не би трябвало да стартират " дейности за псевдомодернизиране на немската войска.
Вюстнер не за първи път се пробва да притегли вниманието към проблемите в армията. В средата на юли пред вестник " Райнише пост " той уточни, че немските бойци са толкоз претрупани със дилемите си, че въоръжените сили са застрашени от разпад.
" Ако към настоящите задачи в региона на ръководството на рецесии и спорове или в алианса се прибавят все нови и нови задания, Бундесверът ще бъде заплашен от имплозия ", съобщи той. «Намираме се в състояние на претоварване. Една прекомерно дребна войска има прекалено много задания за осъществяване. "
В края на август Це Де Еф добави още една " черна точка " в оценките за Бундесвера с констатацията, че " казармите в Германия, от Фленсбург до Алгау, от Кьолн до Котбус, са в окаяно положение. "
Армията на Германия наброява малко над 180 000 души. Материалната база на Бундесвера включва над 4600 бронирани и 11 500 небронирани и предпазени машини. Военновъздушните сили, сухопътните войски и флотът дружно имат над 250 хеликоптера и повече от 300 самолета. Военноморските сили разполагат с над 50 кораба и катера, излиза наяве формалната страница на министерство на защитата.
Във време, когато да вземем за пример безпилотните самолети и изкуственият разсъдък стават все по-важни, армиите не могат да се съпоставят единствено въз основа на числеността на бойците и танковете, споделя пред Зюдвеструндфунк военният специалист Густав Гресел от Европейския съвет за външна политика.
Той мери също по този начин оперативната дарба на армиите по това до каква степен синхронизирани са дейностите им на терен – във взаимоотношението на бойна техника и жива мощ. И показва, че в Бундесвера има " пропуски в качествата ", да вземем за пример механически проблеми с радиооборудването и безпилотните летателни апарати. Гресел слага немската войска на „ приблизително “ европейско ниво. Което надали е комплимент за въоръжените сили на мотора на европейската стопанска система.
Проточилата се война в Украйна направи нуждата от боеспособна войска осезаема и за доста хора в Германия, споделя пред Зюдвеструндфунк заместник-председателят на Федералната асоциация на немските въоръжени сили подполковник Марсел Бонерт.
Събитията не чакат сякаш добре премислените и обрисувани проекти да бъдат осъществени. Това, което стана в Украйна, като че остави на назад във времето чудесното желание Европа да разполага със " Система за въздушен пердах на бъдещето " (FCAS), каквато през 2019 година Франция и Германия си сложиха за цел да разработят. И която би трябвало да влезе на въоръжение през 2040 година. Само че война в Европа се води през днешния ден. Поради което Военновъздушни сили на Германия очевидно ще се насочат към сдобиване с към този момент налични и работещи оръжия като Ф-35.
Дългогодишното ограничение от Берлин на разноските за защита постоянно излиза на напред във времето при спешни обстановки. А Ер Де напомня, че през 2020 година Германия е била на 16-то място по разноски за защита в Европейски Съюз като дял от Брутният вътрешен продукт – 1,1%. За съпоставяне намиращата се преди всичко Гърция дава 2,6% за въоръжените си сили. При сравняване на това каква част от популацията е ангажирано в защитата, Гърция още веднъж е " първенец “ – 1,34% от гърците служат в армията. В Германия делът е 0,23 %.
Не единствено Германия, огромна част от Европа също се въздържа от харчене на пари за защита. Все отново има някакво оживление - страните от Европейски Съюз влагат повече, в сравнение с преди. От 1999 година насам те са нараснали разноските си за защита с 20 %, сочат данни на Европейската комисия.
При сравняване в интернационален проект на " обгрижването " на защитата този сякаш оптимистичен растеж се оказва незабележим. За същия интервал Съединени американски щати са нараснали вложенията си за защита с 66%, Русия - с 292%, а Китай - с 592 %.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ