Може ли да се намали онкологичната смъртност у нас чрез скрининг?
Въпросът би трябвало ли да се върви на обзор, когато " нищо ми няма " от дълго време не кореспондира със здравната просвета на общества, които живеят в страни с проведена система на опазване на здравето, залагаща на предварителната защита и профилактиката. Актуалният въпрос през днешния ден е дали ние сме такова общество в такава страна. У нас скрининг, по смисъла на държавна стратегия, посредством която би трябвало гратис да се изследват рискови групи от клинично здрави пациенти за патологични промени, няма. Както няма и друга трактовка на думата скрининг. Всъщност има - непринуден, " опортюнистичен скрининг ", който е в действителност така наречен годишен профилактичен обзор. Него обаче всеки прави по съвест, по здравна просвета и много постоянно - по някакъв стеснителен здравен индикатор.
Смъртността у нас от ракови болести е на второ място след сърдечносъдовата гибел. И в случай че за втората можем да спекулираме с това, че напредъкът в медицината удължи продължителността на живота като цяло, с което сътвори естествена причина за биологичното остаряване на индивида с всички съпровождащи сърдечносъдови опасности, то за появяването и развиването на рака, с изключение на генетичната предиспозиция и отключващите фактори, значително роля играе времето - по кое време е диагностициран и по кое време ще стартира лечението.
На всички въпроси, свързани със скрининга ( или в общия случай - профилактика и следене на рискови групи), дава отговор експертът по образна диагностика от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост доктор Глория Адам .
Д-р Адам, за кои ракови болести се прави скрининг?
Редица онкологични болести могат да бъдат открити посредством скрининг проби, като такива са рак на белите дробове, на гърдите, колоректален, на простатата, на маточната шийка и на кожата. За да бъде включено едно заболяване в скринингова стратегия е належащо да се покрият избрани критерии, като главният смисъл от провеждането на скрининг е откриването и лечението на съответното заболяване да води до значимо съкращаване на смъртността от него.
Кои хора би трябвало да се подлагат на скрининг?
Има избрани условия, които дефинират кой човек е удачно да организира скрининг, като те се базират на възраст, пол, фамилна унаследеност и рискови фактори. За другите онкологични болести условията са разнообразни. Когато някой лекар назначи скринингово проучване на човек, който покрива критериите за скрининг, не значи, че се притеснява, че индивидът е болен, а е решил, че е в рискова група и е целесъобразно да се изследва, с цел да се изключи съществуване на болест.
Как се прави скринингът?
Скрининговите проби за онкологични болести могат да включват разнообразни способи - лабораторно проучване на кръв или други течности, генетични за генетични маркери свързани със болестта, образни способи, като компютърна томография (КТ), магнитно резонансна томография (МРТ), ехография и мамография, които разрешават да се видят органите вътре в тялото и техните промени.
Кои ракови болести се откриват посредством образни способи?
В отделението по образна диагностика се прави скрининг за рак на белите дробове, на млечните жлези и колоректален карцином. Образната диагностика има огромна роля в откриването на ракови болести посредством скрининг, определянето на стадия на болестта и следенето на положението в динамичност в течение на лечението.
В какво се показва скринингът на рака на белите дробове?
Изследването се предлага при хора, които нямат недоволства, само че са с висок риск за развиване на карцином на белите дробове. Те следва да дават отговор на избрани условия: да са пушачи на възраст сред 55 и 80г., които пушат сега или са се отказали през последните 15 години. Сериозни пушачи са тези, които пушат по една кутия дневно в продължение на 30 години или надлежно 15 години са пушили по 2 кутии на ден. В риск се водят и хората, които имат в фамилията си близки с рак на бял дроб. Извършва се с ниско-дозова компютърна томография (НДКТ) на гръдния панер един път годишно, която може да види промени на структурата на белите дробове по-малки от 5 мм. Новата стратегия за ранно разкриване на рак на бял дроб в нашата болница е утвърдена от Министерство на здравеопазването в България. Тя дава опция за понижаване на риска за пациента с до 90 % спрямо националните референтни стойности.
Какво представлява скринингът на рака на гърдите?
Прави се мамография при дами на и над 40 годишна възраст през една или две години, в това число и на такива с импланти. Радиолозите са лекарите, които по принцип се занимават със скрининг на рак на гърдата, по този начин наречените мамолози. Допълващи мамографията способи са ехографията, 3-D мамографията, контраст-усилената мамография и магнитният резонанс, защото те могат да засекат промени, които от време на време не се засичат със общоприетата мамография. Тези способи не изместват мамографията, само че при някои дами, да вземем за пример с по-плътна конструкция на гърдите, може в течение на регулярното скринингово следене да се предложи осъществяването на някой от този допълващи способи. При дами в по-рискова група, като носителки на генетична разновидност или с фамилна обремененост, скринингът може да стартира по-рано преди 40 г.в. и да се организира на избран интервал от време с магнитен резонанс с контрастност.
При нас се ползва и контраст-усилена мамография като един от най-детайлните и сигурни способи за диагностика на рака на гърдата. При този способ във вената на ръката се инжектира контрастно вещество, което " оцветява " тумора и го прави забележим. Той се употребява и като опция, в случай че е невероятно да се организира магнитен резонанс на гърдите.
В какво се показва скринингът на колоректалния рак?
Скринингът на колоректалния рак има за цел да откри формирания в колона, наречени полипи, преди те да са се трансформирали в ракови формирания. Провежда се при хора на и над 45 годишна възраст и с фамилна обремененост от колоректален рак, възпалително заболяване на дебелото черво или предишни полипи. Има разнообразни способи за скрининг на колоректален рак. Стандартните са оптична колоноскопия от гастроентеролог и лабораторно проучване за фекално окултно кървене. Методът от образната диагностика, който се употребява за скрининг е компютър томографска колонография или още наречена виртуална колоноскопия и се организира през 5 годишен интервал от време. Тя е ниско-дозово проучване, което прави оценка на колона и ректума при пациенти, които не желаят оптична колоносокопия или са в положение, което не я разрешава (възрастни или след хирургична процедура), или при потребност от оглеждане на цялото дебело черво, когато това не е допустимо с фиброотпичната колоноскопия заради някаква причина, като израстък или слепване.
Опасно ли е рентгеновото излъчване, което се употребява при скрининг с компютърна томография и мамография?
Не, не е рисково. Рентгеновото излъчване, което се употребява по медицински показания оправдава и надвишава рисковете от приложението му. Всекидневно сме изложени на фонова радиация, даже на по-голяма когато се возим със аероплан, а тази, на която пациентът е изложен по време на здравно проучване е ниска.
Какво се случва след приемането на резултата от проучването?
Ако резултатът е в норма и не е намерено онкологично заболяване, пациентът би трябвало да продължи регулярно скрининговите проучвания отсега нататък през оказания интервал от време. Ако се открие съществуването на онкологично заболяване, може да се предложи доуточняване с различен способ на проучване или биопсия. Ако находката не е безапелационна, може да се наблюдава в динамичност през по-малък период от време. Понякога се откриват и съпътстващи инцидентни неонкологични находки, за които може да се организира лекуване.
Снимка: Личен архив
Смъртността у нас от ракови болести е на второ място след сърдечносъдовата гибел. И в случай че за втората можем да спекулираме с това, че напредъкът в медицината удължи продължителността на живота като цяло, с което сътвори естествена причина за биологичното остаряване на индивида с всички съпровождащи сърдечносъдови опасности, то за появяването и развиването на рака, с изключение на генетичната предиспозиция и отключващите фактори, значително роля играе времето - по кое време е диагностициран и по кое време ще стартира лечението.
На всички въпроси, свързани със скрининга ( или в общия случай - профилактика и следене на рискови групи), дава отговор експертът по образна диагностика от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост доктор Глория Адам .
Д-р Адам, за кои ракови болести се прави скрининг?
Редица онкологични болести могат да бъдат открити посредством скрининг проби, като такива са рак на белите дробове, на гърдите, колоректален, на простатата, на маточната шийка и на кожата. За да бъде включено едно заболяване в скринингова стратегия е належащо да се покрият избрани критерии, като главният смисъл от провеждането на скрининг е откриването и лечението на съответното заболяване да води до значимо съкращаване на смъртността от него.
Кои хора би трябвало да се подлагат на скрининг?
Има избрани условия, които дефинират кой човек е удачно да организира скрининг, като те се базират на възраст, пол, фамилна унаследеност и рискови фактори. За другите онкологични болести условията са разнообразни. Когато някой лекар назначи скринингово проучване на човек, който покрива критериите за скрининг, не значи, че се притеснява, че индивидът е болен, а е решил, че е в рискова група и е целесъобразно да се изследва, с цел да се изключи съществуване на болест.
Как се прави скринингът?
Скрининговите проби за онкологични болести могат да включват разнообразни способи - лабораторно проучване на кръв или други течности, генетични за генетични маркери свързани със болестта, образни способи, като компютърна томография (КТ), магнитно резонансна томография (МРТ), ехография и мамография, които разрешават да се видят органите вътре в тялото и техните промени.
Кои ракови болести се откриват посредством образни способи?
В отделението по образна диагностика се прави скрининг за рак на белите дробове, на млечните жлези и колоректален карцином. Образната диагностика има огромна роля в откриването на ракови болести посредством скрининг, определянето на стадия на болестта и следенето на положението в динамичност в течение на лечението.
В какво се показва скринингът на рака на белите дробове?
Изследването се предлага при хора, които нямат недоволства, само че са с висок риск за развиване на карцином на белите дробове. Те следва да дават отговор на избрани условия: да са пушачи на възраст сред 55 и 80г., които пушат сега или са се отказали през последните 15 години. Сериозни пушачи са тези, които пушат по една кутия дневно в продължение на 30 години или надлежно 15 години са пушили по 2 кутии на ден. В риск се водят и хората, които имат в фамилията си близки с рак на бял дроб. Извършва се с ниско-дозова компютърна томография (НДКТ) на гръдния панер един път годишно, която може да види промени на структурата на белите дробове по-малки от 5 мм. Новата стратегия за ранно разкриване на рак на бял дроб в нашата болница е утвърдена от Министерство на здравеопазването в България. Тя дава опция за понижаване на риска за пациента с до 90 % спрямо националните референтни стойности.
Какво представлява скринингът на рака на гърдите?
Прави се мамография при дами на и над 40 годишна възраст през една или две години, в това число и на такива с импланти. Радиолозите са лекарите, които по принцип се занимават със скрининг на рак на гърдата, по този начин наречените мамолози. Допълващи мамографията способи са ехографията, 3-D мамографията, контраст-усилената мамография и магнитният резонанс, защото те могат да засекат промени, които от време на време не се засичат със общоприетата мамография. Тези способи не изместват мамографията, само че при някои дами, да вземем за пример с по-плътна конструкция на гърдите, може в течение на регулярното скринингово следене да се предложи осъществяването на някой от този допълващи способи. При дами в по-рискова група, като носителки на генетична разновидност или с фамилна обремененост, скринингът може да стартира по-рано преди 40 г.в. и да се организира на избран интервал от време с магнитен резонанс с контрастност.
При нас се ползва и контраст-усилена мамография като един от най-детайлните и сигурни способи за диагностика на рака на гърдата. При този способ във вената на ръката се инжектира контрастно вещество, което " оцветява " тумора и го прави забележим. Той се употребява и като опция, в случай че е невероятно да се организира магнитен резонанс на гърдите.
В какво се показва скринингът на колоректалния рак?
Скринингът на колоректалния рак има за цел да откри формирания в колона, наречени полипи, преди те да са се трансформирали в ракови формирания. Провежда се при хора на и над 45 годишна възраст и с фамилна обремененост от колоректален рак, възпалително заболяване на дебелото черво или предишни полипи. Има разнообразни способи за скрининг на колоректален рак. Стандартните са оптична колоноскопия от гастроентеролог и лабораторно проучване за фекално окултно кървене. Методът от образната диагностика, който се употребява за скрининг е компютър томографска колонография или още наречена виртуална колоноскопия и се организира през 5 годишен интервал от време. Тя е ниско-дозово проучване, което прави оценка на колона и ректума при пациенти, които не желаят оптична колоносокопия или са в положение, което не я разрешава (възрастни или след хирургична процедура), или при потребност от оглеждане на цялото дебело черво, когато това не е допустимо с фиброотпичната колоноскопия заради някаква причина, като израстък или слепване.
Опасно ли е рентгеновото излъчване, което се употребява при скрининг с компютърна томография и мамография?
Не, не е рисково. Рентгеновото излъчване, което се употребява по медицински показания оправдава и надвишава рисковете от приложението му. Всекидневно сме изложени на фонова радиация, даже на по-голяма когато се возим със аероплан, а тази, на която пациентът е изложен по време на здравно проучване е ниска.
Какво се случва след приемането на резултата от проучването?
Ако резултатът е в норма и не е намерено онкологично заболяване, пациентът би трябвало да продължи регулярно скрининговите проучвания отсега нататък през оказания интервал от време. Ако се открие съществуването на онкологично заболяване, може да се предложи доуточняване с различен способ на проучване или биопсия. Ако находката не е безапелационна, може да се наблюдава в динамичност през по-малък период от време. Понякога се откриват и съпътстващи инцидентни неонкологични находки, за които може да се организира лекуване.
Снимка: Личен архив
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ