Пътят на душата към задгробния живот
Въпросът " Има ли живот след гибелта? " сигурно си задава всеки един от нас в избран стадий от живота си. Какво се случва след последния ни земен ден? Добро или зло, черно или бяло, благополучие или терзания ни чакат след сетния ни мирис? Има ли Ад? А Рай? И къде е нашето място там?
Християнската вяра учи, че живот след гибелта има. " Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят " (I Коринтяни 2:9).
А какво ли се случва с душата, откакто тя се отдели от тялото? Въпреки напредъка на науката, съществуването на душата и къде отива тя след гибелта на земното си тяло, отговорът на въпроса към момента не е открит. И всичко е въпрос на художествени тълкования, свидетелства на хора, били на косъм от гибелта или древен сведения.
Така да вземем за пример, съгласно книгата на християните, душата претърпява дълъг лист с трудности и тествания в първите 40 дни след гибелта на човек. Свети Макарий Александрийски ни учи, че когато душата се отдели от тялото, първите два дни престоява на земята.
Душата се скита към дома си и обикаля местата, на които човек е правил положителните си каузи. В третия ден душата отива да небето, с цел да се поклони пред Бога. Пространството от земята до небето е разграничено на 20 съдилища, наречени още митарства. През всичките душата минава, с цел да бъде изобличена от бесовете в греховете.
Всяко съдилище подхожда на избрана група грехове. И по този начин, по пътя към небето, душата на първо време минава през първото митарство, чиито зли духове, я изобличават в греховете й на словото (многословие, празнословие, празнодумство, злословие, подигравки, светотатство, смях, кикот).
Във второто митарство разобличават душата за лъжите й (нарушение на клетвата, ненужно приканване на Божието име, несъблюдение на обетите, дадени пред Бога, премълчаване на греховете пред духовника на изповед).
Третото митарство е на клеветата - очерняне на близък, наказание, хули, подигравки. Четвъртото митарство е на чревоугодничеството - преяждане, пиене, хранене без молитва, нарушение на постите, сладострастие, уталожване, пиршества, чревоугодие.
Петото митарство е леността - неслужене на Бога, оставяне на молитвата. Шестото митарство е на кражбата. Седмото митарство е на сребролюбието и скъперничеството. Осмото – на лихвите (лихвари, рушветчии и присвоители на чуждото).
Деветото митарство е на неправдата - неправдиви съд, мярка, тежест и всички други неправди. Десетото митарство е на завистта. Единадесетото – на гордостта (гордост, пустославие, самомнение, самоизтъкване, непочитане и непослушание). Дванадесетото митарство е на яростта и гнева. Тринадесетото на злопаметността. Четиринадесетото на убийството. Петнадесетото – на магьосничеството, вълшебство, правене на токсини, заклинания и вълшебства.
Шестнадесетото митарство е блудството и всичко, което се отнася към това - мисли, стремежи, приятност от греховете, сладострастни гледки, скверни осезания и допиране. Седемнадесетото митарство е на прелюбодеянието, т.е. на несъхраняване на съпружеската честност. Осемнадесетото митарство е содомското - блудни грехове и кръвосмешения. Деветнадесетото митарство е на ересите - лъжливи мъдрувания за вярата, подозрения във вярата, отстъпления от православната религия, богохулството. И последното, двадесето митарство, е на немилосърдието и жестокостта.
Въпросите към душата вълнуват освен нас, само че и учените несъмнено. Преди време експерти от медицински център в Швейцария съумяха да измерят какъв брой тежи душата на индивида. Опитите бяха осъществени с 23-ма доброволци. Те са били поставяни на кревати с вградени в тях свръхчувствителни измервателни уреди. Накарали ги да заспят.
Когато човек минава границата сред бодърстването и съня, губи от тежестта си от 4 до 6 грама. При пробуждането измервателните уреди са записали повишаване на тежестта със същите 4-6 грама.
Опитът дава съображение да се допусна, че душата на човек е с тегло сред 4 и 6 грама, оповестяват швейцарските експерти.
Според друга терия обаче душата тежи 21 грама. Хора са претегляни преди и след гибелта им и при второто претегляне са тежали 21 грама по-малко.
