K10 Банкова класация по стабилност и риск: Отложената лихвена заплаха
Въпреки предизвикателната година, българският банков бранш не демонстрира утежняване при рисковите индикатори Голямата заплаха остава инфлацията и по-специално внезапното повишаване на лихвите за преодоляването ѝ Уникредит Булбанк се завръща отпред в категорията, откакто предходната година беше изместена от ОББ
Преди да се качите на аероплан, евентуално желаете да сте сигурни, че всичко с техниката е наред. Разбира се, надали ще тръгнете да проверявате сами дали някъде нещо не се е разхлабило, само че разчитате, че водачът и всички тези хора, сновящи из летището, си знаят работата.
Въпреки предизвикателната година, българският банков бранш не демонстрира утежняване при рисковите индикатори Голямата заплаха остава инфлацията и по-специално внезапното повишаване на лихвите за преодоляването ѝ Уникредит Булбанк се завръща отпред в категорията, откакто предходната година беше изместена от ОББ
Преди да се качите на аероплан, евентуално желаете да сте сигурни, че всичко с техниката е наред. Разбира се, надали ще тръгнете да проверявате сами дали някъде нещо не се е разхлабило, само че разчитате, че водачът и всички тези хора, сновящи из летището, си знаят работата.
При банките е ненапълно сходно. Всекиму се ще да има вяра, че определената от него е здрава и парите му са на несъмнено място. Но както и с авиотехниката, малко на брой могат да се ориентират дали моторите са изправни. За да сме почтени, постоянно и финансовите специалисти не могат да предскажат, че нещо ще гръмне (да, никой не предвиждаше банкрут на Silicon Valley Bank в Съединени американски щати даже седмици преди да стане). А също по този начин и всекидневно обществено наличната информация не е задоволителна за цялостна диагностика и даже и да има индикации за проблеми, те са косвени и добре смесени с други цифри. Затова и нормалното решение е да разчитаме, че мениджмънтът, инспекторите и регулаторите си знаят работата.
Все отново обаче финансовите доклади дават положителни индикации - в случай че не за надвиснала неизбежна злополука, то най-малко за по-рискова и нападателна тактика. Тя не е безусловно нещо неверно - може и да е премерена и да даде положителни резултати. Но при всеки случай за клиентите на банките е добре да са наясно с тези рискове. И обстановката към районните американски банки е единствено едно положително увещание за това.
Реклама
И с цел да е аналогията още по-пълна, множеството хора, като си купуват билет, не се водят толкоз от качеството на поддръжката на самолетите на самолетната компания, а от цена, по-малко прекачвания, комфортен час или даже от това дали ще могат да хапнат сандвич с пуешко или фъстъци. Така и при банковото обслужване не са доста тези, които ще се вълнуват от индикатори за финансова адекватност или ликвидност, а ще създадат избора си поради лихви, такси, обслужване, реклами, комфортен клон и даже персонални контакти или рекомендации.
Тук въпреки всичко в доста случи си има и опрощение - за множеството инвеститори спестяванията са подсигурени от държавна гаранция до 196 хиляди лева, а за кредитополучателите и бизнеса трусовете в обслужващата ги банка надали може да е повече от краткотрайно усложнение и известни разноски за прекосяване към друга. Но тематиката разбираемо е значима за по-големите спестители и вложителите, а и освен. Като цяло мениджмънт, предан на това да оправя финансовите неразбории, би бил по-малко фокусиран в възстановяване на обслужването или внедряването на нови артикули. А също така, както ни учи историята (а и скорошните новини), банковите проблеми постоянно се популяризират като болест, тъй че могат да ви се отразят, даже и да ползвате услуги на друга институция.
Това са единствено част от аргументите в К10 знаците за непоклатимост да имат най-голямо тегло (45%). А в миг на подчертана накърнимост на финансовия бранш на всички места по света те стават още по-важни.
В плен на паричното стягане
Последните няколко години минаха под знаците на неслучили се или избегнати стопански и финансови апокалипсиси. Ковид рецесията заплашваше да провокира цунами от банкрути и безработица с капацитет да срине напълно банковите системи на всички места по света. Това обаче беше преодоляно с обилно излята ликвидност от централните банки и помощи от държавните управления. Енергийните шокове и войната в Украйна също в началото заплашваха Европа с дълбока криза, само че последователно още веднъж се стигна до по-мек сюжет.
Реклама
Все отново, в случай че на повърхността вълните не наподобяват застрашителни, под повърхността има рискови течения. Най-големият риск несъмнено е инфлацията и по-специално внезапното повишаване на лихвите за преодоляването ѝ. В началната си фаза стягането на паричната политика може да наподобява безболезнено и даже да има и позитивен резултат, само че въпреки и с малко отсрочване негативите стартират да се усещат, и то по разнообразни канали.
След дългите години на нулеви лихви оценката за риск беше притъпена и в търсене на рентабилност банките бяха принудени да финансират много по-рискови планове. С покачването на лихвените разноски (Euribor, към който са вързани голямата част от заемите, за под година скочи от негативни равнища до над 3%) е разумно да се чака и че доста от тях ще изпитат проблеми да си обслужват заемите. Ръстът на неприятните заеми обаче идва със закъснение. Покачващите се лихвени разноски може да са проблем и за семействата да си обслужват заемите, изключително като се съчетае и с икономическо закъснение и вероятно повишаване на безработицата. А най-после скачащите лихви удрят и непосредствено банковите салда, като им носят хартиени загуби от обезценки на портфейлите от дългови бумаги, които могат да се трансфорат и в напълно действителни. Вече в някои пазари се усеща стесняване на кредитирането и спад на цените на имотния пазар, което също е евентуален проблем за банките.
Засега нищо от това не проличава в банковите данни от България. Пренасянето на покачването лихвите от ЕЦБ е много приглушено поради свръхликвидността в локалната система и през 2022 година беше почувствано на практика само от компаниите. А настоящо българският клиент може да изтегли жилищен заем съвсем най-евтино в Европейски Съюз (само в Малта и Франция статистиката регистрира по-ниски нива). Очакванията са покачването да е гладко и продължаващият приток на депозити сякаш дава съображение за това. Банкерите и Българска народна банка предвиждат изстудяване (за 2022 година ипотечните портфейли набъбнаха с 18%), само че не и спад на кредитирането, а предвижданията за намаляване в цените на парцелите остават по-скоро екзотика, въпреки към този момент да се приказва по-смело за балонизиране. Все отново данните, а и офертите на банките, надалеч не демонстрират идентичен вкус и несъмнено някои подхождат по-консервативно. Лихвеният риск обаче си е разполагаем и обстановката може да еволюира бързо.
Българска народна банка също неведнъж подчертава на тези опасности и реагира с повишаване на антицикличния финансов буфер до 1.5%, като от септември е заложено да стане и 2%. При към момента наличния финансов остатък в множеството огромни банки обаче това няма изключително охлаждащ резултат. А в добавка и решението на Българска народна банка да не последва компактно ЕЦБ в стягането - тя остави лихвата по свръхрезервите на банките при нея на 0%, като по този начин ненапълно води стимулираща (или най-малко по-разхлабена от тази в еврозоната) политика.
Преди да се качите на аероплан, евентуално желаете да сте сигурни, че всичко с техниката е наред. Разбира се, надали ще тръгнете да проверявате сами дали някъде нещо не се е разхлабило, само че разчитате, че водачът и всички тези хора, сновящи из летището, си знаят работата.
Въпреки предизвикателната година, българският банков бранш не демонстрира утежняване при рисковите индикатори Голямата заплаха остава инфлацията и по-специално внезапното повишаване на лихвите за преодоляването ѝ Уникредит Булбанк се завръща отпред в категорията, откакто предходната година беше изместена от ОББ
Преди да се качите на аероплан, евентуално желаете да сте сигурни, че всичко с техниката е наред. Разбира се, надали ще тръгнете да проверявате сами дали някъде нещо не се е разхлабило, само че разчитате, че водачът и всички тези хора, сновящи из летището, си знаят работата.
При банките е ненапълно сходно. Всекиму се ще да има вяра, че определената от него е здрава и парите му са на несъмнено място. Но както и с авиотехниката, малко на брой могат да се ориентират дали моторите са изправни. За да сме почтени, постоянно и финансовите специалисти не могат да предскажат, че нещо ще гръмне (да, никой не предвиждаше банкрут на Silicon Valley Bank в Съединени американски щати даже седмици преди да стане). А също по този начин и всекидневно обществено наличната информация не е задоволителна за цялостна диагностика и даже и да има индикации за проблеми, те са косвени и добре смесени с други цифри. Затова и нормалното решение е да разчитаме, че мениджмънтът, инспекторите и регулаторите си знаят работата.
Все отново обаче финансовите доклади дават положителни индикации - в случай че не за надвиснала неизбежна злополука, то най-малко за по-рискова и нападателна тактика. Тя не е безусловно нещо неверно - може и да е премерена и да даде положителни резултати. Но при всеки случай за клиентите на банките е добре да са наясно с тези рискове. И обстановката към районните американски банки е единствено едно положително увещание за това.
Реклама
И с цел да е аналогията още по-пълна, множеството хора, като си купуват билет, не се водят толкоз от качеството на поддръжката на самолетите на самолетната компания, а от цена, по-малко прекачвания, комфортен час или даже от това дали ще могат да хапнат сандвич с пуешко или фъстъци. Така и при банковото обслужване не са доста тези, които ще се вълнуват от индикатори за финансова адекватност или ликвидност, а ще създадат избора си поради лихви, такси, обслужване, реклами, комфортен клон и даже персонални контакти или рекомендации.
Тук въпреки всичко в доста случи си има и опрощение - за множеството инвеститори спестяванията са подсигурени от държавна гаранция до 196 хиляди лева, а за кредитополучателите и бизнеса трусовете в обслужващата ги банка надали може да е повече от краткотрайно усложнение и известни разноски за прекосяване към друга. Но тематиката разбираемо е значима за по-големите спестители и вложителите, а и освен. Като цяло мениджмънт, предан на това да оправя финансовите неразбории, би бил по-малко фокусиран в възстановяване на обслужването или внедряването на нови артикули. А също така, както ни учи историята (а и скорошните новини), банковите проблеми постоянно се популяризират като болест, тъй че могат да ви се отразят, даже и да ползвате услуги на друга институция.
Това са единствено част от аргументите в К10 знаците за непоклатимост да имат най-голямо тегло (45%). А в миг на подчертана накърнимост на финансовия бранш на всички места по света те стават още по-важни.
В плен на паричното стягане
Последните няколко години минаха под знаците на неслучили се или избегнати стопански и финансови апокалипсиси. Ковид рецесията заплашваше да провокира цунами от банкрути и безработица с капацитет да срине напълно банковите системи на всички места по света. Това обаче беше преодоляно с обилно излята ликвидност от централните банки и помощи от държавните управления. Енергийните шокове и войната в Украйна също в началото заплашваха Европа с дълбока криза, само че последователно още веднъж се стигна до по-мек сюжет.
Реклама
Все отново, в случай че на повърхността вълните не наподобяват застрашителни, под повърхността има рискови течения. Най-големият риск несъмнено е инфлацията и по-специално внезапното повишаване на лихвите за преодоляването ѝ. В началната си фаза стягането на паричната политика може да наподобява безболезнено и даже да има и позитивен резултат, само че въпреки и с малко отсрочване негативите стартират да се усещат, и то по разнообразни канали.
След дългите години на нулеви лихви оценката за риск беше притъпена и в търсене на рентабилност банките бяха принудени да финансират много по-рискови планове. С покачването на лихвените разноски (Euribor, към който са вързани голямата част от заемите, за под година скочи от негативни равнища до над 3%) е разумно да се чака и че доста от тях ще изпитат проблеми да си обслужват заемите. Ръстът на неприятните заеми обаче идва със закъснение. Покачващите се лихвени разноски може да са проблем и за семействата да си обслужват заемите, изключително като се съчетае и с икономическо закъснение и вероятно повишаване на безработицата. А най-после скачащите лихви удрят и непосредствено банковите салда, като им носят хартиени загуби от обезценки на портфейлите от дългови бумаги, които могат да се трансфорат и в напълно действителни. Вече в някои пазари се усеща стесняване на кредитирането и спад на цените на имотния пазар, което също е евентуален проблем за банките.
Засега нищо от това не проличава в банковите данни от България. Пренасянето на покачването лихвите от ЕЦБ е много приглушено поради свръхликвидността в локалната система и през 2022 година беше почувствано на практика само от компаниите. А настоящо българският клиент може да изтегли жилищен заем съвсем най-евтино в Европейски Съюз (само в Малта и Франция статистиката регистрира по-ниски нива). Очакванията са покачването да е гладко и продължаващият приток на депозити сякаш дава съображение за това. Банкерите и Българска народна банка предвиждат изстудяване (за 2022 година ипотечните портфейли набъбнаха с 18%), само че не и спад на кредитирането, а предвижданията за намаляване в цените на парцелите остават по-скоро екзотика, въпреки към този момент да се приказва по-смело за балонизиране. Все отново данните, а и офертите на банките, надалеч не демонстрират идентичен вкус и несъмнено някои подхождат по-консервативно. Лихвеният риск обаче си е разполагаем и обстановката може да еволюира бързо.
Българска народна банка също неведнъж подчертава на тези опасности и реагира с повишаване на антицикличния финансов буфер до 1.5%, като от септември е заложено да стане и 2%. При към момента наличния финансов остатък в множеството огромни банки обаче това няма изключително охлаждащ резултат. А в добавка и решението на Българска народна банка да не последва компактно ЕЦБ в стягането - тя остави лихвата по свръхрезервите на банките при нея на 0%, като по този начин ненапълно води стимулираща (или най-малко по-разхлабена от тази в еврозоната) политика.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ