Държавата пак се провали в разяснителната кампания за българите в чужбина
Въпреки мултимилионния бюджет, заделен за организацията и провеждането на европейските избори, българската страна се провали за следващ път в една от главните си задания - да организира ефикасна осведомителна акция, която да притегли вниманието на българските гласоподаватели, пребиваващи в други страни членки на Европейски Съюз.
Това стана ясно, откакто Централната изборна комисия (ЦИК) разгласи окончателните данни за подадените заявки за гласоподаване в чужбина. Срокът за стартиране на поръчки - писмено или посредством интернет страницата на комисията, изтече на 30 април. Постъпили са общо 8671 заявки. Очаквано най-вече са пристигнали от Англия (1778), Германия (1303), Испания (955) и Гърция (809).
На последните евроизбори, извършени през 2014 година, постъпиха малко по-малко заявки - 7998. Това значи, че ситуацията на процедура съвсем не се е трансформирало през последните 5 години, стане ли въпрос за осведомителната акция, която страната би трябвало да организира.
Отговорът значително би трябвало да се търси в незадоволителната интензивност на институциите. Трудно може да се каже, че не са заделени задоволително средства. План-сметката за разноските по подготовката и организацията на изборите, която държавното управление утвърди в края на март, планува разноски в размер на 32.4 млн. лева За ЦИК бяха заделени 7 036 000 лева, от които 500 000 лева за разяснителна акция за правата и отговорностите на жителите и за метода на гласоподаване. Външното министерство получи 1.7 млн. лева, от които 880 000 лева в допълнение по бюджетна стратегия " Управление на задграничните представителства и поддръжка на българските жители в чужбина ".
Как са изразходват бюджетните средства, с цел да бъдат осведомени българите зад граница, подхващат ли се изобщо съответни ограничения в тази посока и ако да - доколко са ефикасни, това никой не може да каже. Институциите до момента не са се отчитали и надали ще го създадат и в този момент.
Сред българите в чужбина разочарованието от безразличието на институциите е цялостно, свидетелства Антоанета Тончева, живееща в немския град Регенсбург, пред БНР. „ Няма никаква осведомителна акция във връзка с това да бъдат осведомени българските жители, да им се обясни на какво имат право, къде могат да гласоподават, къде евентуално биха могли да гласоподават - нищо. Кампанията тече през обществените мрежи “, споделя огорчено Тончева.
Самата тя направила фейсбук страница „ Български избори и референдуми в Германия “, в която осведоми сънародниците ни къде могат да гласоподават в прилежащи страни, в случай че няма спомагателни секции в Германия. „ Например вместо да пътуват 500 километра до Берлин, в случай че живеят на холандската граница, могат да гласоподават в Холандия. Защото и това не се прави от Министерство на външните работи! Няма безусловно никаква грижа за българската диаспора в чужбина, а българската диаспора в Германия на практика е и най-голямата в Европа “, споделя българката.
СЕКЦИИ
За първи път българските жители в Германия ще могат да гласоподават в 13 спомагателни секции по време на изборите за членове на Европейски парламент (ЕП) на 26 май, откакто федералните управляващи почетоха желанието на страната ни за откриване на още секции. Това оповестиха от пресцентъра на външно министерство (МВнР). Те ще добавят секциите към трите ни дипломатически и консулски представителства в Германия и петте офиса на почетните ни консули. Така на изборите за Екологичен потенциал сънародниците ни, които упражнят в Германия правото си на глас за членове на Екологичен потенциал от България, ще могат да го създадат в общо 21 града. Общо 191 секции ще бъдат открити в 64 страни. 24 са във Англия. 13 секции ще има в Гърция, измежду тях две на Халкидики - в Никити и Неа Мудания.
Това стана ясно, откакто Централната изборна комисия (ЦИК) разгласи окончателните данни за подадените заявки за гласоподаване в чужбина. Срокът за стартиране на поръчки - писмено или посредством интернет страницата на комисията, изтече на 30 април. Постъпили са общо 8671 заявки. Очаквано най-вече са пристигнали от Англия (1778), Германия (1303), Испания (955) и Гърция (809).
На последните евроизбори, извършени през 2014 година, постъпиха малко по-малко заявки - 7998. Това значи, че ситуацията на процедура съвсем не се е трансформирало през последните 5 години, стане ли въпрос за осведомителната акция, която страната би трябвало да организира.
Отговорът значително би трябвало да се търси в незадоволителната интензивност на институциите. Трудно може да се каже, че не са заделени задоволително средства. План-сметката за разноските по подготовката и организацията на изборите, която държавното управление утвърди в края на март, планува разноски в размер на 32.4 млн. лева За ЦИК бяха заделени 7 036 000 лева, от които 500 000 лева за разяснителна акция за правата и отговорностите на жителите и за метода на гласоподаване. Външното министерство получи 1.7 млн. лева, от които 880 000 лева в допълнение по бюджетна стратегия " Управление на задграничните представителства и поддръжка на българските жители в чужбина ".
Как са изразходват бюджетните средства, с цел да бъдат осведомени българите зад граница, подхващат ли се изобщо съответни ограничения в тази посока и ако да - доколко са ефикасни, това никой не може да каже. Институциите до момента не са се отчитали и надали ще го създадат и в този момент.
Сред българите в чужбина разочарованието от безразличието на институциите е цялостно, свидетелства Антоанета Тончева, живееща в немския град Регенсбург, пред БНР. „ Няма никаква осведомителна акция във връзка с това да бъдат осведомени българските жители, да им се обясни на какво имат право, къде могат да гласоподават, къде евентуално биха могли да гласоподават - нищо. Кампанията тече през обществените мрежи “, споделя огорчено Тончева.
Самата тя направила фейсбук страница „ Български избори и референдуми в Германия “, в която осведоми сънародниците ни къде могат да гласоподават в прилежащи страни, в случай че няма спомагателни секции в Германия. „ Например вместо да пътуват 500 километра до Берлин, в случай че живеят на холандската граница, могат да гласоподават в Холандия. Защото и това не се прави от Министерство на външните работи! Няма безусловно никаква грижа за българската диаспора в чужбина, а българската диаспора в Германия на практика е и най-голямата в Европа “, споделя българката.
СЕКЦИИ
За първи път българските жители в Германия ще могат да гласоподават в 13 спомагателни секции по време на изборите за членове на Европейски парламент (ЕП) на 26 май, откакто федералните управляващи почетоха желанието на страната ни за откриване на още секции. Това оповестиха от пресцентъра на външно министерство (МВнР). Те ще добавят секциите към трите ни дипломатически и консулски представителства в Германия и петте офиса на почетните ни консули. Така на изборите за Екологичен потенциал сънародниците ни, които упражнят в Германия правото си на глас за членове на Екологичен потенциал от България, ще могат да го създадат в общо 21 града. Общо 191 секции ще бъдат открити в 64 страни. 24 са във Англия. 13 секции ще има в Гърция, измежду тях две на Халкидики - в Никити и Неа Мудания.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ