Как молитвата въздейства на ежедневния живот и чувството за благополучие според науката
Въпреки обстоятелството, че ежедневната или честата молитва е неизменима част от живота на доста хора по света, разбирането ни за връзката й с всекидневието и цялостното психическо благоденствие на молещите се е изненадващо неприятно. Но в този момент нови проучвания обръщат внимание на тази празнота и откритията на учените са очарователни – резултатите освен демонстрират, че наличието на молитвите на хората постоянно отразява прекарванията от техния ден, само че те също могат да посочат по какъв начин ще се усеща човек на идващия ден.
Според последните изследвания на Pew Research Center (2014 г.) и Baylor Religion Survey (2021 г.), сред 44% и 55% от американците правят ежедневни молебствия. Дори тези, които не се причисляват към никоя съответна вяра – възходящ брой хора в западния свят – въпреки всичко се молят понякога. И наподобява, че американците са по-склонни да се молят, в сравнение с да вземат участие в каквато и да е друга форма на религиозна активност.
Ситуацията е малко по-неясна в Обединеното кралство. Според изследване на публичното мнение на ComRes от 2021 година 51% от младежите в страната се молят най-малко един път месечно в съпоставяне със единствено 24% от хората над 55 години. Първоначално тази цифра е тълкувана като знак за завръщане на религията на острова, само че по-късно това тълкувание се слага под въпрос, защото резултатите са доста по-високи от всички други сходни изследвания (извършени от ComRes). По-консервативни оценки, направени от Британското изследване на обществените настройки през 2018 година, демонстрират, че единствено 20% от хората на възраст сред 18 и 24 години са се молили най-малко един път през последния месец.
Независимо от тези числа е ясно, че молитвата е нормална и значима активност за огромна част от обществото. Ученият Уилям Джеймс я признава за „ самата душа и същина на религията “.
И точно това определение кара Дейвид Б. Нюман, постдокторант в Калифорнийския университет в Сан Франциско и водещ създател на проучването, да изследва резултата й върху ежедневния обичай и благоденствие на хората.
„ По-общо казано, интересува ме изобщо концепцията за благосъстоянието в всекидневието “, споделя Нюман в изявление. „ А религиозните вярвания и опит са значими фактори, които би трябвало да се имат поради при цялостното му проучване. Има доста малко проучвания върху молитвата и по какъв начин се усещат хората в ежедневния си живот. Моят някогашен консултант също се интересуваше от тематиката и ме насърчи да продължа изследванията си по тази линия. “
За да проучат връзката, Нюман и сътрудниците му организират 3 изследвания, в които молят 350 участници да си водят дневни доклади в продължение на 2 седмици. В тях участниците би трябвало да записват своите ежедневни прекарвания, страсти и възприятие за благоденствие, както и характера на молитвата, която извършват: дали тя е боготворене към Бог, изповед, признателност или молба.
Резултатите демонстрират, че от четирите типа най-често срещани са молитвите с молба и с признателност, следвани от поклонението и изповедта. Те също по този начин демонстрират, че типът на осъществената молитва е обвързван с прекарванията, които участниците са имали през съответния ден, както и с тяхното прочувствено положение и възприятие за благоденствие. Например, хората насочат повече молебствия на поклонение и признателност, когато претърпяват позитивни събития и денят им е минал като цяло добре, до момента в който молитвите с молби за нещо са по-изразени в дните, когато в дневника си вписват отрицателни събития и благосъстоянието им е ниско.
„ Един основен извод от тези изследвания е, че наличието на молитвите на хората се трансформира от ден дневно “, споделя Нюман. „ Хората са склонни да показват признателност и поклонение в молитвите си, когато денят им върви добре, и са склонни да показват молба, когато денят не върви добре. “
Може би най-интересният резултат от изследването обаче е, че наподобява има забавена връзка сред молитва, осъществена в един ден, и възприятието за благоденствие вследствие на нея. Данните демонстрират, че когато участниците оповестяват за молебствия с молба, боготворене и признателност, те постоянно имат понижено възприятие за благоденствие на идващия ден. Също по този начин, това закъснение е по-малко видимо при човеци, които се молят по-редовно, което допуска, че нередовната молитва „ има негативно въздействие върху благосъстоянието на идващия ден “, заключават създателите.
