Кратка история на Великденските традиции в различните части на света
Въпреки че Великден е един от най-светлите празници в християнския календар, историята разкрива произхода му в езическите ритуали.
Да си напомним:
Още от времето на англо-саксонците да вземем за пример – доста преди раждането на Спасителя, хората са се събирали при започване на пролетта, с цел да следят възраждането на земята. С наслагването на обичаи през вековете, истинските знаци на празника са придобили друго значение за другите хора, според от вярата им, написа сп. „ Тя ”.
История на Великден
Английският феодален историк Беде (673-735 г.) счита, че англосаксонското наименование на Великден - Истър (Easter), произлиза от античната предгерманска тевтонска митология. Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта и на нея е отдаден месец април, а тържествата в нейна чест са проведени по време на пролетното равноденствие.
В желанието си да създадат християнството по-приемливо за езичниците, англосаксонските християни стартират да употребяват за Великден названието Истър, защото християнският празник на Възкресение Христово съответствува с античното празнуване на настъпващата пролет. В същото време Великден е по-скоро обвързван с еврейския празник Пасха, който се чества по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Пасха бележи Божието освобождение на еврейския народ от 300-годишното иго в Египет и неговото извеждане оттова под управлението на Мойсей.
В Християнската традиция на Великден означаваме Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите в третия ден след гибелта му. Честването на възкресението датира от началото на християнската история. До втори век Великден е към този момент добре открит, макар че е имало нескончаем спор за фактическата дата, на която би трябвало да се празнува. Източните църкви желаят Великден да се чества съгласно лунния календар и в работен ден, защото ранните християни чествали всяка година на 14-то число от еврейския месец нисан, до момента в който западните църкви упорстват Великден да се чества постоянно в неделя без значение от датата.
Това е и един от главните въпроси на свикания от император Константин Никейски събор в 325 година Съборът взема решение Великден да се чества в първата неделя, последваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и със своите знания в астрономическите калкулации, 21 март е признат за дата на пролетното равноденствие.
Датата за празнуването на Великден стартира да се дефинира от неделята, която следва пълнолунието или незабавно след пролетното равноденствие. Така Великден е определян като празник в интервала сред 21 март и 25 април. Разликата в актуалното празнуване се дължи на особеното фиксиране на датата съгласно григорианския календар на Запад и съгласно юлианския - на Изток.
С разпространяването на християнската религия във от ден на ден нови територии пораждат и разнообразни хрумвания за това, по какъв начин тя да се отнася към локалните традиции и обичаи. Според някои, християните би трябвало напълно да изоставят своите културни обичаи, до момента в който съгласно други християнството би трябвало да запази локалните традиции, само че като им придаде нов, християнски смисъл.
Великденските знаци
Великден има доста знаци – боядисани яйца, зайчета с кошници, паради... Въпреки че като множеството празници Великден е много комерсиализиран, доста от днешните знаци към момента имат произхода си в древността.
Шарените яйца
От антични времена доста култури асоциират яйцето с вселената. Персите да вземем за пример вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През IV-ти век консумирането на яйца по време на постите е неразрешено. През пролетта обаче кокошките снасят най-вече. Тогава хората почнали да варят яйцата, с цел да ги запазят по-дълго.
Много нации виждали в яйцето знак на възраждането напролет. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. Като християнски набожен знак яйцето в началото олицитворява гробницата на Христос и отместения камък. По-късно асоциацията се трансформира поради наложилия се бит яйцата да се боядисват в алено (кръвта на Христос) и яйцето към този момент се възприема като знак на раждането на индивида от природата.
От 8-ми век стартира производството на шоколадови яйца. Дървените са известни от дълго време, а през 60-те години на ХХ век към този момент се продават и пластмасови. Изключителени със своята хубост и искра са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, направени от скъпоценни камъни и благородни метали.
Заекът
Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре. По това време се е правел обреден лов на зайци. Сега той е към момента част от Великденския празник, само че никой не го възприема като богослужение. Заекът обичайно се свързва с плодородието и изобилието, а в античните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли.
Съществува и легенда, съгласно която великденският заек в миналото бил огромна красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я трансформирала в див заек и защото той към момента е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги цялостни с яйца.
Традицията с яйцата и зайците в действителност се смесва, когато в Америка отиват немски заселници – те занасят заека, който оставя на децата яйца във Великденската нощ. Момченцата и момиченцата трябвало да подготвят шапките и бонетата си като гнезда, за яйцата, които щели да бъдат оставени. Тази традиция е еволюирала на запад до заек с кошница с яйца в наши дни.
Карнавалът
Великденският карнавал води началото си от средновековна Европа. Ранните християни са носили бели плебеи в дните, отбелязващи Възкресението, като знак на новия си живот. Новопокръстените пък е трябвало да обличат нови облекла след Кръщение, с цел да покажат, че стартират нов живот в Христа. След службата на Великден в доста градове хората са тръгвали по улиците с кръст и свещи. Всичко това се е обединило и трансформирало през годините, като в доста дребни градове се вършат карнавални шествия, на които хората се маскират и обличат в старомодни облекла.
Кръстосаните обредни козунаци
Въпреки че християните виждат в кръстосаните козуначни хлябове знак на разпъването на Христос на кръста, те в действителност произлизат от англосаксонците, които приготвяли кръстосани хлябове в чест на Еостре. Тези кръстове представлявали четвъртините на луната и връзката със земята.
Козунакът като подобен е подготвен за първи път във Франция през 7 в.
Агнето
Агнето е извънредно значим знак на Великден в Централна и Източна Европа. То показва Иисус и се свързва с неговата гибел, защото е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция показва Спасителя като Божи агнец. В доста домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.
Да си напомним:
Още от времето на англо-саксонците да вземем за пример – доста преди раждането на Спасителя, хората са се събирали при започване на пролетта, с цел да следят възраждането на земята. С наслагването на обичаи през вековете, истинските знаци на празника са придобили друго значение за другите хора, според от вярата им, написа сп. „ Тя ”.
История на Великден
Английският феодален историк Беде (673-735 г.) счита, че англосаксонското наименование на Великден - Истър (Easter), произлиза от античната предгерманска тевтонска митология. Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта и на нея е отдаден месец април, а тържествата в нейна чест са проведени по време на пролетното равноденствие.
В желанието си да създадат християнството по-приемливо за езичниците, англосаксонските християни стартират да употребяват за Великден названието Истър, защото християнският празник на Възкресение Христово съответствува с античното празнуване на настъпващата пролет. В същото време Великден е по-скоро обвързван с еврейския празник Пасха, който се чества по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Пасха бележи Божието освобождение на еврейския народ от 300-годишното иго в Египет и неговото извеждане оттова под управлението на Мойсей.
В Християнската традиция на Великден означаваме Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите в третия ден след гибелта му. Честването на възкресението датира от началото на християнската история. До втори век Великден е към този момент добре открит, макар че е имало нескончаем спор за фактическата дата, на която би трябвало да се празнува. Източните църкви желаят Великден да се чества съгласно лунния календар и в работен ден, защото ранните християни чествали всяка година на 14-то число от еврейския месец нисан, до момента в който западните църкви упорстват Великден да се чества постоянно в неделя без значение от датата.
Това е и един от главните въпроси на свикания от император Константин Никейски събор в 325 година Съборът взема решение Великден да се чества в първата неделя, последваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и със своите знания в астрономическите калкулации, 21 март е признат за дата на пролетното равноденствие.
Датата за празнуването на Великден стартира да се дефинира от неделята, която следва пълнолунието или незабавно след пролетното равноденствие. Така Великден е определян като празник в интервала сред 21 март и 25 април. Разликата в актуалното празнуване се дължи на особеното фиксиране на датата съгласно григорианския календар на Запад и съгласно юлианския - на Изток.
С разпространяването на християнската религия във от ден на ден нови територии пораждат и разнообразни хрумвания за това, по какъв начин тя да се отнася към локалните традиции и обичаи. Според някои, християните би трябвало напълно да изоставят своите културни обичаи, до момента в който съгласно други християнството би трябвало да запази локалните традиции, само че като им придаде нов, християнски смисъл.
Великденските знаци
Великден има доста знаци – боядисани яйца, зайчета с кошници, паради... Въпреки че като множеството празници Великден е много комерсиализиран, доста от днешните знаци към момента имат произхода си в древността.
Шарените яйца
От антични времена доста култури асоциират яйцето с вселената. Персите да вземем за пример вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През IV-ти век консумирането на яйца по време на постите е неразрешено. През пролетта обаче кокошките снасят най-вече. Тогава хората почнали да варят яйцата, с цел да ги запазят по-дълго.
Много нации виждали в яйцето знак на възраждането напролет. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. Като християнски набожен знак яйцето в началото олицитворява гробницата на Христос и отместения камък. По-късно асоциацията се трансформира поради наложилия се бит яйцата да се боядисват в алено (кръвта на Христос) и яйцето към този момент се възприема като знак на раждането на индивида от природата.
От 8-ми век стартира производството на шоколадови яйца. Дървените са известни от дълго време, а през 60-те години на ХХ век към този момент се продават и пластмасови. Изключителени със своята хубост и искра са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, направени от скъпоценни камъни и благородни метали.
Заекът
Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре. По това време се е правел обреден лов на зайци. Сега той е към момента част от Великденския празник, само че никой не го възприема като богослужение. Заекът обичайно се свързва с плодородието и изобилието, а в античните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли.
Съществува и легенда, съгласно която великденският заек в миналото бил огромна красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я трансформирала в див заек и защото той към момента е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги цялостни с яйца.
Традицията с яйцата и зайците в действителност се смесва, когато в Америка отиват немски заселници – те занасят заека, който оставя на децата яйца във Великденската нощ. Момченцата и момиченцата трябвало да подготвят шапките и бонетата си като гнезда, за яйцата, които щели да бъдат оставени. Тази традиция е еволюирала на запад до заек с кошница с яйца в наши дни.
Карнавалът
Великденският карнавал води началото си от средновековна Европа. Ранните християни са носили бели плебеи в дните, отбелязващи Възкресението, като знак на новия си живот. Новопокръстените пък е трябвало да обличат нови облекла след Кръщение, с цел да покажат, че стартират нов живот в Христа. След службата на Великден в доста градове хората са тръгвали по улиците с кръст и свещи. Всичко това се е обединило и трансформирало през годините, като в доста дребни градове се вършат карнавални шествия, на които хората се маскират и обличат в старомодни облекла.
Кръстосаните обредни козунаци
Въпреки че християните виждат в кръстосаните козуначни хлябове знак на разпъването на Христос на кръста, те в действителност произлизат от англосаксонците, които приготвяли кръстосани хлябове в чест на Еостре. Тези кръстове представлявали четвъртините на луната и връзката със земята.
Козунакът като подобен е подготвен за първи път във Франция през 7 в.
Агнето
Агнето е извънредно значим знак на Великден в Централна и Източна Европа. То показва Иисус и се свързва с неговата гибел, защото е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция показва Спасителя като Божи агнец. В доста домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ