Машината за захарен памук е създадена от зъболекар
Въпреки че сходни меки памукоподобни десерти, съществуват най-малко от 15 век, в случай че не и от по-рано, едвам неотдавна захарният памук като артикул става удобен за правене и продажба. Така че макар обстоятелството, че самото количество захар в типичната порция памук е много малко, единствено към 30 грама или към 2 супени лъжици, поради времето, което лишава да се създаде ръчно и какъв брой бързо губи пухкавостта си, когато е изложен на въздух, захарният памук не е бил нещо, което се е консумирало от необятната общност, а единствено от някои по-заможни хора.
Захарният памук доближава сегашната си форма и става налични за масите с помощта на напъните и труда на зъболекаря Уилям Морисън и производителя на бонбони Джон С. Уортън през 1897 година През тази година двамата се събират и основават електрическа машина, която първо разтапя кристализираната захар в дребен железен съд, сходен на буркан за бебешка храна (а може и по-голям, както виждаме на снимката), по-късно я завърта толкоз бързо, че тя да се прокара през дребни дупки в съда като по този начин се основават и тънките влакна, който се намотават към пръчката или се събират в пликче. В техния случай те в началото ги продаваха в дребни кутии от дърво. Целият този развой би могъл да се извърши много бързо и елементарно, което е от значително значение при продажбата на захарен памук, защото той е хигроскопичен и има доста огромна повърхнина, тъй че събира влагата от въздуха бързо, което води до загубата на пухкавостта.
Морисън и Уортън показаха своята машина, както и захарния памук, които прави, пред необятната публика на Панаира в Сейнт Луис от 1904 година Този панаир също оказа помощ за популяризирането и на сладоледената фунийка, напитката Dr. Pepper, хот-догът в модерния му формат, хамбургерите и фъстъчено масло в Америка. (Панаирът просто оказва помощ за популяризирането им – там не е мястото, където тези артикули са показани за първи път.)
Цената му е 25 цента на кутия или към 6,65 $ през днешния ден – с тази цена двамата вършат голяма облага като се има поради дребното количество захар. Памук става голям шлагер като двамата продават към 68 655 бройки на обща стойност 17 163,75 $ (или 456 000 $ днес) в хода на цялото събитие, което продължава към 7 месеца. Като се има поради, че междинната годишна заплата в Съединени американски щати по това време е към 450 $, те се оправят относително добре с брутна облага от 2500 $ на месец.
Въпреки че Ласко сигурно не е първият, който изобретява машина, той е индивидът, който дава името й, както го знаем през днешния ден – някъде към 1921 година 17 години след представянето на машината за захарен памук на Световния панаир, тя е наричана с името, което й даваъ Уортън и Морисън – „ Fairy Floss “. Но през 20-те години на предишния век Ласко й дава новото име „ cotton candy “ (от британски език: cotton – памук и candy – бонбон, сладко лакомство), и то става доста по-популярно.
Също по този начин от време на време можем да прочетем, че първата машина за памук в действителност е изобретена от Томас Патън. Той сякаш изпреварва Морисън и Уортън с няколко години като показва своето откритие в цирка Ringling Bros. през 1900 година Въпреки това, до момента в който Патън в действителност изобретява машина за захарен памук (използвайки газ, вместо електричество), тя е патентована през 1900 година, до момента в който на Морисън и Уартън е патентована през 1899 година
Може да ни се коства, че нещо, направено единствено от чиста захар (понякога с добавени оцветители за храна или ароматизатори), би било надали не най-лошото нещо на света за ястие. Трябва да се означи, че за производството му са нужни, както казахме, единствено към 30 грама захар общоприетоо, което е с към 9 грама по-малко от една кутия Кока-Кока. Освен това в памука нямат мазнини, нито консерванти, нито натрий и са към 115 калории на пръчка. Макар че сигурно не е най-здравословна храна, нито засища по какъвто и да е метод, има доста неща, които ядем всеки ден, които са доста по-лоши за здравето.
