В САЩ се надплюват с костилки от череши вече 40 г
Въпреки че изобилните превалявания у нас най-вероятно ще ни лишат от качествена годишна продукция тази година, в чужбина прибират продукцията с цялостни шепи и даже в чест на труда си провеждат фестивали. Едно от най-нетрадиционните събития, провеждани в Съединени американски щати, е надпреварата по храчене на костилки от череши, с който се празнува събирането на плодовете.
Надпреварата се организира при започване на месец юли и е доста занимателна както за локалните хора, по този начин и туристите. За първи път надпреварата се състои през 1974 година, а концепцията за него се заражда, откакто две съседски фамилии се скарали чие черешово дръвче ражда по-вкусни и едри плодове.
Скандалът се ожесточил и съседите почнали да се целят с костилки от череши. В яростта си те плюели костилките непосредствено в лицата си. Всъщност по този начин и не станало ясно коя годишна продукция е по-добра, само че пък точно свадата станала причина за зараждането на фестивала.
Разбира се, конкуренцията по храчене на череши се разграничава много от тогавашното съседско сдърпване. В надпреварата има строги правила, а задачата е костилката да „ излети “ допустимо на първо време. Всеки играч разполага с две минути, с цел да проиграе десетте си опита, като той може да вземе петнадесет череши, които самичък е отгледал.
Според опитните участници костилката би трябвало да е допустимо най-тежка, почистена и с идеално кръгла форма. По този метод тя хем няма да заседне в устата на състезателя, хем шансът да бъде изстреляна точно се усилва оптимално.
Ето за какво човек би трябвало доста добре да огледа една череша, даже да я вземе в ръка, а в случай че може и да я претегли с електронна везна, с цел да е изцяло сигурен в възможностите си за победа. Това обаче не е задоволително.
По думите на най-запалените участници с течение на времето се развива и нюх по какъв начин тъкмо да изплюеш костилката, като това са неща, които се усъвършенстват само с доста процедура.
Специалистите в тази област считат, че попътният вятър също играе основна роля. Победителят в последното надпреварата Браян Краус споделя, че самият той е съумял да запрати дребното топченце на 23 метра, защото тогава било много прохладно.
