Вън войските на марионетката Живков от Чехословакия - тези думи

" Вън войските на марионетката Живков от Чехословакия " - тези думи популяризират из София трима български студенти през 1968г. Днес тяхната история споделя комиксът " На конци. 1968. Една действителна история ".

Годината е 1968, месецът е август, мястото - Прага, столица на тогавашна Чехословакия. Нейният водач Александър Дубчек ще остане в историята като един от реформаторите на комунизма. Опитите му биват смазани от танковете на така наречен Варшавски контракт, самият той е свален. Тези единствени по рода си събития, белязали цялата 1968 година, ще останат в историята под името " Пражка пролет ".

Докато пражките жители стопират танкове, в България се организира Световният фестивал на мира и солидарността.

„ София беше тъмна. Сега един град като Септември е по-добре осветлен от София тогава. Имаше едни стълбове през 70-80 метра с една мижава лампа и то по Витошка. По улиците откъм гърба тук-таме нещо, само че се движиш в нощта. Няма светлина “, споделя единствения оживял от тримата протестирали Александър Димитров.

Той е студент по история, когато се случват размирните събития в Прага. Александър и двама негови сътрудници вземат решение да покажат своята взаимност към протичащото се.

Макар и без разстрел, тримата студенти не остават безнаказани.


„ Бях под наблюдаване на Държавна сигурност, избягвах да се групирам с другари, в случай че някой ми гостуваше по-късно го викаха През 6-8 месеца ме викаха в четвърто районно да ме питат по какъв начин съм. Изключиха ни от Университета на Комсомолско заседание, влезе в действие присъдата, лежахме в пандиза. Ние знаехме, че сме престъпили наказателния кодекс. След като бяхме два месеца в следствения отдел на Държавна сигурност, мене и Валентин ни пуснаха под гаранция като задачата беше да открият какви други връзки имаме. Те толкоз близко вървяха зад мен, единствено дето не ми носеха куфарчето, ние не се срещахме с никого. В края на краищата смъкнаха Тодор Живков, то беше края на седмицата, приготвих си документите, питаха там и ми възвърнаха правата и след 91-ва съумях да завърша история “, добави той.

Освен със затвор и гонене, Държавна сигурност санкционират Александър Димитров като го изселват със заповед.

„ След като ме освободиха, взеха решение, че съм свободомислещ - не съм подобаващ за София и ме изселиха в едно свищовско село. Там пък имаше бригада на студенти от Свищовския университет и се срещнах с жена ми. И по този начин си живеем към този момент 48 години по-късно дружно “ сподели още Александър Димитров.

Историята на Александър, Едуард и Валентин оживява в комикса " На конци. 1968. Една действителна история. "

„ Това, което се е случило тогава, е дело на едни хора, които са ни близки до нас. Дори Сашо Димитров самичък споделяше, че той не се счита за воин. Акцентът в цялата история е този импровизиран ентусиазъм, който поражда. Специално обърнах внимание на тази атмосфера на следене, която беше въведена тогава. Сашо ми сподели, че сред двама души постоянно се е говорило всичко, без проблеми и сега, в който се появи трети - почват всички да си мерят приказките “, изясни художникът на комикса Веселин Праматаров.

В комикса художникът Веселин Праматаров се потапя в духа и речника на времето. Оказва се, че заглавието " На конци " не е инцидентно.

„ Когато те са хванати от Държавна сигурност и са задържани, делото, което е наречено „ Марионетките “, защото те са нарекли Тодор Живков „ марионетка “. От друга страна, тогава е била известна една ария " Кукла на конци ", която съгласно някои източници при нейното осъществяване се подразбирал Тодор Живков - кукла на конци “, добави художникът.

Вижте повече във видеото .