Валентин Андреев е роден на 19 януари 2002 г. Талантът

Валентин Андреев е роден на 19 януари 2002 година Талантът е измежду младите ни очаквания в леката атлетика и съответно в хвърлянето на чук. Европейски юношески олимпийски първенец от Баку 2019. Балкански първенец под 18 година от Истанбул 2019. Сребърен медалист от Европейското състезание за юноши под 18 година и от Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес през 2018 година Бронзов медалист от Европейския олимпийски фестивал в Гьор през 2017 година Държи националните върхове за младежи с 6-килограмовия чук - 77,15 метра, и с 5-килограмовия - 83,09 метра.

- Валентине, дано стартираме това изявление с триумфа ти в хвърлянето на чук на Европейския олимпийски фестивал в Баку. Очакваше ли го? Трудно ли стигна до триумфа?

- Това беше надпреварата, което най-вече чаках. Исках да стана първи и отидох с тази настройка. Знаех, че имам огромен късмет, защото водех международната класация цяла година. Никога не е елементарно, само че всичко си заслужаваше.

- Имаше ли и други цели през миналия сезон?

- Търсех също по този начин висока позиция при юношите под 20 години.

- Да, и съумя! По-рано на Европейското състезание за младежи и девойки под 20 години в Бурос, Швеция, сложи следващите си два национални върха, като зае петото място. Какво научи от това съревнование?

- Това беше надпреварата с най-голяма тръпка. Много съм удовлетворен и се веселя, че съумях да бъда част от тази мощна конкуренция, и то с добър резултат. Там научих, че когато има конкуренция, тогава и състезателят демонстрира всичко от себе си.

- Оттук нататък какви са твоите най-близки цели?

- Тази година нямам планувани надпревари към момента, само че се приготвяме за следващата година.

- Твоят татко е и твоят треньор. Той ли беше повода да избереш леката атлетика и съответно хвърлянето на чук?

- Да, той беше главната причина. Освен това, откогато се помня, аз съм на стадиона.

- По-трудно или по-лесно е да те тренира татко ти?

- Ами на мен ми е добре, въпреки че нямам база за съпоставяне.

- Знам, че има една история с бутилка от вода, цялостна с камъни... Ще я разкажеш ли на нашите читатели?

- Бях дребен, когато ходех на стадиона да виждам огромните. И един ден татко ми реши да ми даде една 10-литрова бутилка от вода, в която постави няколко камъка, и по този начин за първи път пробвах да мятам чук като тях.

- Каква е тайната на триумфите ти?

- Няма някаква огромна загадка. Тренирам вярно, отпочивам си добре и по този начин стават нещата. Като при всеки различен съзнателен играч.

- Какво те стимулира да тренираш?

- Любовта към спорта и към всичко, обвързвано с него.

- Имаш ли условия за подготовка?

- Да, имаме къде да упражняваме и не се оплакваме. Всички знаем, че може да е по-добре, само че за всичко си има време.

- Колко надалеч се простират твоите фантазии? И какво би направил, с цел да ги постигнеш?

- Искам да стана олимпийски първенец и в случай че съумея да сбъдна тази фантазия, значи съм направил това, което би трябвало, с цел да стигна до такава степен.

- Техника, мощ или може би нещо друго? Какво е належащо, с цел да си добър в хвърлянето на чук?

- Трябва да имаш от всичко по доста, с цел да си добър. Ние залагаме на скоростта и техниката, а силата ще се построи с времето.

- Качествата, които съгласно теб би трябвало да има един спортист, с цел да реализира триумфи в спорта?

- Не са толкоз доста. Търпение, мотивация, убеденост. Но най-важното за един състезател е душeвността.

- Кой е твоят идол в леката атлетика и с какво те впечатлява?

- Това е Коджи Мурофуши (олимпийски първенец от Атина 2004 и бронзов медалист от Лондон 2012; троент медалист от международни шампионати - първенец от Дегу 2011, сребърен от Едмънтън 2001 и бронзов от Париж 2003, бел.авт.). От много време го виждам и постоянно са ме впечатлявали техниката, както и методът му на тренировки.

- Знам, че сте се виждали онлайн. Ще ни разкажеш ли за тази среща?

- Беше доста инцидентна. Бяхме в Буенос Айрес и таман почнахме подготовка, когато той се появи на стадиона. В този миг нямаше никой, бяхме единствено пет индивида. Отидох при него, запознахме се и разговаряхме. Показвах му мои клипове, снимахме се.

- Не е ли малко мъчно и неблагодарно през днешния ден да си състезател? Това значи отдаденост, режим. А изкушенията са доста огромни. Сякаш е по-лесно да се " цъка " на телефона в някое заведение, вместо да се хвърля чук на стадиона?

- Не! Защо да е мъчно? На всеки му е по-лесно да се оправдава и оплаква, че няма благоприятни условия, а в действителност не е по този начин. Всичко може да стане, постоянно остава време, значимото е вярно да си го разпределиш. Една подготовка не ти заема целия ден.

- Как би стимулирал твоите връстници да спортуват?

- Най-лесно е да мотивираш хора на по-малка възраст. Който желае, го прави. Ще се веселя, в случай че по някакъв метод посредством моите триумфи накарам децата да стартират да спортуват.

- Къде учиш? Справяш ли се с учебното заведение? Остава ли ти време да тренираш?

- Уча в Балчик и се оправям. Нямам проблеми с нищо, като имам задоволително време за тренировки.

- Мислил ли си какво ще правиш след учебно заведение?

- Много неща ми се въртят в главата и към момента не мога да кажа, че имам съответно решение.

- А остава ли ти свободно време? И с какво го запълваш?

- Да, остава ми време. Предпочитам да излизам с другари и със фамилията си.

- Живееш в Балчик. Сега е време за море. Ходиш ли на плажа?

- Тук лятото е доста добре. Почти всеки ден съм на плажа. Това не ми пречи на тренировките.

- Споменахме думата " режим ". Позната ли ти е?

- Да, несъмнено ми е позната. Особено преди значимо съревнование, когато съблюдавам режим. Лягам си рано, доста упражняваме, лимитирам излизания и веселби, само че това е част от спорта.

- Как се храниш? Каква е диетата ти?

- Нямам диета. Храним се у дома здравословно, не хапвам нездравословни храни. Не е нещо изключително.

- Любима книга?

- " Извън играта ". Тази книга ми я подари един доста непосредствен другар, който има огромна роля в моето развиване и ми оказва помощ доста, за което съм му безпределно признателен.

- " Само мощните оцеляват ". Това е?...

- Девизът на нашия клуб. Но за всеки би трябвало да е по този начин. " Само мощните " обаче напълно не значи да си мощен само на мускули.