Не пациенти, разглезени клиенти: Проф. Кюркчиев пред Dir.bg за отношението към ваксините
Ваксинирането с препарата на " АстраЗенека " е една от най-обсъжданите тематики напоследък. Вече съществено се разяснява дали има опция да се комбинrрат два вида ваксини. До дни се чака да се вземе решение от Европейската организация по медикаментите каква е епидемиологията на нежеланите постваксинационни реакции при " АстраЗенека " и да има рекомендация за това по какъв начин да продължи имунизацията с тази ваксина.
На този стадий няма научни данни за безспорната сигурност и построяването на ваксинална резултатност при комбинирането на векторна с РНК ваксина. По тематиката беседваме с проф. доктор Доброслав Кюркчиев, шеф на Лабораторията по клинична имунология към болница " Св. Иван Рилски ". Ето какво показа той пред Dir.bg.
- Проф. Кюркчиев, Експертният съвет по имунология излезе с публично мнение, в което се споделя, че имунизирани с първа доза от медикамента на " АстраЗенека " и не показали съществени нежелани реакции, могат да си слагат и втората. Какво се схваща под " съществени нежелани реакции "? След слагането на първата доза мнозина се оплакваха от тресчица и висока температура, от време на време продължаващи с дни. Това брои ли се за " сериозна нежелана реакция "?
- Под " съществени нежелани реакции " се имат поради тромбозите и/или тромбоцитопениите, които са разказани при 222 души с потвърдена връзка с имунизацията на " АстраЗенека ". Това са 6 случая на 1 милион. Нищо не е напълно в този живот. Вероятно голям брой ваксини и лекарствени препарати имат сходна периодичност на тежки нежелани реакции.
Другите реакции, за които питате - няколко дни тресчица и температура, са разказани при всички ваксини и са нещо, което до скоро не ни изненадваше. Започна да ни изненадва от началото на 2021 година.
- Да поговорим за тромбоцитопенията. Тя постоянно ли се демонстрира по този начин трагично, като в тези 222 случая, които са разказани, или може да протече и прикрито?
- Разбира се, че не постоянно. Много пъти разнообразни лабораторни индикатори могат да бъдат изменени краткотрайно без това да даде някакво очевидно отражение. В случаите с " АстраЗенека " имаме тромбоцитопения, която е обвързвана с тромбози, което е много постоянно срещана констелация. Освен това тромбоцитопения е разказана след доста ваксини, това не е някаква необичайност. Най-често е след имунизацията против паротит/морбили/рубеола.
- В тази връзка има ли здравна логичност, като " застраховка " преди втората доза с " АстраЗенека ", хората да си изследват кръвните индикатори?
- Теоретично би могло да се изследва D-димер, тромбоцитен брой, фактори на кръвосъсирването и други, с цел да се следи начало на евентуален проблем. Но аз не знам какъв брой хора това действително биха го правили.
- Предвид обстоятелството, че се сътвори дискусия по въпроса, несъмнено ще има и такива, които ще го създадат. Въпросът е има ли смисъл?
- Лично аз не съм чул някъде да се предлага. Теоретично е допустимо, на практика не е проследено по какъв начин тъкмо се развиват нещата. Този метод може да повлияе мощно психически върху жителите, тъй като някои от индикаторите са динамични и интерпретацията на техните промени може да докара до неправилни заключения. Не съм уверен в практическата стойност на подобен метод, само че може би по-компетентно мнение биха могли да изкажат сътрудниците, които се занимават с Клинична лаборатория.
Тромбоцитопенията е разказана след доста ваксини, това не е някаква необичайност, твърди проф. Кюркчиев
Снимка: Личен списък
- В рекомендациите на Експертния съвет е записано, че се причисляват към мнението на ЕМА (Европейската организация по лекарствата), че имунизациите на " АстраЗенека " би трябвало да се употребяват за хора над 60 години. Но точно хората над 60 години всеки ден се редят пред кабинетите за РНК ваксини, цитирайки като мотив възрастта си?
- Това с рекомендацията за хора над 60 години е статистически обоснована рекомендация, защото е открито, че множеството от тези 222 случая са дами, които са под 60 години. Аз не изключвам, в случай че такива случаи има не 222, а 2222 да се окаже, че тази възрастова граница на процедура я няма.
В тази връзка желая да припомня за декември месец какво беше мнението за РНК имунизациите. Аз съвсем не познавам сътрудник, който декември да е казвал добра дума за тези ваксини. Всичко беше в жанр " те са нови, неизпитани, влизат ти в генома ".
И внезапно станаха като банани за Коледа по време на комунизма.
Тези внезапни промени в публичните настройки демонстрират, че има нещо нездраво. Не може да има такива внезапни промени за два месеца. Това демонстрира, че нещо не е същинско.
- Да не намеквате, че не става дума единствено за медицински причини, а за битка сред лобитата на обособените ваксини?
- Трудно ми е да преценява. Сигурно се води и такава битка. Аз имам своето мнение по въпроса, само че към този момент стигаме в областта на политиката, а за нея не ми е работа да приказвам.
По-скоро за мен това е психически феномен. Обществото е склонно да се хвърля в крайности, да има вяра в две тотално противоположни неща, за доста пай интервал от време. Затова считам, че има нещо нездраво. Обикновено човек, когато влага мощни страсти в нещо, той има вяра в него за по-дълго време.
Аз съвсем не познавам сътрудник, който декември да е казвал добра дума за тези РНК имунизациите, само че в този момент е друго, споделя професор Кюркчиев
Снимка: Личен списък
- Към този миг има ли медицински индикации коя ваксина за коя група хора е подобаваща и дали избрани болести изискват слагането на РНК ваксина?
- Не! Хората желаят да си основат такива индикации, с цел да могат да се доредят до по този начин плашещите и ненавиждани през декември РНК ваксини, а в този момент по този начин мечтани. И стартират да си измислят: аз съм на избрана възраст, имам Хашимото и по тази причина би трябвало РНК ваксина. Няма такива индикации и в никакъв случай не ги е имало! Никъде по света не се споделя за коя група пациенти кой вид ваксина е по-подходяща.
Много хора във усещанията си за имунизацията държат да сортират тази стока, която са решили, че най-добре ще им пасва, и то въз основата на никакви познания. Това не е държание на пациенти, а на капризни клиенти!
- В мнението, което към този момент цитирахме, въпреки всичко се споделя, че имунизацията на " АстраЗенека " не се предлага при хора, които има предпоставки за тромбоза и тромбоцитопения. Кои са тези предпоставки?
- Първо хора, които са преживявали в предишното такива произшествия, и пациенти, които са със болести, водещи до тромбоза и/или тромбоцитопения. Става въпрос за антифосфолипиден синдром, васкулити, идиопатична тромбоцитопения, варици. Има си цяла група от болести, огромна част автоимунни, които са асоциирани с тромбообразуване. При тях би трябвало да се има едно мислено. Именно тук е и ролята на персоналните лекари, както е записано и в мнението, да знаят това, да го имат поради.
Снимка: БТА/АР
- Има хора, които се е разболяват сред двете дози на " АстраЗенека ". От имунологична позиция по-уязвим ли е човек сред двете дози, или повода е, че се притъпява бдителността?
- Причината е съвпадане. Така се случи и с моята брачна половинка, която 3-4 дни след имунизация с " Модерна " разви болестта. Класика е, тъй като това са две дози, които са разграничени от някакъв интервал от време, нужен за постигането на оптимален имунитет. При " Пфайзер " са 3 седмици, при " Moдерна " - 4 седмици. В случая с " АстраЗенека " срокът е по-разтеглен сред 4 и 12 седмици (в България се предлага 10 седмици). За 10 седмици, при пандемична конюнктура, шансът човек да се болести не е дребен.
А дали се понижава бдителността - за другите хора е друго. При мен, да вземем за пример, внезапно се понижи след втората доза на " Пфайзер ", както сред прочее и след първата. Защото факт е, че първата доза на всички ваксини значително протектира. Прекарването на болестта по предписание е леко и безпроблемно. Така беше и с моята брачна половинка.
- Излиза, че не страничните реакции, а времето, за което една ваксина става оптимално ефикасна, е най-важно по време на пандемия? В единия случай имаш построен имунитет след 5 седмици, а в другия този развой ще отнеме съвсем 3 месеца?
- Да, смятам, че скъсените периоди сред дозите са преимущество на имунизациите, които залагат на този метод. Но аз в никакъв случай не съм крил желанията си към РНК имунизациите. Още от декември, когато меко казано не бяхме доста.
- Трябва ли хора, които са имунизирани, да бъдат ограничавани - при визити, при носене на маски? И не рискуваме ли да изпуснем нещата от надзор, в случай че премахнем тези ограничавания, тъй като няма гаранция, че всички са добросъвестни?
- Моето мнение по този въпрос постоянно е било еднообразно и аз изрично съм бил и съм срещу концепцията за " обществена отдалеченост " и налагане на ограничавания . И за имунизирани и за не-ваксинирани. Считам, че медицински проблем следва да се взема решение с медицински средства, а не с далекоизточни практики, апели към обществено инженерство, тоталитарни анти-утопии и лишаване на персонални свободи. Смятам, че това ще нанесе на европейските общества доста по-тежък удар от самата пандемия.
Снимка: Българска телеграфна агенция
- Какви са рекомендациите към пациентите, които са се разболели сред двете дози? Да си слагат ли втора и в случай че " да ", по кое време?
- Хубаво е човек да изхожда от логиката на имунния развой, а не да изпада във ваксинален фундаментализъм. Като цяло заразяването след първа доза значително играе ролята на втора доза. Именно това беше прегледано като мнение на Експертния съвет, който предлага да се отдалечи във времето втората доза, която да се сложи след към 6 месеца. Тогава да се ревизира равнището на антителата, отчитайки известната неустановеност на тази информация.
- От два месеца изпитвате в действителна конюнктура тест за доказване на клетъчен имунитет. Изследвате разнообразни групи хора: прекарали, непрекарали вируса, болни и ваксинирали се и така нататък Успяхте ли да дадете отговор на един от значимите въпроси: кой имунитет е по-силен - естественият или добитият от имунизацията?
- Ние имаме 4 групи: в никакъв случай не срещали вируса, имунизирани, композиция от разболели се и по-късно имунизирани или противоположното и единствено разболели се. Трудно може да се направи това съпоставяне, за което ме питате, тъй като разболелите се в нашата група бяха най-вече есента, до момента в който ваксиниралите се - януари, февруари. Като усещане имунизираните построяват по-добър клетъчен имунитет, само че няма статистическа разлика сред групите. Това въпреки всичко са дребни групи, от по 30-40 индивида, и мъчно могат да се създадат генерални заключения. Този спор, кой имунитет е по-силен, аз го намирам за неуместен. Има хора, които са имунизирани и дават доста мощен клетъчен имунен отговор и такива, които са имунизирани, само че нямат никакъв клетъчен имунен отговор. Причината не е, че го нямат, а, че имунният отговор не се осъществя в кръвта, а в лимфните възли и кръвта просто е едно отражение, което не постоянно е тъкмо.
- Кога методът за проучване на клетъчен имунитет ще бъде разполагаем? И за какво е належащо толкоз време, с цел да бъде тестван?
- Когато производителят го позволи за приложимост. Не по-рано и не по-късно. Ние считаме, че сме подбрали най-хубавия тест и сме го употребявали при 94 индивида, за което имаме резултати и някои заключения. Винаги сме правили по този начин нещата, с теоретичен смисъл, а не под формата на комерсиална конкуренция. Всъщност двете неща не се изключват, само че всеки си има жанр. Между другото, проучването на клетъчен имунитет в доста случаи няма да даде безспорните отговори, които хората чакат.
- Появиха се сведения за хора, инфектирани с ковид повече от няколко седмици след слагането на втора доза на ваксина, т.е. когато се чака към този момент да е построен оптимален имунитет...
- В България има доста хора, които изясняват, че познават други хора, които са умряли от ковид, макар че са били ваксинирани. Мой главен принцип е да се поверявам на източници, които намирам за смислени. Тази позиция и това, че някой познавал някого, ми е доста надалеч в класацията на меродавност. Затова си направих труда да видя статистики и данни, които са предоставени в Америка. Дефиницията на " пробив във имунизацията " е : позитивен тест минимум 2 седмици след втората доза (до тогава се счита, че имунизацията към момента не е постигнала оптималната си защита). В четири щата са изследвани " пробиви на имунизацията ": Южна Каролина, Вашингтон, Орегон и Юта. Данните са въз основата на милиони хора. Пробивите и за четирите щата са 0,02% от имунизираните лица. Това са хора с позитивен тест. По предписание главната част от тях прекарват болестта извънредно леко. Например, в Юта са докладвани 143 пробива, от тях 7 са претендирали хоспитализация. Няма съвършени неща. Дори " Пфайзер " и " Модерна " в своите проучвания на групи от хора, които са подбрани покрай идеалните (здрави хора, в избрана възраст) рапортуват 95% успеваемост. При 1 на 20 индивида се чака " пробив ". Не виждам за какво толкоз хора се изненадват освен това състояние! Наред с това имаме имунна компроментираност - хора, които не развиват добър имунен отговор, с хематологични болести, на терапия с Ритуксимаб, след органни трансплантации. Друг фактор, който е много неразбираем, са така наречен вирусни разновидности,. Декември се говореше, че британската разновидност провокира понижен отговор на имунизациите. Оказа се, че това надалеч не е по този начин. Ваксината на " Пфайзер " има 97% успеваемост против английската разновидност. За южно-африканската има смесени данни - някои изследвания настояват, че повече пробива имунизациите, други претендират, че това не е по този начин. Всички тези фактори събрани дружно водят до извода, че пробиви на имунизацията е естествено да има, както може да има пробиви във всяко нещо на този свят. Те са предстоящи и е обикновено да се случат. Факт е, че даже, когато ги има, в доста малко от случаите се стига до тежко или смъртоносно протичане на инфекцията.
- Какви са вашите упования - какъв брой време ще продължи имунитетът, който имунизациите обезпечават?
- Това никой не може да каже, до момента в който не мине съответният интервал. Съдейки от имунния механизъм на отбрана, който тези ваксини основават, съгласно мен ще е към 2 години. А може и доста повече, не е по никакъв начин изключено.
-----
Проф. доктор Доброслав Кюркчиев , д.м.н. е приключил медицина в МУ София през 1997 година, от 2000 година - докторант в Лабораторията по Клинична имунология на МУ София. През 2003 година пази дисертация и получава научна и просветителна степен " лекар " и става помощник към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология. От 2009г. е доцент в Катедрата. През 2007 година получава компетентност " Клинична имунология ".
Научните ползи на проф. доктор Кюркчиев са в региона на автоимунните болести, регулацията на имунния отговор, дендритните и стволовите кафези, апоптозата и туморната имунология. До май 2018 г има 54 научни изявления в български и 35 в интернационалните профилирани списания (IF- 49), присъединяване в написването на 9 учебници и монографии; 135 участия с научни отчети в конгреси и конференции, присъединяване в 32 научни плана и 1176 цитирания в научната литература. Специализира в Laboratory for tumor vaccination, University hospital, Catholic University, Leuven, Belgium. при prof. Van Gool. Преподава на студенти медици, специализанти по имунология, ревматология, гастроентерология и онкология, както и води тематични курсове " Актуални проблеми на автоимунните болести " и " Мезенхимни стволови кафези ".
За високи достижения в научно - изследователската и преподавателска активност през 2007 е почетен с премия " Академик Асен Хаджиолов " от Медицински факултет на МУ- София. През месец октомври 2015 година придобива научна степен " лекар на медицинските науки ", а от май 2018 е професор към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология на Медицински университет- София.
На този стадий няма научни данни за безспорната сигурност и построяването на ваксинална резултатност при комбинирането на векторна с РНК ваксина. По тематиката беседваме с проф. доктор Доброслав Кюркчиев, шеф на Лабораторията по клинична имунология към болница " Св. Иван Рилски ". Ето какво показа той пред Dir.bg.
- Проф. Кюркчиев, Експертният съвет по имунология излезе с публично мнение, в което се споделя, че имунизирани с първа доза от медикамента на " АстраЗенека " и не показали съществени нежелани реакции, могат да си слагат и втората. Какво се схваща под " съществени нежелани реакции "? След слагането на първата доза мнозина се оплакваха от тресчица и висока температура, от време на време продължаващи с дни. Това брои ли се за " сериозна нежелана реакция "?
- Под " съществени нежелани реакции " се имат поради тромбозите и/или тромбоцитопениите, които са разказани при 222 души с потвърдена връзка с имунизацията на " АстраЗенека ". Това са 6 случая на 1 милион. Нищо не е напълно в този живот. Вероятно голям брой ваксини и лекарствени препарати имат сходна периодичност на тежки нежелани реакции.
Другите реакции, за които питате - няколко дни тресчица и температура, са разказани при всички ваксини и са нещо, което до скоро не ни изненадваше. Започна да ни изненадва от началото на 2021 година.
- Да поговорим за тромбоцитопенията. Тя постоянно ли се демонстрира по този начин трагично, като в тези 222 случая, които са разказани, или може да протече и прикрито?
- Разбира се, че не постоянно. Много пъти разнообразни лабораторни индикатори могат да бъдат изменени краткотрайно без това да даде някакво очевидно отражение. В случаите с " АстраЗенека " имаме тромбоцитопения, която е обвързвана с тромбози, което е много постоянно срещана констелация. Освен това тромбоцитопения е разказана след доста ваксини, това не е някаква необичайност. Най-често е след имунизацията против паротит/морбили/рубеола.
- В тази връзка има ли здравна логичност, като " застраховка " преди втората доза с " АстраЗенека ", хората да си изследват кръвните индикатори?
- Теоретично би могло да се изследва D-димер, тромбоцитен брой, фактори на кръвосъсирването и други, с цел да се следи начало на евентуален проблем. Но аз не знам какъв брой хора това действително биха го правили.
- Предвид обстоятелството, че се сътвори дискусия по въпроса, несъмнено ще има и такива, които ще го създадат. Въпросът е има ли смисъл?
- Лично аз не съм чул някъде да се предлага. Теоретично е допустимо, на практика не е проследено по какъв начин тъкмо се развиват нещата. Този метод може да повлияе мощно психически върху жителите, тъй като някои от индикаторите са динамични и интерпретацията на техните промени може да докара до неправилни заключения. Не съм уверен в практическата стойност на подобен метод, само че може би по-компетентно мнение биха могли да изкажат сътрудниците, които се занимават с Клинична лаборатория.
Тромбоцитопенията е разказана след доста ваксини, това не е някаква необичайност, твърди проф. Кюркчиев
Снимка: Личен списък
- В рекомендациите на Експертния съвет е записано, че се причисляват към мнението на ЕМА (Европейската организация по лекарствата), че имунизациите на " АстраЗенека " би трябвало да се употребяват за хора над 60 години. Но точно хората над 60 години всеки ден се редят пред кабинетите за РНК ваксини, цитирайки като мотив възрастта си?
- Това с рекомендацията за хора над 60 години е статистически обоснована рекомендация, защото е открито, че множеството от тези 222 случая са дами, които са под 60 години. Аз не изключвам, в случай че такива случаи има не 222, а 2222 да се окаже, че тази възрастова граница на процедура я няма.
В тази връзка желая да припомня за декември месец какво беше мнението за РНК имунизациите. Аз съвсем не познавам сътрудник, който декември да е казвал добра дума за тези ваксини. Всичко беше в жанр " те са нови, неизпитани, влизат ти в генома ".
И внезапно станаха като банани за Коледа по време на комунизма.
Тези внезапни промени в публичните настройки демонстрират, че има нещо нездраво. Не може да има такива внезапни промени за два месеца. Това демонстрира, че нещо не е същинско.
- Да не намеквате, че не става дума единствено за медицински причини, а за битка сред лобитата на обособените ваксини?
- Трудно ми е да преценява. Сигурно се води и такава битка. Аз имам своето мнение по въпроса, само че към този момент стигаме в областта на политиката, а за нея не ми е работа да приказвам.
По-скоро за мен това е психически феномен. Обществото е склонно да се хвърля в крайности, да има вяра в две тотално противоположни неща, за доста пай интервал от време. Затова считам, че има нещо нездраво. Обикновено човек, когато влага мощни страсти в нещо, той има вяра в него за по-дълго време.
Аз съвсем не познавам сътрудник, който декември да е казвал добра дума за тези РНК имунизациите, само че в този момент е друго, споделя професор Кюркчиев
Снимка: Личен списък
- Към този миг има ли медицински индикации коя ваксина за коя група хора е подобаваща и дали избрани болести изискват слагането на РНК ваксина?
- Не! Хората желаят да си основат такива индикации, с цел да могат да се доредят до по този начин плашещите и ненавиждани през декември РНК ваксини, а в този момент по този начин мечтани. И стартират да си измислят: аз съм на избрана възраст, имам Хашимото и по тази причина би трябвало РНК ваксина. Няма такива индикации и в никакъв случай не ги е имало! Никъде по света не се споделя за коя група пациенти кой вид ваксина е по-подходяща.
Много хора във усещанията си за имунизацията държат да сортират тази стока, която са решили, че най-добре ще им пасва, и то въз основата на никакви познания. Това не е държание на пациенти, а на капризни клиенти!
- В мнението, което към този момент цитирахме, въпреки всичко се споделя, че имунизацията на " АстраЗенека " не се предлага при хора, които има предпоставки за тромбоза и тромбоцитопения. Кои са тези предпоставки?
- Първо хора, които са преживявали в предишното такива произшествия, и пациенти, които са със болести, водещи до тромбоза и/или тромбоцитопения. Става въпрос за антифосфолипиден синдром, васкулити, идиопатична тромбоцитопения, варици. Има си цяла група от болести, огромна част автоимунни, които са асоциирани с тромбообразуване. При тях би трябвало да се има едно мислено. Именно тук е и ролята на персоналните лекари, както е записано и в мнението, да знаят това, да го имат поради.
Снимка: БТА/АР - Има хора, които се е разболяват сред двете дози на " АстраЗенека ". От имунологична позиция по-уязвим ли е човек сред двете дози, или повода е, че се притъпява бдителността?
- Причината е съвпадане. Така се случи и с моята брачна половинка, която 3-4 дни след имунизация с " Модерна " разви болестта. Класика е, тъй като това са две дози, които са разграничени от някакъв интервал от време, нужен за постигането на оптимален имунитет. При " Пфайзер " са 3 седмици, при " Moдерна " - 4 седмици. В случая с " АстраЗенека " срокът е по-разтеглен сред 4 и 12 седмици (в България се предлага 10 седмици). За 10 седмици, при пандемична конюнктура, шансът човек да се болести не е дребен.
А дали се понижава бдителността - за другите хора е друго. При мен, да вземем за пример, внезапно се понижи след втората доза на " Пфайзер ", както сред прочее и след първата. Защото факт е, че първата доза на всички ваксини значително протектира. Прекарването на болестта по предписание е леко и безпроблемно. Така беше и с моята брачна половинка.
- Излиза, че не страничните реакции, а времето, за което една ваксина става оптимално ефикасна, е най-важно по време на пандемия? В единия случай имаш построен имунитет след 5 седмици, а в другия този развой ще отнеме съвсем 3 месеца?
- Да, смятам, че скъсените периоди сред дозите са преимущество на имунизациите, които залагат на този метод. Но аз в никакъв случай не съм крил желанията си към РНК имунизациите. Още от декември, когато меко казано не бяхме доста.
- Трябва ли хора, които са имунизирани, да бъдат ограничавани - при визити, при носене на маски? И не рискуваме ли да изпуснем нещата от надзор, в случай че премахнем тези ограничавания, тъй като няма гаранция, че всички са добросъвестни?
- Моето мнение по този въпрос постоянно е било еднообразно и аз изрично съм бил и съм срещу концепцията за " обществена отдалеченост " и налагане на ограничавания . И за имунизирани и за не-ваксинирани. Считам, че медицински проблем следва да се взема решение с медицински средства, а не с далекоизточни практики, апели към обществено инженерство, тоталитарни анти-утопии и лишаване на персонални свободи. Смятам, че това ще нанесе на европейските общества доста по-тежък удар от самата пандемия.
Снимка: Българска телеграфна агенция - Какви са рекомендациите към пациентите, които са се разболели сред двете дози? Да си слагат ли втора и в случай че " да ", по кое време?
- Хубаво е човек да изхожда от логиката на имунния развой, а не да изпада във ваксинален фундаментализъм. Като цяло заразяването след първа доза значително играе ролята на втора доза. Именно това беше прегледано като мнение на Експертния съвет, който предлага да се отдалечи във времето втората доза, която да се сложи след към 6 месеца. Тогава да се ревизира равнището на антителата, отчитайки известната неустановеност на тази информация.
- От два месеца изпитвате в действителна конюнктура тест за доказване на клетъчен имунитет. Изследвате разнообразни групи хора: прекарали, непрекарали вируса, болни и ваксинирали се и така нататък Успяхте ли да дадете отговор на един от значимите въпроси: кой имунитет е по-силен - естественият или добитият от имунизацията?
- Ние имаме 4 групи: в никакъв случай не срещали вируса, имунизирани, композиция от разболели се и по-късно имунизирани или противоположното и единствено разболели се. Трудно може да се направи това съпоставяне, за което ме питате, тъй като разболелите се в нашата група бяха най-вече есента, до момента в който ваксиниралите се - януари, февруари. Като усещане имунизираните построяват по-добър клетъчен имунитет, само че няма статистическа разлика сред групите. Това въпреки всичко са дребни групи, от по 30-40 индивида, и мъчно могат да се създадат генерални заключения. Този спор, кой имунитет е по-силен, аз го намирам за неуместен. Има хора, които са имунизирани и дават доста мощен клетъчен имунен отговор и такива, които са имунизирани, само че нямат никакъв клетъчен имунен отговор. Причината не е, че го нямат, а, че имунният отговор не се осъществя в кръвта, а в лимфните възли и кръвта просто е едно отражение, което не постоянно е тъкмо.
- Кога методът за проучване на клетъчен имунитет ще бъде разполагаем? И за какво е належащо толкоз време, с цел да бъде тестван?
- Когато производителят го позволи за приложимост. Не по-рано и не по-късно. Ние считаме, че сме подбрали най-хубавия тест и сме го употребявали при 94 индивида, за което имаме резултати и някои заключения. Винаги сме правили по този начин нещата, с теоретичен смисъл, а не под формата на комерсиална конкуренция. Всъщност двете неща не се изключват, само че всеки си има жанр. Между другото, проучването на клетъчен имунитет в доста случаи няма да даде безспорните отговори, които хората чакат.
- Появиха се сведения за хора, инфектирани с ковид повече от няколко седмици след слагането на втора доза на ваксина, т.е. когато се чака към този момент да е построен оптимален имунитет...
- В България има доста хора, които изясняват, че познават други хора, които са умряли от ковид, макар че са били ваксинирани. Мой главен принцип е да се поверявам на източници, които намирам за смислени. Тази позиция и това, че някой познавал някого, ми е доста надалеч в класацията на меродавност. Затова си направих труда да видя статистики и данни, които са предоставени в Америка. Дефиницията на " пробив във имунизацията " е : позитивен тест минимум 2 седмици след втората доза (до тогава се счита, че имунизацията към момента не е постигнала оптималната си защита). В четири щата са изследвани " пробиви на имунизацията ": Южна Каролина, Вашингтон, Орегон и Юта. Данните са въз основата на милиони хора. Пробивите и за четирите щата са 0,02% от имунизираните лица. Това са хора с позитивен тест. По предписание главната част от тях прекарват болестта извънредно леко. Например, в Юта са докладвани 143 пробива, от тях 7 са претендирали хоспитализация. Няма съвършени неща. Дори " Пфайзер " и " Модерна " в своите проучвания на групи от хора, които са подбрани покрай идеалните (здрави хора, в избрана възраст) рапортуват 95% успеваемост. При 1 на 20 индивида се чака " пробив ". Не виждам за какво толкоз хора се изненадват освен това състояние! Наред с това имаме имунна компроментираност - хора, които не развиват добър имунен отговор, с хематологични болести, на терапия с Ритуксимаб, след органни трансплантации. Друг фактор, който е много неразбираем, са така наречен вирусни разновидности,. Декември се говореше, че британската разновидност провокира понижен отговор на имунизациите. Оказа се, че това надалеч не е по този начин. Ваксината на " Пфайзер " има 97% успеваемост против английската разновидност. За южно-африканската има смесени данни - някои изследвания настояват, че повече пробива имунизациите, други претендират, че това не е по този начин. Всички тези фактори събрани дружно водят до извода, че пробиви на имунизацията е естествено да има, както може да има пробиви във всяко нещо на този свят. Те са предстоящи и е обикновено да се случат. Факт е, че даже, когато ги има, в доста малко от случаите се стига до тежко или смъртоносно протичане на инфекцията.
- Какви са вашите упования - какъв брой време ще продължи имунитетът, който имунизациите обезпечават?
- Това никой не може да каже, до момента в който не мине съответният интервал. Съдейки от имунния механизъм на отбрана, който тези ваксини основават, съгласно мен ще е към 2 години. А може и доста повече, не е по никакъв начин изключено.
-----
Проф. доктор Доброслав Кюркчиев , д.м.н. е приключил медицина в МУ София през 1997 година, от 2000 година - докторант в Лабораторията по Клинична имунология на МУ София. През 2003 година пази дисертация и получава научна и просветителна степен " лекар " и става помощник към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология. От 2009г. е доцент в Катедрата. През 2007 година получава компетентност " Клинична имунология ".
Научните ползи на проф. доктор Кюркчиев са в региона на автоимунните болести, регулацията на имунния отговор, дендритните и стволовите кафези, апоптозата и туморната имунология. До май 2018 г има 54 научни изявления в български и 35 в интернационалните профилирани списания (IF- 49), присъединяване в написването на 9 учебници и монографии; 135 участия с научни отчети в конгреси и конференции, присъединяване в 32 научни плана и 1176 цитирания в научната литература. Специализира в Laboratory for tumor vaccination, University hospital, Catholic University, Leuven, Belgium. при prof. Van Gool. Преподава на студенти медици, специализанти по имунология, ревматология, гастроентерология и онкология, както и води тематични курсове " Актуални проблеми на автоимунните болести " и " Мезенхимни стволови кафези ".
За високи достижения в научно - изследователската и преподавателска активност през 2007 е почетен с премия " Академик Асен Хаджиолов " от Медицински факултет на МУ- София. През месец октомври 2015 година придобива научна степен " лекар на медицинските науки ", а от май 2018 е професор към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология на Медицински университет- София.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ