Пример отвън: Как се гласува по пощата?
Важен референдум за промени в правораздаването се организира в Италия. Заради ниската изборна интензивност обаче той беше разгласен да недействителен. Над 51 млн. италианци имаха право на глас по въпроси за кандидатурите на политици и работата на магистратите.
За разлика от България, в Италия тези, които не живеят в страната, могат да гласоподават по пощата от страната, в която са регистрирани.
Как става това и за какво България към момента е начинаеща в директната народна власт, вижте във видеото на Паулина Найденова.
Над 25 милиона мъже и 26 милиона дами имат италианско поданство и надлежно право на глас. 5 милиона от тях живеят в чужбина.
Италианските жители, които не живеят в Италия получават писмо от посолството на адреса, на който са регистрирани. В него са въпросите от референдума и плик, на който са залепени пощенски марки. В плика се поставят отговорите и писмото се изпраща до посолството.
" Това е един модел, който се упражнява от години. За хората, които са мъчно преносими, а желаят да упражнят правото си на избор, хубаво е да имат алтернатива. " - споделя Анжелина Иванова, която е с българско и италианско поданство.
" Аз мисля, че и в пощата, и в стая, където се гласоподава - в случай че желаят да те излъгват с гласуването ще го създадат, по този начин чe за мен е редно. Дай да имаме вяра, само че мисля, че какво ще стане единствено Бог си го знае. " - споделя готвачът Лео Бианки.
" В Италия ние обичаме доста да разясняваме всички евентуални кавги - всичко. Но да Ви кажа на тази тематика в никакъв случай не съм чувал последни години някой, който се оплаква от това. Никога. Нито, когато съм в чужбина, нито, когато съм в Италия - не! " - споделя Анселмо Капороси от Италианска комерсиална камара в България.
Другият метод за гласоподаване е на място в посолството. За Анселмо Капороси от Италианската комерсиална камара в България най-интересен на този референдум е въпросът: дали да се разделят функционалностите на прокурори и съдии. Сега един и същи човек на едно дело може да е прокурор, а на друго арбитър.
" Тази смяна, която се предложи, е да се направи фиксация. Ако си прокурор, ще работиш единствено като прокурор, в случай че си арбитър, ще си единствено арбитър. " - изяснява той.
Гласуващите не са длъжни да отговорят на всички пет въпроса. Анжелина Иванова, която има двойно поданство от 25 години, има мнение единствено по два.
" Дали да продължи задържането под стража, до момента в който трае един развой. Другият въпрос е дали може да изпълняваш държавна служба, в случай че си съден или си в развой. " - споделя тя.
" Сега италианското право споделя - в случай че един човек повече от две години е бил в затвор за аргументи, свързани с корупция и други престъпни действия, той няма опция и не може да се кандидатира като политик или да вземе някои държавни позиции към някои държавни институции на високо равнище. " - изяснява Анселмо Капороси от Италианска комерсиална камара в България.
Според Анжелина има въпроси, които не би трябвало да се подлагат на гласоподаване.
" Има някои въпроси, за които съгласно мен, се изисква повече знания, с цел да
бъде взето някакво решение. За магистратите няма по какъв начин хората да имат
компетенцията да вземат това решение. Най-малко да имаш юридическо обучение, да си приключил право. Аз нямам такова и няма по какъв начин да взема отношение по въпрос кой би трябвало да оцени магистратите и по какъв начин би трябвало да бъдат оценени, тъй като на всеки 4 години те се правят оценка. " - счита тя.
Преподавателят по конституционно право доцент Наталия Киселова припомня, че както в България, по този начин и в Италия е позволен прелиминарен надзор на референдумите от страна на Конституционния съд.
" Както в България, по този начин и в Италия е позволен прелиминарен надзор от страна на Конституционния съд, по отношение на конституционността на въпросите и да кажем тази година италианският парламентарен съд не е позволил да се създаде референдум за узаконяване на дрогата и за допускане да се произнесат гласоподавателите по отношение на допустимостта на асистираното
самоубийство. Най-много референдуми се създават в Швейцарска конфедерация. В Европейски Съюз и в
света. Да кажем в Съединени американски щати преобладават локалните референдуми. " - споделя доцент Киселова.
Според Лео Бианки хората, които са се открили в друга страна, не би трябвало да гласоподават. Затова и той не го прави. Споделя, че за последно е дал своя вот, когато е бил на 18 години.
" Ще съм на отмора и няма време, с цел да гласоподавам и второто – последните години не съм дал своя вот, тъй като малко се отдалечавам от италианските неща. Заради обстоятелството, че на мен в никакъв случай не са ми помагали политици в Италия и също не са ми нужни непознатите помощи. При нас в Италия политиката скапе много от хубавото в Италия и ти отново да промениш нещо, те отново ще го трансформират както им харесва повече. Може би един глас може да помогне, само че нямам доверие, че един глас може да промени нещо, тъй че не се усещам отговорен. Хората, които са примерно на работа и нямат непрекъснат адрес, мисля, че може да гласоподават. Но хората, които имат непрекъснат адрес,
регистрирани са в друга страна мисля, че може би е причина тъкмо това, че желаят да се махнат от тяхната страна, тъй като нещо не работи и в моята страна мисля, че е тъкмо това. " - споделя той.
Заради ниска изборна интензивност от малко над 20% референдумът в Италия беше разгласен за недействителен. За да бъде сполучлив, би трябвало да са дали своят вот 51% от хората, които имат право на глас. За съпоставяне, в България законът гласи:
" За да бъде законен един референдум, е належащо да са взели участие толкоз гласоподаватели, колкото са взели участие на последните избори. Тоест легитимността на референдума ще бъде равна на легитимността на Народното събрание и в случай че мога да се пошегувам - в този момент е златното време, тъй като сме очевидци предходната година на най-ниската изборна интензивност, само че от
тях гласувалите повече от половината е належащо да са подкрепили въпросите или въпроса. Тъй като законът изисква позитивен отговор, въпросът би трябвало да е заложен по този начин, че отговорът да е " да ". Референдуми се организират национални по въпроси, които са от компетентността на Народно събрание и могат да бъдат уредени със закон. Не могат да се подлагат на референдум въпроси, които са свързани с утвърждението на бюджета. Касаят размера на налози, такси и осигуровки. Както и въпроси, свързани с изменението на Конституцията, защото те са от компетентността или на Великото национално заседание или по необикновен ред Народното събрание ги взема решение. Разбира се, не
могат да бъдат подлагани на референдум и въпроси, свързани с контролните и конститутивните пълномощия на Народното събрание, да вземем за пример - не можем да изберем министър на референдум. " - изяснява доцент Наталия Киселова.
Законът на референдумите е признат у нас през 2009г. Оттогава до момента в България жителите са питани три пъти.
" В България са извършени три референдума. Първият е по отношение на развиването на нуклеарната енергетика в България. Вторият е за електронното и отдалеченото гласоподаване и третият е за промяна в политическата система. Народните представители са и ревностни във връзка с това да бъде питана българската общност по въпроси, които са на ръба дали националното заседание или гласоподавателите посредством референдум могат да се произнесат. Причините за това могат да бъдат няколко - да кажем едната е, че доста по-бързо става през националното заседание да бъде взето решение и несъмнено не на последно място това изисква много старания от страна на изборната администрация и на ЦИК. " - добавя доцент Киселова.
В началото на юни тази година работна група с по един човек от всяка от седемте партии стартира правене на промени в закона за референдумите. Анжелина Иванова съпоставя организацията на осъществяване на референдуми в България и Италия.
" Самата процедура е идентична. Това, което ми прави усещане в Италия в позитивна част е, че има преди всеки избори, в случай че щеш и преди самия референдум има ужасно доста осведомителна акция, която нон стоп се излъчва по малкия екран. Което съгласно мен е
доста положително решение да дадеш информация на хората по какъв начин се случват нещата. Нещо, което в България не съм виждала да се прави. " - споделя Анжелина Иванова.
Пропуски в процедурата в България вижда и преподавателят по конституционно право доцент Наталия Киселова:
" Най-големият проблем, съгласно мен, в Закона за директното присъединяване, е неналичието на задоволително положително разяснение на същината на въпроса и на последствията от неговото приемане или отменяне... Не единствено посредством медии, осведомителна акция, осведомителни листове, уеб страниците на общините,
които са длъжни също да показват претекстовете, би трябвало да бъдат задоволително разяснени последствията, с цел да бъде осведомено гласуването на гласоподаватели. " - акцентира тя.
Според Анселмо Капороси в България има доста бюрократични спънки при гласуването.
" Реших да гласоподавам, тъй като аз като европейски жител имам право да гласоподавам на избори към община. Те ми споделиха - аз преди този момент би трябвало да си направя специфична регистрация в един уеб страница и аз не съм правил тази регистратура и аз не може да гласоподава. Аз обясних, те не ми изпратиха никаква информация за тази регистратура. Така не съумях. България е доста известна в чужбина, че има най-хубави IT специалисти в Европа. Wi-fi връзка в София. Ако аз съм екскурзиант и дойда тук, мога да намеря на всички места. Изключително добре. Мога да Ви кажа - доста по-добре от някои градове в Италия. По моя позиция има доста направления, които са свързани с администрация, които имат потребност от смяна, да се направи по-лесно.
Репортер: Паулина Найденова
Оператор: М. Гайдарова, Вл. Богдански, М. Врабчев
За разлика от България, в Италия тези, които не живеят в страната, могат да гласоподават по пощата от страната, в която са регистрирани.
Как става това и за какво България към момента е начинаеща в директната народна власт, вижте във видеото на Паулина Найденова.
Над 25 милиона мъже и 26 милиона дами имат италианско поданство и надлежно право на глас. 5 милиона от тях живеят в чужбина.
Италианските жители, които не живеят в Италия получават писмо от посолството на адреса, на който са регистрирани. В него са въпросите от референдума и плик, на който са залепени пощенски марки. В плика се поставят отговорите и писмото се изпраща до посолството.
" Това е един модел, който се упражнява от години. За хората, които са мъчно преносими, а желаят да упражнят правото си на избор, хубаво е да имат алтернатива. " - споделя Анжелина Иванова, която е с българско и италианско поданство.
" Аз мисля, че и в пощата, и в стая, където се гласоподава - в случай че желаят да те излъгват с гласуването ще го създадат, по този начин чe за мен е редно. Дай да имаме вяра, само че мисля, че какво ще стане единствено Бог си го знае. " - споделя готвачът Лео Бианки.
" В Италия ние обичаме доста да разясняваме всички евентуални кавги - всичко. Но да Ви кажа на тази тематика в никакъв случай не съм чувал последни години някой, който се оплаква от това. Никога. Нито, когато съм в чужбина, нито, когато съм в Италия - не! " - споделя Анселмо Капороси от Италианска комерсиална камара в България.
Другият метод за гласоподаване е на място в посолството. За Анселмо Капороси от Италианската комерсиална камара в България най-интересен на този референдум е въпросът: дали да се разделят функционалностите на прокурори и съдии. Сега един и същи човек на едно дело може да е прокурор, а на друго арбитър.
" Тази смяна, която се предложи, е да се направи фиксация. Ако си прокурор, ще работиш единствено като прокурор, в случай че си арбитър, ще си единствено арбитър. " - изяснява той.
Гласуващите не са длъжни да отговорят на всички пет въпроса. Анжелина Иванова, която има двойно поданство от 25 години, има мнение единствено по два.
" Дали да продължи задържането под стража, до момента в който трае един развой. Другият въпрос е дали може да изпълняваш държавна служба, в случай че си съден или си в развой. " - споделя тя.
" Сега италианското право споделя - в случай че един човек повече от две години е бил в затвор за аргументи, свързани с корупция и други престъпни действия, той няма опция и не може да се кандидатира като политик или да вземе някои държавни позиции към някои държавни институции на високо равнище. " - изяснява Анселмо Капороси от Италианска комерсиална камара в България.
Според Анжелина има въпроси, които не би трябвало да се подлагат на гласоподаване.
" Има някои въпроси, за които съгласно мен, се изисква повече знания, с цел да
бъде взето някакво решение. За магистратите няма по какъв начин хората да имат
компетенцията да вземат това решение. Най-малко да имаш юридическо обучение, да си приключил право. Аз нямам такова и няма по какъв начин да взема отношение по въпрос кой би трябвало да оцени магистратите и по какъв начин би трябвало да бъдат оценени, тъй като на всеки 4 години те се правят оценка. " - счита тя.
Преподавателят по конституционно право доцент Наталия Киселова припомня, че както в България, по този начин и в Италия е позволен прелиминарен надзор на референдумите от страна на Конституционния съд.
" Както в България, по този начин и в Италия е позволен прелиминарен надзор от страна на Конституционния съд, по отношение на конституционността на въпросите и да кажем тази година италианският парламентарен съд не е позволил да се създаде референдум за узаконяване на дрогата и за допускане да се произнесат гласоподавателите по отношение на допустимостта на асистираното
самоубийство. Най-много референдуми се създават в Швейцарска конфедерация. В Европейски Съюз и в
света. Да кажем в Съединени американски щати преобладават локалните референдуми. " - споделя доцент Киселова.
Според Лео Бианки хората, които са се открили в друга страна, не би трябвало да гласоподават. Затова и той не го прави. Споделя, че за последно е дал своя вот, когато е бил на 18 години.
" Ще съм на отмора и няма време, с цел да гласоподавам и второто – последните години не съм дал своя вот, тъй като малко се отдалечавам от италианските неща. Заради обстоятелството, че на мен в никакъв случай не са ми помагали политици в Италия и също не са ми нужни непознатите помощи. При нас в Италия политиката скапе много от хубавото в Италия и ти отново да промениш нещо, те отново ще го трансформират както им харесва повече. Може би един глас може да помогне, само че нямам доверие, че един глас може да промени нещо, тъй че не се усещам отговорен. Хората, които са примерно на работа и нямат непрекъснат адрес, мисля, че може да гласоподават. Но хората, които имат непрекъснат адрес,
регистрирани са в друга страна мисля, че може би е причина тъкмо това, че желаят да се махнат от тяхната страна, тъй като нещо не работи и в моята страна мисля, че е тъкмо това. " - споделя той.
Заради ниска изборна интензивност от малко над 20% референдумът в Италия беше разгласен за недействителен. За да бъде сполучлив, би трябвало да са дали своят вот 51% от хората, които имат право на глас. За съпоставяне, в България законът гласи:
" За да бъде законен един референдум, е належащо да са взели участие толкоз гласоподаватели, колкото са взели участие на последните избори. Тоест легитимността на референдума ще бъде равна на легитимността на Народното събрание и в случай че мога да се пошегувам - в този момент е златното време, тъй като сме очевидци предходната година на най-ниската изборна интензивност, само че от
тях гласувалите повече от половината е належащо да са подкрепили въпросите или въпроса. Тъй като законът изисква позитивен отговор, въпросът би трябвало да е заложен по този начин, че отговорът да е " да ". Референдуми се организират национални по въпроси, които са от компетентността на Народно събрание и могат да бъдат уредени със закон. Не могат да се подлагат на референдум въпроси, които са свързани с утвърждението на бюджета. Касаят размера на налози, такси и осигуровки. Както и въпроси, свързани с изменението на Конституцията, защото те са от компетентността или на Великото национално заседание или по необикновен ред Народното събрание ги взема решение. Разбира се, не
могат да бъдат подлагани на референдум и въпроси, свързани с контролните и конститутивните пълномощия на Народното събрание, да вземем за пример - не можем да изберем министър на референдум. " - изяснява доцент Наталия Киселова.
Законът на референдумите е признат у нас през 2009г. Оттогава до момента в България жителите са питани три пъти.
" В България са извършени три референдума. Първият е по отношение на развиването на нуклеарната енергетика в България. Вторият е за електронното и отдалеченото гласоподаване и третият е за промяна в политическата система. Народните представители са и ревностни във връзка с това да бъде питана българската общност по въпроси, които са на ръба дали националното заседание или гласоподавателите посредством референдум могат да се произнесат. Причините за това могат да бъдат няколко - да кажем едната е, че доста по-бързо става през националното заседание да бъде взето решение и несъмнено не на последно място това изисква много старания от страна на изборната администрация и на ЦИК. " - добавя доцент Киселова.
В началото на юни тази година работна група с по един човек от всяка от седемте партии стартира правене на промени в закона за референдумите. Анжелина Иванова съпоставя организацията на осъществяване на референдуми в България и Италия.
" Самата процедура е идентична. Това, което ми прави усещане в Италия в позитивна част е, че има преди всеки избори, в случай че щеш и преди самия референдум има ужасно доста осведомителна акция, която нон стоп се излъчва по малкия екран. Което съгласно мен е
доста положително решение да дадеш информация на хората по какъв начин се случват нещата. Нещо, което в България не съм виждала да се прави. " - споделя Анжелина Иванова.
Пропуски в процедурата в България вижда и преподавателят по конституционно право доцент Наталия Киселова:
" Най-големият проблем, съгласно мен, в Закона за директното присъединяване, е неналичието на задоволително положително разяснение на същината на въпроса и на последствията от неговото приемане или отменяне... Не единствено посредством медии, осведомителна акция, осведомителни листове, уеб страниците на общините,
които са длъжни също да показват претекстовете, би трябвало да бъдат задоволително разяснени последствията, с цел да бъде осведомено гласуването на гласоподаватели. " - акцентира тя.
Според Анселмо Капороси в България има доста бюрократични спънки при гласуването.
" Реших да гласоподавам, тъй като аз като европейски жител имам право да гласоподавам на избори към община. Те ми споделиха - аз преди този момент би трябвало да си направя специфична регистрация в един уеб страница и аз не съм правил тази регистратура и аз не може да гласоподава. Аз обясних, те не ми изпратиха никаква информация за тази регистратура. Така не съумях. България е доста известна в чужбина, че има най-хубави IT специалисти в Европа. Wi-fi връзка в София. Ако аз съм екскурзиант и дойда тук, мога да намеря на всички места. Изключително добре. Мога да Ви кажа - доста по-добре от някои градове в Италия. По моя позиция има доста направления, които са свързани с администрация, които имат потребност от смяна, да се направи по-лесно.
Репортер: Паулина Найденова
Оператор: М. Гайдарова, Вл. Богдански, М. Врабчев
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ