Трофим Лисенко – ученият, който трябваше да спаси СССР от глад
В зората на Съюз на съветските социалистически републики, ранните водачи считат, че няма нищо невероятно. Няма и за какво да ги упрекваме, те разполагат с невиждан териториален запас, също по този начин и с голям човешки актив. Едва ли би могло да бъде изключително мъчно на който и да е водач, да сложи толкоз високи цели и внимание, изключително откакто неговата войска е доминирала на бойното поле през Първата Световна война. Има единствено един проблем, до момента в който успехите на фронта са толкоз огромен триумф, тя няма нищо общо с природата, която и до през днешния ден остава неподвластна.
Съюз на съветските социалистически републики обаче има потребност от малко повече доказателства и въпреки театърът на войната да дава нужното самочувствие, науката е напълно друга материя. Поне в това има вяра Трофим Лисенко. Ако в никакъв случай не сте чували за него, той е един впечатляващ агроном, който въпреки и да няма безусловно никаква визия от развъждането на годишна продукция, съумява да убеди руските водачи освен да му дадат независимост, с цел да тества своите теории, само че и да го слагат на един от най-важните постове. Ако погледнем малко по-точно историята, незабавно ще видим един впечатляващ апетит, настъпил директно след Първата Световна война.
Гарет Джоунс споделя една доста черна история, само че доста бързо е дискредитиран от своите сътрудници, които освен не имат вяра, само че и получават задоволително финансиране, с цел да описват за невероятните софтуерни прогресии на Съюз на съветските социалистически републики. Ако в миналото сте се чудили за какво Съюз на съветските социалистически републики не се пробва да подкрепи гладуващите страни, дано Ви отговорим – опитвали са се, само че за жалост са назначили допустимо най-грешния човек в лицето на Трофим Лисенко. Защо?
Това е индивидът, който не вярвал въобще в генетиката. Според него, семената могат да бъдат образовани да реагират непосредствено на стимуланти и по този метод да се развиват по всяко едно време. Няма значение от сезона, няма значение от часа, семената могат да стартират да се развиват даже през нощта. Все още не сме виждали сходна гениална концепция, даже и ГМО продукциите не могат да стигнат до толкоз необикновен прогрес, компании като Bayer споделят, че разполагат със семена, които могат да се развият във всеки сезон, само че към момента никой не ги е виждал. Като основен реализатор на агро културата, Лисенко употребява невероятни вещерски приказки, в които изяснява, че с помощта на неговата просвета, може да отглежда посеви когато и да е.
На вярното място и вярното време, Лисенко съумява да показа своите визии в вярното време и на вярното място, с цел да получи всички запаси. Експериментите стартират с цялостна мощ и водят до безспорен неуспех, коствал живота на близо 7 милиона души. Много от тях прибягват до канибалство. Има и други аргументи за пагубното осъществяване, да вземем за пример ще видим, че след края на гражданската война, доста села остават без младите и мощни хора, които да обработват земята. След към четири години Владимир Ленин умира и оставя Йосиф Сталин на поста. Това, което Стоманеният човек наследява са милиони гладуващи. Единственото, което му остава е да събере останките и да докара новото време и промишленост, колкото се може по-бързо.
Нуждата от нови фрагменти е осезаема, а Лисенко освен демонстрира необикновено доверие в комунистически режим, само че е подготвен да направи всичко, както и да реализира всичко. Израснал в гладуващо село в Украйна, Трофим не бил чужд на несгодите. Обещавал, че няма да не помни видяното, до момента в който не се озовава във висшата класа. Понятията за вярно и неверно се объркват до степен, в която той самият не помни своите корени. Гладуващите бързо стават врагове на партията и би трябвало да изчезнат. Междувременно ученият се отдава на просвета и откакто става агроном през 1925 година, скоро е изпратен в далечна изследователска станция в Азарбейджан. Въпреки неговата научна степен, концепциите и практиките приказват по-скоро за човек, който не знае даже къде е попаднал. Това е единственият човек в света, който има вяра, че посредством научни способи ще подскаже на семената да се развиват от въздуха.
Според неговата просвета, самите семена работят на правилата на закона на типовете, те няма да се състезават едни с други, а ще се опитат да работят дружно, съвсем като хората. Ако се замислите, той просто цитира един от правилата на Маркс за материализма, който в този случай има поради заобикалящата ни среда като самостоятелни персони, която диктува държание и отговорност. Лисенко е уверен, че тъкмо това би трябвало да се случи и с всички останали. През 1927 година даже потвърждава някакъв триумф, откакто неговите грахови посеви стартират да порастват през зимата. Неговите мисли в този миг е, че е съумял да образова доста добре зелените посеви, откакто ги излага на мраз.
Веднага излиза публикация във вестник Правда, където се споделят невероятните триумфи и достижения за цели полета в кавказките райони през зимата, които имали за цел да изхранват добитъка, с цел да не загине от неприятно хранене, а селските турци ще преживеят зимата, без да треперят за утрешния ден. Възможно ли е този академик да е познал и да е съумял? Откритието на Лисенко е добре прочут развой на биологията, в който рисковите студено могат да накарат семената да пуснат цветове. Руските фермери вършат това от епохи, само че Лисенко твърди, че концепцията е негова и бързо приема покачването, което идва по-късно. Идеята за по този начин наречения ламаркизъм е развита от френския зоолог Жан-Батист Ламарк. Неговата доктрина твърди, че признаци, добити от растение или животно, до момента в който е живо, могат да бъдат предадени на потомството му.
Тази логичност обаче не съумява да плени толкоз решително генетиците, които не престават да са скептични. По логиката на тази доктрина, в случай че човек счупи крайници си, той би трябвало да придвижи знанията на своето новородено, а това не се случва. Във всеки други случай, това изобретение би могло да коства главата на Лисенко, само че в света на слепите, едноокият е цар и тъкмо тази купа се дава на Лисенко. През 1928 година Сталин дава зелена светлина на колективизацията на всички ферми в целия Съветски съюз, принуждавайки всяка страна да даде своите запаси, доста руснаци са принудени да се подчиняват или да се срещнат с нападателната въоръжена съпротива. Резултатите, както може да се чака, са повече от пагубни.
Посевите са унищожени, мнозина не могат да се изхранват, локалното население протяга ръка на добитъка, а по-късно стартира да се избива и изяжда. Сталин също среща големите главоболия и знае, че масата скоро ще тръгне към Москва и няма да има мощ, която да я спре, тъкмо в същото време идва месията. Лисенко дава обещание, че ще помогне на всеки човек, само че ще трансформира съветското земеделие в супер плантация, която ще създава непрекъснато. Точно това е музиката, която Сталин желае да чуе. Изземването на обработваемата земя е първата жестока неточност. Лисенко стартира да пакетира най-различни семена и да ги разпръсква при разнообразни температури по полето, не разрешава използването на пестициди.
Без тях, нищо не съумява да поникне. Обработваните семена с разнообразни киселини и химикали, води до основаването на някаква годишна продукция, само че тя остава изцяло негодна за приложимост. Скоро идва и добре познатия Холодомор – или „ гладната чума “. Докато Лисенко прави своите опити, слуховете за канибализъм са към този момент факт. Според някои клюки, агонизиращият и обречен на смърт човек на земята, към този момент не се считал за изумителна или тежка панорама, дори в противен случай, всичко било изцяло обикновено.
До през днешния ден някои икономисти считат, че в случай че същинските учени били впрегнати на работа, най-вероятно биха могли да намерят и вярното решение, само че познайте какво се случило. Те били или избити, или умрели, или затворени. Съюз на съветските социалистически републики има единствено Трофим Лисенко. Дори и след 1939 година, когато ученият влиза в съществени разправии с професора по генетика Николай Вавилов, който не стопира да унищожава и отхвърля една след друга теориите му, Лисенко получава контрола на всички проучвания за храната.
Николай е задържан и изпратен в затвор, където да почине от апетит през 1943 година Никой повече не посмял да приказва против него. След като няма конкуренция, какво тъкмо следва? Нека стартираме с обстоятелството, че този „ академик “ не стопира да унищожава света и за всички останали страни. През 1948 година универсалният закон е представен персонално от Сталин. Лисенко към този момент приказва за съществени промени в света, които са вероятни напълно с неговата просвета. Той към този момент знаел по какъв начин да създава ръж и други артикули от нищото.
Добрата вест е, че поддръжката умира със Сталин през 1953 година Николай Хрушчов стартира да назначава назад тези генетици, които са посочили някакъв напредък, а самият Лисенко не е измежду тях. Неговият труд се оказва доста по-различен и съвсем неосъществим. И в случай че Хрушчов се оказва един изключително непризнателен руски водач, китайският Мао е на напълно различен полюс и счита, че в случай че копира всичко от Съюз на съветските социалистически републики ще успее да реализира доста по-сериозни триумфи. И като приказваме за прекопирване, имаме поради даже руската просвета. Научните проучвания на Лисенко, които остават без никакво покритие, се взимат от Китай и стартират да се следват доста слямо едни след други.
Възможно ли е Съюз на съветските социалистически републики да е объркал нещо по самата линия, може би Лисенко не е имал задоволително запаси. Какво ще стане, в случай че неговите хрумвания съумеят в Азия? За страдание няма неточности, просто няма просвета. Между 1959 година и 1961 година към 45 милиона китайци умират от апетит, заболявания и бедност. Фермите са унищожени и скоро историята записва този интервал като Великия Китайски апетит. Трофим Лисенко най-сетне е обществени дискредитиран към 1964 година и умира в неопределеност на 78-годишна възраст през 1976 година Необходимо е цяло десетилетие, преди да стартира възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики. Необходимо е време от идеологическата просвета, която оставя всяка друга обратно. Цената за този злокобен опит, както и некадърството на Лисен се разплаща в милиони жертви.
