В юлската жега на 1985 г., на фаталния 13-и от

В юлската горещина на 1985 година, на съдбовния 13-и от аероплан от Берлин слиза доктор Радка Аргирова. Носи дамска чантичка, в която има две епруветки с кафези – едната със инфектирани с вируса на ХИВ, а другата със здрави кафези. У нас още не се приказва за СПИН, проби не се организират.

Днешната председателка на Българското сдружение по здравна вирусология взе участие тогава в симпозиум в Хамбург, отдаден на няколко патогена, сред които и този за добитата имунна непълнота. Там тя беседва със съоткривателя на вируса проф. Робърт Гало от Съединени американски щати, който се учудва, че в България към момента не се вършат научни разработки по тематиката. Той й позволява да вземе от неговите проби, като документално упълномощава нейния наставник доцент Хунсман да й ги даде. Получава по 50 мл за всяка линия.

Документът се оказва незаместим за Радка Аргирова, защото, връщайки се в България, към нея стартира да се прокрадва съмнение, че е станала проводник на биологично оръжие на американците. Това излиза наяве от биографичната книга за именитата вирусоложка „ Псевдоним вирус с багра измама “ на Юлия Пискулийска, написа 24 часа.

„ Беше мързелив съботен ден, слизам от самолета с дамската си чантичка (а в нея – две пластмасови съдинки – назоваваме ги матрачета, с скъпите клетки) “, споделя Радка Аргирова. Веднага отива да ги остави в термостата на института в Българска академия на науките, в който работи.

В понеделник към този момент е почнала да ги развъжда и изследва.

Още същия ден разказала на директния си началник в лабораторията и на шефа какво и за какво е донесла. И двамата били във екстаз. Но те се оказват надали не единствените, които имат вяра на борбената дама, че желанията й са чисто научни. Подобно нещо обаче не трябва да се държи в загадка. СПИН е щекотлива тематика по това време в целия свят. Трябва да се заяви на управлението. Така отиват при ръководителя на Българска академия на науките акад. Ангел Балевски и му оповестяват новината.

Оттам нататък Радка Аргирова усеща всекидневно паническия боязън на огромната част от сътрудниците си. Никой не желал да влиза в лабораторията, в която тя работела, с изключение на двамата шефове и лаборантката. Блокирали достъпа й до стола и не й разрешавали да обядва там, страхувайки се, че може да ги болести със СПИН.

От цялата история се заинтересувала и вездесъщата Държавна сигурност. Внедреният в института кадър на Министерство на вътрешните работи – другарят Асен Танев, я предиздвикал да опише в детайли какво, по какъв начин и за какво е донесла.

Радка Аргирова усеща, че обръчът към нея се стяга. Нещастен случай в научното заведение води до ескалация на настроенията против нея. На другия завършек на дългия 60 метра кулоар на етажа й единствено за 2 дни умряла напълно здрава млада колежка.

Веднага се пуснал слух, че болестта е пристигнала от стаята на изследващата ХИВ специалистка. Тя не просто отхвърля, само че дава и доказателства, че сходно нещо е невероятно да се случи. Няма по какъв начин вирусът да изпадне от епруветките, да пропътува 60 метра и за два дни да убие човек. Напразно акцентира причини – сътрудниците не й имат вяра и не престават да я заобикалят и да популяризират клюки.

Години по-късно проф. Аргирова се среща инцидентно с майката на умрялата, която също е доктор. При диалога им се оказало, че колкото и да е била срината от гибелта на щерка си, тя в никакъв случай не е подозирала това да е било от СПИН. Знаела доста добре каква зараза е получила младата жена и не упреквала внеслата в чантата си вируса на ХИВ вирусоложка.

В един миг обаче ориста й сервира непредвиден подарък. Получила заповед да занесе част от клетките в днешната Военномедицинска академия, а от тях се заинтересувал персонално основният държавен хигиеничен контрольор. Поискал да се видят и да разбере всичко за тях. След тази среща той издал писмена заповед – “Вирусът, Аргирова и клетките да останат живи ”. Но това идва дружно с съвсем непрекъснато наблюдаване какво тъкмо прави тя.

С една баничарка изнасят епруветките и ги настаняват в Националния център по заразни и паразитни заболявания, а Държавна сигурност следи по кое време изследващата ги лекарка отива на работа, по кое време си потегля, какво внася и какво изнася. Недоверието у сътрудниците продължава. Малко хора беседват с нея и лаборантката, страхувайки се да не се заразят.

Държавна сигурност я разпитва всеки ден – там пък се притесняват от провокации от страна на Запада. Постоянно би трябвало да дава отговор за какво навръх нея са дали вируса, дали не е биологично оръжие. В тази конюнктура й оказва помощ мъжът на нейна другарка, който й урежда среща с началника на кабинета на Тодор Живков – проф. Никола Попов.

Той й заръчва да създаде български проби за разкриване на СПИН. Но проф. Аргирова осъзнава, че очевидно информацията не е стигнала до Министерство на вътрешните работи, което не знае за този диалог и за резултатите му, тъй че не престават да я разпитват.

Няколко месеца по-късно доставените от Германия кафези умират поради забавена доставка на бутилки с въглероден диоксид за термостата, в който се съхраняват.

След няколко години обаче схваща, че проблеми поради болестта е имала освен тя, само че и проф. Гало, който й ги е дал. Срещат се на конференция в Западна Германия.

„ Вижда ме, скача от стола си и потегля към мене. „ А, значи органите за сигурност у вас не са чак толкоз страшни, към този момент си мислех, че няма да дойдете. “ Разказа ми, че американските разследващи служби по молба на българските си сътрудници са се свързали с него, с цел да изяснят дали фактически ми е дал вируса, по какъв начин, при какви условия и прочие “, написа Радка Аргирова.

Изясняването лишило няколко дни, през които доктор Гало бил помолен да не напуща дома си. „ Представяте ли си, цяла работна седмица от понеделник до петък си седях вкъщи и работата ми изоставаше. А шефът ми – проф. Фаучи, ме помоли да не давам повече вирус на никого… “, прибавя именитата вирусоложка.

Въпреки че е работила с извънредно рискови патогени, тя в никакъв случай не се е страхувала, че може да се болести. Затова пък години наред се е срещала с незнанието и недоверието освен на елементарните хора, само че и на своите сътрудници.

В книгата се споделя за един случай, който е индикативен. След като стартират да тестват рискови групи, откриват африканец, болен от СПИН. Веднага е трябвало да бъде екстрадиран, само че след определяне на позитивния му резултат е бил настанен в пандиза за последните дни в София.

Оттам се обаждат обезпокоени на Радка Аргирова. Чели, че вирусът се съдържа във всички телесни течности и се тормозят, че мъжът ще се изпоти и след това хората, които пипнат белезниците му, ще се заразят. Тя ги успокоява, че ХИВ е във високи и рискови количества единствено в кръвта и спермата, а на всички места другаде е в ниски, тъй че е задоволително да дезинфекцират белезниците след изпращането на болния на самолета.

Недоразуменията обаче съпътстват напористата вирусоложка и по-късно. Един ден й се обадил акад. Атанас Малеев, че е дошъл транспортен съд с банани от Колумбия и се е разнесъл слухът, че са инфектирани със СПИН.

Разпоредил да бъдат изследвани. Няма по какъв начин, изяснява Аргирова, на вируса са му нужни живи кафези, с цел да се развъди, а бананите са откъснати. Но не може да не се съобрази с височайшата заповед, направила проби на два плода и описала негативния резултат. Тогава в института се пошегували, че ще си купят банани по празниците.

Когато открили първата родилка със СПИН, шефът на института по педиатрия отказал да влезе в жилището й.

Страхувал се да не се болести. Аргирова отишла сама, даже пила кафе и яла кекс от тяхната софра. Често по-късно е ходила на посетители и на свои пациенти. Никога не се е тормозила от болестта.

Естествено, в края на соца няма по какъв начин която и да е сфера да се размине, без да се намеси името на пророчицата от Петрич.

Някъде през 1987 – 1988 година при вирусоложката се появила една жена и й споделила, че е болна от СПИН. Без проучване не може да се знае, дала отговор й известната професорка.

„ Не, аз вървях при Ванга и тя ми сподели, че имам проблем, само че да не вървя при нея, а да ида против пандиза (там се е намирала лабораторията, в която е работила Радка Аргирова – б.р.), там има една мъничка с очила, тя знае всичко, кажи й. Аз се учудих какво ми споделя, само че пристигнах тук, видях табелката на вратата, видях, че Вие сте началник и сте тъкмо както Ванга Ви разказа. “ Изследвали я и се оказала здрава.

За „ вносителката “ на вируса на СПИН у нас идва тежко време, когато разделят на две лабораторията и на нея не й разрешават да работи с същинския патоген. Опитва се да се завърне в Германия, като кандидатства за стипендия, само че получава черен щемпел от немското посолство.

Почти никой не беседва с нея. Дори тези, които желаят да я поздравят за рождения й ден, се крият.

Държавна сигурност открива дело против Аргирова под псевдоним „ Вирус “, с багра „ Диверсия “. Всъщност е следена още като е на специализация в Западна Германия. Настанила се е в къща във Фрайбург и от време на време осветявали стаята й от отсрещната постройка с прожектор. Намирала е пред вратата си пакет, различен път – куфар, а хазяите отхвърлят да са били техни. Кой и по какъв начин е проникнал в заключената къща, за нея няма подозрение, че е било предизвестие.

Преди да замине, чиновник на Държавна сигурност я е предизвестил да внимава да не се случи като в Москва. Радка Аргирова добре знае по какъв начин на бърза ръка са я предиздвикали да напусне съветската столица, когато след отбраната на докторантурата си поискала политическо леговище, с цел да работи там.

И до момента в който от Съюз на съветските социалистически републики елементарно могат да я върнат, Държавна сигурност се притеснява да не забегне в Западна Германия. Така е разтълкувала смисъла на оставения празен куфар пред вратата й.

С нея се заемат хора на високо равнище. Лично шуреят на Тодор Живков – акад. Атанас Малеев, който е на посещаване в Баден-Баден, схванал за нейната специализация и наредил да я върнат в България месец по-рано от плануваното и да води манифестацията за 24 май.

Билетът й бил платен, само че околните й я увещавали да се прибере, че родителите й били заболели. Така се наложило да си смени полета, само че не се разделя с желанието си да изследва вирусите. Тръгнала за България с кафез с мишки, инфектирани с следващия патоген. Заварва майка си и татко си изцяло здрави, само че води манифестацията за 24 май. Опитните животинчета обаче умират, защото тук няма подобаващи условия, и опитът е провален.

Но това не отхвърля Радка Аргирова от обичаната й компетентност.

Днес тя твърди, че към този момент е постигнала фантазията на живота си – да изследва вируси.

Още от Любопитно