Българска от Добрич издала Джон Дилинджър
В Тусон вършат фестивал Dillinger Days, назовават го Робин Худ на Голямата меланхолия Отливка от лицето на най-известния банков обирджия в Съединени американски щати се пази в Музея на закононарушенията
В една гореща юлска вечер мъж и две дами всяват суматоха в кинотеатър Biograph в Чикаго. Към 10,30 вечерта те таман напущат прожекцията на „ Manhattan Melodrama “, филм с Кларк Гейбъл, когато инцидентен минувач пали цигара покрай тях. Минувачът обаче по никакъв начин не е инцидентен – той е сътрудник на ФБР, а запалената цигара е знак за нахлуване. Така завършва кариерата на един от най-известните банкови обирджии в историята на Съединени американски щати – 31-годишния Джон Дилинджър.
Историята му е пресъздадена от голям брой филми и книги. Той е бил сравняван с Робин Худ поради това, че е обирал най-влиятелните банки по време на Голямата меланхолия. Той и бандата му имали статута на звезди и всяко тяхно „ премеждие “ било следено от близко от американската общност сходно на сапунен сериал. Тази популярност се дължала на изключителната непопулярност на банковите организации в този интервал, защото много хора изгубили спестяванията си по тяхна виновност. Така личността му била мощно идеализирана и Дилинджър се трансформира в легенда. Но животът, както и гибелта му са били жестоки и брутални.
Джон Дилинджър, именуван още Джон Дъ Килър (Джон Убиеца) е роден на 22 юни 1903 година в Индианополис в фамилията на бакалин. Майка му умира тъкмо преди четвъртия му рожден ден и с възпитанието на дребния Джон и сестра му Одри се заема бащата, който бил тъмен и набожен човек. Джон
постоянно е бил палавник
Като дребен краде кокошки, бие се, а един път „ връзва къщата на един фермер за товарния трен “. И в учебно заведение дребният Джон непрекъснато се замесва в неприятности – побои, дребни обири, тормоз на по-малките възпитаници. В опит да отклони сина си от „ неприятното въздействие на огромния град “ през 1920 година бащата мести фамилията в Муурсвил, Индиана. Въпреки спокойната провинциална среда държанието на момчето не се трансформира значително. Той учи в държавно учебно заведение до седми клас, което напуща, с цел да работи в металургичен завод в Индианаполис. През 1922-ра е задържан за кражба на кола. Дилинджър я краде от млада двойка, с която посещават една и съща черква. За негово благополучие обвинявания не са предявени. По-късно е изключен и от военноморския флот за проблеми с дисциплината. В опит да се откри и да стартира нов живот Джон се дами през 1924 година за Берил Ховиъс, само че още веднъж среща компликации със задържането дълго време на една работа и с посвещаването на фамилията си. През 1929 година двамата се развеждат.
Началото на Голямата меланхолия през 1929 година напълно понижава свободните работни места и безпаричието тласка Дилинджър и неговия другар Ед Сингълтън към въоръжен обир. Повратна точка в живота му е една нощ през септември 1924 година. Вече женен, само че в доста неприятна компания, Дилинджър и негов другар пияни обират магазин, което им донася към $50 (сегашни $720). Двамата обаче са разпознати и на другия ден към този момент са в пандиза. Без да беседва с юрист, Дилинджър приема съвета на татко си и се признава за отговорен. Оказва се, че татко му е сключил някаква неразбираема договорка с прокурора при изискване, че синът му признае виновността си. Вместо това обаче на главата му се изсипва цялата тежест на закона и за някаква си кражба получава 10 години.
В пандиза е наказван за комар, обиди, непокорство и опит за бягство. Пак там той намира някои от съучастниците в бъдещите си кражби. Те стартират през лятото на 1933 година, като за една година Джон Дилинджър и „ приятелите “ му
съумяват да оберат 12 банки
Към репертоара прибавят и 2 бягства от пандиза.
Дилинджър изтърпява присъдата си в Щатския затвор на Индиана в Мичиган сити. При прегледа при постъпване се оказва, че е болен от гонорея. Лечението, на което е подложен, е извънредно мъчително. Дилинджър е в допълнение наскърбен от незаслужено високата си присъда и стартира да се озлобява против обществото. Често декларира на надзирателите, че „ при излизането си отсам ще е най-злобното копеле, което в миналото е стъпало по земята “. Сприятелява се и с известни банкови обирджии, които в детайли му разкриват тайните на занаята и възнамеряват взаимни акции, когато излязат на открито.
Дилинджър е освободен на 10 май 1933 година и незабавно се заема с реализацията на проектите си. На 22 септември обира първата си банка в Блъфтън, Охайо. В идващите месеци Дилинджър и неговата тайфа удрят повече от дузина банки, събирайки по неофициални данни над $300 000. А ФБР ги афишира за „ публични врагове номер 1 “ като образува и специфичен екип за залавянето им. Примката към тях скоро се стяга и бандата напуща базата си в Чикаго на юг в опит да избяга в Мексико. В началото на 1934-а, до момента в който се укриват в Тусон, Аризона, избухва пожар в хотела им. Принудени да изоставен незабавно постройката, те оставят багажа си, в който има няколко автомата и револвери. Пожарникарите оповестяват за това в полицията и на 25 януари 1934 година петима от бандата, измежду които и Дилинджър, са задържани. Оттогава в Тусон всяка година се организира фестивалът Dillinger Days, чиято кулминационна точка е възстановка на събитията в хотел „ Конгрес “.
Дилинджър е изместен в Краун Пойнт, Индиана, където да бъде съден за закононарушенията си, само че не остава дълго в пандиза. В затворническата работилница създава
подправен револвер от парче дърво
и с негова помощ излъгва защитата да отвори вратата на килията. От паркинга на пандиза Дилинджър открадва чисто новата кола на градския шериф и бяга с нея в обичания си Чикаго, където заживява с следващата си другарка Евелин „ Били “ Фрешет. На 30 март 1934 година квартирата, където се крият дружно с други членове на бандата, е атакувана от ФБР. При престрелката е погубен сътрудник на ФБР, а самият Дилинджър е ранен. Заедно с Фрешет бягат в родния дом на гангстера в Мурсвил, където остават, до момента в който се възвърне. Когато Фрешет се връща в Чикаго, с цел да посети другарка, тя е задържана от ФБР, само че макар заканите и наложената й двегодишна присъда не издава местонахождението на обичания си.
През лятото на 1934 година ФБР дефинитивно изгубва следите на Дилинджър. Той съумява да се промъкне неусетно в Чикаго и води неизвестен живот в огромния метрополис. Работи като служител и има нова другарка – Поли Хамилтън, продажница, която не знае за бурното му минало.
ФБР афишира премия от $10 000 (сегашни $200 000) $ за информация, която ще докара до залавянето му. Най-накрая на 21 юли 1934 година полицията получава позвъняване от жена, която се показва като Анна Сейдж - българка, родена в Добрич, който тогава се е намирал на румънска територия. В Съединени американски щати проституира, с цел да се устоя, а след това си отваря и личен обществен дом. Но поради „ демонстрация на невисок морал “ управляващите я заплашват с депортация. Анна издава гангстера, откакто дълго време е била най-вярната му укривателка и негова държанка. Обичала го същински, а той я зарязал поради младата Поли Хамилтън. Тя била на 19, до момента в който Анна към този момент гонела 27-те. Нещо повече – Дилинджър трансферирал всевъзможни граници на възпитание, като настоял тя да благослови връзката му с Поли.
И българката му отмъстила
Анна подписва договорка с полицията, само че откакто им споделя информацията, която има за Джон, получава единствено половината от премията, а най-после е и депортирана.
На 22 юли 1934 година на „ Линкълн Авеню " в Чикаго трима мъже в сив крайслер деликатно следят изхода на кино „ Биограф ". Зад кормилото е Мелвил Първис, началник на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка – най-хубавите стрелци на централата на Вашингтон – Коули и Холис. В ръцете им – „ Смит и Уесън ". Коули пръв вижда алената шапчица на Анна Сейдж. Виждат и русокоската, която е новата другарка на бандита – Поли Хамилтън.
Двамата стрелци обаче са сюрпризирани. Мъжът сред двете дами няма нищо общо с облика, прочут на цяла Америка, прочут повече от холивудска звезда. Този човек носи сламена шапка, очила със златна рамка – чиста проба реплика, най-обикновен костюм конфекция... На изхода се появяват първите фенове, напускащи киносалона. Двамата стрелци освобождават предпазителите.
В деня на ареста в Чикаго е 42 градуса. Може би поради рекламата, че салонът се охлажда, вътре е препълнено. Полицията не влиза, с цел да не провокира суматоха. Никой не е сигурен какво тъкмо се случва.
Някои настояват, че сътрудникът с цигарата споделя на Дилинджър, че с него е завършено, поради което той вади револвер. Други пък описват по какъв начин обирджията е хукнал да бяга, без да вади оръжие, и затова е било безусловно излишно да го прострелват. В резултат на мелето двама цивилни са убити. Според формалния отчет на ФБР Дилинджър е тичал към алея наоколо, до момента в който е вадел револвера си. Изстреляни са 5 изстрела, 3 от които го улучват. Той пада тъкмо пред алеята, а 15 минути по-късно легендата на банковите кражби е разгласен за мъртъв. Хиляди идват да се сбогуват с кумира си, а по-късно Дилинджър е заровен в Илинойс под 4 пласта желязо и бетон - с цел да бъде опазен гробът му от вандали.
Сега, повече от 85 година след убийството му, тялото на известния през 30-те година на XX век разбойник ще бъде ексхумирано през септември в гробище в Индианаполис. Изваждането на останките му може да хвърли светлина върху тайните теории, че мъжът, считан от някои за воин по време на Голямата меланхолия, не е заровен във въпросния гроб, декларира Сюзън Сътън, историк от Индиана. Сред една от версиите е, че
Дилинджър е измамил ФБР и сътрудниците са умъртвили различен
човек. Здравният департамент на щата е дал позволение за ексхумацията по искане на племенника на гангстера Майкъл Томпсън. Това обаче може да се окаже сложна задача поради хубавичко бетонна плоча, под която се намира неговият гроб. " Всъщност фамилията имало оферти да им платят, с цел да извадят тялото и да го демонстрират обществено ", споделя Сътън.
През 30-те години бандата на един от най-известните нарушители в Америка е упреквана в убийството на 10 души по време на кръвопролитните им банкови кражби в Средния Запад. Дилинджър обаче в никакъв случай не е бил осъждан за ликвидиране. През 2009 година излиза филмът на режисьора Майкъл Ман „ Обществени врагове ” (Public Enemies ), който споделя историята на неговия живот, като в облика му се превъплъщава Джони Деп. А през днешния ден смъртната му маска – отливката, която се прави на мъртвите известни персони, с цел да се резервира ликът им – е един от най-известните експонати в Музея на закононарушенията във Вашингтон.
В една гореща юлска вечер мъж и две дами всяват суматоха в кинотеатър Biograph в Чикаго. Към 10,30 вечерта те таман напущат прожекцията на „ Manhattan Melodrama “, филм с Кларк Гейбъл, когато инцидентен минувач пали цигара покрай тях. Минувачът обаче по никакъв начин не е инцидентен – той е сътрудник на ФБР, а запалената цигара е знак за нахлуване. Така завършва кариерата на един от най-известните банкови обирджии в историята на Съединени американски щати – 31-годишния Джон Дилинджър.
Историята му е пресъздадена от голям брой филми и книги. Той е бил сравняван с Робин Худ поради това, че е обирал най-влиятелните банки по време на Голямата меланхолия. Той и бандата му имали статута на звезди и всяко тяхно „ премеждие “ било следено от близко от американската общност сходно на сапунен сериал. Тази популярност се дължала на изключителната непопулярност на банковите организации в този интервал, защото много хора изгубили спестяванията си по тяхна виновност. Така личността му била мощно идеализирана и Дилинджър се трансформира в легенда. Но животът, както и гибелта му са били жестоки и брутални.
Джон Дилинджър, именуван още Джон Дъ Килър (Джон Убиеца) е роден на 22 юни 1903 година в Индианополис в фамилията на бакалин. Майка му умира тъкмо преди четвъртия му рожден ден и с възпитанието на дребния Джон и сестра му Одри се заема бащата, който бил тъмен и набожен човек. Джон
постоянно е бил палавник
Като дребен краде кокошки, бие се, а един път „ връзва къщата на един фермер за товарния трен “. И в учебно заведение дребният Джон непрекъснато се замесва в неприятности – побои, дребни обири, тормоз на по-малките възпитаници. В опит да отклони сина си от „ неприятното въздействие на огромния град “ през 1920 година бащата мести фамилията в Муурсвил, Индиана. Въпреки спокойната провинциална среда държанието на момчето не се трансформира значително. Той учи в държавно учебно заведение до седми клас, което напуща, с цел да работи в металургичен завод в Индианаполис. През 1922-ра е задържан за кражба на кола. Дилинджър я краде от млада двойка, с която посещават една и съща черква. За негово благополучие обвинявания не са предявени. По-късно е изключен и от военноморския флот за проблеми с дисциплината. В опит да се откри и да стартира нов живот Джон се дами през 1924 година за Берил Ховиъс, само че още веднъж среща компликации със задържането дълго време на една работа и с посвещаването на фамилията си. През 1929 година двамата се развеждат.
Началото на Голямата меланхолия през 1929 година напълно понижава свободните работни места и безпаричието тласка Дилинджър и неговия другар Ед Сингълтън към въоръжен обир. Повратна точка в живота му е една нощ през септември 1924 година. Вече женен, само че в доста неприятна компания, Дилинджър и негов другар пияни обират магазин, което им донася към $50 (сегашни $720). Двамата обаче са разпознати и на другия ден към този момент са в пандиза. Без да беседва с юрист, Дилинджър приема съвета на татко си и се признава за отговорен. Оказва се, че татко му е сключил някаква неразбираема договорка с прокурора при изискване, че синът му признае виновността си. Вместо това обаче на главата му се изсипва цялата тежест на закона и за някаква си кражба получава 10 години.
В пандиза е наказван за комар, обиди, непокорство и опит за бягство. Пак там той намира някои от съучастниците в бъдещите си кражби. Те стартират през лятото на 1933 година, като за една година Джон Дилинджър и „ приятелите “ му
съумяват да оберат 12 банки
Към репертоара прибавят и 2 бягства от пандиза.
Дилинджър изтърпява присъдата си в Щатския затвор на Индиана в Мичиган сити. При прегледа при постъпване се оказва, че е болен от гонорея. Лечението, на което е подложен, е извънредно мъчително. Дилинджър е в допълнение наскърбен от незаслужено високата си присъда и стартира да се озлобява против обществото. Често декларира на надзирателите, че „ при излизането си отсам ще е най-злобното копеле, което в миналото е стъпало по земята “. Сприятелява се и с известни банкови обирджии, които в детайли му разкриват тайните на занаята и възнамеряват взаимни акции, когато излязат на открито.
Дилинджър е освободен на 10 май 1933 година и незабавно се заема с реализацията на проектите си. На 22 септември обира първата си банка в Блъфтън, Охайо. В идващите месеци Дилинджър и неговата тайфа удрят повече от дузина банки, събирайки по неофициални данни над $300 000. А ФБР ги афишира за „ публични врагове номер 1 “ като образува и специфичен екип за залавянето им. Примката към тях скоро се стяга и бандата напуща базата си в Чикаго на юг в опит да избяга в Мексико. В началото на 1934-а, до момента в който се укриват в Тусон, Аризона, избухва пожар в хотела им. Принудени да изоставен незабавно постройката, те оставят багажа си, в който има няколко автомата и револвери. Пожарникарите оповестяват за това в полицията и на 25 януари 1934 година петима от бандата, измежду които и Дилинджър, са задържани. Оттогава в Тусон всяка година се организира фестивалът Dillinger Days, чиято кулминационна точка е възстановка на събитията в хотел „ Конгрес “.
Дилинджър е изместен в Краун Пойнт, Индиана, където да бъде съден за закононарушенията си, само че не остава дълго в пандиза. В затворническата работилница създава
подправен револвер от парче дърво
и с негова помощ излъгва защитата да отвори вратата на килията. От паркинга на пандиза Дилинджър открадва чисто новата кола на градския шериф и бяга с нея в обичания си Чикаго, където заживява с следващата си другарка Евелин „ Били “ Фрешет. На 30 март 1934 година квартирата, където се крият дружно с други членове на бандата, е атакувана от ФБР. При престрелката е погубен сътрудник на ФБР, а самият Дилинджър е ранен. Заедно с Фрешет бягат в родния дом на гангстера в Мурсвил, където остават, до момента в който се възвърне. Когато Фрешет се връща в Чикаго, с цел да посети другарка, тя е задържана от ФБР, само че макар заканите и наложената й двегодишна присъда не издава местонахождението на обичания си.
През лятото на 1934 година ФБР дефинитивно изгубва следите на Дилинджър. Той съумява да се промъкне неусетно в Чикаго и води неизвестен живот в огромния метрополис. Работи като служител и има нова другарка – Поли Хамилтън, продажница, която не знае за бурното му минало.
ФБР афишира премия от $10 000 (сегашни $200 000) $ за информация, която ще докара до залавянето му. Най-накрая на 21 юли 1934 година полицията получава позвъняване от жена, която се показва като Анна Сейдж - българка, родена в Добрич, който тогава се е намирал на румънска територия. В Съединени американски щати проституира, с цел да се устоя, а след това си отваря и личен обществен дом. Но поради „ демонстрация на невисок морал “ управляващите я заплашват с депортация. Анна издава гангстера, откакто дълго време е била най-вярната му укривателка и негова държанка. Обичала го същински, а той я зарязал поради младата Поли Хамилтън. Тя била на 19, до момента в който Анна към този момент гонела 27-те. Нещо повече – Дилинджър трансферирал всевъзможни граници на възпитание, като настоял тя да благослови връзката му с Поли.
И българката му отмъстила
Анна подписва договорка с полицията, само че откакто им споделя информацията, която има за Джон, получава единствено половината от премията, а най-после е и депортирана.
На 22 юли 1934 година на „ Линкълн Авеню " в Чикаго трима мъже в сив крайслер деликатно следят изхода на кино „ Биограф ". Зад кормилото е Мелвил Първис, началник на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка – най-хубавите стрелци на централата на Вашингтон – Коули и Холис. В ръцете им – „ Смит и Уесън ". Коули пръв вижда алената шапчица на Анна Сейдж. Виждат и русокоската, която е новата другарка на бандита – Поли Хамилтън.
Двамата стрелци обаче са сюрпризирани. Мъжът сред двете дами няма нищо общо с облика, прочут на цяла Америка, прочут повече от холивудска звезда. Този човек носи сламена шапка, очила със златна рамка – чиста проба реплика, най-обикновен костюм конфекция... На изхода се появяват първите фенове, напускащи киносалона. Двамата стрелци освобождават предпазителите.
В деня на ареста в Чикаго е 42 градуса. Може би поради рекламата, че салонът се охлажда, вътре е препълнено. Полицията не влиза, с цел да не провокира суматоха. Никой не е сигурен какво тъкмо се случва.
Някои настояват, че сътрудникът с цигарата споделя на Дилинджър, че с него е завършено, поради което той вади револвер. Други пък описват по какъв начин обирджията е хукнал да бяга, без да вади оръжие, и затова е било безусловно излишно да го прострелват. В резултат на мелето двама цивилни са убити. Според формалния отчет на ФБР Дилинджър е тичал към алея наоколо, до момента в който е вадел револвера си. Изстреляни са 5 изстрела, 3 от които го улучват. Той пада тъкмо пред алеята, а 15 минути по-късно легендата на банковите кражби е разгласен за мъртъв. Хиляди идват да се сбогуват с кумира си, а по-късно Дилинджър е заровен в Илинойс под 4 пласта желязо и бетон - с цел да бъде опазен гробът му от вандали.
Сега, повече от 85 година след убийството му, тялото на известния през 30-те година на XX век разбойник ще бъде ексхумирано през септември в гробище в Индианаполис. Изваждането на останките му може да хвърли светлина върху тайните теории, че мъжът, считан от някои за воин по време на Голямата меланхолия, не е заровен във въпросния гроб, декларира Сюзън Сътън, историк от Индиана. Сред една от версиите е, че
Дилинджър е измамил ФБР и сътрудниците са умъртвили различен
човек. Здравният департамент на щата е дал позволение за ексхумацията по искане на племенника на гангстера Майкъл Томпсън. Това обаче може да се окаже сложна задача поради хубавичко бетонна плоча, под която се намира неговият гроб. " Всъщност фамилията имало оферти да им платят, с цел да извадят тялото и да го демонстрират обществено ", споделя Сътън.
През 30-те години бандата на един от най-известните нарушители в Америка е упреквана в убийството на 10 души по време на кръвопролитните им банкови кражби в Средния Запад. Дилинджър обаче в никакъв случай не е бил осъждан за ликвидиране. През 2009 година излиза филмът на режисьора Майкъл Ман „ Обществени врагове ” (Public Enemies ), който споделя историята на неговия живот, като в облика му се превъплъщава Джони Деп. А през днешния ден смъртната му маска – отливката, която се прави на мъртвите известни персони, с цел да се резервира ликът им – е един от най-известните експонати в Музея на закононарушенията във Вашингтон.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ