Орангутан - всичко за човекоподобната маймуна
В тропическата гора на два огромни острова - Калимантан и Суматра, бродят към момента някои екземпляри от единствените едри азиатски човекоподобни маймуни. Това са орангутаните. Названието идва от малайски език и значи горски човек. Отлично открито наименование, защото това са едни от най-близките родственици на индивида.
Само преди 47 години тези маймуни са били към 5 хиляди на двата острова, а през днешния ден наброяват едвам към 200 екземпляра. Бракониерите ги избиват, тъй като ориенталската кухня цени месото им като деликатес. Печалната статистика сочи, че през днешния ден в зоопарковете живеят повече животни, в сравнение с независимост. Орангутанът е вписан в Червената книга на застрашените типове и зоолозите сигнализират, че тези наши близки роднини ще изчезнат от Земята, в случай че незабавно не се вземат всички ограничения за отбраната им.
Орангутаните би трябвало да останат, тъй като са същинският стопанин на горите в тази част на света. Човекоподобните маймуни не атакуват в никакъв случай първи, само че не се двоумят да отвърнат на всеки, който го направи. Силата им е пословична и се дължи не толкоз на високото им към метър и половина тяло, колкото на тежестта им и най-много на мощните им ръце. С тях могат да задушат питон и да разчекнат устата на крокодил.
Туземците, които са съжителствали с тях на островите, имат вяра в легендата, че в миналото орангутаните са били хора, само че са превърнати в маймуни поради светотатството си. Струва си да научим повече за близкия до нас биологичен тип.
Класификация на орангутана
Орангутанът, с латинско наименование Pongo, е жанр човекоподобна маймуна, непосредствен роднина на индивида. Човекоподобните, Hominidae, са огромно семейство от разреда Примати, към който принадлежи и индивидът.
Горските хора, както ги назовават малайците, са единствен актуален жанр на подсемейството Ponginae.
Към тази група се включват Суматренският орангутан, Борнейският орангутан и още един представител - Pongo Tapanuliensis.
Ако към тях се прибавят двата измрели представители на типа орангутани - гигантопитекът и сивапитекът ще се получи цялостната картина на рода.
Външен тип на орангутана
Орангутанът е жанр арбореална маймуна, която изпъква пред другите с по-високото си равнище на развиване. Това човекоподобно се бърка постоянно с африканския му сътрудник, също добре развъртян вид антропоидна маймуна. Между тях има обаче фундаментални разлики, както външни, по този начин и поведенчески.
По отношение на размера орангутанът губи изцяло от горилата. Но това не е главната им разлика. На Земята сега няма друго животно, което да е толкоз друго от животните и да припомня толкоз на индивида. Той има необикновено умни очи, отлични изражения на лицето, дребни, съвсем като на индивида уши и огромен и развъртян мозък.
В поза като на изправен хомо сапиенс, орангутанът е висок към 150 сантиметра, само че тежестта му доближава до 150 кг или повече. Всичко е в пропорциите на тялото.
Краката на орангутана са къси, тялото му е квадратно и с дебело коремче. Ръцете му са доста дълги, както спрямо тялото, по този начин и с краката. Те са към 2, 5 метра. Изключително мощните и мускулести ръце оказват помощ на орангутана да лети сред дърветата, хващайки си от клон на клон. Ръцете на орангутана висят под коленете и при напредване служат като спомагателна опора по земята.
Палеца на ръцете и краката има забавна конструкция. Те са стърчащи и криви, с цел да се прикрепва животното ловко към клоните с тях. Останалите пръсти на краката са едва развити и огънати, от тях изгодата е дребна. Извитите пръсти на ръцете оказват помощ на маймуната да бере елементарно плодовете от дърветата и в това са лимитирани функционалностите им. Те не са способни по-сложни операции.
Тялото на орангутана е покрито с твърда алена коса. Тя е дълга, само че рядка, защото в тропиците е горещо. Цветът на косата им се трансформира с възрастта. От блестящо червен в младостта до кафяв в старостта.
Козината на орангутана е неравномерно разпределена по тялото. Отстрани е по-дебела, а на гърдите е по-рядка. Долната част на тялото и дланите са съвсем голи.
Орангутанът има добре изразен сексуален диморфизъм. Мъжкият е талантлив с редица забележителни отлики - страшни, зъби, смешна брада и надути бузи. Бузите на мъжкия порастват, до момента в който образуват нещо като ролка към лицето. Женските нямат бради, скелетите им са по-малки, тежестта им не надвишава 50 кг.
Поведение на орангутана
По-голямата част от живота на това животно минава по дърветата. Изключение вършат едрите мъжки чието огромна тегло става заплашително на високите клони. Какво друго знаем за държанието на орангутана?
Маймуната се движи непрестанно от дърво на дърво, употребявайки дългите си здрави ръце. Целта на тези миграционни процеси е търсенето на храна. Ако на дърветата храната на орангутана е задоволително, маймуната въобще няма да реши да слезе на земята. Там си създава нещо като гнездо от свити клони, постила го с меки листа и си лежи непрестанно, водейки спокоен и лежерен живот. Даже жаждата няма да принуди маймуната да слезе, тъй като ще я утоли с водата, събрана по листата на дърветата или в някоя хралупа. Тези маймуни не скачат по клон на клон, не се движат като прилепват с ръце и крайници по гъвкавите стволове на дърветата.
Забележителното е голямата мощ на животното, съчетана с необикновен разум и досетливост. Те се досещат да си вършат нещо като ръкавици от лоста, с цел да стигнат по бодливото дърво Капоко и да си вземат от сладкия му сок.
Ако по някаква причина слязат на земята, те се движат на четирите си крайника. По-възрастните орангутани употребяват за разходка единствено долните си крака. През нощта не остават на земята.
Поради спокойния си темперамент орангутаните не се съпротивляват и живеят постоянно в плен. Затова могат да бъдат видени във всяка зоологическа градина.
Много ги е боязън от водата, те въобще не умеят да плуват, имало е случай на удавяне при тях.
Орангутанът е най-умното живо създание след индивида. Когато са покрай хората те възприемат привичките им, схващат говора им и даже се научават да поддържат връзка с езика на знаците. Те обаче са доста срамежливи и тихи и поддържат връзка единствено с хората, които се грижат за тях и ги образоват.
Когато са в природата, поддържат връзка между тях с всевъзможни звуци. Хленчене, рев, пронизителен плач са издаваните от тях звуци по отношение на разнообразни житейски обстановки.
Тези животни са полигамни самотници, което не е особено за приматите. Мъжките охраняват границите на територията си, на която се намират харемът с няколко женски с дребните им.
Не са нападателни и не нападат първи, единствено подвигат доста звук, в случай че нахалник влезе в територията им.
Хранене на орангутана
Орангутаните са най-вече тревопасни животни, само че не отбягват да хапнат инсекти, мед, яйца, от време на време и дребни птици. Суматренските орангутани ловят даже дебело лори, само че наблюденията демонстрират, че това се прави единствено в интервал на дефицит на храна. Плодовете са им обичани и прескачат на драго сърце от дърво на дърво, с цел да си набират вкусно плодово лакомство. Дуриани, смокини, манго, проличава, издънки на лозя и дървета, дружно с корите са измежду храната на орангутаните.
Метаболизмът им е почти една трета по-малък от този на други примати и е по-близък до този на мързеливите. Това значи, че могат да изкарат без храна до няколко дни. Смята се, че са развили тази присъща специфичност най-вече поради плодовата си диета. Подобно на хората, тези животни могат да се пристрастят към алкохола и тютюна.
Размножаване при орангутаните
Мъжките стават полово зрели на 14-15 години, женските на 8-12 години. Бременността при орангутаните трае към 8, 5 месеца. Обикновено се ражда един плод, по-рядко близнаци. Раждането е бързо и елементарно, дребното тежи към 1, 5-2 кг. Майката стартира да го кърми незабавно и това продължава до момента в който навърши 3-4 години.
Детството при тези животни е доста дълготрайно, до 6-8 години. Те живеят с майките си, които се грижат напълно за тях. Бащата от време на време играе с дребното, само че единствено по негова самодейност. Иначе отговорността за фамилията тревожи мъжкия и той стои надалеч от нея. Понякога женските орангутани се движат в дребна група от 2-3 женски с дребните си, които носят на ръце, където и да тръгнат.
Продължителността на живота при орангутаните е към 30 години на независимост. В плен доближават и до 50 години, а най-възрастния орангутан е доживял достолепните 65 години.
