В това интервю ще ви запознаем отблизо с фотограф Георги

В това изявление ще ви срещнем от близко с фотограф Георги Спасов, който макар компликациите взема решение да остане и да се развива в родината си . Изпълнен с възторг и позитивизъм, той същински ни въодушеви. Надяваме се да подейства по този начин и на Вас и да Ви стимулира да се борите за фантазиите си, и то тъкмо тук - в България!
Разкажи ни малко за себе си!
Казвам се Георги Спасов и съм фотограф. На 31 години. Работя от 17-годишен. В момента към този момент имам лично фотостудио и работя за себе си.
Кога и по какъв начин стартира ползата ти към фотографията?
Започнах да се занимавам с снимка на 16 година Винаги съм желал да описвам истории, само че ми лиши малко време да намеря точното изразно средство. Случайно се натъкнах на няколко вдъхновяващи фотоси и разбрах, че човек може да се показва и посредством снимка. Реших да опитам и не съм спирал оттогава.
Как реши да превърнеш фотографията в своя специалност?
Отначало снимането беше занимание, което последователно стартира да лишава все по-голяма част от времето ми. Правех фотоси на другари, пробвайки се да подобря уменията си. Не ми беше елементарно, само че желаех да остана в родината и не се отхвърлих да пробвам. В един миг редакторът на един от локалните вестници се свърза с мен и реши да ми даде късмет. Тогава разбрах, че фотографията към този момент не е единствено занимание, а се е трансформирала в работа. След това нещата поеха естествения си път и изкарах курс по снимка.
Какъв вид снимка предпочиташ?
Сватбената снимка. Вярвам, че сватбата споделя история, в която героите са същински и задоволително самоуверени да бъдат себе си.
Как наподобява триумфът за теб?
Да имам свободата всеки ден да върша единствено това, което ме въодушевява и обичам. Да реализира всичко, което чакам от себе си, без това да промени индивидът, който постоянно съм желал да бъда.
Какво те въодушевява?
Всичко към мен ме въодушевява. Невероятно е това, което можеш да видиш, в случай че гледаш на света с в действителност отворени очи. Например боготворя минутите след залез слънце - методът, по който светлината пада, и цветовете, които като че ли оживяват. Когато пострадвам от липса на ентусиазъм, се старая да извозвам повече време с положителни хора. Понякога е задоволително да поговориш с човек, който е въодушевен от работата си и да погледнеш света през неговите очи.
Какво правиш през свободното си време?
Работя върху персоналните си планове, тъй като имам вяра, че би трябвало непрекъснато да се състезаваме със себе си и да опитваме нови неща, а работата с клиенти не постоянно ни разрешава този разкош.
Какво ще пожелаеш на читателите на actualno.com?
Имайте куража да преследвате фантазиите си и вярвайте във опциите си! Трябва да съумеете да убедите единствено себе си. Всички останали ще гледат на Вас по този начин, както Вие гледате на себе си.
Интервю: Надежда Георгиева