Божидар Здравков - пловдивският кмет, когото помнят и след 70 години
" В своята работа ще бъда непоколебим на първо място към себе си . Кабинетът ми ще бъде отворен за всички, които търсят съвет и поддръжка. Обичам откровените хора. Гражданите би трябвало да усещат, че общината е тяхна . Трябва да бъдем вън от всяко съмнение на обществото. Трябва всеки да знае какво се прави тук. Искам правда и изясненост във връзка с поданството. Да забравим разликите между тях. Аз държа за отбрана на чиновническия стабилитет в общината, който е от огромно значение. Искам вярно да бъда осведомяван по всички въпроси ".
Тези думи споделя при встъпването си в служба кмет на Пловдив през октомври 1936-та година Божидар Здравков. Речта наподобява на доста други обещания на кметове, които занапред стартират да ръководят. Тук обаче има една особеност- Божидар Здравков към този момент е бил кмет на Пловдив, а всяка дума от тази тирада към този момент е подплатена и потвърдена . Следват дейности, които предопределят днешния тип на града, вземат решение дългогодишни наболели проблеми и остават и до през днешния ден образец за почтена политика.
Когато през 1932 година Божидар Здравков взе участие в изборите отпред на листата на Демократическата партия и е определен за кмет, той е 45-ият подред в един дълъг лист, в който има единствено едно изключение на изкаран изцяло мандат . В листата има хора, с които Пловдив се гордее, има и доста такива, с които се срами. Още се помни кметуването на книгоиздателя Христо Г. Данов от 2 ноември 1896 до 12 април 1899.
Освен, че е работил без пари за общината и е дарявал цялата си заплата, той прави един жест, който би бил сериозен във всички времена. Княз Фердинанд си харесва Бунарджика и гледката от него и желае от общината да му позволи да си построи там замък . Е, Христо Г. Данов му отхвърля. И както във всички времена, и в ония е имало хора отмъстителни и злобни. След отдръпването му от поста, му намират липса за няколко стотинки . А е работел без пари...Само за информация, има кметове, които след високия пост отиват в пандиза за злоупотреби. Като един Деньо Манев, управлявал през 20-те.
Трудно е било и на Божидар Здравков и в двата му мандата. Той няма болшинство в общинския съвет, множеството негови решения се оспорват и препъват . В първия си мандат наследява един опоскан съвсем до нулиране бюджет, претрупан грубо от предходния кмет. А проблемите са доста и той се наема да ги реши. Човек извънредно почтен и честен, той има биография, която като че ли е писана по най-ярките исторически събития на времето му.
Божидар Здравков е бил един от студентите, освиркали княз Фердинанд при откриването на Народния спектакъл и понесъл всички последствия от затварянето на университета, взел участие е в Сръбско-българската война, в Първата международна, бил е не просто съвременник, а деятелен участник в събитията. Завършва право, става правист, работи най-вече в Сливен и Ямбол, когато го назначават за правосъден следовател в Пловдив. Както написа той самият, длъжността е била толкоз добра, че доста другари на тогавашния министър се натискали за нея и с цел да не се смрази с никой от тях, той избира никому незнайния арбитър от Ямбол. Така Божидар Здравков попада със фамилията си в Пловдив, с цел да остане вечно в неговата история.
Днес приказваме за мега планове, тъй като сме прекомерно великодушни с думите. Истински мега план, сбъднат от Божидар Здравков, е водоснабдяването и канализацията на Пловдив . За разлика от доста други дребни градове, 100 хилядният тогава Пловдив няма канализация. Питейната вода идва само от един източник- Сотирския тръбопровод, само че когато има значителни дъждове, резервоарите му преливат и градът остава на изсъхнало. Подпочвените води в Пловдив са доста високи, тук-там са едвам на 50 см подземен , по тази причина решението е мъчно освен финансово, само че и чисто инженерно. И въпреки всичко е реализирано. В автобиографията си Божидар Здравков споделя по какъв начин при разкопаване на терени и намиране на следи от римски тръбопровод се срами, че толкоз епохи по-късно по улиците тече нечистотия, излива се в Марица, а е било уредено .
През 1923 година, откакто прави сполучлива адвокатска кариера в Пловдив и още въобще няма и мисъл за кметуване, Божидар Здравков строи къща покрай Бунарджика и Марково тепе. Марково тепе в този миг е кариера на софийска каменодобивна компания, както са и Джендем тепе, и Бунарджика в северната си част. Днес е мъчно да си представим, само че и двата хълма са били двойно по-големи от в този момент поради добиването на камъни. Софийските павета в огромната си част идват от пловдивските естествени забележителности. Битката да се запазят тепетата на Пловдив е жестока , натискът от София е голям, само че макар разнородния общински съвет, прекъсването на кариерите става факт. Интересите на града са предпочетени пред ползите на няколко едри каменоделци. Днес можем единствено да съжаляваме за унищоженото Марково тепе, само че най-малко другите, в случай че и не в цялостния си размер, са оживели. Само че били голи.
Когато се захваща с озеленяването им, растителност е имало единствено в подножието на Бунарджика. Озеленяването и благоустройството на пловдивските тепета също е едно от делата на Божидар Здравков, които дефинират днешния образ на града. Започва със Сахат тепе, следва Бунарджика, след това Джендема. В горещия през лятото град всяко дърво е скъпо, а след напъните на общината, тепетата стават обичано място за разходка. Впрочем повикът към пловдивчани е бил: " На всяко паве извадено-едно дърво засадено! "
На Бунарджика, носещ името си от извор- кладенец на турски, се строят водни уреди, каскада, пързалка , които са декор на доста фотоси от 30-те. След десетилетия на занемара, сега се обновяват и може би отново ще станат обичано място за разходки.
И не са единствено тепетата, Божидар Здравков води целенасочена политика за озеленяването на града, основава нови паркове с обща повърхност 141 дка . Залавя се с благоустрояването на булевардите около река Марица и построяването на подпорната стена на десния и бряг. Любопитен щрих от историята на това начинание споделя той в автобиографията си, това приказва доста за мъчнотиите в кметската работа. " През 1935 година започнахме подготовката за подсилване на крайбрежията, като струпвахме камъни по цялото продължение на реката на десния бряг. Всичко останало като материали от Бунарджика и Джендема беше трансферирано на брега. За жал, тогава стана смяна в Общината и аз бях заменен , а моят заместител (бел. ред. типично за нашата действителност), вместо да продължи замисленото, изостави самодейността и по-голямата част от материалите изпрати на други обекти. Така аз платих един път за преместването на този материал до реката, той е платил за преместването му на други обекти и през октомври 1936 година, когато встъпих още веднъж в служба, отново се наложи да плащаме за транспорт на същия този материал "...
Тия камъни оттук-там очевидно е безконечен рефрен, само че е значимо да се знае, че всички огромни победи на Здравков нормално са били реализирани след път, посипан с доста очевидни и подмолни офанзиви.
Много е направил и в обществената политика . Градът тогава набъбва от македонски бежанци, идват и доста деца, тютюневата индустрия притегля мнозина, има обезверена потребност от нови учебни заведения . Общината с кмет Божидар Здравков строи цели девет учебни заведения, ремонтира и няколко остарели. Създава общински детски ясли, пет дневни детски градини,старчески дом, дом за просяци, общински изолационен блок, жилища за бездомници, родилен дом, квартални бани, туберкулозна болница . Дълъг и комплициран е процесът, обвързван с построяването на Съдебната палата, само че в последна сметка и тя става факт. Също дълго време стои празно и мястото на съборения от предшественика на Здравков исторически Куршум хан. В този случай той не съумява да се наложи на общинските съветници- неговата концепция е било там да се построят хали, а над тях- образован дом. Остават единствено халите. Затова пък друга негова концепция освен оцелява, само че и просперира в годините- запазването на Стария град . Къщите тогава към този момент са доста остарели, полурухнали, събарят се цели улици за ново строителство. Доказателство за тоя интервал до през днешния ден е постройката на АМТИИ, която стои много неуместно до Античния спектакъл и измежду възрожденските къщи. Има цели улици с красиви къщи, съборени в оня интервал. Божидар Здравков освобождава от налог притежателите на старите къщи и стартира археологически разкопки . По негово време се основава археологическата площадка на върха на Небет тепе, обичана и до през днешния ден. Той съумява да избави къщата, позната ни през днешния ден като Етнографски музей или Куюмджиевата къща.
През 1930 година тя е купена от италианския търговец на тютюни Антонио Коларо, който имал желание да я унищожи и там да построи тютюнев склад. В последна сметка къщата е извоювана за общината без търг , когато търговецът банкрутира и възобновена. Къщата Ламартин, която в годините претърпя своя напредък и през днешния ден има потребност от ремонт, е била по това време толкоз западнала, че е подпирана с греди, с цел да не падне. Тези дни Старият Пловдив чества 50 години от основаването на ръководството му, ще рече от проведения му като резерват с особени грижи статут. Но доста преди този момент началото на спасяването му стартира от ръководството на Божидар Здравков.
По негово време се отделя повърхност за Мострения панаир, отчуждават се парцели, строят се първите покои. Дотогава панаирът се е провеждал в Търговската гимназия, само че много бързо ползата се умножава и излиза наяве, че концепцията на Обрейко Обрейков е плодоносна. И се основава панаирното градче.
Много може да се приказва за Божидар Здравков, неговият внук със същото име сега е общински консултант, къщата, издигната от дядо му, все по този начин непретенциозно стои, само че към този момент украсена с паметна плоча.
Факт е, че този извънредно непретенциозен и честен, само че и учтив в най- положителните идеали на новосъздаваща се България човек освен остава в историята на Пловдив, само че с делата си продължава да участва като аршин за положително ръководство.
Тези думи споделя при встъпването си в служба кмет на Пловдив през октомври 1936-та година Божидар Здравков. Речта наподобява на доста други обещания на кметове, които занапред стартират да ръководят. Тук обаче има една особеност- Божидар Здравков към този момент е бил кмет на Пловдив, а всяка дума от тази тирада към този момент е подплатена и потвърдена . Следват дейности, които предопределят днешния тип на града, вземат решение дългогодишни наболели проблеми и остават и до през днешния ден образец за почтена политика.
Когато през 1932 година Божидар Здравков взе участие в изборите отпред на листата на Демократическата партия и е определен за кмет, той е 45-ият подред в един дълъг лист, в който има единствено едно изключение на изкаран изцяло мандат . В листата има хора, с които Пловдив се гордее, има и доста такива, с които се срами. Още се помни кметуването на книгоиздателя Христо Г. Данов от 2 ноември 1896 до 12 април 1899.
Освен, че е работил без пари за общината и е дарявал цялата си заплата, той прави един жест, който би бил сериозен във всички времена. Княз Фердинанд си харесва Бунарджика и гледката от него и желае от общината да му позволи да си построи там замък . Е, Христо Г. Данов му отхвърля. И както във всички времена, и в ония е имало хора отмъстителни и злобни. След отдръпването му от поста, му намират липса за няколко стотинки . А е работел без пари...Само за информация, има кметове, които след високия пост отиват в пандиза за злоупотреби. Като един Деньо Манев, управлявал през 20-те.
Трудно е било и на Божидар Здравков и в двата му мандата. Той няма болшинство в общинския съвет, множеството негови решения се оспорват и препъват . В първия си мандат наследява един опоскан съвсем до нулиране бюджет, претрупан грубо от предходния кмет. А проблемите са доста и той се наема да ги реши. Човек извънредно почтен и честен, той има биография, която като че ли е писана по най-ярките исторически събития на времето му.
Божидар Здравков е бил един от студентите, освиркали княз Фердинанд при откриването на Народния спектакъл и понесъл всички последствия от затварянето на университета, взел участие е в Сръбско-българската война, в Първата международна, бил е не просто съвременник, а деятелен участник в събитията. Завършва право, става правист, работи най-вече в Сливен и Ямбол, когато го назначават за правосъден следовател в Пловдив. Както написа той самият, длъжността е била толкоз добра, че доста другари на тогавашния министър се натискали за нея и с цел да не се смрази с никой от тях, той избира никому незнайния арбитър от Ямбол. Така Божидар Здравков попада със фамилията си в Пловдив, с цел да остане вечно в неговата история.
Днес приказваме за мега планове, тъй като сме прекомерно великодушни с думите. Истински мега план, сбъднат от Божидар Здравков, е водоснабдяването и канализацията на Пловдив . За разлика от доста други дребни градове, 100 хилядният тогава Пловдив няма канализация. Питейната вода идва само от един източник- Сотирския тръбопровод, само че когато има значителни дъждове, резервоарите му преливат и градът остава на изсъхнало. Подпочвените води в Пловдив са доста високи, тук-там са едвам на 50 см подземен , по тази причина решението е мъчно освен финансово, само че и чисто инженерно. И въпреки всичко е реализирано. В автобиографията си Божидар Здравков споделя по какъв начин при разкопаване на терени и намиране на следи от римски тръбопровод се срами, че толкоз епохи по-късно по улиците тече нечистотия, излива се в Марица, а е било уредено .
През 1923 година, откакто прави сполучлива адвокатска кариера в Пловдив и още въобще няма и мисъл за кметуване, Божидар Здравков строи къща покрай Бунарджика и Марково тепе. Марково тепе в този миг е кариера на софийска каменодобивна компания, както са и Джендем тепе, и Бунарджика в северната си част. Днес е мъчно да си представим, само че и двата хълма са били двойно по-големи от в този момент поради добиването на камъни. Софийските павета в огромната си част идват от пловдивските естествени забележителности. Битката да се запазят тепетата на Пловдив е жестока , натискът от София е голям, само че макар разнородния общински съвет, прекъсването на кариерите става факт. Интересите на града са предпочетени пред ползите на няколко едри каменоделци. Днес можем единствено да съжаляваме за унищоженото Марково тепе, само че най-малко другите, в случай че и не в цялостния си размер, са оживели. Само че били голи.
Когато се захваща с озеленяването им, растителност е имало единствено в подножието на Бунарджика. Озеленяването и благоустройството на пловдивските тепета също е едно от делата на Божидар Здравков, които дефинират днешния образ на града. Започва със Сахат тепе, следва Бунарджика, след това Джендема. В горещия през лятото град всяко дърво е скъпо, а след напъните на общината, тепетата стават обичано място за разходка. Впрочем повикът към пловдивчани е бил: " На всяко паве извадено-едно дърво засадено! "
На Бунарджика, носещ името си от извор- кладенец на турски, се строят водни уреди, каскада, пързалка , които са декор на доста фотоси от 30-те. След десетилетия на занемара, сега се обновяват и може би отново ще станат обичано място за разходки.
И не са единствено тепетата, Божидар Здравков води целенасочена политика за озеленяването на града, основава нови паркове с обща повърхност 141 дка . Залавя се с благоустрояването на булевардите около река Марица и построяването на подпорната стена на десния и бряг. Любопитен щрих от историята на това начинание споделя той в автобиографията си, това приказва доста за мъчнотиите в кметската работа. " През 1935 година започнахме подготовката за подсилване на крайбрежията, като струпвахме камъни по цялото продължение на реката на десния бряг. Всичко останало като материали от Бунарджика и Джендема беше трансферирано на брега. За жал, тогава стана смяна в Общината и аз бях заменен , а моят заместител (бел. ред. типично за нашата действителност), вместо да продължи замисленото, изостави самодейността и по-голямата част от материалите изпрати на други обекти. Така аз платих един път за преместването на този материал до реката, той е платил за преместването му на други обекти и през октомври 1936 година, когато встъпих още веднъж в служба, отново се наложи да плащаме за транспорт на същия този материал "...
Тия камъни оттук-там очевидно е безконечен рефрен, само че е значимо да се знае, че всички огромни победи на Здравков нормално са били реализирани след път, посипан с доста очевидни и подмолни офанзиви.
Много е направил и в обществената политика . Градът тогава набъбва от македонски бежанци, идват и доста деца, тютюневата индустрия притегля мнозина, има обезверена потребност от нови учебни заведения . Общината с кмет Божидар Здравков строи цели девет учебни заведения, ремонтира и няколко остарели. Създава общински детски ясли, пет дневни детски градини,старчески дом, дом за просяци, общински изолационен блок, жилища за бездомници, родилен дом, квартални бани, туберкулозна болница . Дълъг и комплициран е процесът, обвързван с построяването на Съдебната палата, само че в последна сметка и тя става факт. Също дълго време стои празно и мястото на съборения от предшественика на Здравков исторически Куршум хан. В този случай той не съумява да се наложи на общинските съветници- неговата концепция е било там да се построят хали, а над тях- образован дом. Остават единствено халите. Затова пък друга негова концепция освен оцелява, само че и просперира в годините- запазването на Стария град . Къщите тогава към този момент са доста остарели, полурухнали, събарят се цели улици за ново строителство. Доказателство за тоя интервал до през днешния ден е постройката на АМТИИ, която стои много неуместно до Античния спектакъл и измежду възрожденските къщи. Има цели улици с красиви къщи, съборени в оня интервал. Божидар Здравков освобождава от налог притежателите на старите къщи и стартира археологически разкопки . По негово време се основава археологическата площадка на върха на Небет тепе, обичана и до през днешния ден. Той съумява да избави къщата, позната ни през днешния ден като Етнографски музей или Куюмджиевата къща.
През 1930 година тя е купена от италианския търговец на тютюни Антонио Коларо, който имал желание да я унищожи и там да построи тютюнев склад. В последна сметка къщата е извоювана за общината без търг , когато търговецът банкрутира и възобновена. Къщата Ламартин, която в годините претърпя своя напредък и през днешния ден има потребност от ремонт, е била по това време толкоз западнала, че е подпирана с греди, с цел да не падне. Тези дни Старият Пловдив чества 50 години от основаването на ръководството му, ще рече от проведения му като резерват с особени грижи статут. Но доста преди този момент началото на спасяването му стартира от ръководството на Божидар Здравков.
По негово време се отделя повърхност за Мострения панаир, отчуждават се парцели, строят се първите покои. Дотогава панаирът се е провеждал в Търговската гимназия, само че много бързо ползата се умножава и излиза наяве, че концепцията на Обрейко Обрейков е плодоносна. И се основава панаирното градче.
Много може да се приказва за Божидар Здравков, неговият внук със същото име сега е общински консултант, къщата, издигната от дядо му, все по този начин непретенциозно стои, само че към този момент украсена с паметна плоча.
Факт е, че този извънредно непретенциозен и честен, само че и учтив в най- положителните идеали на новосъздаваща се България човек освен остава в историята на Пловдив, само че с делата си продължава да участва като аршин за положително ръководство.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ