Модни хроники: Защо се поставят копчета на ръкавите на ризата
В света на модата се крият много странни и не толкоз стандартни решения, за които човек може да се зачуди. Преди известно време разказахме историята на чоукъра и неговата съществена функционалност. Макар и този признак да се обвързва по една или друга причина с най-древната специалност на света, някои други именити добавки в облеклото също пазят своите пикантни секрети. Мъжкият свят на модата не прави изключения в този случай. Ето за какво обръщаме внимание на мъжката риза и всички копчета по нея.
В средновековието ризата е била забележима единствено при тези хора с по-скромна специалност – овчари и други. Затворниците също трябвало да носят ризи. През XVII век към този момент разкрива малко повече кожа и това даже се счита за лек сексуален претекст. През XVIII век Йозеф Струт публично декларира, че тези мъже, които отиват в спалнята без риза, нямат никаква просвета. Преди XX век ризата се е считала за облекло на ниската класа и едвам по-късно стартира да се счита за допълнение на формалното облекло.
Хана Монтежю е друга иноваторка в актуалната история на ризата. Тя решила, че вместо да пере цялата риза, може да смъква единствено яката, която най-често се цапа и да спести в допълнение гладене, препарат за пране, време, само че за по-голяма жал на всички останали и синтезираните аромати. Копчетата датират почти от същия интервал. Индусите са ги употребявали още през 2800-2600 година прочие Хр. и не би трябвало да забравяме, че в Древен Рим се употребяват от 2000-1500 година прочие Хр.
Индусите употребявали миди, с цел да изградят копчетата, които могат да оказват помощ за затварянето на една дреха. Макар и първичното приложение да е било напълно като спомагателен орнамент върху облеклото. Едва през XIII век в Германия стартират да се употребяват по предопределение. През XVII век към този момент са били железни, както най-често ги познаваме.
Той желал неговите бойци да не бъдат единствено средство за въздействие на бойното поле, само че също по този начин да имат добро име на бойното поле. Проблемът е, че редовият боец в никакъв случай не може да бъде изключително хубав. Първо е изцяло обикновено да се цапа, кърви и поти, а в резултат на разнообразни фронтови болести, няма по какъв начин да се резервира формален етикет. Разбира се, офицерът на фронта има напълно друга и надалеч по-красива визия, само че той също влиза в пердах, както се досещате.
В края на деня, когато борбите приключат, всеки боец е скривал умората и мръсотията, употребявайки своите ръкави – от време на време на униформата, различен път на палтото. Фридрих дълго размишлявал по този проблем и най-после стигнал до най-хубавото допустимо решение – да зашие ръкави! Пруският държател обаче имал значима тактика за копчетата – трябвало да бъдат релефни. По този метод при нормалната армейска процедура, боецът ще одере лицето си и ще си аргументи болежка.
Съответни се вземат решение всички проблеми през цялото време. Наполеон също е вярвал, че стилът на бойците му би трябвало да бъде безукорен, само че също по този начин не желал половината да бъдат раздрани около лицето. Мотивът на тези дейности бил привързан с концепцията, че в случай че има бърсане, ръкавът може да се прегъне и закопчее с копчетата, запазвайки по-чист тип. Впрочем неговите армейци постоянно употребявали ръкавите вместо носна кърпичка, което несъмнено не може да се
За страдание няма особени гаранции, че горната история е същинска, съществуват и други версии, че копчетата и ръкавите са добавени просто като форма за разкош, само че имайки поради произхода на ризата и като цяло разпространяването ѝ като ежедневно облекло, можем да бъдем сигурни, че тази одежда пази своите секрети. А и дано бъдем откровени, виждали ли сте дете, което най-малко един път да не е употребило този толкоз добре прочут табиет. Освен слагането на по-луксозни ръкавели, копчето на ризата може да пази тъкмо тази история.
