Аристотел и неговата концепция за евдемонично щастие
В устрема си да схванат какво прави хората щастливи, представители на позитивната логика на психиката търсят отговори и ентусиазъм и в древногръцките концепции за логичен и благополучен живот. Причината е явна, философията се занимава с тематиката за човешкото благоденствие доста преди логиката на психиката даже да съществува. Може би ще ви е забавно да научите, че надалеч преди одобрени имена като Карл Юнг, Ейбрахам Маслоу, Карл Роджърс, Мартин Селигман и доста други, гръцкият мъдрец Аристотел дефинира огромна част от това, което неговите прародители са изказали, и обогатява и доразвива теорията за добродетелта и щастието. Той предлага концепцията за евдемония (щастие, процъфтяване) през IV век пр.н.е. в своята " Никомахова нравственос ".
Какво значи евдемония
Терминът евдемония (Eudaimonia) е етимологично основан на гръцките думи eu (добро) и daimon (дух). Той разказва визията, че животът в сходство с духа (който одобряваме като темперамент и добродетел), води до добър живот. Щастието, съгласно Аристотел, е душевна активност, съобразена с най-висшата добродетел. И макар че под " благополучие " разбираме положителния, благия живот, визията за него се оформя съгласно метода ни на живот. До известна степен евдемоничното благополучие е противоположното на хедоничното благополучие, тъй като ни предизвиква да се откажем от моментните удоволствия в изгода на дългосрочните цели и трайното благополучие.
Според Аристотел всяка съзнателна човешка активност е ориентирана към някакво положително, като този блян е подбуден от характерната човешка природа, а не от самостоятелната човешка воля. В първата книга на своята " Никомахова нравственос " той обяснява перфекционизма си: " Всеки поминък, всяко проучване, а също и всяко деяние и решение, наподобява търсят някакво положително, ето за какво някои хора са били прави, когато са описали положителното като това, което всеки търси. "
Стремежът към смисъл, цел и съвършенство
Аристотел вкарва визията, че индивидите, които се стремят към съвършенство, постоянно ще имат капацитета да се осъществят. Точно както жълъдът има капацитета да стане дъб - и единствено дъб, не различен тип дърво, птица или нарцис – човек се ражда с капацитета да бъде човек, а не нещо друго. В допълнение, всяко човешко създание разполага с неповторим набор от благоприятни условия, с цел да реализира разгръщането на капацитета си.
Според концепцията на Аристотел хората са принудени да преследват своя капацитет, да се стремят към най-хубавите версии на себе си. За вас това може да е да бъдете художник, музикант, академик, майстор, състезател, откривател и така нататък
Евдемоничен живот значи да живеем по този начин, че оптимално да разпростирам капацитета си. По този метод ние ще намираме повече смисъл и цел в самия живот, в самото битие. Но с цел да осъществяваме своя капацитет, ние се нуждаем от това, което Аристотел назовава " действителни богатства ". Той има поради тези запаси, нужни за развиването на нашия капацитет, като заслон, облекло, храна и другари, само че също и изкуства, музика, литература и просвета. В актуалния свят има обилие от неща, които би трябвало да можем да си позволим в устрема си да осъществим самостоятелния си капацитет и в този смисъл действителните богатства се дефинират от тяхната нужда за нас като човеци.
Придържане към " златна среда "
Очевидният образец е, че се нуждаем от пари, с цел да съществуваме, и затова парите се възприемат като действително богатство. Аристотел обаче приканва към поддържане на " златната среда " – когато са прекомерно малко, е невероятно да преследваме капацитета си, да вземем за пример поради глада, прекалено много пари обаче към този момент се трансформират в " видимо належащо богатство " - нещо, от което не се нуждаем.
Привидно нужните богатства са нещата, които просто не ни трябват. Те могат да ни доставят наслаждение, само че ние в действителност не се нуждаем от тях. Важното е да не ги объркваме с действителните богатства, тъй като това би ни предиздвикало да си помислим, че в действителност се нуждаем от тях, с цел да съществуваме.
Евдемоничният мироглед е друг метод на мислене за щастието от гледната точка, с която сме бомбардирани в всекидневието посредством реклами, които се стремят да дефинират актуалния живот и да ни продават видимо нужни богатства, пробвайки се да ни уверят, че са действителни. Погледнато от тази позиция актуалният живот затруднява намирането на благополучие, тъй като в последна сметка ни кара да влагаме силата си в търсенето на видимо нужни богатства. Накратко, търсим наслаждение и наслада за сметка на смисъла и задачата.
Какво в действителност значи на процедура да следваме философията на Аристотел?
Трябва да научим разликата сред действителните и видимо нужните богатства, да търсим " златната среда " в живота си, да насочваме вниманието си към това, което в действителност има значение - реализиране на най-хубавата версия на себе си.
Източник: Framar.bg
