Ражда се Търновската конституция
В старопрестолния град Търново от 10 февруари до 16 април 1879 година заседава Учредителното заседание и се създава Търновската конституция – главният закон на Третата българска страна.
През 1878 година на картата на Европа след 500 години турско иго се появява България. Според решенията на Берлинския конгрес новосъздадената страна, въпреки и мощно орязана териториално от Великите сили, би трябвало да има собствен Основен закон. В Търново е свикано Учредително национално заседание /УНС/. Депутатите са определени по система, направена и препоръчана от съветските управляващи, която обгръща избор, асортимент и непосредствено назначение. Така 230 представители на нашия възрожденски хайлайф влизат в УНС. На тях е поверена задачата да изградят темелите на младата страна. Мисия, с която те се оправят с достолепие.
„ Това е знаково място за историята на Третата българска страна “, съобщи пред БГНЕС екскурзоводът Румяна Павлова от Музея на Възраждането и Учредителното заседание във Велико Търново, показвайки залата, в която са работили депутатите.
„ Залата едно към едно прилича тогавашната зала, в която са заседавали първите национални избраници. В нея за към два месеца от 10 февруари до 16 април 1879 година заседава Учредителното заседание. През това време първите ни депутати с доста разсъдък, с доста сърце работят неуморно и основават главния закон на новата българска страна. Ражда се Търновската конституция, която с това име остава в нашата история “, описа тя.
Търновската конституция е с извънредно либерален темперамент за времето си – ХIX век.
„ Депутатите са употребявали като модели няколко европейски конституции, които са работили. Това са румънската, гръцката, белгийската и сръбската “, съобщи Румяна Павлова.
Нейният либерализъм се показва в това, че тя възвръща свободата на личността, обезпечава наложително и гратис главно и приблизително обучение, дава независимост на печата, словото и правото на сзружения, дава изборно право на всички мъже, навършили 21-годишна възраст, обезпечава се цялост на частната благосъстоятелност.
„ Търновската конституция узаконява разделянето на трите управляващи – законодателна, правосъдната и изпълнителната. България се трансформира в конституционна монархия. Според главния закон няма класи, нашият парламент е еднокамерен “, съобщи Павлова.
Търновската конституция остава в действие до 1947 година, когато след рухването на монархията е анулирана. /БГНЕС
През 1878 година на картата на Европа след 500 години турско иго се появява България. Според решенията на Берлинския конгрес новосъздадената страна, въпреки и мощно орязана териториално от Великите сили, би трябвало да има собствен Основен закон. В Търново е свикано Учредително национално заседание /УНС/. Депутатите са определени по система, направена и препоръчана от съветските управляващи, която обгръща избор, асортимент и непосредствено назначение. Така 230 представители на нашия възрожденски хайлайф влизат в УНС. На тях е поверена задачата да изградят темелите на младата страна. Мисия, с която те се оправят с достолепие.
„ Това е знаково място за историята на Третата българска страна “, съобщи пред БГНЕС екскурзоводът Румяна Павлова от Музея на Възраждането и Учредителното заседание във Велико Търново, показвайки залата, в която са работили депутатите.
„ Залата едно към едно прилича тогавашната зала, в която са заседавали първите национални избраници. В нея за към два месеца от 10 февруари до 16 април 1879 година заседава Учредителното заседание. През това време първите ни депутати с доста разсъдък, с доста сърце работят неуморно и основават главния закон на новата българска страна. Ражда се Търновската конституция, която с това име остава в нашата история “, описа тя.
Търновската конституция е с извънредно либерален темперамент за времето си – ХIX век.
„ Депутатите са употребявали като модели няколко европейски конституции, които са работили. Това са румънската, гръцката, белгийската и сръбската “, съобщи Румяна Павлова.
Нейният либерализъм се показва в това, че тя възвръща свободата на личността, обезпечава наложително и гратис главно и приблизително обучение, дава независимост на печата, словото и правото на сзружения, дава изборно право на всички мъже, навършили 21-годишна възраст, обезпечава се цялост на частната благосъстоятелност.
„ Търновската конституция узаконява разделянето на трите управляващи – законодателна, правосъдната и изпълнителната. България се трансформира в конституционна монархия. Според главния закон няма класи, нашият парламент е еднокамерен “, съобщи Павлова.
Търновската конституция остава в действие до 1947 година, когато след рухването на монархията е анулирана. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ