Да преживееш потопа: В Мало Бучино хората все още трудно стигат до домовете си
В софийското село Мало Бучино хората към момента не могат да стигнат до домовете си. Река Какач отнесе пътя и заля дворовете и мазетата.
Да чуваш тътнеж на побесняла вода, а да не я виждаш – това е било най-страшното за Дениза Деянова и фамилията й в нощта на бедствието.
“Нощно време в наводняване е най-страшният миг. През деня виждаш, можеш да се ориентираш, може да прецениш действително ситуацията, само че през нощта е нещо страшно”, признава тя.
Благодарна е, че имало кой да оказва помощ - и при градежа на дигите, и при разчистването.
--> „ Тази буря няма кой да я спре. Въпреки всичко, не останахме сами”, акцентира Дениза.
По двора са останали локви, само че наводнените постройки са разчистени.
От прилежащите къщи обаче бедствието още не си е тръгнало. Мазетата на потърпевшите къщи са наводнени и на третия ден след бедствието. Просто водата продължава да се просмуква назад вътре.
Багери започнаха да разчистват калта и да строят път отначало.
„ Не съм смутена от това, че сме наводнени. Благодарна съм, че сме живи”, споделя Деница.
Затова ѝ е по-лесно да мисли не за това, което е изгубила, а за това, което е избавила в бедствието.
Да чуваш тътнеж на побесняла вода, а да не я виждаш – това е било най-страшното за Дениза Деянова и фамилията й в нощта на бедствието.
“Нощно време в наводняване е най-страшният миг. През деня виждаш, можеш да се ориентираш, може да прецениш действително ситуацията, само че през нощта е нещо страшно”, признава тя.
Благодарна е, че имало кой да оказва помощ - и при градежа на дигите, и при разчистването.
--> „ Тази буря няма кой да я спре. Въпреки всичко, не останахме сами”, акцентира Дениза.
По двора са останали локви, само че наводнените постройки са разчистени.
От прилежащите къщи обаче бедствието още не си е тръгнало. Мазетата на потърпевшите къщи са наводнени и на третия ден след бедствието. Просто водата продължава да се просмуква назад вътре.
Багери започнаха да разчистват калта и да строят път отначало.
„ Не съм смутена от това, че сме наводнени. Благодарна съм, че сме живи”, споделя Деница.
Затова ѝ е по-лесно да мисли не за това, което е изгубила, а за това, което е избавила в бедствието.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ