Славчо Нейков: Имаме остра нужда от енергийна стратегия, 40 000 мегавата ВЕИ мощности чакат присъединяване
В София се организира първото издание на интернационалния конгрес и ревю “Енергийна еволюция 2023: европейски практики, локално приложение ". Събитието има за цел да подчертава върху разнообразни възобновими източници на сила. Участниците имат опцията да се срещнат с най-новите достижения във ВЕИ бранша, новаторските технологии, бизнес модели, финансови решения, както и да научат кои са най-хубавите практики при създаването, използването и регулирането на възобновимите енергийни планове. Един от модераторите на събитието бе господин Славчо Нейков, който е ръководител на Института за енергиен мениджмънт, той е посетител в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Нейков, България последна изпрати в Брюксел своите проекти за районите, които ще понесат едни от най-големите вреди от прехода към климатична индиферентност. Над 90 са областите в Европейския съюз, в които се чакат следствията от Зеления преход и загубата на работни места да се усетят по-сериозно. Как ще се отрази, съгласно вас, тази стъпка на страната ни, на България? И ще бъдат ли огромни следствията за хората?
Аз ви благодаря, че " слагате пръст в раната ", изключително в днешния ден, когато текат и договарянията сред синдикатите и държавното управление. Именно по отношение на цялостната тематика за прехода към климатична индиферентност и по-конкретно за ролята на въглищата в целия този развой. Безспорно тематиката е извънредно мъчителна, тъй като става дума за доста хора, които са заети в бранша. Но желая да подчертая изнапред, че тематиката за климатична индиферентност не е единствено тематика, обвързвана с енергетиката, тук става дума изобщо за нов вид стопанска система, която е ориентирана към въвеждане на нови технологии, към отразяване на действителностите, и в енергийния пазар, и в промишлеността, и в превоза, и в земеделието и така нататък Що се отнася съответно на въпроса Ви за това по какъв начин стоят нещата в България, дали ще има загуба на работни места. Аз мисля, че загуба на работни места при една добра политика няма да има. По-скоро ще има наложено от събитията разбъркване на работните места. И естествено, ще има смяна в вида работни места.
Преквалифициране на хората в друга област?
Да, тъкмо по този начин преквалифициране. Това преквалифициране и то до доста огромна степен е неизбежно, просто тъй като технологиите вървят с гневна скорост и познатата ни скица за произвеждане на електрическа енергия от въглища, естествено отстъпва, и тя отстъпва, заради пазарни аргументи, а не заради това, че някой някъде е взел някакво решение. Аз ще ви дам единствено две цифри за илюстрация за тези промени.
По статистически данни през първата половина на 2023 година, производството на електрическа енергия от въглища в Европа, спрямо първата половина на 2022 година е спаднало с 27%. Второто число, което желая да дам единствено за илюстрация, то касае съответно България, през 2022 година в страната са се появили 38% повече ВЕИ мощности в съпоставени с 2021 година И това е една наклонност, която няма нищо общо с някакви административни решения, това е просто пазар. Така че естествените промени, които се постановат от пазара ще рефлектират несъмнено и върху работните места. В България, заради демографския срив безработицата е доста ниска, и несъмнено това в съответната обстановка е плюс, само че отново споделям, ще има потребност от преквалификация.
Безработицата е ниска, казвате?
Да, безработицата в България е ниска, просто тъй като имаме огромен демографски проблем. Въпросът е стопански и със съдействието на държавните институции и най-много на бизнеса, да има бърза и ефикасна преориентация. И естествено, да се възползваме от опциите, които се дават и по линия на Зелената договорка и посредством други формати за дейно обмисляне и асимилиране на средствата, които по този начин да се каже България ще получи в този подтекст, само че акцентът не е върху парите, акцентът е върху промените и върху преквалификацията.
Казвате, акцентът не е върху парите, само че в този момент малко ще поговорим в тази посока, тъй като те също са значими. Германия и Полша знаем, че са от страните, които се чака да получат най-вече европейски средства, защото там се чака да има и доста огромни вреди, в случай че това не се случи, в случай че не бъдат подкрепени тези страни от Европейската комисия. Какво очаквате да бъде отношението към България, какво ще получи България?
България като страна-член на Европейски Съюз ще получи това, което е контрактувано, в случай че приказваме за съответни суми, желая да кажа, че особено във връзка с въглищните райони ние можем да разчитаме на съвсем 2,5 милиарда лева грантови средства. Като цяло в подтекста на общите суми, които са и по Плана за възобновяване и резистентност и по Териториалните проекти, знаете, че в случай че до края на тази година не реализираме договорености с Европейска комисия по показаните териториални проекти, има възможност да загубим 4 милиарда лева т.е., номинално става въпрос за една немалка сума, само че отново споделям, в тази ситуация изключително значими са промените. А с цел да се осъществят промените е нужна съответна държавна политика и също по този начин е належащо доста положително обмисляне, в това число и по места.
Много значим фактор в съответния случай за България е и превъзмогване на това различие, което съществува към днешна дата, което е настоящо сред енергетиците, особено тези, които са свързани с въгледобива и държавното управление. Защото на държавното управление му предстоят доста тежки диалози с Европейска комисия. Представянето на Териториалните проекти от страна на България не е краят на процеса. Защото те би трябвало да бъдат съгласувани с Европейска комисия, има по-нататък и други официални процедури.
Да, те към този момент са получени там, в този момент следва да бъдат оценени, идните 2 до 4 месеца.
Точно по този начин.
Г-н Нейков, съществуват ли обаче някакви опасности, свързани с този Зелен преход? Трябва ли да внимаваме, съгласно вас, нещо да не се случи? Знаем, че той ще бъде сложен този преход, споменахте и вие, и за служащите и за страната предстоят тежки договаряния на държавното управление. Какъв би трябвало да е методът на страната и защо би трябвало да внимаваме?
Рискове несъмнено има, тъй като не става въпрос за някаква чисто официална процедура. Става въпрос за отношението на страната от една страна към процеса на Зеления преход и от друга за отношението на страната към нейните жители, което е най-важното. Гражданите би трябвало да бъдат съответно предпазени. Но в това отношение би трябвало да има схващане и от жителите.
И съответно в подтекста на тематиката за въглищата, аз към този момент показах своята позиция, в това число и пред ваши сътрудници. Трябва да се разбере - въглищата към този момент си отиват, отиват си по-бързо в сравнение с сме мислили, и би трябвало респективно ние доста бързо да се нагодим към цялата тази обстановка.
Има няколко аспекта, които се разпространяват в общественото пространство. Един от тях е, че ще останем без ток - подобен риск няма по никакъв метод, заради няколко аргументи. Първата причина е, че ние и все още сме доста сериозен експортьор на електрическа енергия. Втората причина е, че в подтекста особено на електрическата енергия и освен на нея, ние сме част от един районен европейски пазар. Така че даже и да има някаква моментна липса на ток в съответна обстановка, тя доста бързо може да бъде обезщетена. И на трето място, аз към този момент подчертах, доста интензивно навлизат новите технологии, които създават нов тип електрическа енергия на база на възобновими енергийни източници, развива се енергийната успеваемост, тъй че в това отношение, риск да останем без ток - няма.
Вторият риск, който се разпространява, е че токът ще стане доста безценен. Цената на тока се дефинира от пазара. При състояние, че има задоволително благоприятни условия за произвеждане на ток, за което към този момент приказвах, няма метод цената да бъде с някакви големи отклонения преди всичко, и второ, да има разлика сред цената в България и цената в нашите съседи. ние сме в границите на един пазар. Големият риск в действителност, който съществува, е ние като страна и хората респективно, да не съумеят да се нагодят задоволително бързо към тези промени, които настъпват.
Това, за жалост, в случай че не стане, в случай че това приспособяване не се реализира в точния момент, може да повлече след себе си серия от опасности, които са свързани с развиването на съответни райони, а оттова и до доста съществени демографски проблеми. Така че рисковете са не толкоз във връзка с сигурността, на доставяне и цената, колкото във връзка с обществени и на демографски аспекти. Ето за какво е нужна, преди всичко, доста ясна държавна политика в това отношение, за което призоваваме от дълго време и в същото време доста дейна позиция от страна и на хората, и на бизнеса.
Как отговаряте на съперниците на тази “зелена нечиста сделка " я назовават, съпоставят я даже с комунизма?
Аз не бих желал да върша съпоставения сред Зелената договорка и комунизма или Зелената нечиста сделка, само че фактът е, че Зелената гражданска война върви с цялостна мощ. Аз ви дадох две цифри, свързани със статистиката, ще ви дам още няколко образеца в това отношение, в това число и за неща, които аз персонално научих на тази конференция, която вие анонсирахте първоначално, т.е. информацията е по този начин да се каже от извора и напълно прясна.
В Европа към този момент има страни, в които повече от 3/4 от създаваната от тях електрическа енергия е зелена сила. Тук включвам Австрия и Норвергия, а в Гърция този % надвишава 50. И това е единствено в границите на няколко години. Искам да подчертая още едно събитие, тъй като е значимо да гледаме образците от съседите. Знаете, че в Гърция единствено в последните месеци имаше два големи катаклизъма, единият беше пожари, другият беше обвързван с наводнения. Тоест, това са неща, които хората виждат и усещат директно вследствие на изменение на климата.
По предварителни оценки вредите са за над 6 милиарда евро. При това не става въпрос за катаклизми, които са засегнали цялата страна, а единствено обособени райони. Паралелно с това, тази зелена промяна, гражданска война или както желаете да я назовем, върви доста интензивно и в България. Аз загатнах за увеличението на ВЕИ мощностите, само че да напомня, че предходната седмица, в петък беше признато изменението на Закона за силата от възобновими източници, според което към този момент жителите имат законова основа за доста по-активна позиция като производители на електрическа енергия за свои потребности, в това число и посредством така наречен Енергийни кооперативи. Това в допълнение ще промени изобщо концепцията за електроенергийния пазар в страната.
Така наречената либерализация на пазара?
Точно по този начин, това е един спомагателен, само че той е нов акцент, тъй като към този момент се появяват нови играчи, които са субекти, а не са обекти на този пазар. Всичко това трансформира цялостната конструкция и е част от Зеления преход и това нещо го взема решение пазара. Всичките тези промени ги взема решение пазарът, а те не се постановат с административни ограничения. Това, което прави Европейски Съюз посредством законодателството, което естествено рефлектира и върху националното законодателство е не да основават този развой, а да го канализира, да го ръководи в границите на обща енергийна политика. Така че България би трябвало да се възползва доста интензивно и от финансовата помощ, и от концептуалната помощ, и от опита на други страни в това отношение. В Гърция, апропо има над 2000 енергийни кооператива, които съществуват от години. Така че това е пътят.
Г-н Нейков, в Интер експо център в София се организира събитие, което подчертава върху стандартите и ролята на човешкия капитал за енергийната промяна, провокациите, също по този начин опциите и моделите при финансиране и вложения във ВЕИ бранша, търговията с сила и ролята на енергийните тържища в конкурентността и прозрачността на пазара. Какви хрумвания още се откроиха? Вие споменахте за някои от тях, само че какви други хрумвания може да споделите с нас?
Освен, че се показах нови технологии, беше доста забавно да чуем какво става в прилежаща Турция, по какъв начин се подтиква пазара на зелена сила. Беше показана информация, че всеки краен клиент, всеки битов клиент, в случай че желае, може да съобщи категорично, че желае да получава зелена сила. И освен това състояние, това се отразява във фактурата му, освен като информация, само че в това число има и някакво понижение на цената, т.е. употребява се някакъв ценови тласък в това отношение. Бяха показани доста забавни образци от Германия, от Швейцария, да вземем за пример за така наречен Соларни панели, слънчеви панели, които хората конфигурират по покривите на домовете си или в двора си.
Да, много съвременно е към този момент и в България, знаем, има ги на доста места.
Така е, единствено че това, което беше ново, което беше показано е, че към този момент има профилирани компании, които отдават чартърен тези уреди на жители. И при уточняващия въпрос - каква е изгодата от това да ползваш нещо чартърен, вместо да си го купиш, получихме доста логически и забавен отговор. Всъщност, тези компании, които отдават чартърен сходни уреди те поемат целия бюрократичен развой по построяването. Те поемат самото създаване, те поемат и поддръжката по-късно, т.е. крайният консуматор, който наема едно такова оборудване, на процедура няма никакви организационни грижи, свързани с построяването и с поддръжката, което е доста значимо.
А единствено облага?
Точно по този начин. Фактически той си разделя облагата по някаква скица с тази компания, която му отдава чартърен тези уреди. Ето има подобен вид опити, които са извънредно значими, извънредно скъпи, изключително в този момент, когато в България този пазар занапред следва да се развива. Имаше доста забавна информация, обвързвана също по този начин с въпроса за фрагментите.
Част от лекторите бяха академични преподаватели, в това число и ректора на Университета за национално и международно стопанство проф. Димитров, имаше и представители на университети във Велико Търново, в Габрово, на Софийски университет, които споделиха извънредно забавна информация какво вършат по две линии. Първо, във връзка с образование на фрагменти, на профилирани фрагменти, свързани със Зеления преход, и второто нещо, което е, да вземем за пример проф. Димитров, ректора на УНСС изнесе доста забавна информация за това какво прави университета, с цел да понижи своите сметки.
Да, може ли да ни споделите в резюме?
Ставаше въпрос за слънчево осветяване на паркинг, конфигурирани панели, свързани с произвеждане на електрическа енергия, само че най-добре е да пиете вода от извора, в това отношение.
Разбира се, да, ще поканим проф. Димитров, с цел да ни опише.
Но настрана от това, доста забавна информация показа и лектора от Стопанския факултет на Софийския университет, където към този момент има целеви магистърски и докторски стратегии, ориентирани към енергийния бранш и особено свързани със зеления преход. Така че доста неща бяха казани и този вид новаторски метод би трябвало да се насърчава, в това число и от страната, а освен посредством образуване на съответни събития.
Къде обаче се нарежда България през днешния ден по пътя за Зеления преход, гледайки на интернационалната сцена какво се случва? Къде сме ние и къде можем да стигнем в границите на година-две-три?
Ние по принцип сме доста сериозно настроени към себе си, като жители, като българи, и това не е неприятно. Но се оказва, че нещата не са чак толкоз зле, по принцип. Например, един от лекторите беше евродепутат, български евродепутат, госпожа Цветелина Пенкова, която сподели, че междинното асимилиране на евросредства в Европейски Съюз е към 30%. Така че при нас също този % не е доста висок, тъй че не сме чак изпаднали толкоз, колкото се споделя.
Другото нещо, което е, в България процентът на ВЕИ мощности пораства с извънредно порядъчен ритъм на фона на общо конфигурираните мощности, които имаме. Даже освен това, изпълнителният шеф на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) господин Ангелин Цачев, който също беше един от лекторите сподели, че има над 40 000 мегавата ВЕИ мощности, които чакат присъединение. Там, несъмнено, съществуват проблеми с мрежите, които би трябвало да бъдат изчистени. Така че процесът върви, естествено има плюсове и минуси, само че като цяло не би трябвало да се подценяваме чак толкоз, не сме изостанали в това отношение.
Има несъмнено, съответни обстановки, както в този момент с въглищата, които изискват кардинални, концептуални, стратегически решения, които няма да бъдат толкоз лесни, първо вътре в България, а по-късно и в преговорния развой сред държавното управление и Европейска комисия. И по тази причина държавното управление би трябвало да бъде подкрепено в тази обстановка, би трябвало да се търси оптимален консенсус. Ясно е, че мъчно ще бъде реализиран подобен по всички въпроси, само че в последна сметка, държавното управление е това, което взема решение.
Аз доста се веселя, че особено по тематиката за тактиката в този момент съответно се изиска среща в Народното събрание. Защото Народното събрание е този, който ще одобри в последна сметка енергийната тактика.
Енергийната тактика, да, която е доста значима и основна да я има като документ, с цел да се съблюдава. Но такава, до този миг, мисля, че въпреки всичко съществуваше, нали господин Нейков?
Да, тактика имаше до 2020 година, тази тактика е направена през 2009 година, призната през 2011 година, тя функционираше до 2020 година, само че почтено казано, тя към този момент към 2012-2014 година към този момент беше остаряла. Защото енергийният пазар се развива с доста по-бързи темпове.
Отколкото дейностите на държавното управление, явно.
Аз единствено ще напомня, че в тази тактика, която беше до 2020 година, твърдо бяха записани 2000 мегавата нови нуклеарни мощности. Много от дълго време стана ясно, че АЕЦ " Белене " няма да го бъде, ето ви единствено един образец за илюстрация. Така че има остра потребност от настояща енергийна тактика. Тя би трябвало да бъде в цялостен синхрон с няколко други документи със стратегически темперамент като Интегрирания проект за енергетика и климат. Парламентарна Комисия по енергетика гледа така наречен Пътна карта за климатична индиферентност, предстоят промени в Закона за енергетика. Има доста неща за координиране, и по тази причина е значимо да е ясно накъде отиваме, на стратегическо равнище, Народното събрание да дефинира тази рамка и по-късно държавното управление, в границите на своите пълномощия да доразвива оперативно нещата.
Г-н Нейков, България последна изпрати в Брюксел своите проекти за районите, които ще понесат едни от най-големите вреди от прехода към климатична индиферентност. Над 90 са областите в Европейския съюз, в които се чакат следствията от Зеления преход и загубата на работни места да се усетят по-сериозно. Как ще се отрази, съгласно вас, тази стъпка на страната ни, на България? И ще бъдат ли огромни следствията за хората?
Аз ви благодаря, че " слагате пръст в раната ", изключително в днешния ден, когато текат и договарянията сред синдикатите и държавното управление. Именно по отношение на цялостната тематика за прехода към климатична индиферентност и по-конкретно за ролята на въглищата в целия този развой. Безспорно тематиката е извънредно мъчителна, тъй като става дума за доста хора, които са заети в бранша. Но желая да подчертая изнапред, че тематиката за климатична индиферентност не е единствено тематика, обвързвана с енергетиката, тук става дума изобщо за нов вид стопанска система, която е ориентирана към въвеждане на нови технологии, към отразяване на действителностите, и в енергийния пазар, и в промишлеността, и в превоза, и в земеделието и така нататък Що се отнася съответно на въпроса Ви за това по какъв начин стоят нещата в България, дали ще има загуба на работни места. Аз мисля, че загуба на работни места при една добра политика няма да има. По-скоро ще има наложено от събитията разбъркване на работните места. И естествено, ще има смяна в вида работни места.
Преквалифициране на хората в друга област?
Да, тъкмо по този начин преквалифициране. Това преквалифициране и то до доста огромна степен е неизбежно, просто тъй като технологиите вървят с гневна скорост и познатата ни скица за произвеждане на електрическа енергия от въглища, естествено отстъпва, и тя отстъпва, заради пазарни аргументи, а не заради това, че някой някъде е взел някакво решение. Аз ще ви дам единствено две цифри за илюстрация за тези промени.
По статистически данни през първата половина на 2023 година, производството на електрическа енергия от въглища в Европа, спрямо първата половина на 2022 година е спаднало с 27%. Второто число, което желая да дам единствено за илюстрация, то касае съответно България, през 2022 година в страната са се появили 38% повече ВЕИ мощности в съпоставени с 2021 година И това е една наклонност, която няма нищо общо с някакви административни решения, това е просто пазар. Така че естествените промени, които се постановат от пазара ще рефлектират несъмнено и върху работните места. В България, заради демографския срив безработицата е доста ниска, и несъмнено това в съответната обстановка е плюс, само че отново споделям, ще има потребност от преквалификация.
Безработицата е ниска, казвате?
Да, безработицата в България е ниска, просто тъй като имаме огромен демографски проблем. Въпросът е стопански и със съдействието на държавните институции и най-много на бизнеса, да има бърза и ефикасна преориентация. И естествено, да се възползваме от опциите, които се дават и по линия на Зелената договорка и посредством други формати за дейно обмисляне и асимилиране на средствата, които по този начин да се каже България ще получи в този подтекст, само че акцентът не е върху парите, акцентът е върху промените и върху преквалификацията.
Казвате, акцентът не е върху парите, само че в този момент малко ще поговорим в тази посока, тъй като те също са значими. Германия и Полша знаем, че са от страните, които се чака да получат най-вече европейски средства, защото там се чака да има и доста огромни вреди, в случай че това не се случи, в случай че не бъдат подкрепени тези страни от Европейската комисия. Какво очаквате да бъде отношението към България, какво ще получи България?
България като страна-член на Европейски Съюз ще получи това, което е контрактувано, в случай че приказваме за съответни суми, желая да кажа, че особено във връзка с въглищните райони ние можем да разчитаме на съвсем 2,5 милиарда лева грантови средства. Като цяло в подтекста на общите суми, които са и по Плана за възобновяване и резистентност и по Териториалните проекти, знаете, че в случай че до края на тази година не реализираме договорености с Европейска комисия по показаните териториални проекти, има възможност да загубим 4 милиарда лева т.е., номинално става въпрос за една немалка сума, само че отново споделям, в тази ситуация изключително значими са промените. А с цел да се осъществят промените е нужна съответна държавна политика и също по този начин е належащо доста положително обмисляне, в това число и по места.
Много значим фактор в съответния случай за България е и превъзмогване на това различие, което съществува към днешна дата, което е настоящо сред енергетиците, особено тези, които са свързани с въгледобива и държавното управление. Защото на държавното управление му предстоят доста тежки диалози с Европейска комисия. Представянето на Териториалните проекти от страна на България не е краят на процеса. Защото те би трябвало да бъдат съгласувани с Европейска комисия, има по-нататък и други официални процедури.
Да, те към този момент са получени там, в този момент следва да бъдат оценени, идните 2 до 4 месеца.
Точно по този начин.
Г-н Нейков, съществуват ли обаче някакви опасности, свързани с този Зелен преход? Трябва ли да внимаваме, съгласно вас, нещо да не се случи? Знаем, че той ще бъде сложен този преход, споменахте и вие, и за служащите и за страната предстоят тежки договаряния на държавното управление. Какъв би трябвало да е методът на страната и защо би трябвало да внимаваме?
Рискове несъмнено има, тъй като не става въпрос за някаква чисто официална процедура. Става въпрос за отношението на страната от една страна към процеса на Зеления преход и от друга за отношението на страната към нейните жители, което е най-важното. Гражданите би трябвало да бъдат съответно предпазени. Но в това отношение би трябвало да има схващане и от жителите.
И съответно в подтекста на тематиката за въглищата, аз към този момент показах своята позиция, в това число и пред ваши сътрудници. Трябва да се разбере - въглищата към този момент си отиват, отиват си по-бързо в сравнение с сме мислили, и би трябвало респективно ние доста бързо да се нагодим към цялата тази обстановка.
Има няколко аспекта, които се разпространяват в общественото пространство. Един от тях е, че ще останем без ток - подобен риск няма по никакъв метод, заради няколко аргументи. Първата причина е, че ние и все още сме доста сериозен експортьор на електрическа енергия. Втората причина е, че в подтекста особено на електрическата енергия и освен на нея, ние сме част от един районен европейски пазар. Така че даже и да има някаква моментна липса на ток в съответна обстановка, тя доста бързо може да бъде обезщетена. И на трето място, аз към този момент подчертах, доста интензивно навлизат новите технологии, които създават нов тип електрическа енергия на база на възобновими енергийни източници, развива се енергийната успеваемост, тъй че в това отношение, риск да останем без ток - няма.
Вторият риск, който се разпространява, е че токът ще стане доста безценен. Цената на тока се дефинира от пазара. При състояние, че има задоволително благоприятни условия за произвеждане на ток, за което към този момент приказвах, няма метод цената да бъде с някакви големи отклонения преди всичко, и второ, да има разлика сред цената в България и цената в нашите съседи. ние сме в границите на един пазар. Големият риск в действителност, който съществува, е ние като страна и хората респективно, да не съумеят да се нагодят задоволително бързо към тези промени, които настъпват.
Това, за жалост, в случай че не стане, в случай че това приспособяване не се реализира в точния момент, може да повлече след себе си серия от опасности, които са свързани с развиването на съответни райони, а оттова и до доста съществени демографски проблеми. Така че рисковете са не толкоз във връзка с сигурността, на доставяне и цената, колкото във връзка с обществени и на демографски аспекти. Ето за какво е нужна, преди всичко, доста ясна държавна политика в това отношение, за което призоваваме от дълго време и в същото време доста дейна позиция от страна и на хората, и на бизнеса.
Как отговаряте на съперниците на тази “зелена нечиста сделка " я назовават, съпоставят я даже с комунизма?
Аз не бих желал да върша съпоставения сред Зелената договорка и комунизма или Зелената нечиста сделка, само че фактът е, че Зелената гражданска война върви с цялостна мощ. Аз ви дадох две цифри, свързани със статистиката, ще ви дам още няколко образеца в това отношение, в това число и за неща, които аз персонално научих на тази конференция, която вие анонсирахте първоначално, т.е. информацията е по този начин да се каже от извора и напълно прясна.
В Европа към този момент има страни, в които повече от 3/4 от създаваната от тях електрическа енергия е зелена сила. Тук включвам Австрия и Норвергия, а в Гърция този % надвишава 50. И това е единствено в границите на няколко години. Искам да подчертая още едно събитие, тъй като е значимо да гледаме образците от съседите. Знаете, че в Гърция единствено в последните месеци имаше два големи катаклизъма, единият беше пожари, другият беше обвързван с наводнения. Тоест, това са неща, които хората виждат и усещат директно вследствие на изменение на климата.
По предварителни оценки вредите са за над 6 милиарда евро. При това не става въпрос за катаклизми, които са засегнали цялата страна, а единствено обособени райони. Паралелно с това, тази зелена промяна, гражданска война или както желаете да я назовем, върви доста интензивно и в България. Аз загатнах за увеличението на ВЕИ мощностите, само че да напомня, че предходната седмица, в петък беше признато изменението на Закона за силата от възобновими източници, според което към този момент жителите имат законова основа за доста по-активна позиция като производители на електрическа енергия за свои потребности, в това число и посредством така наречен Енергийни кооперативи. Това в допълнение ще промени изобщо концепцията за електроенергийния пазар в страната.
Така наречената либерализация на пазара?
Точно по този начин, това е един спомагателен, само че той е нов акцент, тъй като към този момент се появяват нови играчи, които са субекти, а не са обекти на този пазар. Всичко това трансформира цялостната конструкция и е част от Зеления преход и това нещо го взема решение пазара. Всичките тези промени ги взема решение пазарът, а те не се постановат с административни ограничения. Това, което прави Европейски Съюз посредством законодателството, което естествено рефлектира и върху националното законодателство е не да основават този развой, а да го канализира, да го ръководи в границите на обща енергийна политика. Така че България би трябвало да се възползва доста интензивно и от финансовата помощ, и от концептуалната помощ, и от опита на други страни в това отношение. В Гърция, апропо има над 2000 енергийни кооператива, които съществуват от години. Така че това е пътят.
Г-н Нейков, в Интер експо център в София се организира събитие, което подчертава върху стандартите и ролята на човешкия капитал за енергийната промяна, провокациите, също по този начин опциите и моделите при финансиране и вложения във ВЕИ бранша, търговията с сила и ролята на енергийните тържища в конкурентността и прозрачността на пазара. Какви хрумвания още се откроиха? Вие споменахте за някои от тях, само че какви други хрумвания може да споделите с нас?
Освен, че се показах нови технологии, беше доста забавно да чуем какво става в прилежаща Турция, по какъв начин се подтиква пазара на зелена сила. Беше показана информация, че всеки краен клиент, всеки битов клиент, в случай че желае, може да съобщи категорично, че желае да получава зелена сила. И освен това състояние, това се отразява във фактурата му, освен като информация, само че в това число има и някакво понижение на цената, т.е. употребява се някакъв ценови тласък в това отношение. Бяха показани доста забавни образци от Германия, от Швейцария, да вземем за пример за така наречен Соларни панели, слънчеви панели, които хората конфигурират по покривите на домовете си или в двора си.
Да, много съвременно е към този момент и в България, знаем, има ги на доста места.
Така е, единствено че това, което беше ново, което беше показано е, че към този момент има профилирани компании, които отдават чартърен тези уреди на жители. И при уточняващия въпрос - каква е изгодата от това да ползваш нещо чартърен, вместо да си го купиш, получихме доста логически и забавен отговор. Всъщност, тези компании, които отдават чартърен сходни уреди те поемат целия бюрократичен развой по построяването. Те поемат самото създаване, те поемат и поддръжката по-късно, т.е. крайният консуматор, който наема едно такова оборудване, на процедура няма никакви организационни грижи, свързани с построяването и с поддръжката, което е доста значимо.
А единствено облага?
Точно по този начин. Фактически той си разделя облагата по някаква скица с тази компания, която му отдава чартърен тези уреди. Ето има подобен вид опити, които са извънредно значими, извънредно скъпи, изключително в този момент, когато в България този пазар занапред следва да се развива. Имаше доста забавна информация, обвързвана също по този начин с въпроса за фрагментите.
Част от лекторите бяха академични преподаватели, в това число и ректора на Университета за национално и международно стопанство проф. Димитров, имаше и представители на университети във Велико Търново, в Габрово, на Софийски университет, които споделиха извънредно забавна информация какво вършат по две линии. Първо, във връзка с образование на фрагменти, на профилирани фрагменти, свързани със Зеления преход, и второто нещо, което е, да вземем за пример проф. Димитров, ректора на УНСС изнесе доста забавна информация за това какво прави университета, с цел да понижи своите сметки.
Да, може ли да ни споделите в резюме?
Ставаше въпрос за слънчево осветяване на паркинг, конфигурирани панели, свързани с произвеждане на електрическа енергия, само че най-добре е да пиете вода от извора, в това отношение.
Разбира се, да, ще поканим проф. Димитров, с цел да ни опише.
Но настрана от това, доста забавна информация показа и лектора от Стопанския факултет на Софийския университет, където към този момент има целеви магистърски и докторски стратегии, ориентирани към енергийния бранш и особено свързани със зеления преход. Така че доста неща бяха казани и този вид новаторски метод би трябвало да се насърчава, в това число и от страната, а освен посредством образуване на съответни събития.
Къде обаче се нарежда България през днешния ден по пътя за Зеления преход, гледайки на интернационалната сцена какво се случва? Къде сме ние и къде можем да стигнем в границите на година-две-три?
Ние по принцип сме доста сериозно настроени към себе си, като жители, като българи, и това не е неприятно. Но се оказва, че нещата не са чак толкоз зле, по принцип. Например, един от лекторите беше евродепутат, български евродепутат, госпожа Цветелина Пенкова, която сподели, че междинното асимилиране на евросредства в Европейски Съюз е към 30%. Така че при нас също този % не е доста висок, тъй че не сме чак изпаднали толкоз, колкото се споделя.
Другото нещо, което е, в България процентът на ВЕИ мощности пораства с извънредно порядъчен ритъм на фона на общо конфигурираните мощности, които имаме. Даже освен това, изпълнителният шеф на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) господин Ангелин Цачев, който също беше един от лекторите сподели, че има над 40 000 мегавата ВЕИ мощности, които чакат присъединение. Там, несъмнено, съществуват проблеми с мрежите, които би трябвало да бъдат изчистени. Така че процесът върви, естествено има плюсове и минуси, само че като цяло не би трябвало да се подценяваме чак толкоз, не сме изостанали в това отношение.
Има несъмнено, съответни обстановки, както в този момент с въглищата, които изискват кардинални, концептуални, стратегически решения, които няма да бъдат толкоз лесни, първо вътре в България, а по-късно и в преговорния развой сред държавното управление и Европейска комисия. И по тази причина държавното управление би трябвало да бъде подкрепено в тази обстановка, би трябвало да се търси оптимален консенсус. Ясно е, че мъчно ще бъде реализиран подобен по всички въпроси, само че в последна сметка, държавното управление е това, което взема решение.
Аз доста се веселя, че особено по тематиката за тактиката в този момент съответно се изиска среща в Народното събрание. Защото Народното събрание е този, който ще одобри в последна сметка енергийната тактика.
Енергийната тактика, да, която е доста значима и основна да я има като документ, с цел да се съблюдава. Но такава, до този миг, мисля, че въпреки всичко съществуваше, нали господин Нейков?
Да, тактика имаше до 2020 година, тази тактика е направена през 2009 година, призната през 2011 година, тя функционираше до 2020 година, само че почтено казано, тя към този момент към 2012-2014 година към този момент беше остаряла. Защото енергийният пазар се развива с доста по-бързи темпове.
Отколкото дейностите на държавното управление, явно.
Аз единствено ще напомня, че в тази тактика, която беше до 2020 година, твърдо бяха записани 2000 мегавата нови нуклеарни мощности. Много от дълго време стана ясно, че АЕЦ " Белене " няма да го бъде, ето ви единствено един образец за илюстрация. Така че има остра потребност от настояща енергийна тактика. Тя би трябвало да бъде в цялостен синхрон с няколко други документи със стратегически темперамент като Интегрирания проект за енергетика и климат. Парламентарна Комисия по енергетика гледа така наречен Пътна карта за климатична индиферентност, предстоят промени в Закона за енергетика. Има доста неща за координиране, и по тази причина е значимо да е ясно накъде отиваме, на стратегическо равнище, Народното събрание да дефинира тази рамка и по-късно държавното управление, в границите на своите пълномощия да доразвива оперативно нещата.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ