В София може да се види на живо мечът на

В София може да се види онлайн мечът на хан Кубрат. Ако бяхме нормална държава, към този предмет, показан в рамките на мистичната Седмицата на Ермитажа в София, щяхме да забележим и огромна, богата галерия, обгрижена от куратори с въображението на Уес Андерсън, щяхме да платим 20 евро за вход, щяхме да обогатим културата и сърцата си с терабайти историческа и художествена информация и да излезем от галерията, усмихнати и с ленена брандирана торбичка и азбучник за спомен. Все отново Ермитажът е един от най-важните международни музеи, където и последната рисунка, забравена в мазето, е от значение, а София е двумилионен европейски град, нали?

Това наподобява няма да се случи, тъй като изложбата " Мечът на хан Кубрат " , която се провежда в границите на Седмицата на Ермитажа в София и е  " по самодейност на министър-председателя господин Бойко Борисов и с дейното подпомагане на министъра на културата господин Боил Банов " (не се майтапя, по този начин написа в уеб страницата на Националната галерия), е черна дупка откъм повече информация. Наистина наподобява, че се състои единствено от два предмета (!), тъй като с изключение на стабилната соц изразителност, в която е издържано известието за изложбата, не разбираме какво съдържа тя, не разбираме нищичко за концепцията и размера на тази галерия, има ли гидове да вземем за пример, а цената несъмнено е два лв., тъй като никой не си е направил труда да я разгласи на никое място. 

Задавам си и въпроса за какво мечът и пръстенът са изложени в Двореца, който е художествена изложба, а не са център на галерия в Националния исторически музей, където най-малко има предмети, които да ги свържат с епохата...

Източник: БГНЕС

От информацията в Интернет излиза наяве, че Седмицата на Ермитажа са в действителност три съпътстващи " Мечът на хан Кубрат " събития. Тази галерия не е в " рамките на седмицата ", както е оповестено – събитията са в " рамките на изложбата ". Едното от тях е прожекция на два документални кино лентата на 24 май, само че нищо не сте изпуснали – най-малко единият (а евентуално и другият) се намира в YouTube канала на Ермитажа. Другите две събития, с които се изчерпва седмицата, са лекции за хора със характерни ползи, като не се колебая, че ще са потребни за експертите по реституция на кавалетна живопис и ще привлекат някаква аудитория. Така че в Седмицата на Ермитажа, от информацията, която е " налична ", най-интересното в действителност за мен е откриването на YouTube канала на музея, който е страховит!

Защо споделям тези неща – тъй като заслужаваме повече. Не единствено заслужаваме, имаме опция за повече от това мероприятие, изпълнено на равнище " Ханку Брат "

Аз мога да преживея умерено живота си, след като съм видяла единствено фотография на меча на хан Кубрат.  Но София е европейска столица, където стандартът към този момент е подравнен с този на средноголям европейски град. Хората имат и културата, и средствата да видят и преживеят доста по-амбициозни събития по самодейност на хора, които схващат от история и изкуство и са чели повече от една книга в живота си.

Изобщо нямам подозрение, че доцент доктор Иля Ахмедов от отдел " Източна Европа и Сибир " в Ермитажа,  който е куратор на изложбата " Мечът за хан Кубрат ", си е приключил професионално работата в границите на скромното задание. Мащабът обаче наподобява, че не излиза отвън упованието за някакъв тип поклонение пред меча на хан Кубрат. Каквато предполагам, че е била главната концепция. 

До 30 юни все ще мина около Двореца и ще го видя този меч. Но не заслужаваме ли повече? Много повече. Защото хан Кубрат не е какъв да е. Той слага началото за нас. Защото мястото, където е открит мечът, може би е значимо. Защото не става въпрос за безумен национализъм, а за късмет да научим нещо същинско и да си дадем парите за нещо, което си заслужава. И в последна сметка, тъй като този меч несъмнено няма да пристигна още веднъж в София в идващите 100 години.

Ако желаете да научите повече за " Мечът на хан Кубрат " и какво е смисъла му, продължете напред...