Другото лице: Защо расте дискриминацията у нас?
В идващите минути ще приказваме за дискриминация. Правозащитната организация " Амнести Интернешънъл " заяви в годишния си отчет за продължаващи дискриминационни практики в системата за даване на интернационална протекция у нас. Оттам показват, че молбите на жители на някои страни се отхвърлят автоматизирано, с което и равнищата на дискриминация порастват. На какви случаи се натъкват неправителствените организации и какво съгласно тях би трябвало да се промени - вижте.
Веселин е учебен посредник в Младежкия център в Перник. Работи с младежи на възраст сред 15 и 29 години. Част от тях в никакъв случай не са чували, че хората имаме права и би трябвало да знаем по кое време и по какъв начин да ги отстояваме.
За страдание, към момента се сблъскваме с дискриминация, с недоразумение, когато някой е по-различен от останалите - било то цвят на кожа, коса, облекло. Младежите се сблъскват постоянно с дискриминация.
Веселин Гюров, Международен юношески център-Перник
Организацията за правата на индивида " Амнести Интернешънъл " регистрира сериозен растеж на бежанците и мигрантите у нас, които влизат през границата с Турция. Засилва се и дискриминирането измежду търсещите леговище най-много от Афганистан, Тунис, Алжир, Бангладеш и Мароко.
България, сходно на доста страни в Европа, е взела участие в постоянно и принудително отбиване на мигранти по границите, без да изследва самостоятелните им условия. Отблъскване на България, Гърция към Турция, от Турция към Иран и Сирия, от Унгария към Сърбия, от Латвия и Литва към Полша и Беларус, тъй че това е феномен за цяла Европа. България не е неповторима. Натискът нараства, само че това не се дължи единствено на земетресенията, естествените бедствия, изменението на климата, войните. Това също е отражение на обстоятелството, че хората нямат безвредни и законни способи да стигнат до Европа. Така че единственият метод, по който могат да дойдат, е да минат през граница незаконно. Дори и да не се нуждаят от отбрана.
Нилс Мужниекс, шеф на " Амнести Интернешънъл "
Към момента 3348 малолетни деца са регистрирани у нас като бежанци. Това са деца в риск, пуснати от своите родители да търсят избавление другаде. Много постоянно обаче губят живота си някъде по пътя.
Има много притеснителни практики. Освен съобщаване за физическо принуждение, изземване на персонални движимости, полезности, телефони, пари, доста унизителни практики ни шокираха - за събличане на облекла и изтласкване по долни дрехи, даже и боси, в снега, които по-късно измръзват, постанова се да търсят здравна помощ, което е много притеснително. Съобщава се нерядко и за насъскване на полицейски кучета, някои от тях демонстрират белези и рани. В множеството случаи те са без документи. Документите им се събират от каналджии, от трафиканти, държат се по някакъв метод като поръчител за съответни суми, които евентуално те са договорили.
Диана Димова, ръководител на фондация " Мисия криле "
Отношението на неправителствените организации с държавните институциите е спорно. А неведнъж солидарността бива криминализирана, споделя Диана.
От една страна те виждат, че има смисъл в това, което вършим. Ние оказваме помощ ужасно доста на хиляди хора директно на терен. Нашата организация даже имаме 24 часа пдослон за майки във висок риск. От друга страна, не е доста преференциално това, което ние вършим, тъй като те възприемат, че ние улесняваме достъпът до територия на хората, търсещи протекция на хората от южна граница. Неслучайно предходната година Държавна организация за бежанците пусна сигнал до Министерство на вътрешните работи против нашата организация. Бяхме упрекнати в подозрение за съпричастие към трафик на малолетни бежанци, което е цялостен парадокс. Повече от 10 месеца сега ние сме разследвани от ГДБОП, от ДАНС, от ГДНП.
Диана Димова, ръководител на фондация „ Мисия криле “
Според шефа на " Амнести Интернешънъл " мигрантската рецесия може да се реши със засилено наблюдаване по границата и интернационална помощ.
„ Насилието нараства по границите и решението е да има без значение наблюдаване там, с цел да се подсигурява, че граничните чиновници в другите европейски страни съблюдават отговорностите си по интернационалното право за правата на индивида и правото за бежанците. Трудно е, би трябвало да имате функционална система за оценка, само че в случай че хората имат потребност от отбрана, би трябвало да им се обърне самостоятелно внимание “, споделя той.
За Euronews Bulgaria Християна Димитрова.
Веселин е учебен посредник в Младежкия център в Перник. Работи с младежи на възраст сред 15 и 29 години. Част от тях в никакъв случай не са чували, че хората имаме права и би трябвало да знаем по кое време и по какъв начин да ги отстояваме.
За страдание, към момента се сблъскваме с дискриминация, с недоразумение, когато някой е по-различен от останалите - било то цвят на кожа, коса, облекло. Младежите се сблъскват постоянно с дискриминация.
Веселин Гюров, Международен юношески център-Перник
Организацията за правата на индивида " Амнести Интернешънъл " регистрира сериозен растеж на бежанците и мигрантите у нас, които влизат през границата с Турция. Засилва се и дискриминирането измежду търсещите леговище най-много от Афганистан, Тунис, Алжир, Бангладеш и Мароко.
България, сходно на доста страни в Европа, е взела участие в постоянно и принудително отбиване на мигранти по границите, без да изследва самостоятелните им условия. Отблъскване на България, Гърция към Турция, от Турция към Иран и Сирия, от Унгария към Сърбия, от Латвия и Литва към Полша и Беларус, тъй че това е феномен за цяла Европа. България не е неповторима. Натискът нараства, само че това не се дължи единствено на земетресенията, естествените бедствия, изменението на климата, войните. Това също е отражение на обстоятелството, че хората нямат безвредни и законни способи да стигнат до Европа. Така че единственият метод, по който могат да дойдат, е да минат през граница незаконно. Дори и да не се нуждаят от отбрана.
Нилс Мужниекс, шеф на " Амнести Интернешънъл "
Към момента 3348 малолетни деца са регистрирани у нас като бежанци. Това са деца в риск, пуснати от своите родители да търсят избавление другаде. Много постоянно обаче губят живота си някъде по пътя.
Има много притеснителни практики. Освен съобщаване за физическо принуждение, изземване на персонални движимости, полезности, телефони, пари, доста унизителни практики ни шокираха - за събличане на облекла и изтласкване по долни дрехи, даже и боси, в снега, които по-късно измръзват, постанова се да търсят здравна помощ, което е много притеснително. Съобщава се нерядко и за насъскване на полицейски кучета, някои от тях демонстрират белези и рани. В множеството случаи те са без документи. Документите им се събират от каналджии, от трафиканти, държат се по някакъв метод като поръчител за съответни суми, които евентуално те са договорили.
Диана Димова, ръководител на фондация " Мисия криле "
Отношението на неправителствените организации с държавните институциите е спорно. А неведнъж солидарността бива криминализирана, споделя Диана.
От една страна те виждат, че има смисъл в това, което вършим. Ние оказваме помощ ужасно доста на хиляди хора директно на терен. Нашата организация даже имаме 24 часа пдослон за майки във висок риск. От друга страна, не е доста преференциално това, което ние вършим, тъй като те възприемат, че ние улесняваме достъпът до територия на хората, търсещи протекция на хората от южна граница. Неслучайно предходната година Държавна организация за бежанците пусна сигнал до Министерство на вътрешните работи против нашата организация. Бяхме упрекнати в подозрение за съпричастие към трафик на малолетни бежанци, което е цялостен парадокс. Повече от 10 месеца сега ние сме разследвани от ГДБОП, от ДАНС, от ГДНП.
Диана Димова, ръководител на фондация „ Мисия криле “
Според шефа на " Амнести Интернешънъл " мигрантската рецесия може да се реши със засилено наблюдаване по границата и интернационална помощ.
„ Насилието нараства по границите и решението е да има без значение наблюдаване там, с цел да се подсигурява, че граничните чиновници в другите европейски страни съблюдават отговорностите си по интернационалното право за правата на индивида и правото за бежанците. Трудно е, би трябвало да имате функционална система за оценка, само че в случай че хората имат потребност от отбрана, би трябвало да им се обърне самостоятелно внимание “, споделя той.
За Euronews Bulgaria Християна Димитрова.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ