Иван Николов: Европеизирането на сръбската опозиция
В Сърбия завърши великата изборна кражба, в този момент следва продължението. Опозицията и жителите в Белград пищят на всеослушание, че Вучич им е откраднал успеха и се пробват с митинги пред Републиканската изборна комисия, гладни стачки и блокади на пътищата да привлекат вниманието на интернационалната общественост и да провокират следствие, отменяне на изборните резултати и повторение на изборите, написа в коментар за БГНЕС Иван Николов.
На пръв взор това е добре, само че не е задоволително.
Вучич и следените от него таблоиди и други медии използваха митингите, с цел да раздухат старите антиевропейски разкази. Една публикация в „ Дойче веле “ за белградските митинги подвигна на крайник проправителствените „ Новости “, които хвърлиха виновността за митингите върху Германия и западните служби. После това го преписаха всички публични медии. Това е остарял агитационен прийом за отклонение на вниманието от значителния проблем – кражбата на изборите.
Няма никакво подозрение, че на последните избори беше употребен целия прочут в света боеприпас за подправяне на изборите в интерес на ръководещата партия на Вучич. Това не е за пръв път. Самият Вучич по време на предизборната акция напусна президентската си служба и се впусна в партийна пропаганда на всички равнища. Нещо неприемливо за един президент, който би трябвало да стои над партийните си пристрастия.
На към 1,6 милиона пенсионери тъкмо преди изборите бяха преведени по сметките им по към 170 евро, а на учениците и студентите по 86 евро. Отделно от това, цената на гласовете доближи до 70 евро на глас. Така с парите на жителите, Вучич купи личните им гласове.
Президентът на Република Сръбска Милорад Додик дойде в Белград с към 40 000 жители на Босна и Херцеговина с добито сръбско поданство, които бяха разпределени по изборните секции. Негодуванието на белградските жители е разбираемо, само че не и почтено – когато по същия този метод Вучич ги развозваше в Черна гора да гласоподават за просръбските партии, никой не мислеше, че други ще идват в Белград да гласоподават вместо тях.
Според оценката на специалисти, изборните описи са мощно раздути и дават необятни благоприятни условия за така наречен „ фантомни гласове “. Освен това, написаните избори в към една трета от общините в Сърбия, дават опция за преливане на пътуващи гласоподаватели от общините в които не се организират избори, в общините в които се организират.
Имайки всичко това и още куп други изборни трикове поради, в последна сметка, резултатът не можеше да бъде различен. Но това е единствено половината от казуса.
Втората половина се крие в слабостите на самата съпротива, която по този начин и не съумя ясно да се разграничи от Прогресивната партия на Вучич по въпросите за европейската интеграция на Сърбия, доктрината за така наречен „ сръбски свят “, глобите по отношение на Русия, признаването на Косово, интервенция във вътрешните работи на съседите, правата на малцинствата и прочие
Така наречената „ проевропейска съпротива “ при визитата си в Бундестага преди изборите, на въпроса на Бод Вебер от берлинския Съвет за демократизация на политиката, дали в случай че опозицията победи на изборите, ще направи „ това, което Александър Вучич даде обещание да направи, когато пристигна на власт “, т.е. дали ще признае независимостта на Косово, представителят на Партията на свободата и справедливостта Борко Стефанович отговори, че всички съглашения касаещи Косово ще бъдат преразгледани в Народното събрание!?
Сега когато същата тази „ проевропейска съпротива “, след великата кражба на изборите на всеослушание търси поддръжка, Европа и Съединени американски щати са смутени и не знаят какво да кажат. Очевидно е, че сръбската съпротива може да разчита на поддръжката на демократичния свят единствено, в случай че предложи нещо по-модерно от това, което предлага Вучич.
Може да се поучи от най-яростните бранители на Косово, които пагубно изгубиха изборите. Дори и спореният доктор Бранимир Несторович мина по-добре от тях. От друга страна Вучич, който по време на своята политическа кариера два пъти загуби Косово, и в този момент завоюва изборите и никой не му изиска сметка на улиците.
Очевидно е, че тематиката Косово дефинитивно е изчерпана и без значение от мащаба на изборните операции, няма по какъв начин още веднъж да активизира сръбското общество за нов „ пердах на Косово “.
Ако сръбската съпротива в действителност желае освен да пристигна на власт, само че и да изведе Сърбия от пропастта, да завоюва доверието на интернационалната общественост в битката против режима на Вучич, би трябвало напълно да промени сръбската политическа парадигма и колкото и мъчно да е, изрично да се разграничи от доктрината за „ сръбския свят “ и „ святата сръбска земя Косово “. Това от дълго време са бити карти и колкото пъти се заиграват с тях, толкоз пъти ще изгубят.
Косово до преди три десетилетия беше част от сръбската страна. Тя тогава не съумя да го интегрира с демократични средства в политическата си система. Загуби и войната за Косово с капитулацията от юни 1999 година Митологията, с която е пропито сръбското национално съзнание, към този момент няма нищо общо с новите геополитически действителности. Косово е самостоятелна, интернационално приета страна, а косовските албанци към този момент на никаква цена не желаят да живеят в Сърбия. Всяко заиграване с Косово, по сходството на Крим, може единствено да докара до нови несгоди за Сърбия и Балканите без никакъв аспект за триумф. Това е ясно за всички сръбски политици, единствено че никой не желае да го признае.
Дори и да се стигне до отменяне и повторение на изборите, класиралата се на второ място коалиция „ Сърбия против насилието “ ще би трябвало доста да се трансформира в посока проевропейска коалиция с цел да завоюва доверието на разочарованите от Вучич европейски политици. От тук нататък ще бъде по-лесно да завоюва и доверието на личните си гласоподаватели. И несъмнено, да има подготвеност да поеме ръководството на страната, а освен да бъде съпротива в Народното събрание.
Разделителната линия сред позиция и съпротива в Сърбия би трябвало да се прокара по линията сред една същински проевропейска съпротива, която желае Сърбия да стане членка на Европейския съюз, и един несъмнено проруски президент, който мечтае съветската войска да премине Дунава и да прекрои картата на Балканите според доктрината за „ Сръбския свят “. Независимо от цената в човешки животи и материални разорения.
Проблемът на Сърбия постоянно е бил изоглавената националистическа десница, срастването на църквата и властта и разорените държавни институции. Няма ясна политическа опция на тази клерикално-националистическа политика заложена в тестаментите на Милошевич и Шешел. Самозваната „ проевропейска съпротива “ към момента няма подготвеност да скъса с наследството на Милошевич, а без това няма да има мир и успокоение на Западните Балкани.
На пръв взор това е добре, само че не е задоволително.
Вучич и следените от него таблоиди и други медии използваха митингите, с цел да раздухат старите антиевропейски разкази. Една публикация в „ Дойче веле “ за белградските митинги подвигна на крайник проправителствените „ Новости “, които хвърлиха виновността за митингите върху Германия и западните служби. После това го преписаха всички публични медии. Това е остарял агитационен прийом за отклонение на вниманието от значителния проблем – кражбата на изборите.
Няма никакво подозрение, че на последните избори беше употребен целия прочут в света боеприпас за подправяне на изборите в интерес на ръководещата партия на Вучич. Това не е за пръв път. Самият Вучич по време на предизборната акция напусна президентската си служба и се впусна в партийна пропаганда на всички равнища. Нещо неприемливо за един президент, който би трябвало да стои над партийните си пристрастия.
На към 1,6 милиона пенсионери тъкмо преди изборите бяха преведени по сметките им по към 170 евро, а на учениците и студентите по 86 евро. Отделно от това, цената на гласовете доближи до 70 евро на глас. Така с парите на жителите, Вучич купи личните им гласове.
Президентът на Република Сръбска Милорад Додик дойде в Белград с към 40 000 жители на Босна и Херцеговина с добито сръбско поданство, които бяха разпределени по изборните секции. Негодуванието на белградските жители е разбираемо, само че не и почтено – когато по същия този метод Вучич ги развозваше в Черна гора да гласоподават за просръбските партии, никой не мислеше, че други ще идват в Белград да гласоподават вместо тях.
Според оценката на специалисти, изборните описи са мощно раздути и дават необятни благоприятни условия за така наречен „ фантомни гласове “. Освен това, написаните избори в към една трета от общините в Сърбия, дават опция за преливане на пътуващи гласоподаватели от общините в които не се организират избори, в общините в които се организират.
Имайки всичко това и още куп други изборни трикове поради, в последна сметка, резултатът не можеше да бъде различен. Но това е единствено половината от казуса.
Втората половина се крие в слабостите на самата съпротива, която по този начин и не съумя ясно да се разграничи от Прогресивната партия на Вучич по въпросите за европейската интеграция на Сърбия, доктрината за така наречен „ сръбски свят “, глобите по отношение на Русия, признаването на Косово, интервенция във вътрешните работи на съседите, правата на малцинствата и прочие
Така наречената „ проевропейска съпротива “ при визитата си в Бундестага преди изборите, на въпроса на Бод Вебер от берлинския Съвет за демократизация на политиката, дали в случай че опозицията победи на изборите, ще направи „ това, което Александър Вучич даде обещание да направи, когато пристигна на власт “, т.е. дали ще признае независимостта на Косово, представителят на Партията на свободата и справедливостта Борко Стефанович отговори, че всички съглашения касаещи Косово ще бъдат преразгледани в Народното събрание!?
Сега когато същата тази „ проевропейска съпротива “, след великата кражба на изборите на всеослушание търси поддръжка, Европа и Съединени американски щати са смутени и не знаят какво да кажат. Очевидно е, че сръбската съпротива може да разчита на поддръжката на демократичния свят единствено, в случай че предложи нещо по-модерно от това, което предлага Вучич.
Може да се поучи от най-яростните бранители на Косово, които пагубно изгубиха изборите. Дори и спореният доктор Бранимир Несторович мина по-добре от тях. От друга страна Вучич, който по време на своята политическа кариера два пъти загуби Косово, и в този момент завоюва изборите и никой не му изиска сметка на улиците.
Очевидно е, че тематиката Косово дефинитивно е изчерпана и без значение от мащаба на изборните операции, няма по какъв начин още веднъж да активизира сръбското общество за нов „ пердах на Косово “.
Ако сръбската съпротива в действителност желае освен да пристигна на власт, само че и да изведе Сърбия от пропастта, да завоюва доверието на интернационалната общественост в битката против режима на Вучич, би трябвало напълно да промени сръбската политическа парадигма и колкото и мъчно да е, изрично да се разграничи от доктрината за „ сръбския свят “ и „ святата сръбска земя Косово “. Това от дълго време са бити карти и колкото пъти се заиграват с тях, толкоз пъти ще изгубят.
Косово до преди три десетилетия беше част от сръбската страна. Тя тогава не съумя да го интегрира с демократични средства в политическата си система. Загуби и войната за Косово с капитулацията от юни 1999 година Митологията, с която е пропито сръбското национално съзнание, към този момент няма нищо общо с новите геополитически действителности. Косово е самостоятелна, интернационално приета страна, а косовските албанци към този момент на никаква цена не желаят да живеят в Сърбия. Всяко заиграване с Косово, по сходството на Крим, може единствено да докара до нови несгоди за Сърбия и Балканите без никакъв аспект за триумф. Това е ясно за всички сръбски политици, единствено че никой не желае да го признае.
Дори и да се стигне до отменяне и повторение на изборите, класиралата се на второ място коалиция „ Сърбия против насилието “ ще би трябвало доста да се трансформира в посока проевропейска коалиция с цел да завоюва доверието на разочарованите от Вучич европейски политици. От тук нататък ще бъде по-лесно да завоюва и доверието на личните си гласоподаватели. И несъмнено, да има подготвеност да поеме ръководството на страната, а освен да бъде съпротива в Народното събрание.
Разделителната линия сред позиция и съпротива в Сърбия би трябвало да се прокара по линията сред една същински проевропейска съпротива, която желае Сърбия да стане членка на Европейския съюз, и един несъмнено проруски президент, който мечтае съветската войска да премине Дунава и да прекрои картата на Балканите според доктрината за „ Сръбския свят “. Независимо от цената в човешки животи и материални разорения.
Проблемът на Сърбия постоянно е бил изоглавената националистическа десница, срастването на църквата и властта и разорените държавни институции. Няма ясна политическа опция на тази клерикално-националистическа политика заложена в тестаментите на Милошевич и Шешел. Самозваната „ проевропейска съпротива “ към момента няма подготвеност да скъса с наследството на Милошевич, а без това няма да има мир и успокоение на Западните Балкани.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ