На Черешова задушница измолваме прошка за душите на мъртвите
В събота преди Петдесетница, църквата прави заупокойна панахида за душите на умрелите. Този ден народът назовава Черешова задушница, само че също по този начин Спасовска задушница, Русалско или Спасовско одуше. В църквата християните измолват амнистия за душите на техните умряли близки. Характерно и друго от другите задушници е, че на тази дамите сходно на Великден още веднъж боядисват червени яйца. На места това се случва още на Спасовден и в подавката има череши, с изключение на присъщото варено жито и самун - декориран с кръст.
Рано заран след изгрев слънце или следобяд преди залез, носят раздавката на гробищата. Преди да тръгнат хората оставят прозорците отворени, че да не остане някоя душа в къщата. През целия път до гробищата мълчат, с цел да не я смутят. Гробовете се почистват, прикадяват се с тамян, с цел да избяга дяволът, прелива се с вино или вода, пали се свещичка. Нашите предшественици нарекли тази задушница Черешова, тъй като първото опитване на черешите става откакто първи " опитат " от черешите покойниците.
На идващия ден е Петдесетница - петдесети ден от Великден и църквата празнува слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Смята се за деня, в който е основана Христовата черква.
На Задушница на гробовете се кади с тамян, пали свещи и оставят цветя. Свещта е знак на нашата религия, а пламъкът припомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на умрелия. Каденето с тамян е " с цел да избяга злото " и колкото е по-голям пушека толкоз по-далеч ще избяга то. По време на Задушница се вършат общи трапези. Първата хапка се поставя на земята а първата глътка вино се изсипва на земята с думите " Бог да елементарни ". Смята се, че в случай че по време на общите трапези към масата зажужи пеперудка или мушичка, това е душата на покойника. Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, съседи, околните пристигнали на гроба на умрелият, а също и на другите хора към прилежащите гробове, даже непознати. Някъде имат вяра, че на Задушница покойниците идват на нашата софра с цел да се нахранят и за това на масата нормално се оставя празно място. Това е и причина първата глътка са се излива и първата хапка да се изхвърля - с цел да се нахранят.
В някои краища на България при помените на Задушница, съседите си раздават сол и брашно, с цел да се разсипят и стопят греховете на умрелите по този начин както брашното и солта. В някои къщи пък първо давали от приготвеното жито на кокошките " с цел да не почине различен от къщата " - наричали го " коливо ". Помените каквито и да са те са неразрешени от Игнажден (21 декември) до Ивановден (7 януари), през първата седмица на Великия пост и от Лазаровден до Томина неделя. Всеки за раздавка може да подаде това, което има и желае. Най-прието е да се дава варено жито, пита, вино - символизиращи Възкресението, плътта и кръвта на Христос, а също и плодове и сладки. Важно е да се означи, че раздавки не се оставят върху гроба на умрелите, тъй като те са предопределение за живите - с цел да спомнят с положително в молитвите си покойниците. Обикновено вярващите имат вкъщи кътче с икона и фотография на умрелия непосредствен и на Задушница палят свещичка.
Инфо: www.hera.bg
