Лошата игра кара Атлетико да тъпче на едно място
В събота среднощ бе подета подривна интервенция от Атлетико Мадрид. При все че Диего Симеоне бе споделил в залата за конференции, че не системата ВАР е виновникът за провалянето на неговия тим от Реал Мадрид в дербито, часове по-късно „ червено-белият” клуб посредством профилите си в обществените медии популяризира фрагменти от три положения, при които се почувства ощетен от съдийството на Естрада Фернандес: дузпата на Хосе Хименес против Винисиус Жуниор, анулирания гол на Алваро Мората и нарушаването против него на Каземиро за допустима дузпа. Странно, само че Атлетико не продължи в линията на своя старши треньор да не хвърля виновност върху съдийството, а се причисли към подетата от други клубове акция против ВАР.
Въведената през този сезон система, поради новостта си и поради уголемяващия резултат върху противоречивите обстановки, се трансформира в най-честото опрощение за загубите и най-използвания способ за размиване на действителността от ръководители, треньори и играчи. А действителността на Атлетико е сурова както поради неналичието на добър футбол, по този начин и поради резултатите. От Купата на краля бе отхвърлен от Жирона, купата в Ла Лига може да завоюва единствено при голям срив на Барселона, а от дербито излезе с горчиво проваляне и с тип на беззъб, пренавит и безсилен тим, което бе отразено в грубите влизания на Люка Ернандез против Даниел Карвахал и на Томас против Регилон и Тони Кроос. Панорамата пред Симеоне и неговите играчи е много комплицирана, а остава доста малко време до първия осминафинален конфликт от Шампионската лига с Ювентус.
Столичното дерби в събота сподели образно всички признаци на един план и тим в застой, тъй като демонстрираната на терена игра не оправдава вложените през лятото пари за офанзивни попълнения. Отсъствието на Родри в центъра пък усили проблемите в конструирането на играта и попречи на намирането на проект, който да ги реши. В състава на Симеоне бяха Тома Льомар и Анхел Корея – два образеца за играещи обратно на природата си футболисти, принудени да пазят като бекове и да стоят надалеч от тези зони, в които геният им би им разрешил да блеснат. Мората и Антоан Гризман са търсени в препълнени зони и с тил към вратата. Планът за високо пресиране не се реализира и остават единствено провалените опити за директна игра. В тази токсична среда затъват множеството играчи с вродени атакуващи инстинкти, пристигнали в последните години против високи суми.
Системата на Симеоне се трансформира в костотрошачка за надарени футболисти, които по този начин и не съумяват да се приспособят към един жанр на игра, така неприлягащ на характерностите на състава. Преторианците на Ел Чоло или към този момент ги няма (Габи), или са с изтичащ период на валидност (Хуанфран, Диего Годин, Филипе Луиш), или са свалили равнището и не дават признаци скоро да си върнат предходното (Коке и Саул). От пристигналите в последните години единствено Ян Облак, Гризман и Родри съумяха да се впишат и да си сложат етикета „ неоспорим успех”.
Няма или най-малко не се вижда такава тактическа еволюция у този Атлети, който да улесни и форсира приспособяването на надарените офанзивни играчи. Симеоне, спортно-техническият щаб и управлението обаче не стопират на всяко свое седмично събиране да настояват, че определеният път е верният. Колкото и този техен футбол да не стопира да демонстрира мач след мач, че планът тъпче на едно място.
Ладислао Мониньо, „ Ел Паис”
Въведената през този сезон система, поради новостта си и поради уголемяващия резултат върху противоречивите обстановки, се трансформира в най-честото опрощение за загубите и най-използвания способ за размиване на действителността от ръководители, треньори и играчи. А действителността на Атлетико е сурова както поради неналичието на добър футбол, по този начин и поради резултатите. От Купата на краля бе отхвърлен от Жирона, купата в Ла Лига може да завоюва единствено при голям срив на Барселона, а от дербито излезе с горчиво проваляне и с тип на беззъб, пренавит и безсилен тим, което бе отразено в грубите влизания на Люка Ернандез против Даниел Карвахал и на Томас против Регилон и Тони Кроос. Панорамата пред Симеоне и неговите играчи е много комплицирана, а остава доста малко време до първия осминафинален конфликт от Шампионската лига с Ювентус.
Столичното дерби в събота сподели образно всички признаци на един план и тим в застой, тъй като демонстрираната на терена игра не оправдава вложените през лятото пари за офанзивни попълнения. Отсъствието на Родри в центъра пък усили проблемите в конструирането на играта и попречи на намирането на проект, който да ги реши. В състава на Симеоне бяха Тома Льомар и Анхел Корея – два образеца за играещи обратно на природата си футболисти, принудени да пазят като бекове и да стоят надалеч от тези зони, в които геният им би им разрешил да блеснат. Мората и Антоан Гризман са търсени в препълнени зони и с тил към вратата. Планът за високо пресиране не се реализира и остават единствено провалените опити за директна игра. В тази токсична среда затъват множеството играчи с вродени атакуващи инстинкти, пристигнали в последните години против високи суми.
Системата на Симеоне се трансформира в костотрошачка за надарени футболисти, които по този начин и не съумяват да се приспособят към един жанр на игра, така неприлягащ на характерностите на състава. Преторианците на Ел Чоло или към този момент ги няма (Габи), или са с изтичащ период на валидност (Хуанфран, Диего Годин, Филипе Луиш), или са свалили равнището и не дават признаци скоро да си върнат предходното (Коке и Саул). От пристигналите в последните години единствено Ян Облак, Гризман и Родри съумяха да се впишат и да си сложат етикета „ неоспорим успех”.
Няма или най-малко не се вижда такава тактическа еволюция у този Атлети, който да улесни и форсира приспособяването на надарените офанзивни играчи. Симеоне, спортно-техническият щаб и управлението обаче не стопират на всяко свое седмично събиране да настояват, че определеният път е верният. Колкото и този техен футбол да не стопира да демонстрира мач след мач, че планът тъпче на едно място.
Ладислао Мониньо, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ