Откъс от "Отмъстителите. Всеки иска да управлява света" на Дан Абнет
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Отмъстителите. Всеки желае да ръководи света " с създател Дан Абнет, възложен от Издателство " Сиела "
Отмъстителите към този момент и в книжарниците!
Броени дни след кинопремиерата на един от най-нетърпеливо предстоящите филми в международен мащаб – " Отмъстителите: Краят ", на български език излезе и публично оторизираният от Marvel разказ " Отмъстителите. Всеки желае да ръководи света " с създател Дан Абнет. Пригответе се за още завършения с Железния човек, Хълк, Капитан Америка, Тор, Черната вдовица и Ястребово око, които се впускат в безмилостна борба на няколко фронта за спасяването на света, а измежду враговете им са добре познатите ни Ултрон и " Хидра "!
Освен по кината, Отмъстителите към този момент могат да бъдат забелязани и в книжарниците! Оторизираният от Marvel разказ " Отмъстителите. Всеки желае да ръководи света " с създател Дан Абнет излезе на български език броени дни след премиерата на блокбъстъра " Отмъстителите: Краят ", който завладя кината в България и по света от 26 април.
Книгата включва всички герои от истинския отбор, станал изключително известен с излизането на кино лентата " Отмъстителите " (2012) – Железния човек, Тор, Капитан Америка, Хълк, Черната вдовица и Ястребово око, както и включилите се по-късно към отбора Алената магьосница, Вижън, Куиксилвър и други
В пет разнообразни краища на планетата по едно и също време избухват рецесии от степен " алфа ", защото злодеи, демони и секрети организации са решили да завладяват света едновременно. Единствените, които имат силата да ги спрат са Отмъстителите, само че те са разпръснати в опита си да възстановят реда на Земята. Капитан Америка се изправя против добре познатата му " Хидра " в Берлин, до момента в който във Вашингтон Железният човек се бори с изкуствения разсъдък Ултрон, който съвсем е достигнал равнище на развиване, позволяващо му да подчини всичко на този свят.
Междувременно Брус Банър попада в плен на Висшата еволюционна форма в Мадрапур, до момента в който Ястребово око и Черната вдовица имат нелеката задача да осуетят проектите на Ц.Е.Л. в Дивите земи, а огромна част от Сибир като че ли е изчезнала – продънила се е в друго измерение и единствено могъщият Тор може да я върне и да избави човечеството от ужасяваща орис.
Всички тези събития надалеч не са случайност, защото злите сили са задвижени от невидима, доста по-голяма опасност
" Отмъстителите. Всеки желае да ръководи света " е шеметно препускане, в което героите на Marvel съумяват да покажат всичките си качества, а светът на Отмъстителите се разкрива със своето голямо многообразие.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Отмъстителите. Всеки желае да ръководи света ", Дан Абнет
С чук в ръка Тор пое по ръбатите скали към подножието на планината. Мърмореше защитно проклинание, до момента в който вървеше, вълшебство, на което го бе научила майка му, мъдрата Фриг.
Оглеждаше се за чудовища. Онези, които го бяха нападна¬ли по време на бурята, му бяха изцяло непознати. Миришеха на остаряла магия и гниещи кости. Гърлено мъркане и продължи¬телно ръмжене ечаха сред скалите, само че никой не се появи.
Крачеше напред и където се постановяваше, без изпитание подска¬чаше от скала на скала.
Свръхестественият му слух долавяше бърборене в далечи¬ната, толкоз безшумно, че не различаваше думите. Тонът на момен¬ти бе жаловит, а на моменти – саркастичен.
Усети придвижване.
Спря и погледна надолу. Размърдването бе пристигнало отдолу под зе¬мята, от някоя от множеството големи локви дъждовна вода. Повърхността на всяка от тях не бе спокойна поради ръмежа, само че той бе видял, че в една от тях се случва освен това от кон¬центрични вълнички.
С периферното си зрения видя същото да се случва и с дру¬га. Извърна се внезапно.
Все още навъсен, той коленичи и потопи лявата си длан в най-близката локва. Водата бе леденостудена. Процеди се сред пръстите му, до момента в който вдигаше ръка.
Погледна друга. Този път за парченце от секундата видя от нея да наднича неясно лице, което изчезна толкоз бързо, колко¬то се беше появило.
Гласовете продължаваха да мърморят.
Озадачен, той стартира да оглежда локвите една по една. Върху мрачните им повърхности се показваха призрачни лица, като че ли отразяващи се в мръсни огледала. Всяко от тях изчезва¬ше в секундата, в която задържаше погледа си върху им.
– Покажете се – заповяда той. – Синът на Один ви заповядва.
Отговор не последва, нито тон, с изключение на плясъка на дъждовните капки и стоновете напразно.
Най-накрая се появи нещо.
Поредното изчадие.
Три пъти по-високо от него и с телосложението на гигантска маймуна, козината на създанието бе като изтъкана от чер¬ните власинки на паяк ловджия. Муцуната му бе кучешка и от нея стърчаха големи жълти зъби. По болнавата му розова кожа към устата туктам растяха дебели черни косми. Очите представляваха тесни процепи, през които се процеждаше светлина като от тлееща жарава.
Най-притеснителен обаче беше методът, по който се бе по¬явило. Въпреки че наподобяваше мразовит колос с тегло на няколко едри мъжки слона, то излизаше от локва.
Бе изскочило отдолу под земята като играчка на пружина, разпръсквайки кървавочерна вода във всички направления. Ревът му заглъхна до подзвукови трептения, които накараха диафрагмата на Тор да потрепери. Богът на гръмотевиците се стресна, само че не помръдна.
Чудовището се хвърли върху него.
Широко отворените му челюсти ограждаха паст с размерите на капан за хора. От розовото му гърло лъхаше непоносим мирис.
Тор подвигна лявата си ръка, с цел да парира офанзивата на съще¬ството. Оказа се захапан.
Болката го накара да възкликне.
Зъбите отвориха кървящи рани. Силата на атакуващото страшилище го захвърли обратно през мокрите канари.
Тор произнесе клетва в името на Всеотеца.
Съществото беше мощно, по-силно от всяко друго в Деветте измерения. Беше пробило съвсем непробиваемата кожа на асгардеца.
– Що за гад си ти? – попита Тор.
Чудовището не отговори. Челюстите му се бяха сключили към ръката му като на хрътка, захапала пръчка или кокал. То стартира да тресе глава в опит да откъсне крайника. Тор усети по какъв начин мускулите му се усукват и прорезите в плътта се уголемяват. Това творение в действителност щеше да успее да го повали.
С военен зов той завъртя Мьолнир и го стовари върху корема на чудовището. Ударът повдигна задните крайници на създа¬нието във въздуха. То го пусна и се търколи встрани, в нещо сред рухване и претъркулване, след което нададе плач, цялостен с гняв и болежка.
Тор погледна към ръката си. От раните течеше кръв. Изглеждаше по този начин, като че ли неколкократно е бил намушкан с остриета, изковани в Нидавелир.
Чудовището нападна още веднъж. Посрещна го със размах на Мьолнир.
Замахна през рамо с цялостна мощ. Силата на божествената десница стовари чука върху черепа на звяра и ударът го просна на земята. Колкото и мощен да бе той, то още веднъж понечи да се изправи. Бесен и със стиснати зъби, Тор го удари още два пъти, с цел да постави завършек на тези опити.
Асгардецът не съумя да се наслаждения даже на няколко секунди покой, тъй като от локвите към него изскочиха още няколко чудовища, всичките до едно гротескни създания. Някои по-човекоподобни, други с по-зверски образ, а трети – ниски и набити като глигани. Ръмжаха и скимтяха, до момента в който го приближаваха, нападнаха го от всички страни, като се опитваха да го захапят със зъбатите си челюсти или раздерат с мръсните си нокти.
Тор поведе борба, като въртеше Мьолнир с дясната си ръка, а с лявата нанасяше удари. От време на време риташе или удряше с лакът, когато чудовищата се приближаха рисково близо.
Силата и издръжливостта им бяха удивителни. Удари, които всекидневно биха повалили мощен зложелател, трябваше да се повта¬рят и потретват, с цел да пречупят всяко от тях.
Тор беше едно от най-силните същества в това измерение, а те устояваха на неговата гняв и господство.
Несъмнено чеда на магия, дяволски изчадия, въплътени в материя. Само най-черната магия притежаваше сходна мощ.
Дъждът заплющя с нови сили. Докато се биеше, Тор откри, че и гъстата мъгла се завръща, изпълва въздуха и понижава видимостта. Чудовищата се мятаха и ръмжаха във вълмата към него, показваха се едвам нанесат удар, преди да се плъзнат назад зад злокобната пелена.
Едно от тях го обгърна с ръце. Тор съумя да раздра захвата му и го повали по тил, преди да го довърши с удар.
Това обаче го остави беззащитен.
По лицето му се изписа мимика, когато усети по какъв начин нокти раздират гърба му. В рамото му се забиха зъби, които пробиха ризницата му.
Претърколи се, с цел да отърси чудовищата от себе си, и съумя да се освободи.
Завъртя се в кръг, до момента в който сипеше обиди и насмешки по техен адрес, като замахваше с Мьолнир по всяко, дръзнало да опитва шанса си. Фучащият чук раздробяваше ребра, бивни, рога и крака, отклоняваше муцуни, понечили да го ухапят.
Тогава го нападнаха дружно.
Уменията на Бога на гръмотевиците се основаваха глав¬но на физическата му мощ и несломимия кураж, само че той не бе простак. Завъртя Мьолнир към себе си, като го държеше за каишката на дръжката му, и се остави на подемната му мощ да го издигне във въздуха. Чудовищата се сблъскаха едно с друго, останали без цел.
Тор се наклони във въздуха над тях и чукът му го отнесе към средата на черния скат на новата планина. Приземи се с тропот.
Чудовищата долу завиха и заръмжаха в мъглата. Тръгнаха нагоре по ската към досегашната си цел.
Тор продължи да се изкачва. Гъделичкането на магията се превръщаше в дискомфортен сърбеж, само че той искаше да огледа билото. Върхът на всяка планина е най-свещеното й място. Там се организират ритуали, а тази планина безспорно се бе появила с съответна цел.
Само един взор, с цел да разбере същността й и с цел да реши степента на заплаха, след което щеше да рапортува на своите приятели Отмъстители. Изпитваше вътрешна убеденост, че ще се наложи всички да се съберат, с цел да му оказват помощ. Надигаше се застрашителен мрак, който заплашваше да погълне света.
Въздухът застудяваше. Срещу него виеха вихрушки и беснеещият черен дъжд се примеси с ледена суграшица. Вятърът донесе смях, кънтеж и съскане на на половина дочути думи.
Достигна един зъбер и се спря за миг. Около нещо искряха светкавици и гърмяха гръмотевици.
– Бавничко стигна дотук – сподели един глас.
Тор се обърна, след което сведе чука.
– Уанда?
Загърната в аленото си покривало, което да я защищава от потопа, Алената магьосница го посрещна с усмивка.
– За миг си помислих, че съм се изправила сама против всичко това, Тор – сподели тя.
– Как пристигна тук – я попита той.
– Капитанът ме изпрати като подкрепление – отвърна тя.
– Мисля, че има потребност – отговори той. – Ще идват ли и други?
Тя повдигна плещи.
– Представа си нямам. Загубих връзка малко откакто дойдох. Не мога да се свържа с Отмъстителите по никакъв метод: нито вълшебен, нито софтуерен. Според мен това място провокира разстройства.
– Наситено е с магия – съгласи се Тор, – освен това доста мощна. Отдолу ни дебнат дяволски изчадия.
– Ранен си – означи тя, когато видя раните по ръката му.
– Тръгнали са да сеят гибел – сподели той. – Трябва да внимаваме.
– Имаш ли визия какво е това? – попита Уанда. – Виж¬дал ли си... Някога преди виждал ли си сходно нещо? От Асгард ли са, или от друго измерение?
Тор поклати глава.
– Не знам задоволително – отговори той, – нито съм виждал задоволително, само че знам едно: това тук е демонска магия в мащаби, които да заличат човечеството.
– Тогава има нещо, което би трябвало да видиш – сподели Алената магьосница. – Отпред, зад идващия зъбер. Чак в този момент го видях. Искам да схвана какво мислиш за него.
Той кимна.
– С наслада, стига да знам – сподели той. – Покажи ми го.
– Насам – подкани го тя и бързо пое по камъните с харак¬терната за нея прелест. Червеното й покривало заплющя зад нея. Дъждът се стичаше по аления й прилепващ към тялото костюм, а капките блестяха като диаманти в дългата й златисто-кестенява коса.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1076)
Отмъстителите към този момент и в книжарниците!
Броени дни след кинопремиерата на един от най-нетърпеливо предстоящите филми в международен мащаб – " Отмъстителите: Краят ", на български език излезе и публично оторизираният от Marvel разказ " Отмъстителите. Всеки желае да ръководи света " с създател Дан Абнет. Пригответе се за още завършения с Железния човек, Хълк, Капитан Америка, Тор, Черната вдовица и Ястребово око, които се впускат в безмилостна борба на няколко фронта за спасяването на света, а измежду враговете им са добре познатите ни Ултрон и " Хидра "!
Освен по кината, Отмъстителите към този момент могат да бъдат забелязани и в книжарниците! Оторизираният от Marvel разказ " Отмъстителите. Всеки желае да ръководи света " с създател Дан Абнет излезе на български език броени дни след премиерата на блокбъстъра " Отмъстителите: Краят ", който завладя кината в България и по света от 26 април.
Книгата включва всички герои от истинския отбор, станал изключително известен с излизането на кино лентата " Отмъстителите " (2012) – Железния човек, Тор, Капитан Америка, Хълк, Черната вдовица и Ястребово око, както и включилите се по-късно към отбора Алената магьосница, Вижън, Куиксилвър и други
В пет разнообразни краища на планетата по едно и също време избухват рецесии от степен " алфа ", защото злодеи, демони и секрети организации са решили да завладяват света едновременно. Единствените, които имат силата да ги спрат са Отмъстителите, само че те са разпръснати в опита си да възстановят реда на Земята. Капитан Америка се изправя против добре познатата му " Хидра " в Берлин, до момента в който във Вашингтон Железният човек се бори с изкуствения разсъдък Ултрон, който съвсем е достигнал равнище на развиване, позволяващо му да подчини всичко на този свят.
Междувременно Брус Банър попада в плен на Висшата еволюционна форма в Мадрапур, до момента в който Ястребово око и Черната вдовица имат нелеката задача да осуетят проектите на Ц.Е.Л. в Дивите земи, а огромна част от Сибир като че ли е изчезнала – продънила се е в друго измерение и единствено могъщият Тор може да я върне и да избави човечеството от ужасяваща орис.
Всички тези събития надалеч не са случайност, защото злите сили са задвижени от невидима, доста по-голяма опасност
" Отмъстителите. Всеки желае да ръководи света " е шеметно препускане, в което героите на Marvel съумяват да покажат всичките си качества, а светът на Отмъстителите се разкрива със своето голямо многообразие.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Отмъстителите. Всеки желае да ръководи света ", Дан Абнет
С чук в ръка Тор пое по ръбатите скали към подножието на планината. Мърмореше защитно проклинание, до момента в който вървеше, вълшебство, на което го бе научила майка му, мъдрата Фриг.
Оглеждаше се за чудовища. Онези, които го бяха нападна¬ли по време на бурята, му бяха изцяло непознати. Миришеха на остаряла магия и гниещи кости. Гърлено мъркане и продължи¬телно ръмжене ечаха сред скалите, само че никой не се появи.
Крачеше напред и където се постановяваше, без изпитание подска¬чаше от скала на скала.
Свръхестественият му слух долавяше бърборене в далечи¬ната, толкоз безшумно, че не различаваше думите. Тонът на момен¬ти бе жаловит, а на моменти – саркастичен.
Усети придвижване.
Спря и погледна надолу. Размърдването бе пристигнало отдолу под зе¬мята, от някоя от множеството големи локви дъждовна вода. Повърхността на всяка от тях не бе спокойна поради ръмежа, само че той бе видял, че в една от тях се случва освен това от кон¬центрични вълнички.
С периферното си зрения видя същото да се случва и с дру¬га. Извърна се внезапно.
Все още навъсен, той коленичи и потопи лявата си длан в най-близката локва. Водата бе леденостудена. Процеди се сред пръстите му, до момента в който вдигаше ръка.
Погледна друга. Този път за парченце от секундата видя от нея да наднича неясно лице, което изчезна толкоз бързо, колко¬то се беше появило.
Гласовете продължаваха да мърморят.
Озадачен, той стартира да оглежда локвите една по една. Върху мрачните им повърхности се показваха призрачни лица, като че ли отразяващи се в мръсни огледала. Всяко от тях изчезва¬ше в секундата, в която задържаше погледа си върху им.
– Покажете се – заповяда той. – Синът на Один ви заповядва.
Отговор не последва, нито тон, с изключение на плясъка на дъждовните капки и стоновете напразно.
Най-накрая се появи нещо.
Поредното изчадие.
Три пъти по-високо от него и с телосложението на гигантска маймуна, козината на създанието бе като изтъкана от чер¬ните власинки на паяк ловджия. Муцуната му бе кучешка и от нея стърчаха големи жълти зъби. По болнавата му розова кожа към устата туктам растяха дебели черни косми. Очите представляваха тесни процепи, през които се процеждаше светлина като от тлееща жарава.
Най-притеснителен обаче беше методът, по който се бе по¬явило. Въпреки че наподобяваше мразовит колос с тегло на няколко едри мъжки слона, то излизаше от локва.
Бе изскочило отдолу под земята като играчка на пружина, разпръсквайки кървавочерна вода във всички направления. Ревът му заглъхна до подзвукови трептения, които накараха диафрагмата на Тор да потрепери. Богът на гръмотевиците се стресна, само че не помръдна.
Чудовището се хвърли върху него.
Широко отворените му челюсти ограждаха паст с размерите на капан за хора. От розовото му гърло лъхаше непоносим мирис.
Тор подвигна лявата си ръка, с цел да парира офанзивата на съще¬ството. Оказа се захапан.
Болката го накара да възкликне.
Зъбите отвориха кървящи рани. Силата на атакуващото страшилище го захвърли обратно през мокрите канари.
Тор произнесе клетва в името на Всеотеца.
Съществото беше мощно, по-силно от всяко друго в Деветте измерения. Беше пробило съвсем непробиваемата кожа на асгардеца.
– Що за гад си ти? – попита Тор.
Чудовището не отговори. Челюстите му се бяха сключили към ръката му като на хрътка, захапала пръчка или кокал. То стартира да тресе глава в опит да откъсне крайника. Тор усети по какъв начин мускулите му се усукват и прорезите в плътта се уголемяват. Това творение в действителност щеше да успее да го повали.
С военен зов той завъртя Мьолнир и го стовари върху корема на чудовището. Ударът повдигна задните крайници на създа¬нието във въздуха. То го пусна и се търколи встрани, в нещо сред рухване и претъркулване, след което нададе плач, цялостен с гняв и болежка.
Тор погледна към ръката си. От раните течеше кръв. Изглеждаше по този начин, като че ли неколкократно е бил намушкан с остриета, изковани в Нидавелир.
Чудовището нападна още веднъж. Посрещна го със размах на Мьолнир.
Замахна през рамо с цялостна мощ. Силата на божествената десница стовари чука върху черепа на звяра и ударът го просна на земята. Колкото и мощен да бе той, то още веднъж понечи да се изправи. Бесен и със стиснати зъби, Тор го удари още два пъти, с цел да постави завършек на тези опити.
Асгардецът не съумя да се наслаждения даже на няколко секунди покой, тъй като от локвите към него изскочиха още няколко чудовища, всичките до едно гротескни създания. Някои по-човекоподобни, други с по-зверски образ, а трети – ниски и набити като глигани. Ръмжаха и скимтяха, до момента в който го приближаваха, нападнаха го от всички страни, като се опитваха да го захапят със зъбатите си челюсти или раздерат с мръсните си нокти.
Тор поведе борба, като въртеше Мьолнир с дясната си ръка, а с лявата нанасяше удари. От време на време риташе или удряше с лакът, когато чудовищата се приближаха рисково близо.
Силата и издръжливостта им бяха удивителни. Удари, които всекидневно биха повалили мощен зложелател, трябваше да се повта¬рят и потретват, с цел да пречупят всяко от тях.
Тор беше едно от най-силните същества в това измерение, а те устояваха на неговата гняв и господство.
Несъмнено чеда на магия, дяволски изчадия, въплътени в материя. Само най-черната магия притежаваше сходна мощ.
Дъждът заплющя с нови сили. Докато се биеше, Тор откри, че и гъстата мъгла се завръща, изпълва въздуха и понижава видимостта. Чудовищата се мятаха и ръмжаха във вълмата към него, показваха се едвам нанесат удар, преди да се плъзнат назад зад злокобната пелена.
Едно от тях го обгърна с ръце. Тор съумя да раздра захвата му и го повали по тил, преди да го довърши с удар.
Това обаче го остави беззащитен.
По лицето му се изписа мимика, когато усети по какъв начин нокти раздират гърба му. В рамото му се забиха зъби, които пробиха ризницата му.
Претърколи се, с цел да отърси чудовищата от себе си, и съумя да се освободи.
Завъртя се в кръг, до момента в който сипеше обиди и насмешки по техен адрес, като замахваше с Мьолнир по всяко, дръзнало да опитва шанса си. Фучащият чук раздробяваше ребра, бивни, рога и крака, отклоняваше муцуни, понечили да го ухапят.
Тогава го нападнаха дружно.
Уменията на Бога на гръмотевиците се основаваха глав¬но на физическата му мощ и несломимия кураж, само че той не бе простак. Завъртя Мьолнир към себе си, като го държеше за каишката на дръжката му, и се остави на подемната му мощ да го издигне във въздуха. Чудовищата се сблъскаха едно с друго, останали без цел.
Тор се наклони във въздуха над тях и чукът му го отнесе към средата на черния скат на новата планина. Приземи се с тропот.
Чудовищата долу завиха и заръмжаха в мъглата. Тръгнаха нагоре по ската към досегашната си цел.
Тор продължи да се изкачва. Гъделичкането на магията се превръщаше в дискомфортен сърбеж, само че той искаше да огледа билото. Върхът на всяка планина е най-свещеното й място. Там се организират ритуали, а тази планина безспорно се бе появила с съответна цел.
Само един взор, с цел да разбере същността й и с цел да реши степента на заплаха, след което щеше да рапортува на своите приятели Отмъстители. Изпитваше вътрешна убеденост, че ще се наложи всички да се съберат, с цел да му оказват помощ. Надигаше се застрашителен мрак, който заплашваше да погълне света.
Въздухът застудяваше. Срещу него виеха вихрушки и беснеещият черен дъжд се примеси с ледена суграшица. Вятърът донесе смях, кънтеж и съскане на на половина дочути думи.
Достигна един зъбер и се спря за миг. Около нещо искряха светкавици и гърмяха гръмотевици.
– Бавничко стигна дотук – сподели един глас.
Тор се обърна, след което сведе чука.
– Уанда?
Загърната в аленото си покривало, което да я защищава от потопа, Алената магьосница го посрещна с усмивка.
– За миг си помислих, че съм се изправила сама против всичко това, Тор – сподели тя.
– Как пристигна тук – я попита той.
– Капитанът ме изпрати като подкрепление – отвърна тя.
– Мисля, че има потребност – отговори той. – Ще идват ли и други?
Тя повдигна плещи.
– Представа си нямам. Загубих връзка малко откакто дойдох. Не мога да се свържа с Отмъстителите по никакъв метод: нито вълшебен, нито софтуерен. Според мен това място провокира разстройства.
– Наситено е с магия – съгласи се Тор, – освен това доста мощна. Отдолу ни дебнат дяволски изчадия.
– Ранен си – означи тя, когато видя раните по ръката му.
– Тръгнали са да сеят гибел – сподели той. – Трябва да внимаваме.
– Имаш ли визия какво е това? – попита Уанда. – Виж¬дал ли си... Някога преди виждал ли си сходно нещо? От Асгард ли са, или от друго измерение?
Тор поклати глава.
– Не знам задоволително – отговори той, – нито съм виждал задоволително, само че знам едно: това тук е демонска магия в мащаби, които да заличат човечеството.
– Тогава има нещо, което би трябвало да видиш – сподели Алената магьосница. – Отпред, зад идващия зъбер. Чак в този момент го видях. Искам да схвана какво мислиш за него.
Той кимна.
– С наслада, стига да знам – сподели той. – Покажи ми го.
– Насам – подкани го тя и бързо пое по камъните с харак¬терната за нея прелест. Червеното й покривало заплющя зад нея. Дъждът се стичаше по аления й прилепващ към тялото костюм, а капките блестяха като диаманти в дългата й златисто-кестенява коса.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1076)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ