Любовта не може да бъде терапия - ИЗАБЕЛ АДЖАНИ
В резултат на разбъркване на екзотичните гени се ражда невероятната Изабел Аджани , постоянно посочена за най-красивата актриса на всички времена. Дъщеря е на алжирски бежанец, който пристигнал във Франция да търси прехранване и германка.
Когато Изабел е единствено на 20 години, критиците към този момент назовават гения й „ колосален “, а нея самата – „ най-красивото страшилище на киното “, поради способността й да пресъздава разнообразни облици – от демонични до благ.
В Холивуд я предлагат за „ Оскар “ за „ Историята на Адела Ю “, а втората й номинация е през 1989 година, за ролята й в „ Камий Клодел ” – биография на дамата, която първо е ученичка на скулптора Огюст Роден , след това негова държанка и цялостен живот се бори с предразсъдъка, че нежният пол няма място като създател в изкуството.
Аджани не печели „ Оскар “, само че това не я вълнува изключително – първо, тъй като не си пада доста по церемониите, и второ, тъй като е единствената актриса с пет оценки „ Сезар “.
Въпреки това красивата Изабел не може да се похвали, че е разбивачка на сърца, която първа изоставя мъжете. Даниел Дей-Луис даже се разделя с нея, до момента в който е бременна с детето им.
А началото на връзката им е повече от сантиментално: на премиерата на „ Камий Клодел “ през 1988 той й подарява поетична антология с посвещение: „ Ти си дамата на моя живот! Помогни ми да допускам в любовта! “.
Изабел му оказва помощ. След което той й оказва помощ да повярва, че безконечна обич няма, само че има безконечни кавги. Тя ражда второто си момче през 1995, само че татко му не гори от предпочитание да го вижда.
Но по тази причина пък кариерата й не страда: след сполучливите й филми от 70-те и 80-те като „ Шофьорът “, „ Квартет “, „ Владение “, „ Метро “, се подреждат участията й в „ Кралица Марго “ (1994), „ Диаболично “ (1996), „ Адолф “ (2002), както и доста театрални постановки, измежду които „ Мария Стюарт “ и „ Дамата с камелиите “.
Днес, на 65 година, надмогнала рецесиите, самотата, страха от старостта и тъгата от отминалата младост, Изабел Аджани признава с горчив комизъм: „ Няма нищо по-смешно от това да се ласкаеш, че си звезда. Защото през днешния ден си звезда, а на следващия ден?… “
Тя не е от най-бъбривите дами на света, само че по тази причина пък постоянно знае какво да каже на точното място и в точния миг – същинска необичайност за нежния пол.
Моят живот е зависещ на възприятията, а не на упоритостите.
Актьорите припомнят деца, спрели в развиването си.
Животът си коства да се живее, само че не си коства безпределно да се разсъждава за него.
Най-важното е да не бъркаш наивността с добротата, тъй като в противоположен случай постоянно ще бъдеш излъган.
Страстта изненадва. Човек не я търси. В един миг тя просто връхлита.
Да се промениш – това е най-трудното нещо за реализиране.
Единственият метод да пазиме своето същестуване е като обичаме себе си по-силно. Това е тайната.
Красив е индивидът, който може да ви направи красиви.
Не се опасявам от това да стана по-малко привлекателна, постоянно съм се страхувала от това изобщо да не съм красива.
Мисля, че всички ние носим божественото в себе си.
Не се опасявам да оставя душата си свободна. Силата на душата би трябвало да бъде подлагана на тествания, другояче тя не се развива…
Когато обичаш някого, смяташ, че си длъжна да му окажеш помощ да се промени. Това е типично женска заблуда. Любовта не може да бъде терапия.
В любовта човек би трябвало да постъвпа простичко – да избира хора, почтени за своите обещания и да се разделя с тези, които не ги извършват.
