Преселение на народите: Славяните в политическата игра на кан Телец
В разгара на средновековната история интервалът на ръководство на кан Телец отбелязва една от най-динамичните и конфликтни столетия в връзките сред Първото българско царство и Византийската империя. Този миг в историята излиза на напред във времето освен заради военните конфликти, само че и поради дипломатическата игра, миграционните придвижвания и вътрешнополитическите промени, които той поражда.
Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков от Политическа партия „ Единение “ разкрива забавни събития от този интервал.
В книгата може да се запознаете по какъв начин в подтекста на тези събития властта на кан Телец, произхождащ от аристократичния жанр Угаин, се оказва тест за българската държавност и нейната дарба да се оправя с вътрешните и външните провокации .
Сблъсъкът с Византия , под владетелството на император Константин V Копроним, разкрива комплицираната мрежа от взаимоотношения и тактики, които образуват политическата карта на Балканите през VIII век. От миграцията на славяните до решителната борба при Анхиало, събитията отразяват освен военните тактики и тактики , само че и човешките аспекти на историческите промени, до момента в който две велики цивилизации се борят за предимство на Балканския полуостров.
Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:
„ Кан Телец е от средите на аристокрацията на рода Угаин, която е срещу славяните да вземат участие в ръководството на страната. Той получава властта си като началник на протеста против кан Винех. Веднага след възцарявяването му доста от славянските племена се насочват към в рамките на Византийската империя с цел да търсят леговище.
Византийският император Константин V Копроним в началото също води акция против славянските племена от Тракия и Македония. Но откакто схваща, че тази маса не утвърждава новия български държател взема решение да възползва от обстановката.
В началото на 762 година, той им дава позволение да се заселят в Опсикианската тематика /област/ в Анатолия. Повечето от тях непринудено желаят преместването надалеч от размирния български граничен район, само че тези които остават по-късно биват принудително депортирани. Съгласно византийските източници над 208 000 славяни са емигрирали от следените от България области на византийска територия и са заселени в Анадола по поречието на река Артана.
В отговор на това младият 30-годишен български кан събира армия с цел да опустоши Тракия и пограничните византийски области където към момента са останали славяни, а с тежковъоръжената си кавалерия тормози ромейските селища и замъци в региона. Константин V неотложно отвръща на тези дейности. На 16 юни 763 година той се насочва към българската столица. В същото време потегля и голям византийски флот от 800 кораба, пренасящи 9600 тежко въоръжени конници и малко пехота, чиято задача е да дебаркират в Северна България и да нападат непосредствено столицата Плиска. Кан Телец също събира огромна войска. Укрепва проходите в Балкана, само че с изключение на неговата армия, той принудително активизира на своя страна 20 000 славяни.
Първоначалният проект на Телец е да направи засада на ромеите като се възползва от българската кавалерия, която е доста по-маневрена от ромейската. Но в последния миг трансформира проекта си и взема решение да нападна врага в намерено стълкновение наоколо да неговия укрепен лагер ситуиран сред Поморийското езеро и крайбрежията на Черно море.
Битката стартира в неделя на 30 юни 763 година сутринта в полето край Анхиало и продължава през целия ден с изменчив триумф, досега когато против маневрените български конници се изправят тежковъоръжени византийски копиеносци, подредени в добре проведен компактен строй. Това пречи на българските конници да се разпрострат и дава преимущество на ромеите да образуват мощна защитна позиция. Изходът се взема решение по здрач, когато съюзните славянски племена отхвърлят да изпълнят заповедта за нахлуване и ненадейно минават на страната на ромеите.
Виждайки безнадеждното си положение кан Телец с част от оживелите воини е заставен да търси избавление в бягството. Ромеите преценят, че това може и да е клопка и се отхвърлят от гонене в старопланинските проходи. Изоставени от своя водач българите претърпяват тежко проваляне, мнозина са убити и пленени. Константин V се връща в Константинопол и тържествено отпразнува успеха си, устройвайки зрелища на столичната навалица.
Пленените български бойци и благородници са откарани до Константинопол в дървени окови завързани с хомоти. На тълпите излезли да го посрещнат пред Златната врата /порта/ на самия град им е предоставена опцията, да се гаврят с окованите, а за кулминационна точка демонстративна са изклани като животни.
Поражението при Анхиало слага младия български хан в недружелюбност пред боилите. Те му желаят сметка за нещастията, сполетели страната. През 765 година Телец е погубен, а дружно с него и всичките му последователи, видни представители на рода Угаин. “
Кан Винех и сянката на Византия: Преговорите, които трансформираха България
