„Труд“: Престъпността расте заради политици еднодневки
В разгара на предизборната акция един апел към политиците „ да смъкват розовите си очила и да прогледнат за растящата престъпност “, трябваше да стресне кандидатите за следващия парламент. Нищо сходно не се случи даже, когато думите са изказани от основния прокурор, който в своето признание показа за тежката обстановка, в която се намира Министерство на вътрешните работи – главната конструкция в страната, призвана да опазва сигурността и спокойствието на жителите и да противодейства на престъпността, изключително на онази, която доближава до върховете на властта. Нищо очевидно не е в положение да развълнува българската политическа класа, която вместо решение предлага удължение на мъката със поръчките си за следващи опити, наречени „ промени “, които може и да приключат, едвам когато от страната не е останало нищо.
За повече от 30 години народна власт българската правосъдна власт е най-реформираната част от страната. Всичките промени в актуалната Конституция са точно свързани с правораздаването и неговите институции. Само че, вместо този новаторски напор да докара до повече правдивост и сигурност, каквото би било ефикасното и бързо правораздаване, с всяка последваща смяна, обстановката придобива още по-трагични размери. Дотам, че на процедура страната не е в положение да извърши личните си закони и слага гражданско-правния оборот в положение на конституционна рецесия.
Само седем години минаха от последния ремонт на главния закон, когато под натиска на тогавашния „ Реформаторски блок “ и в частност на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов (днес партиен лидер), бе признато членовете на Висшия правосъден съвет от квотата на Народното събрание да се избират с конституционно болшинство. В актуалната политическа обстановка, в която партиите не могат да се схванат да излъчат даже държавно управление, за което са нужни 121 гласа, опцията да се намерят най-малко 160 гласа, с цел да се стигне до избор на правосъдни кадровици, наподобява утопично. Същата е обстановката и с членовете на Инспектората на правосъдната власт и основния правосъден контрольор. Мандатът им изтече още преди две години, само че никоя от партиите в няколкото къси последни Народното събрание, даже не е и помислял да повдига въпроса, тъй като още веднъж е нужно конституционно болшинство. Повече от половин година и Конституционния съд е без двама съдии, които би трябвало да бъдат определени от Народното събрание, като даже за тях е нужно нормално болшинство. Този институционален блокаж, който на процедура се отразява на работата на правосъдната власт, поставяйки под въпрос кадровото израстване на магистратите, провеждането на състезания, дисциплинарни производства и ред други проблеми, е по виновност точно на тези „ новаторски “ кръгове, които от десетилетия тръбят какъв брой значима е правосъдната промяна. Само че в този момент никой от тях не желае да поеме отговорност и да признае личния си неуспех, а сметката още веднъж я заплаща обществото.
Не по-различна е обстановката и в бранш сигурност. Честите рокади по върховете на Министерство на вътрешните работи и специфичните служби накара редовите чиновници да бъдат внимателни до степен, че през последните две години съвсем няма извършени акции против проведени незаконни групи, а за откриване на корупционни закононарушения към този момент никой даже и не си помисля. А и кой тъкмо ще се съгласи да свидетелства, откакто от третия път последният парламент съумя да извърши поръчката на олигархичните кукловоди и да ликвидира спецправосъдието, с цел да няма никакъв късмет някой да бъде разследван – за престъпна приватизация, за укриване на налози и финансови закононарушения, за корупция по високите етажи на властта. Напротив, медии, свързани и благосъстоятелност на същите тези авторитетни олигарси, безспирно пропагандират тезата за това какъв брой заслужено било, че към този момент няма спецпрокуратура, която да проверява и арестува, няма и спецсъд, който отхвърляше да е благосклонен и държеше уличените в тежки закононарушения в следствения арест, вместо да ги пуска против подписки.
Горчивата действителност е тази, че след 30 години промени и промени съпротивителните сили на страната против проведената престъпност са стигнали до най-ниското си равнище. Почти не минава ден, в който прокуратурата вместо да упреква, самата тя да е вкарана в пояснителен режим - за какво се е пробвала да потърси отговорност от властимащ за неблагоприятен за бюджета контракт, за корист със служебно състояние или за нагласена социална поръчка. Политиците, изключително когато са на власт, а изключително техните юристи, все по-умело съумяват да играят ролята на жертвата, в случай че страната даже опита да ревизира дали инцидентно не са изпълнявали отговорностите си по ръба на закона. Единични са случаите, когато някогашни общинари, кметове, заместник-министри, министри или депутати стигат до съда, който пък след няколко връщания на делата и години проточване на процеса, най-после ги оневинява, с цел да могат пък те от своя страна да осъдят прокуратурата. Да си бил във властта и да се окажеш отговорен у нас е съвсем невероятно, даже и постоянно да си нарушавал закони и правила. И това има своето разумно пояснение, тъй като в действителностите на актуалния свят българските проверяващи органи работят с Наказателен кодекс от 1968 година, който се кърпи всяка година по няколко пъти, а по оценка на доста магистрати от европейски страни нашенските процесуални правила са едни от най-тромавите, комплицирани и дотолкоз формализирани, че и за най-елементарното доказване на обещано закононарушения, ще са нужни десетки и стотици страници обвинителен акт, голям брой експертизи, купища доказателствен материал и очевидци, които елементарно могат да бъдат принудени да трансформират показанията си.
На фона на тази несъмнено не розова действителност, българският политически хайлайф не търси бързи и прагматични решения, в противен случай, той с лекост дава обещание следващата „ промяна “, която освен, че няма да уточни излаз от заплетения лабиринт, а по-скоро ще запуши и него. На прага на идващия парламент политиците ни готвят следващата доза юридически еквилибристики, които сигурно провокират иронични усмивки у някои олигархични кукловоди, а сигурно и вдъхват самонадеяност и възприятие за недосегаемост даже на кварталните мутри, какво остава за водачите на възраждащите се проведени незаконни групи.
Национален нихилизъм съставлява поетият от българските държавни управления ангажимент непременно да показват пред света, че у нас основният прокурор безусловно е с престъпен уклон. Няма друго пояснение, също така, за какво е толкоз неотложно да се приема особено законодателство, което да прави следствието на обвинител №1 преди всичко дискриминационно. Защото тъкмо това се предложи от провалилата се някогашна министърка на правораздаването Надежда Йорданова малко преди края на мандата й. Сега се чака одобрителен отговор от така наречен Венецианска комисия, консултативният орган на Европейската комисия за промяна в законодателството на страните членки на Европейски Съюз. Ако излезем от политическата рамка на въпроса, всеки правист ще ви каже, актуалната правна уредба изцяло урежда опцията обвинител №1 да бъде разследван като всеки един естествен жител или представител на властта, стига, несъмнено, да има доказателства и причина за това. Но, не, би трябвало специфичен закон за една единствена фигура в страната, не за друго, а, с цел да са спокойни кукловодите, че, в случай че още веднъж някой посегне да ги проверява, те ще имат механизъм, с който да си обезпечат имунитет.
Провалът на някогашните ръководещи да дискредитират и отстранят сегашния основен прокурор, роди преди девет месеца концепцията за основаването на паралелна квази прокуратура. И тъй като това няма по какъв начин да стане без смяна на Конституцията, политическите еднодневки се размечтаха да трансфорат Антикорупционната комисия във второ държавно обвиняване, което хем ще може да проверява и съвсем да упреква, хем да прави и оперативна активност, т.е. да подслушва, следи и арестува.
Много от концепциите, които от месеци се стартират в общественото пространство, сигурно ще катастрофират в Конституционния съд, само че преди този момент би трябвало да бъдат превърнати в настоящо право, а това наподобява малко евентуално. Все отново, когато става въпрос за орган с рисково необятни пълномощия, то безспорно най-важната тематика за политиците, е тази - какъв да е на върха на пирамидата? Разбираемо е, че тъкмо по тази тематика мъчно може да се реализира консенсус, та възможностите за това КПКОНПИ да се трансформира в бухалка на изпълнителната власт наподобяват малко евентуални по аргументи, че политическите водачи нямат доверие между тях.
Откъслечно се чуват и други амбициозни хрумвания за ограничение пълномощията на държавното обвиняване, което не можело да пита други държавни органи – за какво не изпълняват закона, само че пък за сметка на това се оферират нови структури, които занапред ще проучват наказателно-правната уредба, нищо, че още преди 13 години се потегли в посока разработване на напълно нова теория за закононарушенията и наказванията. Дори и напълно нов Наказателен кодекс беше препоръчан през 2014 година, само че отново поради неналичието на политическа воля той потъна в небитието.
Заради това не се изненадвайте, че „ Пътната полиция “ всекидневно открива по 20-30 дрогирани водачи зад кормилото, без от това да следва каквото и да е било. Все отново отдавна не сте чували за разрушена мрежа за трафик, импорт и разпространяване на опиати. Не се учудвайте и на признанието на основния секретар на Министерство на вътрешните работи Петър Тодоров, че едвам 30% от откритите нарушавания по пътищата въобще стигат до създателите им. Това ще е по този начин, най-малко до момента в който всяко последващо държавно управление не престане да употребява Министерство на вътрешните работи за политически цели. Не се шокирайте, в случай че трафикантите прекарват незаконните мигранти през Орлов мост, управлението на Министерство на вътрешните работи единствено призна, че в трафика вземат участие и служители на реда. Други пък 40 чиновници на Министерство на вътрешните работи са били в непрекъснат контакт с безспорен рецидивист и прочут дилър на дрога в столицата. С един единствен, а такива като него има хиляди. Всички тези проблеми чакат своето решение, още на следващия ден. Вместо това обаче и в идващия парламент ще слушаме, какъв брой нужна е следващата промяна на прокуратурата и ограничение на пълномощията на основния прокурор. Когато това се случи, не се изненадвайте, в случай че станете следващата жертва на недосегаеми нарушители, вашите представители във властта повече от 30 години вършат това допустимо, унищожавайки с всяка последваща „ промяна “ чувството за държавност и страна.
За повече от 30 години народна власт българската правосъдна власт е най-реформираната част от страната. Всичките промени в актуалната Конституция са точно свързани с правораздаването и неговите институции. Само че, вместо този новаторски напор да докара до повече правдивост и сигурност, каквото би било ефикасното и бързо правораздаване, с всяка последваща смяна, обстановката придобива още по-трагични размери. Дотам, че на процедура страната не е в положение да извърши личните си закони и слага гражданско-правния оборот в положение на конституционна рецесия.
Само седем години минаха от последния ремонт на главния закон, когато под натиска на тогавашния „ Реформаторски блок “ и в частност на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов (днес партиен лидер), бе признато членовете на Висшия правосъден съвет от квотата на Народното събрание да се избират с конституционно болшинство. В актуалната политическа обстановка, в която партиите не могат да се схванат да излъчат даже държавно управление, за което са нужни 121 гласа, опцията да се намерят най-малко 160 гласа, с цел да се стигне до избор на правосъдни кадровици, наподобява утопично. Същата е обстановката и с членовете на Инспектората на правосъдната власт и основния правосъден контрольор. Мандатът им изтече още преди две години, само че никоя от партиите в няколкото къси последни Народното събрание, даже не е и помислял да повдига въпроса, тъй като още веднъж е нужно конституционно болшинство. Повече от половин година и Конституционния съд е без двама съдии, които би трябвало да бъдат определени от Народното събрание, като даже за тях е нужно нормално болшинство. Този институционален блокаж, който на процедура се отразява на работата на правосъдната власт, поставяйки под въпрос кадровото израстване на магистратите, провеждането на състезания, дисциплинарни производства и ред други проблеми, е по виновност точно на тези „ новаторски “ кръгове, които от десетилетия тръбят какъв брой значима е правосъдната промяна. Само че в този момент никой от тях не желае да поеме отговорност и да признае личния си неуспех, а сметката още веднъж я заплаща обществото.
Не по-различна е обстановката и в бранш сигурност. Честите рокади по върховете на Министерство на вътрешните работи и специфичните служби накара редовите чиновници да бъдат внимателни до степен, че през последните две години съвсем няма извършени акции против проведени незаконни групи, а за откриване на корупционни закононарушения към този момент никой даже и не си помисля. А и кой тъкмо ще се съгласи да свидетелства, откакто от третия път последният парламент съумя да извърши поръчката на олигархичните кукловоди и да ликвидира спецправосъдието, с цел да няма никакъв късмет някой да бъде разследван – за престъпна приватизация, за укриване на налози и финансови закононарушения, за корупция по високите етажи на властта. Напротив, медии, свързани и благосъстоятелност на същите тези авторитетни олигарси, безспирно пропагандират тезата за това какъв брой заслужено било, че към този момент няма спецпрокуратура, която да проверява и арестува, няма и спецсъд, който отхвърляше да е благосклонен и държеше уличените в тежки закононарушения в следствения арест, вместо да ги пуска против подписки.
Горчивата действителност е тази, че след 30 години промени и промени съпротивителните сили на страната против проведената престъпност са стигнали до най-ниското си равнище. Почти не минава ден, в който прокуратурата вместо да упреква, самата тя да е вкарана в пояснителен режим - за какво се е пробвала да потърси отговорност от властимащ за неблагоприятен за бюджета контракт, за корист със служебно състояние или за нагласена социална поръчка. Политиците, изключително когато са на власт, а изключително техните юристи, все по-умело съумяват да играят ролята на жертвата, в случай че страната даже опита да ревизира дали инцидентно не са изпълнявали отговорностите си по ръба на закона. Единични са случаите, когато някогашни общинари, кметове, заместник-министри, министри или депутати стигат до съда, който пък след няколко връщания на делата и години проточване на процеса, най-после ги оневинява, с цел да могат пък те от своя страна да осъдят прокуратурата. Да си бил във властта и да се окажеш отговорен у нас е съвсем невероятно, даже и постоянно да си нарушавал закони и правила. И това има своето разумно пояснение, тъй като в действителностите на актуалния свят българските проверяващи органи работят с Наказателен кодекс от 1968 година, който се кърпи всяка година по няколко пъти, а по оценка на доста магистрати от европейски страни нашенските процесуални правила са едни от най-тромавите, комплицирани и дотолкоз формализирани, че и за най-елементарното доказване на обещано закононарушения, ще са нужни десетки и стотици страници обвинителен акт, голям брой експертизи, купища доказателствен материал и очевидци, които елементарно могат да бъдат принудени да трансформират показанията си.
На фона на тази несъмнено не розова действителност, българският политически хайлайф не търси бързи и прагматични решения, в противен случай, той с лекост дава обещание следващата „ промяна “, която освен, че няма да уточни излаз от заплетения лабиринт, а по-скоро ще запуши и него. На прага на идващия парламент политиците ни готвят следващата доза юридически еквилибристики, които сигурно провокират иронични усмивки у някои олигархични кукловоди, а сигурно и вдъхват самонадеяност и възприятие за недосегаемост даже на кварталните мутри, какво остава за водачите на възраждащите се проведени незаконни групи.
Национален нихилизъм съставлява поетият от българските държавни управления ангажимент непременно да показват пред света, че у нас основният прокурор безусловно е с престъпен уклон. Няма друго пояснение, също така, за какво е толкоз неотложно да се приема особено законодателство, което да прави следствието на обвинител №1 преди всичко дискриминационно. Защото тъкмо това се предложи от провалилата се някогашна министърка на правораздаването Надежда Йорданова малко преди края на мандата й. Сега се чака одобрителен отговор от така наречен Венецианска комисия, консултативният орган на Европейската комисия за промяна в законодателството на страните членки на Европейски Съюз. Ако излезем от политическата рамка на въпроса, всеки правист ще ви каже, актуалната правна уредба изцяло урежда опцията обвинител №1 да бъде разследван като всеки един естествен жител или представител на властта, стига, несъмнено, да има доказателства и причина за това. Но, не, би трябвало специфичен закон за една единствена фигура в страната, не за друго, а, с цел да са спокойни кукловодите, че, в случай че още веднъж някой посегне да ги проверява, те ще имат механизъм, с който да си обезпечат имунитет.
Провалът на някогашните ръководещи да дискредитират и отстранят сегашния основен прокурор, роди преди девет месеца концепцията за основаването на паралелна квази прокуратура. И тъй като това няма по какъв начин да стане без смяна на Конституцията, политическите еднодневки се размечтаха да трансфорат Антикорупционната комисия във второ държавно обвиняване, което хем ще може да проверява и съвсем да упреква, хем да прави и оперативна активност, т.е. да подслушва, следи и арестува.
Много от концепциите, които от месеци се стартират в общественото пространство, сигурно ще катастрофират в Конституционния съд, само че преди този момент би трябвало да бъдат превърнати в настоящо право, а това наподобява малко евентуално. Все отново, когато става въпрос за орган с рисково необятни пълномощия, то безспорно най-важната тематика за политиците, е тази - какъв да е на върха на пирамидата? Разбираемо е, че тъкмо по тази тематика мъчно може да се реализира консенсус, та възможностите за това КПКОНПИ да се трансформира в бухалка на изпълнителната власт наподобяват малко евентуални по аргументи, че политическите водачи нямат доверие между тях.
Откъслечно се чуват и други амбициозни хрумвания за ограничение пълномощията на държавното обвиняване, което не можело да пита други държавни органи – за какво не изпълняват закона, само че пък за сметка на това се оферират нови структури, които занапред ще проучват наказателно-правната уредба, нищо, че още преди 13 години се потегли в посока разработване на напълно нова теория за закононарушенията и наказванията. Дори и напълно нов Наказателен кодекс беше препоръчан през 2014 година, само че отново поради неналичието на политическа воля той потъна в небитието.
Заради това не се изненадвайте, че „ Пътната полиция “ всекидневно открива по 20-30 дрогирани водачи зад кормилото, без от това да следва каквото и да е било. Все отново отдавна не сте чували за разрушена мрежа за трафик, импорт и разпространяване на опиати. Не се учудвайте и на признанието на основния секретар на Министерство на вътрешните работи Петър Тодоров, че едвам 30% от откритите нарушавания по пътищата въобще стигат до създателите им. Това ще е по този начин, най-малко до момента в който всяко последващо държавно управление не престане да употребява Министерство на вътрешните работи за политически цели. Не се шокирайте, в случай че трафикантите прекарват незаконните мигранти през Орлов мост, управлението на Министерство на вътрешните работи единствено призна, че в трафика вземат участие и служители на реда. Други пък 40 чиновници на Министерство на вътрешните работи са били в непрекъснат контакт с безспорен рецидивист и прочут дилър на дрога в столицата. С един единствен, а такива като него има хиляди. Всички тези проблеми чакат своето решение, още на следващия ден. Вместо това обаче и в идващия парламент ще слушаме, какъв брой нужна е следващата промяна на прокуратурата и ограничение на пълномощията на основния прокурор. Когато това се случи, не се изненадвайте, в случай че станете следващата жертва на недосегаеми нарушители, вашите представители във властта повече от 30 години вършат това допустимо, унищожавайки с всяка последваща „ промяна “ чувството за държавност и страна.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ