В ранните часове на 17 юни 1943 г., на няколко

В ранните часове на 17 юни 1943 година, на няколко километра южно от Тиърс, Франция, два самолета Лисандър кацат в тъмнината на спонтанна писта. Таен сътрудник слиза от тясното купе на единия аероплан, а други двама – от втория. Всички сътрудници са дами – две куриерки и радио оператор. Последната, на 29 години, е жена на име Нур Инаят Хан. Тя изглежда крехка, с меки черти и дълбоки, тъмни очи – не най-класическият образ на разузнавач, който би избрал Британския орган за специфични интервенции (БОСО).

Самолета Лисандър

Органът е деен от 1940 година като изпълнявайки задачата да оказва помощ на опозиция в страните, следени от нацистка Германия. Той работи по заповед на Уинстън Чърчил, с цел да „ подпали Европа “ със саботажи, убийства и превозване на свалени съюзнически водачи. Работата обаче има своите дефекти – продължителността на живота на един сътрудник в окупирана Франция е шест седмици.

След като дамите слизат, други оперативни служащи се качват на самолетите. Размяната лишава не повече от 20 минути, преди самолетите да излетят още веднъж към Англия. Що се отнася до Хан, тя би трябвало да иде в Париж и да се причисли към Кръга – шпионска мрежа. Както при всички сходни прехвърляния, трите дами не са сами. Агентът Анри Дерико идва с велосипед, подготвен да вземе Хан и да я закара до гарата до Анже, а оттова тя се трансферира на железницата за Париж. На идващия ден e на адрес 40 rue Erlanger, 16e.

Хан, под усещането, че нейнaта свръзка е стара жена, би трябвало да каже паролата: „ Дойдох от името на вашия другар Антоан с вести за строителната компания “. Но когато вратата на адреса се отваря, се появява мъж. Хан споделя с известна раздразнителност: „ Мисля, че ме чакат. “

Мъжът я приема в жилището и се показа като Емил Анри Гари. Има още една жена, която Гари показва като своя избраница. Следва дълга неловка пауза, до момента в който най-после годеницата, усещайки, че може би би трябвало да напусне стаята, се извинява и отива да направи кафе.

Френската опозиция е проведена в шпионски мрежи, наречени кръгове, които са в допълнение разграничени на подкръгове. След като дойде в Париж и е Гари си разменят паролите, тя се оказва в неговия „ Кино кръг “ част от мрежата „ Проспер “. Кодовото й име е Мадлен, а прикритието: Жана-Мари Рение, студентка в Земеделския лицей в Гриньон. В случай на неприятности безвредното й място е при продавач на книги на улица Rue de Passy. Ако няма метод да избяга, тя би трябвало да се укрие през Испания, чието държавно управление е сякаш неутрално във войната.

Когато Хан идва, Проспер е много огромна мрежа от кръгове и въздейства върху посоката на войната.

Радио B MK II 

Хан е радистка и приказва съвършено френски и прави първото си позвъняване до Лондон малко по-малко от 72 часа след идването си. Това е най-бързото настаняване на който и да е агент. И въпреки всичко предаванията би трябвало да бъдат кратки; германците употребяват радиопоказатели непрекъснато в контраразузнаването си. Тя се схваща добре с новите си сътрудници, само че сподели признаци на нехайство – да вземем за пример, не всеки път съблюдава френските традиции, като да сипва млякото последно при приготвянето на чай, а когато е на гости на собствен сътрудник, не помни директория с кодове за сигурност във входното предверие. Един от сътрудниците, професор, й връща досието с коментара да не има вяра на никого.

Преди Хан да успее да свърши някаква същинска работа за Кино, нещата стартират да пропадат. На 21 юни 1943 година Гестапо арестува двама канадски сътрудници на БОСО – единият от тях има видим канадски акцент, когато приказва френски и по този начин раздава прикритието си. Те имат освен радио, само че и информация за контакти с основни членове на Проспер. Това довежда до огромни арести и сериозен удар по съпротивата. По-нататъшни гафове от страна на БОСО водят до цялостния колапс на шпионския пръстен до началото на юли. В книгата „ Принцесата на шпионите “, биография на Нур Хан, създателят Шрабани Басу разяснява, че Проспер „ … е станал прекомерно огромен и е било неизбежно да се провали “. В цялата блъсканица Хан едвам се измъква и успява да се скрие в Париж.

Хан е тази, която осведоми БОСО за колапса на Проспер. До края на юли последните членове на мрежата, които могат да избягат, го вършат. Морис Бакмастър изпраща известие до Хан, в което декларира, че е прекомерно рисково за нея да остане сама във Франция. Хан обаче декларира, че желае да остане, защото е последният радиооператор в Париж, и знае, че в случай че би трябвало да се построи нова верига, тя ще бъде нужна. Бъкмастър се съгласява, въпреки че е съвсем несъмнено, че ще я хванат.

СД по време на арест в окупирана Полша

Приблизително на 13 октомври 1943 година сътрудници на нацистката Служба за сигурност (СД) откриват и арестуват Нур Хан и я водят в централата на си в Париж за разпит. Не е несъмнено по какъв начин са я разпознали като шпионка, макар че историците подозират, че е предадена от Рене Гари, сестра на Емил Гари, ръководителя на Kиното. Или Хан може да е изпъден от Анри Дерико, служителя на БОСО, който по-късно е обвинен за двоен сътрудник на СД.

Хан не разкрива връзките или дейностите си с БОСО, само че в нещата й немските чиновници на контраразузнаването откриват обстоен писмен доклад за тайните й известия.

Входа на Дахау

На 11 септември 1944 година Хан е преместена с още две затворнички в прословутия концентрационен лагер Дахау. Въпреки че има спорни версии за това, което се е случило с нея там, най-достоверната е дело на биографа Шрабани Басу, който има достъп до източници, които не са били налични през предходните десетилетия. Според Басу, откакто Хан дойде в Дахау, тя е съблечена, бита и евентуално изнасилена от надзирател на име Рупърт.

На 16 януари 1946 г. Шарл дьо Гол посмъртно награждава Нур Хан с френската златна звезда – Croix de Guerre⁠ – за смелата й битка с врага. Англия също й присъжда George Cross през 1949 година за нейната морална и физическа храброст. Плакети означават нейната героизъм както във Англия, по този начин и във Франция. През 1952 година Джийн Овъртън Фулър написа биография на Нур, само че тя остава значително забравена от историята, до момента в който през 2007 година не е написана нова от Шрабани Басу.