В рамките на своите два президентски мандата френският държавен глава

...
В рамките на своите два президентски мандата френският държавен глава
Коментари Харесай

Френската анамнеза в Африка е проблем на Европа

В рамките на своите два президентски мандата френският държавен глава Емануел Макрон защитаваше една осъвременена форма на голизма, предусещащ Европа като съюз от суверенни страни, еманципиран от външно въздействие. Последното трябваше да защищити самата Франция както от икономическите мощности на (макар и следвоенна) Германия, по този начин и от военните такива на Съединени американски щати. Проблемът на една такава външно-политическа трактовка бе обаче този, че Париж отхвърляше да практикува това, което другояче проповядваше. Последното се вижда най-добре в Африка, която, изключително заради колониалното си минало, е един от главните вектори на външно-политическа интензивност на Франция, паралелно със самата Европа и Индо-Пасифика.

Именно в Африка, в това число след вълната от деколонизация през 60-те години на предишния век, Франция компрометираше независимостта на някогашните си колонии, механизми за което тя има към момента в лицето на употребяваната от 14 локални страни от Западна и Централна Африка CFA-франк валута. Тази валута е обвързвана към еврото, а страните, които я употребяват, до неотдавна даже бяха задължени да държат най-малко 50% от задграничните си активи във френската хазна. И в случай че това спомагаше тези африкански страни да заобикалят разнообразни флуктуации и инфлацията, в това време ги възпрепятстваше от воденето на независима парична политика (тъй като паричната политика на еврото се дефинира от Европейската централна банка). Подкрепата за локални властнически водачи - даже и когато техните режими са " облечени " като електорални, като династичния подобен в Габон да вземем за пример - обаче представляваше по-солидния образец в посоката на " твърдата мощ ", с която Париж разполагаше и използваше по отношение на някогашните си колонии. Този вид връзки сред тях бе обозначен с термина Françafrique: това е неоколониално придвижване, инжектиращо локалните страни с употреба и корупция от страна на някогашната метрополия. Същата през годините разви сурогатни механизми за въздействие върху делата на някогашните си колонии като правилото за отдаване или отдръпване на икономическата и военна помощ за дадена страна съгласно държанието на нейните управници. " Разтеглени " във времето образци за последното можем да забележим от края на 50-те години на предишния век, когато Франция бойкотира стопански Гвинея, до същото, което Париж, дружно с целия Европейски съюз, прави през днешния ден по отношение на Нигер.

И в случай че антифренските сантименти, а като цяло и антизападните, не са нов феномен в Африка, обстановката на Париж бе очевидно усложнена през последното десетилетие в резултат на фактори от по-съвременно естество. Става дума както за лични несполуки на Франция (като ориентираната против тероризма в Сахел интервенция " Баркан " ), по този начин и за независещи от нея условия: взривът на китайските вложения на континента след 2008-ма година, пропагандата и политиката на експорт на сигурност посредством наемнически компании на Русия, дипломатическата и инвеститорска интензивност на Турция и така нататък В една или друга степен всеки един от тези фактори способства за " разреждането " освен на френското, само че и на западното въздействие върху континента. Най-новата вълна от преврати, почнала от 2020-та година насам, случили се в Мали, Буркина Фасо, Гвинея, Чад, Нигер и Габон, са показателни за тази наклонност.

Както обаче към този момент бе намекнато, илюзорно е да се мисли, че последователното " изтласкване " на Франция от Африка е проблем единствено на Париж. Военният прелом в Нигер онагледява това в най-чист тип, доколкото той афектира стратегическите ползи освен на Франция, само че и на Европа и Съединени американски щати въобще. Това е по този начин, тъй като въпросната западноафриканска страна бе основна в няколко аспекта. Един път, през нейната територия би трябвало да премине планувания Транс-сахарски газопровод, свързващ въглеводородите на Нигерия с Европа през Алжир. Значението на този план се усили откакто Европейския съюз стартира политика на енергийна диверсификация по отношение на Русия. Втори път, изключително след преврата в Мали, Нигер се бе трансформирал в логистичен център за антитерористичната активност на Париж и Вашингтон против локалните клонове на ДАЕШ, Ал Кайда и Боко Харам. В Централен Нигер, да вземем за пример, американците оперират база 201 - военно-въздушна база за безпилотни летателни апарати. Трети път, Нигер е характерен образец за африканска страна, богата на потребни изкопаеми, което бе и част от повода за устойчивия френски колониален и постколониален интерес към нея. Въпросната западноафриканската страна е вторият максимален експортьор на уран както за Франция (за 20% от внасяния от Париж), по този начин и за целия Европейски Съюз (25% от внасяния от Брюксел). А в случай че при Нигер става дума за уран, то в Габон френски компании участваха в изследването и добива на нефт и вноса на манган от централноафриканската страна.

Въпреки че тази вълна от военни преврати в Западна и Централна Африка съумява да редактира и френското, и западното въздействие като цяло, то това не значи, че последното е " изтрито " дефинитивно. Така да вземем за пример след събитията в Нигер Икономическата общественост на западноафриканските страни (ЕКОВАС), в която по принцип членуват 15 страни от френско- и англосферата, се солидизира с позициите на европейските страни в реализирането на протест на новите управляващи в Ниамей. Но това се случи на фона на позицията на Мали и Буркина Фасо - другояче също членки на ЕКОВАС, които са поставени под " карантина " около личните им военни преврати, - които обявиха, че ще одобряват възможна външна и военна интервенция по отношение на Нигер като експанзия против тях самите.

В тази обстановка като медиатор сред хунтата в Нигер и заинтригуваните страни от района и оттатък него се намеси Алжир. Европейските страни и Съединени американски щати нямат огромен избор, в това число заради релативизиращата им се легитимност, с изключение на да поддържат опита на северноафриканската страна да посредничи в спора. За това способства по-консенсусната позиция на самия Алжир: от една страна, страната от Магреб се разгласи срещу военна намеса в Нигер, от друга, тя порица преврата и предложи на хунтата завръщане към гражданското ръководство на страната в интервал от шест месеца. Още повече, че Алжир споделя дълга граница с Нигер, заради което процеси в последната имат свойството да афектират северноафриканската страна. Не на последно място, Алжир остава основна страна по отношение на протичащото се в Сахел и поддържа добър разговор с Русия, чиято агитация, наемнически структури и компании за рандеман на потребни изкопаеми имат отношение по отношение на размирните събития в някои от африканските страни.

Не би трябвало да се подценява и това, че Алжир изненадващо остана отвън оповестеното скоро разширение на БРИКС. Дали това е оставило възприятие на незадоволство във въпросната страна, от което Европейски Съюз и Съединени американски щати могат да се възползват, следва да разберем. Но това е опция освен за президента Абделмаджид Тебун да сложи Алжир в позицията на съответстваща дипломатическа интензивност, само че и същата да се развие в партньорство с Париж, Брюксел и Вашингтон. Особено поради това, че превратите в Нигер и Конго, като продължение на случилите се такива преди този момент в други страни от същия район, рисуват едни разнообразни условия за Франция и Запада в Африка, съгласно които лимитираните благоприятни условия са тяхната нова действителност.
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР