Въглищата и ТЕЦ-овете в числа: кой колко работи и произвежда
В обществените диспути към митингите на миньорите и енергетиците през последните дни се размениха куп противоречащи си данни за ролята, значимостта и активността на въглищния комплекс. И това е обикновено - избрани групи взимат съответни цифри за даден интервал, с цел да се доказани една или друга теза, без да се гледа общата картина. Което основава същинско комплициране измежду обществото и прави невъзможна преценката кой е крив и кой прав в разногласието.
А в действителност информацията е обществена - в Европейската организация на преносните оператори, в която членува и държавната ЕСО, се съхраняват данни за всеки час от активността на всяка централа. И елементарно може да се види с какво тя способства за енергийната система.
Накратко, те демонстрират следното: през 2023 година въглищата имат рекордно невисок дял в енергийния микс на страната, износът на ток безусловно се срутва, производството на ВЕИ се удвоява, потреблението понижава, а цените на електрическата енергия се стабилизират.
Всъщност за последните 5 години ТЕЦ-овете са имали единствено една сполучлива - 2022, когато поради спрения съветски газ имаше рецесия с енергийните цени в цяла Европа. Или казано по различен метод - въглищните централи могат да работят единствено в случай че токът е доста безценен и приходите от продажбата му покриват разноските за заплати и въглеродни излъчвания. При сегашните пазарни условия за тях просто няма място. Една от многото аргументи за какво е несъстоятелно сравнението сред тази и предходната година е разликата в междинната цена на електрическата енергия. Средната цена на борсата е спаднала с 59% за деветмесечието, като доказателство за по-ниските цени е, че признатият таван от Народното събрание за субсидиране на бизнеса от 200 лева на мВтч в някои месеци изобщо не беше достиган.
Реклама
Това, че въглищните централи към момента действат, се дължи главно на квотите им за контролирания пазар, за което получават обезщетения, тъй че крайната цена за битовите консуматори да остане ниска.
От друга страна, в избрани часове от денонощието и през зимата потребността от Топлоелектрическа централа остава огромна и без такива мощности енергийната система би била изправена пред съществено предизвикателство. Точно по тази причина никой не желае, а и не би трябвало да има внезапно затваряне на такива централи в идващите години. Вероятно те ще бъдат непокътнати като запас за системата, само че няма да имат главната роля както преди.
2023 като прогноза за бъдещето
Производството на електрическа енергия през тази година наподобява по радикално друг метод от това през 2022 година, което другояче постоянно се употребява като референтна стойност от разнообразни анализатори, само че най-много от синдикатите и заетите в бранша. Всъщност е по-правилно да се каже, че другата беше 2022, тъй като актуалната година действително следва траекторията на по-предишните и значително обрисува бъдещето.
Далеч по-професионално би било даже предходната година изобщо да не се включва в сравненията поради рецесията с енергийните цени и изкривяването на пазара след войната на Русия в Украйна. Тя дава подправена концепция какво най-вероятно ще бъде бъдещето на пазара.
Реклама
Иначе сухата статистика демонстрира, че за деветмесечието на 2023 година като цяло България е произвела с 21% по-малко електрическа енергия на годишна база. Разликата в производството съответно на въглищна електрическа енергия тази година по отношение на предходната е още по-внушителна - спад с 44%.
Като дял от общото произвеждане на ток в страната въглищата заемат приблизително едвам 32% за първите 9 месеца на тази година, като от юни насам този индикатор е напълно под границата от 30 %. Това е доста надалеч от приказките за 50 - 60%, които се стартират от разнообразни синдикални организации и политически партии. Дори през първото деветмесечие на 2022 година, която имаше същински взрив в производството, ТЕЦ-овете са генерирали 47% от общата електрическата енергия. А в нито един месец от тази година с изключение на януари и февруари техният дял в производството не е бил над 40%. Отдалеч може да се направи заключението, че когато газът не е с висока цена, въглищата безусловно изпадат от дневния индустриален микс.
В същото време тъкмо назад е придвижването при ВЕИ. Делът на слънцето, вятъра и водата през тази година доближава приблизително 21%, при единствено 14% през същия интервал на предходната година. А през юни или юли зелената сила за първи път надмина като размер тази от въглищата.
Важно е, че има и забележителен спад в потреблението на електрическа енергия в страната - близо 5% на годишна база към края на септември. С това потреблението на ток действително слиза под равнището на пандемичната 2020 година, когато доста бизнеси бяха затворени. Конкретно през миналия септември е записано най-ниското ползване за този месец през последните най-малко 5 години. А повода е както в енергийната успеваемост, по този начин и в това, че има всеобщо инсталиране на слънчеви панели за лични потребности както при компаниите, по този начин и при семействата. Произведени мегавати, които не се хващат от системата и няма да се върнат най-вероятно в никакъв случай под формата на търсене.
А в действителност информацията е обществена - в Европейската организация на преносните оператори, в която членува и държавната ЕСО, се съхраняват данни за всеки час от активността на всяка централа. И елементарно може да се види с какво тя способства за енергийната система.
Накратко, те демонстрират следното: през 2023 година въглищата имат рекордно невисок дял в енергийния микс на страната, износът на ток безусловно се срутва, производството на ВЕИ се удвоява, потреблението понижава, а цените на електрическата енергия се стабилизират.
Всъщност за последните 5 години ТЕЦ-овете са имали единствено една сполучлива - 2022, когато поради спрения съветски газ имаше рецесия с енергийните цени в цяла Европа. Или казано по различен метод - въглищните централи могат да работят единствено в случай че токът е доста безценен и приходите от продажбата му покриват разноските за заплати и въглеродни излъчвания. При сегашните пазарни условия за тях просто няма място. Една от многото аргументи за какво е несъстоятелно сравнението сред тази и предходната година е разликата в междинната цена на електрическата енергия. Средната цена на борсата е спаднала с 59% за деветмесечието, като доказателство за по-ниските цени е, че признатият таван от Народното събрание за субсидиране на бизнеса от 200 лева на мВтч в някои месеци изобщо не беше достиган.
Реклама
Това, че въглищните централи към момента действат, се дължи главно на квотите им за контролирания пазар, за което получават обезщетения, тъй че крайната цена за битовите консуматори да остане ниска.
От друга страна, в избрани часове от денонощието и през зимата потребността от Топлоелектрическа централа остава огромна и без такива мощности енергийната система би била изправена пред съществено предизвикателство. Точно по тази причина никой не желае, а и не би трябвало да има внезапно затваряне на такива централи в идващите години. Вероятно те ще бъдат непокътнати като запас за системата, само че няма да имат главната роля както преди.
2023 като прогноза за бъдещето
Производството на електрическа енергия през тази година наподобява по радикално друг метод от това през 2022 година, което другояче постоянно се употребява като референтна стойност от разнообразни анализатори, само че най-много от синдикатите и заетите в бранша. Всъщност е по-правилно да се каже, че другата беше 2022, тъй като актуалната година действително следва траекторията на по-предишните и значително обрисува бъдещето.
Далеч по-професионално би било даже предходната година изобщо да не се включва в сравненията поради рецесията с енергийните цени и изкривяването на пазара след войната на Русия в Украйна. Тя дава подправена концепция какво най-вероятно ще бъде бъдещето на пазара.
Реклама
Иначе сухата статистика демонстрира, че за деветмесечието на 2023 година като цяло България е произвела с 21% по-малко електрическа енергия на годишна база. Разликата в производството съответно на въглищна електрическа енергия тази година по отношение на предходната е още по-внушителна - спад с 44%.
Като дял от общото произвеждане на ток в страната въглищата заемат приблизително едвам 32% за първите 9 месеца на тази година, като от юни насам този индикатор е напълно под границата от 30 %. Това е доста надалеч от приказките за 50 - 60%, които се стартират от разнообразни синдикални организации и политически партии. Дори през първото деветмесечие на 2022 година, която имаше същински взрив в производството, ТЕЦ-овете са генерирали 47% от общата електрическата енергия. А в нито един месец от тази година с изключение на януари и февруари техният дял в производството не е бил над 40%. Отдалеч може да се направи заключението, че когато газът не е с висока цена, въглищата безусловно изпадат от дневния индустриален микс.
В същото време тъкмо назад е придвижването при ВЕИ. Делът на слънцето, вятъра и водата през тази година доближава приблизително 21%, при единствено 14% през същия интервал на предходната година. А през юни или юли зелената сила за първи път надмина като размер тази от въглищата.
Важно е, че има и забележителен спад в потреблението на електрическа енергия в страната - близо 5% на годишна база към края на септември. С това потреблението на ток действително слиза под равнището на пандемичната 2020 година, когато доста бизнеси бяха затворени. Конкретно през миналия септември е записано най-ниското ползване за този месец през последните най-малко 5 години. А повода е както в енергийната успеваемост, по този начин и в това, че има всеобщо инсталиране на слънчеви панели за лични потребности както при компаниите, по този начин и при семействата. Произведени мегавати, които не се хващат от системата и няма да се върнат най-вероятно в никакъв случай под формата на търсене.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ