В продължение на повече от половин век наръчникът за това

В продължение на повече от половин век наръчникът за това по какъв начин разрастващите се страни могат да забогатеят не се е трансформирал изключително: преместването на фермерите, които се препитават с тежък труд на работни места в производството, а по-късно продават създаденото от тях на останалия свят.

Рецептата, приспособена по друг метод от Хонконг, Сингапур, Южна Корея, Тайван и Китай, е основала най-мощния мотор на икономическия напредък, който светът в миналото е познавал. Тя оказа помощ на стотици милиони хора да се измъкнат от бедността, да се основат работни места и да се увеличи стандартът на живот.

Азиатските тигри и Китай съумяха да реализират триумф, като комбинираха големи масиви от евтина работна ръка с достъп до интернационално ноу-хау и финансиране, както и с купувачи, които доближават от Каламазу до Куала Лумпур. Правителствата осигуриха скелето: Те построиха пътища и учебни заведения, предложиха удобни за бизнеса правила и тласъци, развиха способни административни институции и подхраниха зараждащите се промишлености.

Но технологиите напредват, веригите за доставки се трансформират, а политическото напрежение трансформира комерсиалните модели. И дружно с това се усилват подозренията дали индустриализацията към момента може да обезпечи чудотворния напредък, който в миналото е постигала. За разрастващите се страни, в които живее 85% от популацията на Земята - 6,8 милиарда души - последствията са дълбоки.

Днес производството съставлява все по-малък дял от международната продукция, а Китай към този момент създава повече от една трета от него. В същото време от ден на ден страни с бързо разрастваща се стопанска система продават евтини артикули в чужбина, което ускорява конкуренцията. Няма толкоз доста облаги, които да бъдат изтласкани: Не всеки може да бъде чист експортьор или да предлага най-ниските в света заплати и режийни разноски.

Съществуват подозрения, че индустриализацията може да сътвори изгодите, които трансформират играта, както в предишното. Фабриките през днешния ден са склонни да разчитат повече на автоматизирани технологии и по-малко на евтини служащи, които са едва подготвени.

" Не можете да създадете задоволително работни места за голямото болшинство служащи, които не са доста образовани ", споделя Дани Родрик, водещ икономист по въпросите на развиването в Харвардския университет.

Процесът може да се види в Бангладеш, който ръководещият шеф на Световната банка назова предходната година " една от най-големите истории за развиване в света ". Страната построи триумфа си върху превръщането на фермерите в текстилни служащи.

Миналата година обаче Рубана Хук, ръководител на Mohammadi Group, фамилен конгломерат, размени 3 000 чиновници с автоматизирани жакардови машини за осъществяване на комплицирани тъкачни модели.

Жените откриха сходна работа на други места в компанията. " Но какво следва, когато това се случи в огромен мащаб? " - пита Хук, която е и ръководител на Асоциацията на производителите и експортьорите на облекло в Бангладеш.

Тези служащи не са подготвени, споделя тя. " Те няма да се трансфорат в програмисти за една нощ ".

Неотдавнашните световни събития форсираха прехода.

Сривовете във веригата за доставки, свързани с пандемията Covid-19 и със глобите, провокирани от нахлуването на Русия в Украйна, покачиха цените на артикули от първа нужда като храна и гориво, което понижи приходите. Високите лихвени проценти, наложени от централните банки, с цел да подтиснат инфлацията, сложиха началото на друга серия от рецесии: Дълговете на разрастващите се страни набъбнаха, а капиталовият капитал пресъхна.

Миналата седмица Международният валутен фонд предизвести за нездравословната композиция от по-нисък напредък и по-голям дълг.

Глобализацията, която стимулираше фирмите да купуват и продават във всяка точка на планетата, също се промени. Нарастващото политическо напрежение, изключително сред Китай и Съединените щати, се отразява на местата, където предприятията и държавните управления влагат и търгуват.

Компаниите желаят веригите за доставки да са сигурни, както и евтини, и търсят съседи или политически съдружници, които да ги обезпечат.

В тази нова ера, споделя Родрик, " моделът на индустриализация - на който на процедура е разчитала всяка страна, която е станала по-богата в предишното - към този момент не е в положение да генерира бърз и резистентен стопански напредък ".

Не е ясно и какво би могло да го размени.

Бъдещето е в областта на услугите.

Една от другите възможности може да бъде открита в Бенгалуру, високотехнологичен център в индийския щат Карнатака.

Международни компании като " Голдман Сакс ", " Викторияс Сикрет " и списание " Икономист " са се насочили към града и са основали стотици оперативни центрове - известни като центрове за световни благоприятни условия - за обработка на счетоводни данни, планиране на артикули, създаване на системи за киберсигурност и изкуствен интелект и други

Според консултантската компания Deloitte сходни центрове се чака да основат 500 000 работни места в цялата страна през идващите две-три години.

Те се причисляват към стотици компании в региона на биотехнологиите, инженерството и осведомителните технологии, в това число родни колоси като Tata Consultancy Services, Wipro и Infosys Limited. Преди четири месеца американската компания за произвеждане на чипове AMD откри най-големия си международен център за планиране там.

" Трябва да се откажем от концепцията за класическите стадии на развиване, съгласно която от фермата се стига до фабриката, а по-късно от фабриката до офисите ", споделя Ричард Болдуин, икономист в Международния институт за развиване на ръководството в Женева. " Целият този модел на развиване е неправилен ".

Две трети от международната продукция в този момент идва от бранша на услугите - комбинация, която включва разхождачи на кучета, маникюристи, приготвящи храна, чистачи и водачи, както и висококвалифицирани дизайнери на чипове, графични художници, медицински сестри, инженери и счетоводители.

Според Болдуин е допустимо да се прескочи в бранша на услугите и да се развие, като се продава на предприятия по целия свят. Именно това е помогнало на Индия да се трансформира в петата по величина стопанска система в света.

В Бенгалуру, прочут преди като Бангалор, общият растеж на междинната класа притегли повече хора и повече предприятия, които на собствен ред привлякоха още повече хора и предприятия, продължавайки този цикъл, изясни Болдуин.

Covid форсира този преход, като принуди хората да работят от разстояние - от друга част на града, от различен град или от друга страна.

При новия модел страните могат да съсредоточат растежа си върху градовете, а не върху съответна промишленост. " Това основава стопански действия, които са много разнородни ", споделя Болдуин.

" Помислете за Бангалор, а не за Южен Китай ", сподели той.

Свободните пазари не са задоволителни.

Много разрастващи се страни не престават да се концентрират върху построяването на експортно насочени промишлености като път към разцвет. И това би трябвало да бъде по този начин, сподели Джъстин Ифу Лин, декан на Института за нова структурна стопанска система към Пекинския университет.

Според него скептицизмът във връзка с класическата формула за развиване е подхранван от неправилното разбиране, че процесът на напредък е автоматизиран: Просто разчистете пътя за свободния пазар и останалото ще се случи от единствено себе си.

Съединени американски щати и интернационалните институции постоянно оказваха напън върху страните да одобряват отворените пазари и безконтролното ръководство.

Растежът, воден от износа, в Африка и Латинска Америка се спъна, тъй като държавните управления не съумяха да защитят и субсидират младите промишлености, споделя Лин, някогашен основен икономист в Световната банка.

" Дълго време индустриалната политика беше табу ", сподели той, и доста от тези, които се пробваха, се провалиха. Но имаше и сполучливи образци като Китай и Южна Корея.

" Необходимо е страната да помогне на частния бранш да преодолее пазарните неуспехи ", сподели той. " Това не може да стане без индустриална политика ".

Няма да се получи и без качествено обучение.

Основният въпрос е дали нещо - услуги или произвеждане - може да генерира типа напредък, който е обезверено нужен: широкообхватен, огромен и резистентен.

Работните места в областта на услугите за бизнеса се усилват, само че доста от тях, които оферират междинни и високи приходи, са в области като финансите и технологиите, които нормално изискват напреднали умения и просветителни равнища, надалеч по-високи от тези, които имат множеството хора в разрастващите се страни.

В Индия съвсем половината от приключилите лицей нямат уменията, нужни за тези работни места, съгласно Wheebox, работа за просветителни проби.

Несъответствието е на всички места. Докладът " Бъдещето на работните места ", оповестен предходната година от Световния стопански конгрес, откри, че 6 от 10 служащи ще се нуждаят от преквалификация през идващите три години, само че преобладаващата част от тях няма да имат достъп до нея.

Увеличават се и други типове работни места в областта на услугите, само че доста от тях не са нито добре платени, нито могат да се изнасят. Бръснарят в Бенгалуру не може да ви подстриже, в случай че сте в Ню Йорк.

Това може да значи по-малък - и по-неравномерен напредък.

Изследователи от Йейлския университет откриха, че в Индия и няколко страни от Субсахарска Африка селскостопанските служащи са се насочили към работа в областта на потребителските услуги и са повишили продуктивността и приходите си.

Но има измама: Печалбите са " поразително неравномерни " и от тях се възползват непропорционално богатите.

В изискванията на отслабваща международна стопанска система разрастващите се страни ще би трябвало да изтръгнат всяка парченце напредък от всяко кътче на стопанската система си. Индустриалната политика е от значително значение, споделя Родрик от Харвард, само че тя би трябвало да се концентрира върху по-малките компании за услуги и семействата, защото това ще бъде източникът на по-голямата част от бъдещия напредък.

Той и други икономисти предизвестяват, че даже и в този случай облагите евентуално ще бъдат скромни и мъчно извоювани.

" Възможностите са се свили ", споделя той. " Растежът, който можем да реализираме, несъмнено е по-малък, в сравнение с в предишното "./БГНЕС

Патриша Коен, „ Ню Йорк Таймс “.