БСП и ПП/ДБ – старата и новата левица
В продължение на няколко десетилетия Българска социалистическа партия, приела ново име, само че не скъсала с историята на някогашната тоталитарна комунистическа партия, беше водещата лява политическа страната, която на три пъти получи мандат за ръководство на страната – с министър-председатели Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски. Последното към днешна дата присъединяване на социалистите във властта беше в съдружния кабинет с мандат на „ Продължаваме промяната “ дружно с „ Демократична България “ и „ ИТН “, който завърши безславно като единственото държавно управление в новата ни история, свалено с избор на съмнение от страна на Народното събрание. В това държавно управление, с изключение на с неколцина министри, Българска социалистическа партия се включи с Корнелия Нинова в качеството ѝ на вицепремиер и министър на стопанската система и промишлеността. Което се случи за първи път в тяхната история, а точно партията да взе участие като подпомагащ съдружен сътрудник на друга политическа мощ.
Това е разследване от една дълга наклонност, която продължава към този момент две години и ще се отрази и на тези парламентарни избори, на които още веднъж се обрисува Българска социалистическа партия да има даже и по-нисък и едночислов процентов резултат – започвайки от април 2021 година, когато тя зае третото място, до постепенния спад във всички последващи избори за Народно заседание. Всичко това идва на фона, че до април 2021 година беше водещата опозиционна парламентарна мощ, а през 2017 година на парламентарните избори Корнелия Нинова даже изглеждаше като доста евентуален идващ министър председател (и след успеха на президентските избори с техния претендент Румен Радев), защото преднината им по отношение на ГЕРБ се обърна в последните седмици на акцията след няколко доста тежки ПР-грешки от страна на социалистите. В четиригодишната нишка от избори сред 2017 година и 2021 година Българска социалистическа партия по този начин и не съумя, без значение поставената си цел, да победи над ГЕРБ (независимо всичките прогнози на почитаемия проф. Евгений Дайнов) и партията на Борисов твърдо държеше първото място на парламентарни, локални и европейски избори. Дори и след отстъплението в резултата по отношение на Има Такъв Народ и „ Продължаваме промяната “ на изборите през юли и октомври 2021 година, през 2022 година ГЕРБ още веднъж си възвърна първото място, а невъзможността на който и да е от политическите субекти да пребори Бойко Борисов на избори докара до коалиция сред Политическа партия и Демократична България – само че даже и тогава първото място за новата коалиция на изборите надалеч не е решено поради социологията. Резултатът от това ще бъде свестен след една седмица, която гласоподавателят упражни правото си на глас.
Връщайки се обаче към БСП… Основна ударна концепция на Корнелия Нинова в тази акция се трансформира битката с по този начин наречената „ джендър идеология “. Реториката на социалистите е окупирана съвсем напълно от нея с малко изключения, когато обосноват нуждата от ретрокомунистически ограничения като „ таван на цените “. Предвид спадащия резултат на Българска социалистическа партия на изборите и вихрещите се рецесии в страната (политическа, финансова, инфлационна, енергийна и други), фокусирането на акцията на социалистите върху подобен въпрос демонстрира неналичието на дефинирани политики, които да резонират по-силно измежду гласоподавателите от една страна, а от друга желанието да се изведе някакъв краткотраен електорален дял на база експлоатирането на доста противоречива и притеснителна за обществото тематика. Няма да е неверно да се каже, че остарялата левица в България изживява онази рецесия, която се случи в редица европейски социалистически партии – спадащият им изборен дял го трансформира във второстепенни и третостепенни политически сили, а мястото им беше заето от нови ляво-либерални обединения. Дали ще забележим залезът на Българска социалистическа партия в близко бъдеще може да покаже само времето и стечението на политическите събития, само че всички индикации за тази опция са налице.
И до момента в който Българска социалистическа партия (старата левица) става все по-минорна, на политическия хоризонт се появи групировката, прераснала в партия, която изсмуква новите генерации леви гласоподаватели из под носа на социалистите, оставяйки им само русофилско настроени (за които се борят с „ Възраждане “ обаче “) и носталгиците по комунизма (отново дуел за тези гласоподаватели с „ Възраждане “). Кирил Петков, Асен Василев, Даниел Лорер и други представители на „ Продължаваме промяната “ нямат угризения да аргументират леви политически тези и нямат оня леко момински срам на „ Демократична България “, че някой ще ги дефинира като левица. Те поддържат и по-голямата преразпределителна роля на страната, и по-големите обществени разноски, а едно от първите дейности на Асен Василев като министър на финансите беше да поддържа концепцията за увеличение на оптималния застрахователен приход. И се нареждат като новата лява политическа групировка страната, която на тези избори уверени подчини в своето лоно и другата ставаща все по-минорна политическа мощ в лицето на „ Демократична България “. Като „ смяната “ е лява освен във връзка с страната и стопанската система, а и по всички публични тематики – което по натурален ред я опълчва на формиралия се закостенял и християндемократичен блок в лицето на устойчивото съдружно обединяване на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили.
Развитието на това политически опълчване сред една дясна и консервативна групировка, каквато е ГЕРБ-СДС, и лява и демократична групировка, каквато е обединението сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ са най-естественото нещо за една представителна народна власт. И без значение от политическа рецесия, появяването и одобряването на една дясна и една лява политическа мощ като водещи, е изцяло в реда на нещата. Къде обаче слага това Българска социалистическа партия – напълно до скоро водещата лява мощ? Най-общо казано – на границата сред миманса и политическо несъществуване. Което обаче е един натурален преход, който е присъщ за всички модерни европейски народна власт, с появяването на една нова ляво-либерална групировка (у нас в лицето на обединението ПП/ДБ), която да маргинализира остарялата такава (у нас още веднъж в лицето на БСП). Интересното в това време е, че преобръщането на тренда на спад даже в една европейска социалистическа партия, търсейки образци от други страни, става с водачи, чийто политически профил е доста по-близък до този на Кирил Петков и Асен Василев, в сравнение с до този, който се пробва да схване Българска социалистическа партия – и Тони Блеър и английските лейбъристи, и Педро Санчес в Испания, и Макрон (бивш министър на социалистическия президент Франсоа Оланд) във Франция са образец за демократични политици, а не за социалистически хардлайнери, каквито са да вземем за пример Харолд Уилсън и Клемент Атли във Англия. Политиката на Блеър значително се кредитира с превръщането на Англия в мултукултурно общество с отворени граници.
Разбира се, това горепосочените подходи и при Блеър, и при Санчес, и при Макрон, учредени на демократичното политически инженерство, са нещо, което аз като един закостенял човек няма по какъв начин да поддържа на кардинална основа. Но траекторията, която се начертава в европейските демокрации, в това число и в България по тази линия е ясна – последователното изместване на социалистическата остаряла левица от нова ляво-либерална левица. У нас това нещо се случва с завладяването на лявото политическо поле от обединението сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ за сметка на Българската социалистическа партия.
Димитър Стоянов, коментар за
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Това е разследване от една дълга наклонност, която продължава към този момент две години и ще се отрази и на тези парламентарни избори, на които още веднъж се обрисува Българска социалистическа партия да има даже и по-нисък и едночислов процентов резултат – започвайки от април 2021 година, когато тя зае третото място, до постепенния спад във всички последващи избори за Народно заседание. Всичко това идва на фона, че до април 2021 година беше водещата опозиционна парламентарна мощ, а през 2017 година на парламентарните избори Корнелия Нинова даже изглеждаше като доста евентуален идващ министър председател (и след успеха на президентските избори с техния претендент Румен Радев), защото преднината им по отношение на ГЕРБ се обърна в последните седмици на акцията след няколко доста тежки ПР-грешки от страна на социалистите. В четиригодишната нишка от избори сред 2017 година и 2021 година Българска социалистическа партия по този начин и не съумя, без значение поставената си цел, да победи над ГЕРБ (независимо всичките прогнози на почитаемия проф. Евгений Дайнов) и партията на Борисов твърдо държеше първото място на парламентарни, локални и европейски избори. Дори и след отстъплението в резултата по отношение на Има Такъв Народ и „ Продължаваме промяната “ на изборите през юли и октомври 2021 година, през 2022 година ГЕРБ още веднъж си възвърна първото място, а невъзможността на който и да е от политическите субекти да пребори Бойко Борисов на избори докара до коалиция сред Политическа партия и Демократична България – само че даже и тогава първото място за новата коалиция на изборите надалеч не е решено поради социологията. Резултатът от това ще бъде свестен след една седмица, която гласоподавателят упражни правото си на глас.
Връщайки се обаче към БСП… Основна ударна концепция на Корнелия Нинова в тази акция се трансформира битката с по този начин наречената „ джендър идеология “. Реториката на социалистите е окупирана съвсем напълно от нея с малко изключения, когато обосноват нуждата от ретрокомунистически ограничения като „ таван на цените “. Предвид спадащия резултат на Българска социалистическа партия на изборите и вихрещите се рецесии в страната (политическа, финансова, инфлационна, енергийна и други), фокусирането на акцията на социалистите върху подобен въпрос демонстрира неналичието на дефинирани политики, които да резонират по-силно измежду гласоподавателите от една страна, а от друга желанието да се изведе някакъв краткотраен електорален дял на база експлоатирането на доста противоречива и притеснителна за обществото тематика. Няма да е неверно да се каже, че остарялата левица в България изживява онази рецесия, която се случи в редица европейски социалистически партии – спадащият им изборен дял го трансформира във второстепенни и третостепенни политически сили, а мястото им беше заето от нови ляво-либерални обединения. Дали ще забележим залезът на Българска социалистическа партия в близко бъдеще може да покаже само времето и стечението на политическите събития, само че всички индикации за тази опция са налице.
И до момента в който Българска социалистическа партия (старата левица) става все по-минорна, на политическия хоризонт се появи групировката, прераснала в партия, която изсмуква новите генерации леви гласоподаватели из под носа на социалистите, оставяйки им само русофилско настроени (за които се борят с „ Възраждане “ обаче “) и носталгиците по комунизма (отново дуел за тези гласоподаватели с „ Възраждане “). Кирил Петков, Асен Василев, Даниел Лорер и други представители на „ Продължаваме промяната “ нямат угризения да аргументират леви политически тези и нямат оня леко момински срам на „ Демократична България “, че някой ще ги дефинира като левица. Те поддържат и по-голямата преразпределителна роля на страната, и по-големите обществени разноски, а едно от първите дейности на Асен Василев като министър на финансите беше да поддържа концепцията за увеличение на оптималния застрахователен приход. И се нареждат като новата лява политическа групировка страната, която на тези избори уверени подчини в своето лоно и другата ставаща все по-минорна политическа мощ в лицето на „ Демократична България “. Като „ смяната “ е лява освен във връзка с страната и стопанската система, а и по всички публични тематики – което по натурален ред я опълчва на формиралия се закостенял и християндемократичен блок в лицето на устойчивото съдружно обединяване на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили.
Развитието на това политически опълчване сред една дясна и консервативна групировка, каквато е ГЕРБ-СДС, и лява и демократична групировка, каквато е обединението сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ са най-естественото нещо за една представителна народна власт. И без значение от политическа рецесия, появяването и одобряването на една дясна и една лява политическа мощ като водещи, е изцяло в реда на нещата. Къде обаче слага това Българска социалистическа партия – напълно до скоро водещата лява мощ? Най-общо казано – на границата сред миманса и политическо несъществуване. Което обаче е един натурален преход, който е присъщ за всички модерни европейски народна власт, с появяването на една нова ляво-либерална групировка (у нас в лицето на обединението ПП/ДБ), която да маргинализира остарялата такава (у нас още веднъж в лицето на БСП). Интересното в това време е, че преобръщането на тренда на спад даже в една европейска социалистическа партия, търсейки образци от други страни, става с водачи, чийто политически профил е доста по-близък до този на Кирил Петков и Асен Василев, в сравнение с до този, който се пробва да схване Българска социалистическа партия – и Тони Блеър и английските лейбъристи, и Педро Санчес в Испания, и Макрон (бивш министър на социалистическия президент Франсоа Оланд) във Франция са образец за демократични политици, а не за социалистически хардлайнери, каквито са да вземем за пример Харолд Уилсън и Клемент Атли във Англия. Политиката на Блеър значително се кредитира с превръщането на Англия в мултукултурно общество с отворени граници.
Разбира се, това горепосочените подходи и при Блеър, и при Санчес, и при Макрон, учредени на демократичното политически инженерство, са нещо, което аз като един закостенял човек няма по какъв начин да поддържа на кардинална основа. Но траекторията, която се начертава в европейските демокрации, в това число и в България по тази линия е ясна – последователното изместване на социалистическата остаряла левица от нова ляво-либерална левица. У нас това нещо се случва с завладяването на лявото политическо поле от обединението сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ за сметка на Българската социалистическа партия.
Димитър Стоянов, коментар за
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ