Можем да се надрусаме само със светлина – и учените не са съвсем сигурни защо става така
В продължение на хилядолетия хората употребяват всевъзможни способи, способи и подходи, с цел да провокират смяна в съзнанието си – дали за наслаждение и развлечение, дали с цел да се свържат с боговете, дали с цел да се свържат с природата или пък по някаква напълно друга причина…
По-конкретно, психеделичните субстанции имат дълга и съмнителна история, както знаем. Но също толкоз дълго хората са имали сходни прекарвания и без опиати – употребявайки монотонни ритмични техники като танци, повторение на една и съща мантра и слушане на повтарящ се темп.
Може би най-мощната техника от този тип обаче е трептящата светлина, наречена „ ganzflicker “. Ефектът ганцфликер може да бъде реализиран като се включва и изключва светлината или посредством периодично повтаряне на цветовете в бърз, равномерен ритъм. По този метод може да сътвори незабавно психеделично преживяване.
Ганцфликер провокира поразителни образни явления: хората може да стартират да виждат геометрични фигури и илюзорни цветове, само че от време на време и по-сложни обекти, като животни и лица – и това без никакви химически стимуланти. Понякога резултатът може даже да докара до изменени в съзнанието (като загуба на чувство за време или пространство) и разнообразни страсти (вариращи от боязън до еуфория).
Въпреки че резултатите му са малко известни през днешния ден, ганцфликер е повлиял и въодушевил доста хора през вековете. За първи път е документиран през 1819 година от физиолога Ян Пуркиние. Той открива, че може да види илюзорни модели, в случай че се изправи против слънцето и размаха ръка пред затворените си клепачи.
Към края на 19-ти век британският производител на играчки и учен-любител, Чарлз Бенхам, създава първото налично в комерсиалната мрежа трептящо устройство: диск с монохромна шарка, който, когато се завърти, създава илюзорни цветове.
Модифицирани версии на диска на Бенхам са употребявани в опити през 20 век. Уилям Грей Уолтър, неврофизиолог модернист и кибернетик, доразвива резултатите на трептящата светлина като употребява електрически строб (устройство, което създава мигаща светлина) и синхронизира трептенията с ритмите на мозъка.
Очарован от капацитета на машината на Уолтър за влияние върху съзнанието, художникът Брайън Гисин, в съдействие с писателя Уилям Бъроуз и математика Иън Съмървил, изобретява Dreamachine (1962).
Уилям Бъроуз и Дейвид Уудард с Dreamachine на Брайън Гисин, 1997 година
Dreamachine съставлява изправен цилиндър с шарки, изрязани в него, и електрическа крушка, окачена в центъра му. Когато този цилиндър се завърти върху грамофон при 78 оборота в минута и човек го „ гледа “ със затворени очи, трептящите светлини през глепачите му могат да причинят сходни на транс халюцинации.
Гисин мисли за Dreamchine като за нов тип произведение на изкуството – „ първият предмет на изкуството, който се вижда със затворени очи “ – и форма на развлечение, която съгласно него може да размени малкия екран. Други виждат капацитет в Dreamchine да бъде източник на духовно ентусиазъм.
Бъроуз счита, че може да се употребява за „ взлом на цитаделите на просветлението “. Поетът Алън Гинсбърг споделя: „ Той основава оптични полета – религиозни и мандалични – като халюциногенни наркотици; все едно да виждаш украсени със скъпоценни камъни древен дизайни и пейзажи, без да приемаш химикали. “
Фликер опитите в изкуството не стопират с Dreamachine. Едно друго е новаторския минималистичен филм на Тони Конрад „ The Flicker “ (1966), който е и първото произведение на изкуството, което включва предизвестието, че „ може да провокира епилептични припадъци или леки признаци на потрес при избрани хора “.
Bindu Shards (2010) на концептуалния художник Джеймс Турел пък съставлява затворен глобус, който бомбардира наблюдаващия му с мигаща светлина. А напълно неотдавна Collective Act сътвори своя лична Dreamachine (2022) – обществено произведение на изкуството в жанр планетариум, въодушевено от Гисин, което обиколи Обединеното кралство.
Двеста години откакто Ян Пуркиние документира физиологичните свойства на резултата, учените към момента нямат дефинитивно пояснение за това по какъв начин работи.
Една скорошна доктрина допуска, че образните явления може да са резултат от взаимоотношения сред външно вибриране и естествените ритмични електрически импулси на мозъка, като по-интензивните изображения се демонстрират, когато двете честоти са най-близки.
Също по този начин е евентуално мощното образно вибриране да въздейства на мозъчните положения. Смислените видения, променените положения на съзнанието и нарасналите страсти могат да бъдат резултат от подстрекателство, което се усилва от предизвикващите транс свойства на ритмичната стимулация.
Това, което може би е най-мощното при ганцфликер, е неговата повсеместност. Инженери, математици, художници, историци и учени – всички те са били завладени от това непретенциозно средство за предизвикателство на трагични промени в съзнанието без лекарства.
А в този момент новата вълна на известност на тази тематика в научните среди безспорно ще докара до ярки открития през идващите години.
