Персонализиране и дигитализиране - бъдещето на образованието в България
В продължение на 3 дни ще дискутират зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и съгласуваност. Първият ден на конференцията сложи акцент върху зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и съгласуваност .
Наталия Митева взе участие в панел " Как нововъведенията и дигитализацията трансформират образованието- провокации и положителни практики ".
Снимка: Иван Коловос
Ще влагаме с нововъведения, само че и в базови умения, с цел да подобрим и надградим цифровите умения на учители и възпитаници, акцентира тя. За страдание проблем е, че нямаме национални проучвания за равнището на цифрови умения в България и занапред ще се опитаме да разберем на каква база стъпваме, добави тя. Според последно изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз страната ни има огромен пропуск в цифровите умения на учителите. Затова би трябвало да влагаме в възстановяване уменията, дигитализацията не е самоцел, а би трябвало да се ръководим от педагогическите цели, да използваме интензивно просветителното наличие, което да бъде персонализирано, а системата да работи по отношение на потребностите на съответния възпитаник. Всички консуматори би трябвало да имат еднакъв достъп до разнообразни запаси, ще държим на решения за изкуствен интелект и ще поддържаме учебните заведения да ги употребяват. Инвестициите в системите STEAM и STEM ще бъдат освен това от вложения във физическа среда, уточни Митева.
Резултати от проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и раз разяснява и Гергана Ефремова от Заедно в час, тъй като нашето обучение би трябвало да дава освен познания на учениците, само че да развива и уменията им, да развива сериозното и аналитично мислене.
Снимка: Иван Коловос
Образованието към този момент припознава тематиките за устойчивостта и прави образования с практици макар законодателните ограничавания за 10% практици в наличието за бакалаври и 20% при наличието за магистри. Софийският университет е първото учебно заведение, което през 2005 година вкара магистърска стратегия в областта на Енергийните пазари с представители от бизнеса, сподели доцент Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет на Софийския университет. Трябва да се преборим със свръхрегулирането на висшето обучение, би трябвало да работим за интернационалзиация на образованието ни и да привличаме от ден на ден задгранични преподаватели. Ако затворим академичното израстване на университетския развой единствено в България, това няма да свърши работа.
Александра Мечкова , изпълнителен шеф на Телерик Академия уточни, че в бъдеще ще бъдат закрити 75 милиона физически функции, само че ще бъдат открити двойно повече или над 170 милиона цифрови функции и умения. Все повече хора ще би трябвало да сменят тотално специалността, която извършват през своя витален път.
Снимка: Иван Коловос
Децата, които влизат през днешния ден в учебно заведение ще работят специалности, които ние през днешния ден не може да си представим. Затова ще е значимо и бизнесът да влага в нови умения, тъй като по-лесно е в банката касиерът да стане програмист в сравнение с да се образоват външни фрагменти за организацията. Последни изследвания демонстрират, че 94% от хората ще останат при работодателя, който влага в тяхното обучение. В софтуерния бранш ще настъпи най-голяма смяна и изкуственият разсъдък ще размени 25-35% от функциите, само че те ще са свързани с съответни действия като най-много обработката на огромни масиви от данни.
Яни Гебеджелиев от Telelink разяснява, че човечеството постоянно се е чудило дали една технология ще ни завладее, би трябвало да вършим по този начин технологията да бъде в наш плюс от ранно детско развиване и да извлечем най-вече изгоди от нея, счита софтуерният специалист.
Снимка: Иван Коловос
Ако вършим нещата на парче нищо няма да ни се получи. Затова е нужна рамка за качество, съществена рамка, която да следват учители и шефове, да се даде повече независимост на учители и шефове да получат нужната поддръжка. В някои страни подготовката за измененията в дигитализацията на образованието е почнала пет година преди те да се случат. Но в действителност има образци, които демонстрират, че има нововъведения в образованието на европейско равнище. Такъв образец е платформата Уча.се, която към този момент се развива в Румъния, Испания и Италия. Трябва да ви кажа, че не съм се замислял допреди това, че такава платформа няма в другите прилежащи страни, бяхме фокусирани върху нашия пазар и когато започнахме да изследваме видяхме, че има доста капацитет, сподели Дарин Маджаров , създател на платформата.
Снимка: Иван Коловос
В пазар като Румъния да вземем за пример няма нищо сходно и ние се развиваме към този момент доста сполучливо и там, акцентира той. Но пък и Северната ни съседка има какво да показа във връзка с нововъведенията. Дигиталното обучение би трябвало да е стандарт, акцентира Ана-Мария Станку , президент на E-civis, компанията се специализира в областта на роботиката и предлага решения, с които единствено за половин час може да създадете цялостен интелигентен град, а децата да научат какво е стабилно развиване. В Плана за възобновяване на Румъния е планувана цифровизация в бранша, само че към този момент за всички учебни заведения са планувани по 18 000 евро за въвеждане, само че ще се конфигурира хардуера и следва да се надгражда системата.
Снимка: Иван Коловос
България и Румъния могат да бъдат образец и за западните страни, стига сме били на опашката, акцентира Станку.
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Наталия Митева взе участие в панел " Как нововъведенията и дигитализацията трансформират образованието- провокации и положителни практики ".
Снимка: Иван Коловос
Ще влагаме с нововъведения, само че и в базови умения, с цел да подобрим и надградим цифровите умения на учители и възпитаници, акцентира тя. За страдание проблем е, че нямаме национални проучвания за равнището на цифрови умения в България и занапред ще се опитаме да разберем на каква база стъпваме, добави тя. Според последно изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз страната ни има огромен пропуск в цифровите умения на учителите. Затова би трябвало да влагаме в възстановяване уменията, дигитализацията не е самоцел, а би трябвало да се ръководим от педагогическите цели, да използваме интензивно просветителното наличие, което да бъде персонализирано, а системата да работи по отношение на потребностите на съответния възпитаник. Всички консуматори би трябвало да имат еднакъв достъп до разнообразни запаси, ще държим на решения за изкуствен интелект и ще поддържаме учебните заведения да ги употребяват. Инвестициите в системите STEAM и STEM ще бъдат освен това от вложения във физическа среда, уточни Митева.
Резултати от проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и раз разяснява и Гергана Ефремова от Заедно в час, тъй като нашето обучение би трябвало да дава освен познания на учениците, само че да развива и уменията им, да развива сериозното и аналитично мислене.
Снимка: Иван Коловос
Образованието към този момент припознава тематиките за устойчивостта и прави образования с практици макар законодателните ограничавания за 10% практици в наличието за бакалаври и 20% при наличието за магистри. Софийският университет е първото учебно заведение, което през 2005 година вкара магистърска стратегия в областта на Енергийните пазари с представители от бизнеса, сподели доцент Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет на Софийския университет. Трябва да се преборим със свръхрегулирането на висшето обучение, би трябвало да работим за интернационалзиация на образованието ни и да привличаме от ден на ден задгранични преподаватели. Ако затворим академичното израстване на университетския развой единствено в България, това няма да свърши работа.
Александра Мечкова , изпълнителен шеф на Телерик Академия уточни, че в бъдеще ще бъдат закрити 75 милиона физически функции, само че ще бъдат открити двойно повече или над 170 милиона цифрови функции и умения. Все повече хора ще би трябвало да сменят тотално специалността, която извършват през своя витален път.
Снимка: Иван Коловос
Децата, които влизат през днешния ден в учебно заведение ще работят специалности, които ние през днешния ден не може да си представим. Затова ще е значимо и бизнесът да влага в нови умения, тъй като по-лесно е в банката касиерът да стане програмист в сравнение с да се образоват външни фрагменти за организацията. Последни изследвания демонстрират, че 94% от хората ще останат при работодателя, който влага в тяхното обучение. В софтуерния бранш ще настъпи най-голяма смяна и изкуственият разсъдък ще размени 25-35% от функциите, само че те ще са свързани с съответни действия като най-много обработката на огромни масиви от данни.
Яни Гебеджелиев от Telelink разяснява, че човечеството постоянно се е чудило дали една технология ще ни завладее, би трябвало да вършим по този начин технологията да бъде в наш плюс от ранно детско развиване и да извлечем най-вече изгоди от нея, счита софтуерният специалист.
Снимка: Иван Коловос
Ако вършим нещата на парче нищо няма да ни се получи. Затова е нужна рамка за качество, съществена рамка, която да следват учители и шефове, да се даде повече независимост на учители и шефове да получат нужната поддръжка. В някои страни подготовката за измененията в дигитализацията на образованието е почнала пет година преди те да се случат. Но в действителност има образци, които демонстрират, че има нововъведения в образованието на европейско равнище. Такъв образец е платформата Уча.се, която към този момент се развива в Румъния, Испания и Италия. Трябва да ви кажа, че не съм се замислял допреди това, че такава платформа няма в другите прилежащи страни, бяхме фокусирани върху нашия пазар и когато започнахме да изследваме видяхме, че има доста капацитет, сподели Дарин Маджаров , създател на платформата.
Снимка: Иван Коловос
В пазар като Румъния да вземем за пример няма нищо сходно и ние се развиваме към този момент доста сполучливо и там, акцентира той. Но пък и Северната ни съседка има какво да показа във връзка с нововъведенията. Дигиталното обучение би трябвало да е стандарт, акцентира Ана-Мария Станку , президент на E-civis, компанията се специализира в областта на роботиката и предлага решения, с които единствено за половин час може да създадете цялостен интелигентен град, а децата да научат какво е стабилно развиване. В Плана за възобновяване на Румъния е планувана цифровизация в бранша, само че към този момент за всички учебни заведения са планувани по 18 000 евро за въвеждане, само че ще се конфигурира хардуера и следва да се надгражда системата.
Снимка: Иван Коловос
България и Румъния могат да бъдат образец и за западните страни, стига сме били на опашката, акцентира Станку.
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ