Иван Кръстев на Green Week 2023: В България няма политическо разделение за зелената сделка
В продължение на 3 дни, с присъединяване на - за трета поредна година Dir.bg и 3E-news провеждат най-мащабния районен конгрес за Зелената промяна, нововъведенията и промишленостите на утрешния ден - .
Първият ден от Green Week 2023 стартира с фокус върху зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и съгласуваност.
Иван Кръстев акцентира на позицията на българските жители в процеса на обмисляне от страна на страната и бизнеса.
" Европейският съвет за външна политика е изготвил и ще разгласява отчет през идващите дни, който е въз основата на социологическо изследване, за това по какъв начин реагират хората на зелената договорка. И в него се открояват четири доста значими наблюдения ", добави политологът.
Снимка: Иван Коловос
По думите му първото от тях е, че хората имат доста ясни страхове и доста неразбираеми очаквания.
" Те се тормозят от по-високи цени на услуги, по-високи цени на артикули и затваряне на избрани промишлености. А упованията им за това какво ще се случи са за някакви нови работни места, само че чувството им е, че това може би няма да стигне до тях. Казвам го, тъй като едно от нещата, което няма да проработи политически за зелената договорка е, в случай че се разчита на мобилизационната мощ на страховете ", предизвести Иван Кръстев.
По думите му в хората има ужасно доста страхове - от катастрофични климатични промени до тежки стопански проблеми, и те ще имат по-скоро парализиращ, а не мобилизиращ резултат.
" В този смисъл да мислите, че тъй като са уплашени хората ще трансформират внезапно метода си на живот или метода на произвеждане - няма да се случи. А няма да се случи и това е реалност за цяла Европа, тъй като по абсурден метод огромна част от обществата мислят, че държавните управления им са се справили относително добре, отреагирайки и на Коронавирус рецесията и на икономическите последствия от войната в Украйна, само че това не води до увеличение на доверието в държавните управления. И това е извънредно забавен абсурд ", добави Кръстев.
Снимка: Иван Коловос
Според него хипотетичният отговор на този абсурд е, че преди тези рецесии държавните управления са повтаряли на хората, че няма никакви пари.
" Дойдоха рецесиите и страните бяха удавени в пари. И се появиха въпросите - за какво, по какъв начин и от кое място. И в случай че не се изяснява на хората за какво, по какъв начин и от кое място се появиха парите, съществуването им стартира да плаши хората, а не да ги успокоява ", сподели още политологът.
Иван Кръстев бе безапелационен, че България ще заплати цена за това, че нямаше постоянни държавни управления толкоз дълго време.
" И това няма общо с това по какъв начин са работили служебните кабинети, това че не е имало постоянни държавни управления не е виновност на президента. Но казусът със служебните държавни управления е като казусът с онлайн образованието на децата по време на пандемията. Децата ги харесват, само че когато отидат на тест след 1 или 2 години се виждат пропуски в образованието. Има неща, които не са се случили и едно от тях е факторът време ", съобщи той.
Политологът посочи, че живеем в свят, в който, в случай че нещо има смисъл в понеделник, към този момент няма смисъл в четвъртък.
" Отлагането на избран тип политики, изключително в една мощно конкурентна среда, не разрешава неща, които са планувани, да имат същият резултат, за който са планувани. Другото нещо, което е доста особено за България и за Източна Европа, като цяло. Голямото разделяне сега е сред хора, които се опасяват от края на света и тези, които се опасяват от края на месеца. Вторите в България са повече. И за тези хора, каквито и да било дълготрайни положителни резултати от зелената договорка, ще бъдат директно свързани с това доколко те биха могли да отговорят и на тези си страхове ", безапелационен бе Кръстев.
Снимка: Иван Коловос
Според него, колкото по-краткосрочен е един боязън, толкоз по-силен резултат има върху държанието на хората. Иван Кръстев добави, че хората реагират доста по-активно на отрицателни вести, само че по-бързо не помнят отрицателни опити.
" В този смисъл да се разчита, че предни отрицателни опити ще бъдат задоволителни за активизиране на политическа поддръжка, ми се вижда нереалистично. И тук идват двете последни наблюдения от цифрите в отчета. Обикновено в Западна Европа казусът със зелените политики е внезапно поколенчески - най-голямата разграничителна линия е по кое време си роден. Това в България не се следи. Оказва се, че хората, които са под 30-годишна възраст, са минимум осведомени за Зелената договорка. От тази позиция в България не съществува естествена социална група, която да упражнява напън за приемане на типичен зелени политики. А това прави доста мъчно за политиците да покажат своята политика, като резултат от някакъв напън, който идва от обществото. Нещо повече, когато този напън съществува, то той е апокалиптичен ", заключи водещият преподавател на откриващата сесия на форума, която бе модерирана от Гергана Паси, президент на ПанЕвропа България.
В полемиката участваха още председателят на Народно събрание Росен Желязков , еврокомисарят за " Сближаване и промени " Елиза Ферейра , еврокомисарят по околна среда (2009-2014| и съпредседател на International Resource Panel Янез Поточник , ръководителят на Надзорния съвет на " Еврохолд България " Асен Христов , изпълнителният шеф на Procredit bank Камелия Минева и мениджърът на Visa за България Красимира Райчева .
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Първият ден от Green Week 2023 стартира с фокус върху зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и съгласуваност.
Иван Кръстев акцентира на позицията на българските жители в процеса на обмисляне от страна на страната и бизнеса.
" Европейският съвет за външна политика е изготвил и ще разгласява отчет през идващите дни, който е въз основата на социологическо изследване, за това по какъв начин реагират хората на зелената договорка. И в него се открояват четири доста значими наблюдения ", добави политологът.
Снимка: Иван Коловос
По думите му първото от тях е, че хората имат доста ясни страхове и доста неразбираеми очаквания.
" Те се тормозят от по-високи цени на услуги, по-високи цени на артикули и затваряне на избрани промишлености. А упованията им за това какво ще се случи са за някакви нови работни места, само че чувството им е, че това може би няма да стигне до тях. Казвам го, тъй като едно от нещата, което няма да проработи политически за зелената договорка е, в случай че се разчита на мобилизационната мощ на страховете ", предизвести Иван Кръстев.
По думите му в хората има ужасно доста страхове - от катастрофични климатични промени до тежки стопански проблеми, и те ще имат по-скоро парализиращ, а не мобилизиращ резултат.
" В този смисъл да мислите, че тъй като са уплашени хората ще трансформират внезапно метода си на живот или метода на произвеждане - няма да се случи. А няма да се случи и това е реалност за цяла Европа, тъй като по абсурден метод огромна част от обществата мислят, че държавните управления им са се справили относително добре, отреагирайки и на Коронавирус рецесията и на икономическите последствия от войната в Украйна, само че това не води до увеличение на доверието в държавните управления. И това е извънредно забавен абсурд ", добави Кръстев.
Снимка: Иван Коловос
Според него хипотетичният отговор на този абсурд е, че преди тези рецесии държавните управления са повтаряли на хората, че няма никакви пари.
" Дойдоха рецесиите и страните бяха удавени в пари. И се появиха въпросите - за какво, по какъв начин и от кое място. И в случай че не се изяснява на хората за какво, по какъв начин и от кое място се появиха парите, съществуването им стартира да плаши хората, а не да ги успокоява ", сподели още политологът.
Иван Кръстев бе безапелационен, че България ще заплати цена за това, че нямаше постоянни държавни управления толкоз дълго време.
" И това няма общо с това по какъв начин са работили служебните кабинети, това че не е имало постоянни държавни управления не е виновност на президента. Но казусът със служебните държавни управления е като казусът с онлайн образованието на децата по време на пандемията. Децата ги харесват, само че когато отидат на тест след 1 или 2 години се виждат пропуски в образованието. Има неща, които не са се случили и едно от тях е факторът време ", съобщи той.
Политологът посочи, че живеем в свят, в който, в случай че нещо има смисъл в понеделник, към този момент няма смисъл в четвъртък.
" Отлагането на избран тип политики, изключително в една мощно конкурентна среда, не разрешава неща, които са планувани, да имат същият резултат, за който са планувани. Другото нещо, което е доста особено за България и за Източна Европа, като цяло. Голямото разделяне сега е сред хора, които се опасяват от края на света и тези, които се опасяват от края на месеца. Вторите в България са повече. И за тези хора, каквито и да било дълготрайни положителни резултати от зелената договорка, ще бъдат директно свързани с това доколко те биха могли да отговорят и на тези си страхове ", безапелационен бе Кръстев.
Снимка: Иван Коловос
Според него, колкото по-краткосрочен е един боязън, толкоз по-силен резултат има върху държанието на хората. Иван Кръстев добави, че хората реагират доста по-активно на отрицателни вести, само че по-бързо не помнят отрицателни опити.
" В този смисъл да се разчита, че предни отрицателни опити ще бъдат задоволителни за активизиране на политическа поддръжка, ми се вижда нереалистично. И тук идват двете последни наблюдения от цифрите в отчета. Обикновено в Западна Европа казусът със зелените политики е внезапно поколенчески - най-голямата разграничителна линия е по кое време си роден. Това в България не се следи. Оказва се, че хората, които са под 30-годишна възраст, са минимум осведомени за Зелената договорка. От тази позиция в България не съществува естествена социална група, която да упражнява напън за приемане на типичен зелени политики. А това прави доста мъчно за политиците да покажат своята политика, като резултат от някакъв напън, който идва от обществото. Нещо повече, когато този напън съществува, то той е апокалиптичен ", заключи водещият преподавател на откриващата сесия на форума, която бе модерирана от Гергана Паси, президент на ПанЕвропа България.
В полемиката участваха още председателят на Народно събрание Росен Желязков , еврокомисарят за " Сближаване и промени " Елиза Ферейра , еврокомисарят по околна среда (2009-2014| и съпредседател на International Resource Panel Янез Поточник , ръководителят на Надзорния съвет на " Еврохолд България " Асен Христов , изпълнителният шеф на Procredit bank Камелия Минева и мениджърът на Visa за България Красимира Райчева .
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ