В прочутата Третяковска галерия в Москва стои картината на Иля

В фамозната Третяковска изложба в Москва стои картината на Иля Репин Иван Грозни убива сина си, рисувана към 1881-1885 година. Преди 7 години тази творба провокира недоволство измежду съветското общество поради настояването да бъде свалена, тъй като нарушава патриотичните усеща на руснаците.

Доводът е, че няма исторически доказателства Иван Грозни да е умъртвил сина си и има учредения да се счита, че синът му е умрял разследване от боледуване.

Все отново историята твърди, че Иван ІV е умъртвил престолонаследника в кавга, удряйки го с жезъла си. Това е единствено една от многочислените вини на избухливия държател Иван ІV Грозни.

Наречен е в действителност Страшни, тъй като това е смисълът на думата грозни във времето, когато е живял този живописен държател, прочут с доста други свои каузи и с чудатите си хрумвания по повод както на управнически решения, по този начин и в персоналния си живот.

Иван Грозни е една забележителна фигура в историята на съветските династии и съгласно потеклото си е бил предназначен да сътвори велики каузи за Русия, само че характерът и ориста му са осуетили доста от опциите, заложени от произхода му.

Историята на Иван Грозни

Потеклото на този съветски държател е в действителност впечатляващо. То има своите корени в основаването на съветската страна или може би противоположното - основаването на държавността в Русия има своето начало в потеклото на Иван Грозни.

Той е внук на Иван ІІ Велики, популярен княз на Московското княжество и София Палеологина, племенница на последния византийски император Константин ХІ. Така, че Иван ІV има искания за наследството на Византийската империя, тъй като принадлежи към династиите Палеолози и Кантакузини.

Интересен за нас факт е, че по линия на Палеологини той е роднина на ръководещата българска династия Асеневци, защото София Палеологина е правнучка на цар Иван Асен ІІІ и деспотът на Велбъжд севастократор Деян Драгаш.

Баща му Василий Иванович също е популярен княз, а майка му - Елена Глинская е племенница на литовския княз.

Иван Василевич, наименуван по-късно Грозни, наследява трона още на 3 годинки, през 1553 година след гибелта на татко си. Разбира се, не ръководи той, а разнообразни групи боляри.

Най-напред въздействието на майката на момчето е най-силно, само че през 1538 година тя умира и ръководството взимат семействата Шуйски и Белски. Първите са назначени за негови опекуни, само че съгласно сведения персонално на малолетния цар те се отнасят с неуважение към него. Той самичък свидетелства, че в детството си е страдал от недохранване.

Заради суровите условия в детството му бъдещият цар става извънредно нечовечен. Користолюбие, пренебрежение към общото богатство, към живота и достойнството на близък са качества, посети от Шуйски, от които израства Грозни.

През 1547 година Иван ІV навършва пълноправие и на този ден е коронясан за цар на Русия. Преди него всички владетели са носели купа популярен княз, само че Иван ІV е първият, който се назовава цар, което е еднакво на цезар или император, което значи, че властта му идва напряко от Бога.

Титлата е значима за Русия и нейния държател, тъй като има огромна тежест в очите на европейските монархии. Царят е приет за император от кралица Елизабет І, от императора на Свещената Римска империя Максимилиан ІІ и други.

Вътрешна политика на Иван Грозни

Управлението си младият монарх стартира като модернизатор. Стараейки се да ръководи прогресивно, през 1549-1560 година той управлява страната дружно с неофициално определеното държавно управление, наречено рада. То се състои от представители на аристокрацията и духовенството.

Радата прави много промени, с които концентрира властта в ръцете на царя. Иван Грозни я разпуска и стартира да ръководи еднолично. След интервала на радата през 1565 година е въведен нов метод на разделяне на територията, прочут като опричнина. Това е време на жестоки репресии. Царят разделя територията на земшчина, ръководена от болярите и опричнина - това е земята, която царят ръководи директно благодарение на опричници. Те са нещо като персонални бодигардове на владетеля.

Групата на опричниците е формирана към двамата немски дворяни Таубе и Краузе и на процедура играе роля на църковен медал, отпред на който стои младият цар. Членовете на ордена са облечени като монаси и се молят дружно с владетеля, отличаващ се с дълбока набожност. За свои знаци избират кучешката глава и метлата.

До 1572 година опричниците организират систематичен гнет над дворяните и техни поддръжници, избивайки задачите им фамилии. Убивани са даже дами и деца, а общественият линч е наказване над дамите на оповестените за изменници. Публично се изтезават с жестоки мъчения всевъзможни хора. Според историците са избити към 4500 души по това време.

Опричнината води до цялостно опустошение на някои области и през 1573 година Иван Грозни я отстранява и екзекутира някои от най-видните опричници. По-късно даже отхвърля съществуването на такава система.

Външна политика на Иван Грозни

През цялото си ръководство Иван Грозни води война, с цел да разшири границите на страната си. Той разгромява Казанското и Астраханското ханство и ги прибавя към територията си, като прибавя и купа цар на българите след завземането на Казан. Поволжието и Приуралието също стават част от Русия и стартира усвояването на необятния Сибир.

Към неуспехите му се причисляват загубата на Ливонската война против Полша и Швеция от 1558- 1583 година, поради което Русия не получава изход на Балтийско море.

Централната част на Русия десетилетия наред е нападана и ограбвана от татарите, а през 1571 година те стигат Москва и я опожаряват, като се резервира единствено Кремълския замък. За разгромяването на татарите Русия заплаща с цялостно опустошение.

Лична орис на Иван Грозни

Царят се отличава с спорен и недоверчив темперамент. Той откровено има вяра в Бог и прави великодушни дарения на манастирите, само че това не му пречи избива доста свещеници.

Той провежда учебни заведения за ограмотяване на популацията, основава и основите на Консерваторията, само че в това време издава персонално заповеди за всевъзможни санкции.

Непостоянството му се отразява на персоналния му живот. Той има 6 дами, които му раждат 8 деца, само че множеството умират напълно дребни. Най-големият му наследник умира през 1581 година. За гибелта на престолонаследника се твърди, че е породена от татко му по време на кавга.

Царят умира на 18 март 1584 година по време на игра на шах. При ексхумация на гроба му е открито огромно съществуване на прекалено количество живак, което навежда на мисълта, че е токсичен. Предполага се, че това може да е част от опити за лекуване на венерическо заболяване.

Няколко любопитни обстоятелството за Иван Грозни

Тиранинът Иван ІV бил коренен във всяко отношение, включително в кулинарията. Той се слави като извънредно гостолюбив държател. Обядът при него продължавал 3-4 часа, а на гостите са поднасяни всевъзможни ястия, само че извънредно типичен съветски блюда от тогавашната ера. Пирожки, питки, палачинки, блини и всевъзможни типове месо, както и пача се поднасяли постоянно на царската софра.

Иван Грозни съумява да усили размера на страната си 30 пъти.

Като възрастен Иван Василевич страда от полиартрит. Не можел да върви и го носели на носилка.

Според легендите Иван Грозни наследил от баба си София Палеологина библиотеката на последния византийски император, известна като Либерея. Тайнствената библиотека съдържала скъпи екземпляри съгласно разказите. Сред тях имало незнайна творба на Овидий и други скъпи антични книги. Тази библиотека е същинска мистерия, нерешена към този момент 4 века. Все още няма никакви сигурни доказателства, че е съществувала, само че вярата, че ще бъде открита е жива.